glishev

Всички сме се начели на гадости. Преводачите, дори когато са добри, не могат да знаят всичко. Издателите обаче дават адски гадни срокове и много рядко ползват редакторски услуги. Особено "Труд" в това отношение е нещо потресаващо. "Рива", смея да се надявам, са една идея по-добри, а "Сиела" са може би от малкото наистина сериозни фирми с много добра редакторска намеса.

http://www.endorion.org/ http://www.facebook.com/#!/group.php?gid=130800346962862 Тазгодишният Толкин-фест за съжаление няма да може да бъде проведен през август в с. Леденик, какъвто беше планът, за което се извиняваме. Времето и парите никога не стигат. Това обаче не е повод да се отказваме от Толкин-феста, който сам по себе си е великолепно събитие, така че ето го план Б. Няколко конспиратори и организатори се навихме да преместим Феста Цитат в София, между 10 септември (петък) и 12 септември (неделя). Идеята е да го направим преди началото на учебната година и все пак в почивни дни за онези, които иначе работят. В момента съм се ангажирал да говоря с мой познат относно възможностите за настаняване на гостите от страната в няколко хостела из центъра. Информацията, с която засега разполагам, е, че нощувките струват средно по 20 лв. на легло на човек, но вероятно ще има отстъпки, стига до определено време да се съберат поне двайсетина души с точна заявка. Повече подробности ще пускам тук. Вероятно някои от фестуващите ще могат да се настанят по приятели. Ако опрем до хостели, своевременно ще си съставим списък на хостелуващите. Относно програмата: - петък следобед (10 септември) - идване, настаняване, разходка, хапване някъде. Първа нощувка на гостите от страната; - събота цял ден (11 септември) - основна програма на Феста (в зала) с почивки. Вечерта пак разходка и хапване. Втора нощувка; - неделя сутринта, обяд и ранния следобед (12 септември) - при хубаво време качваме Витоша с програма на открито. Ларп, четене и прочие. Следобед потегляне на заминаващите от София и евентуално разходка и вечеря за тези, които оставаме в града. Програмата най-вероятно ще претърпи промени. Ще направя всичко възможно желаещите да дойдат от извън София да разполягат с всякаква необходима информация. Със сигурност няколко души ще ми помогнат. Очаквам Фестът да мине в майтапи и предразполагаща обстановка по приятелски (както е било и досега), разсейвана от време на време от сериозни Толкиновски и Инклингски дискусии по въпроси като теологията в Харад, приноса на Шекспир за изграждане образа на хобитите и психологията на масите във Валинор. Гответе си теми, за да не ви се налага да слушате само мен(едел)! Вече я има и групата във Фейсбук, където също ще информираме как напредват нещата: http://www.facebook.com/#!/group.php?gid=130800346962862 . Ако съм пропуснал нещо или има въпроси - ползвайте фестовата ми поща: menedhel@gmail.com .

Аха, може да имам неточност, когато казвам "Танака". Това, друже, се нарича елиптизъм в речта. Колкото до масуретски/масоретски, това са дублетни форми. Септуагинтата пък е прието название на въпросния превод и за твоя изненада самата дума означава "Седемдесет", а не "седемдетет и две", нищо, че преводачите са толкова. Иначе не знам от какво се оплакваш, а и слабо ме тревожи.

Значи - толкова по въпроса за иранския произход на "багатур" и "таркан".

А, по-скоро трябва автохтонците да търсите аргументи за това, че културата на траките уж била доминирала сред обикновените хора в Средните векове. Откъде съдиш за това? За аристокрацията, разбира се, не си напълно прав. Аристократичните обичаи често са изключително консервативни, за което мога да соча най-различни примери до утре. Пък и мисля, че ще е много глупаво да си представим, че внезапно тракийските аристократи са си сменили обичаите от гръко-римски и християнски със степни, така че довчерашните куриали-християни от V в. да се превърнат в бори-таркани и жупани, които обръщат седла и изливат вода при клетва в ІХ

Уви, Дзелас, ще те разочаровам Изобщо не съм от колебаещите се. Ако изобщо тепърва взема да си сменям убежденията относно произхода на етническото ядро на древните българи, най-много да се докарам до смесена тюрко-иранска хипотеза На това отгоре въпреки относително дългото си киснене по университетски аудитории нямам нищо против да ползвам "инфантилни" емотикончета, сигурно за да опровергая твърдението, че който трупа знание, трупа печал Нямаме никакви данни за музиката на траките, така че самото твърдение, че тракийската музика била стигнала до нас, е незащитимо. Обаче мога да ти изровя от ЮТюб турски, гръцки и ирански народни песни, които да ти прозвучат доста познато. Все пак - това с музиката е по-скоро несериозно като аргумент. Музиката силно се влияе от всякакви обществени и културни промени. Например църковната ни музика, която вече от хиляда години си е част от националната ни култура, се създава по преки гръцки и сирийски паралели. От това не ставаме нито гърци, нито пък сирийци. Нека археолозите говорят за различията между намерените трак(ий)ски и български погребения. Историците и филолозите пък можем да обясним добре демографските промени на Балканите в ІV-VІІІ в. Това обаче е разговор, воден вече много, много пъти...

Ден срещу чалгата във Фейсбук.

Iron Maiden с нов албум: The Final Frontier. http://www.youtube.com/watch?v=7oIGP0BUt8s Хайл за Демир кадъните!

Интересно, дали ФауВе скоро ще се появи като ВиДаблю

Да де, аз по тоя повод питах за Орхонските надписи и иранизмите - има ли ги там?

Това няма връзка. Все в някакъв ранен период от историята си прабългарите трябва да са употребявали институционални понятия на своя си език. Най-ранният познат за нас период е този на ПБЦ, така че работим с това, което имаме, а не с това, което нямаме. Между другото, понятието "прабългари" е точно толкова легитимно, колкото и "англосаксонци" или "византийци".

Трудна работа е тази с "любимата книга". Няколко романа са ми наистина на сърце, може би най-много "Панаир на суетата" на Такъри. И "Властелинът...", разбира се, но напоследък не съм отворил нищо от Толкин, та май тая любов взе да хваща ръжда Имам любима биография: тази на сър Томас Малори от Кристина Хардимънт. Любима пиеса: "Бекет или Божията чест" на Жан Ануи. Любима поема: Омировата "Одисея". Любим философ: Сенека. От религиозните книги най-много си падам по Макавеевите и по проповедите на св. Василий Велики. Имам си и един страхотен сборник с ирландски легенди, който също ми е много любим. И те така...

Не е лоша книжката. Добре дошла във форума

Е, Горо, ти нищо не каза

Вероятно и това е вярно, да. Все пак смятам, че от траките у нас е останало изключително малко.

Горо, а как според теб се е появило "багатур" в монголска употреба през ХІІ в.? Колкото до това, че "кана сюбеги" означава "от Бога владетел", то е доста проблемно твърдение. Защото в титулатурите ще имаме тавтология: "Кана сюбеги Омуртаг е от Бога владетел..." Все едно: "Василевсът Теофил е император...". Мисля, че простичките заклинания срещу горкия Бешевлиев сами по себе си нямат аргументативна стойност. Не е необходимо да бъде засвидетелствана форма "каган" при българите (още повече, че някой тук обясняваше как и Петър-Делян бил наречен "каган"). По простата причина, че "каган", "кана (сюбеги)", "хан", "хаган", "кан" и "хаан" са различни форми с общ произход. Пък и любопитно - как точно CYBHГН ще се разчете като "от Бога" и на кой точно от иранските езици напомня тази форма? И като говорим за ирански влияния в тюркските езици и евентуално иранския произход на "таркан", има ли иранизми в Орхонските надписи според теб?

За пореден път си личи, че основните "аргументи" на автохтонците са емоционални, а не рационални.

Дендро, Ириней е ориенталец, вероятно грък. Самият той е ученик на апостолски ученик. Дзвер, на Стария завет общо разполагаме с три старинни текста: Танака, масуретския текст и Септуагинта. Всичко, което казах дотук, важи за тях. Църковна догма за проповядване на определени езици няма. Триезичието на баварците е ерес. Всеки език е достатъчно добър, зада се проповядва на него.

Марсилио Фичино май превежда на латински Платоновия "Пир". Във всеки случай от него има латински коментар върху тази диалог. Само дето самият Фичино е католик и определено няма как да вярва в прераждането - от ония времена само Джован Пико дела Мирандола е способен да вярва едновременно в две противоположни твърдения, а него са го съдили като еретик (не знам дали е повече еретик от редовите католици, но е нечетивен). Академията, разбира се, е във Флоренция. Иначе всичко е вярно Само по себе си прераждането е част от цикличното схващане на историята. За мен цикличният поглед е ограничен. Не че определени закономерности не се проявяват редовно, но извеждането от тях на мнение, че историята на света, а оттам и животите на хората в известен смисъл се повтарят, е просто примитивно. Някой ще каже, че говоря така, защото съм християнин. Всъщност е обратното - предпочитам линейния поглед към историята и затова съм станал осъзнат християнин. Въпреки приликите между две лични съдби и въпреки паралелите в историята на две цивилизации светът се променя от стари състояния към нови. Цикличност няма. Следователно няма и прераждания. Живее се веднъж и се живее с отговорност. Земното безсмъртие се постига само с добро име. Небесното - това монасите и светите Отци да кажат как. Но животът ни тук и сега е един, кратък и драматичен. Всеки миг предоставя еднократни възможности за избор. Големите грешки не се поправят във второ издание на съдбите ни. Но пък могат да послужат като поука за избягването на нови грешки в остатъка от дните ни. И толкова. Вярата в прераждането в етически смисъл е съмнителна, защото предполага, че можеш безброй пъти да не си вадиш поука и да правиш едни и същи глупости. Във философски и логически смисъл е заблуждаваща, защото представя света не в причинно-следствена последователност, а в повторяемост, която би могла да изглежда смислена само на един неаналитичен и неисторичен ум.

Пълен хаос Къде точно в запазените египетски източници се говори за прераждане? Платон споменава за прераждане, но дали го е взел точно от Египет е друг въпрос. Платон освен това говори и за нещо като "обожение" на душата, а тази теза не се връзва с прераждането. Той често е противоречив. Пък и не виждам защо ако нещо е старинно, то трябва веднага да се взема на доверие. Козимо дали е откривал академия точно в Рим? Пък и кога е била закривана академия в Рим - може би я смесваш с атинската Платонова Академия? И дали Марсилио се казва Фичини или мааалко по-другояче?

Безсмъртието на душата не е задължително свързано с вяра в прераждането. Примерно християните си вярваме в едното, но не и в другото. А вярата в Разума или във Върховното същество/Великия архитект е вяра "на философите" доста преди масоните да я възприемат. Овидий и Сенека имат някои мисли по тоя въпрос. Интересно, че от античните поети май Вергилий в Енеидата споменава за прераждане. Но неговата вяра така илииначе е такава еклектика, че даже и католическата Църква го смята за едва ли не християнин преди Христа.

И аз сматам, че Платоновият мит е повлиян от народни разкази за някогашната цивилизация на Крит. Всъщност май изригването на Санторин е последвано от ахейско нашествие на Крит. Или се лъжа? Интересно, че по-късно Крит се запазва като дорийски по характер остров.

Минойските критяни просто не са индоевропейско население, за разлика от гръцките племена. Така че не, минойската и гръцката цивилизации нямат много общо - освен дето ахейците от Микена, Пилос и Тиринт ползват вариант на минойската линеарна писменост. За хиксосите не знам, друг да каже. По-скоро обаче мисля, че няма близост и между хиксоси и минойци. За култовете на минойците се знае малко, главно от изображения от Крит. Данни за жертвоприношения май няма. То в минойското изкуство изобщо отсъстват сцени на насилие.

Не би бил просто доста по-скъп. Би бил версия на вечната ситуация с недостижимия буркан сладко.

Абе трябва, ама точно по тоя въпрос съм малко назад с материала. Фолклорната предистория на книга Битие и най-ранната история на Израел са ми ако не бели, то поне сиви полета.