glishev

Човече, пускаш теми като за докторати не, ами като за цели енциклопедични речници. Не знам какво знаеш за това, дето си го написал, ама за първи път чувам за суеверия, свързани с 666 г. Я давай по-конкретно и по-коректно към материята.

Е, Щърбов, не е честно Седни, па опиши причините за тоя титаничен сблъсък, после протичането и резултатите му. Алтернативките могат да бъдат много забавни. А Карл изобщо не е съвременник на Симеон, така че точно тази алтернативка ще е невероятна фантастика.

Навремето изнахалствах и писах на Бари Хюгарт нещо в смисъл, че се кефя на книгите му с все анахронизмите и получих това (копвам го от пощата, както си е):

Сиреч цялата пропаганда за верността към клана и личната привързаност към господаря не почива на нищо освен на литературни източници - вероятно най-вече на Конфуций.

Това от мен беше възклицание, не знам защо мислех, че тоя тип кораби са по-късни.

Дотука нямам нищо пропуснато на български, някои съм чел и на английски, включителнои още непревеждани. Ама то с годините си стана, не е като да съм се хвърлял да чета накуп петнайсет книжлета като задача. Трилогията за номите и "Килимените хора" не са за Диска, а се ядват. "Само ти можеш да спасиш света" също беше много весела.

Константинопол - киселото грозде на средновековната българска държава

Че то потурчването така и така е в ограничени райони, а не из целите Балкани. Учебникарски факт е, че ислямизацията изобщо не е първата амбиция на османците. А и пловдивските павликяни не са потурчени - в ХІХ в. Каравелов пише за тях, че "съвсем са се окатоличиле". После, ислямизираните райони конкретно в България не са с плътно еретическо население преди потурчването, даже са си прости православни, както си личи от криптохристиянските елементи в културата им - те не са павликянски. Тъй че ролята на ересите за края на ВБЦ изобщо не бива да се надценява. Инак и аз съм фен на Дякона и Екзархията (то само луди хора не са).

За срам най-вече на автохтонците познавам една симпатична дама от Центъра по тракология в БАН, която е видна тюрковъдка по убеждения - Светлана Янакиева. Ама то пък и четирите сезона са срам за автохтонците Тц-тц, накъде отива тая държава, щом и траколозите не са тракомани

Който както си обича. Пратчет е написал толкоз много банички, че човек все си харесва някоя, а друга - не. Аз пък скучах страшно от "Подвижни образи".

ЖК "Люлин": тъжната спалня на София Но за да бъда справедлив трябва да кажа, че напоследък Люлин далеч не е гетото, което беше преди десет-дванайсет години. Метрото прави чудеса с тия квартали.

"Туп" се ядва, не е лоша. И преводът е читав. Аз обаче си падам и по "Жътваря", и по филма "Дядо Прас". Новият филм е чудесен, само сержант Ангуа малко издиша. Няква кучка е Навремето в Литературен вестник и по няколко форума бях пуснал една гадна, но заслужена рецензия за превода на "Пощоряване": http://mglishev.blog.bg/drugi/2009/09/17/teri-pratchet-i-hisarskiiat-razpop.399205

Жалко, наистина! Бог да го прости.

Монте Кристо, не казвам, че си няма причини, а само регистрирам факта.

Е, между античен римлянин и средновековен ромей наистина има огромни разлики, това е самоочевидно. Византия при оставането си като единствена "Римска империя" наистина постепенно се връща в естественото за териториите си русло на елинизма. Дори християнството ни на изток е елинизирано (не знам защо това трябва да е проблем, на мен си ми харесва, но то е друг въпрос). Впрочем, архитектурата и скулптурата на Византия наистина са интересен проблем в сравнение с архитектурата и скулптурата на западна Европа, а и на ислямския свят. След първите два века на мащабно строителство (най-вече в самия Константинопол) ромеите сякаш губят вдъхновение. Целият Константинопол със стените, "Света София", Хиподрома и Августеона на практика е последното, осмо чудо на Античността. След VІ в. византийците просто стопанисват античното си наследство - къде добре, къде не толкова. Но да построят нещо невероятно или невиждано по мащаб и красота - не. А Византия в Х и първата половина на ХІ в. определено разполага с доста ресурси, така че товане е от бедност. И наистина изчезва монументалната скулптура. Така че елинизмът на Византия е нещо доста особено. Май най-големите наистина средновековни постижения на византийската архитектура са няколко внушителни базилики, Мистра и Трапезунд - което като размах хич не е много, пък и не съответства на епохата на разцвет на империята. Сякаш в 1025-1071, когато е в най-бляскавата си епоха, Византия просто не строи с размах. Докато западноевропейските варвари започват на практика от нищото (след почти пълен хиатус в градския живот, липса на германски и келтски архитектурни традиции и векове наред строене на дървени фортове и схлупени капелки), а в Х в. вече имат сериозни прояви на романския стил и от ХІІ нататък се изстрелват право в Космоса с тия замъци, скулптури и шпилове. Арабите също се оказват доста изобретателни в архитектурата макар че и те лягат сериозно на античните постижения. И Златната джамия, и "Света София" всъщност следват купола на Пантеона в Рим...

Бой по чалгата! http://vbox7.com/play:3da3db31 Най-великото клипче във Вибокса! http://vbox7.com/play:af9810d3

Чета и се пукам от хилеж. Гении сте, братлета, тука всичките сме я за Нобел, а директно за Парнас, Орфеевци същи А кратката римуваща реплика на Аспандиат с бирата е направо шекспировска по концентрация на експресивност в единица поетически обем Касида, ода, пентаметър дращят Гошо, Тошо, Петър, сложни ритми връткат всички - гавра с евролингвистички! Особено Михов и Кримсън цепят мрака! Евалла, момци, от мен възхитени плюсчета. Впрочем, ненавиждам повечето от поезията в Интернет. Пишат я масово незадоволени полуграмотни лелки с поетичен усет, еквивалентен на този у мъртва гъсеница, които се хвалят една друга по отблъскващо лигав начин. Разбира се, моите и на няколко единомишленици безсмъртни опуси са добро изключение от тази тъжна реалност. Във всеки случай тукашните римувани извержения ми харесват много повече от повечето либовни трепети на поетки, поетеси и пойни поетички. Простотията и гаргарата са си поле за изява на нормалните хора без излишни пози, докато деветдесет на сто от любовните лиризми и патриотичните изцепки в Мрежата са напълно бездарни. Не че имам нещо против хубавото любовно или гражданско стихотворение, ама хубави просто рядко се пишат. Тъй че - да живее гаврата! Сметам малко да похапна - макарони в сос приятен, винце сетне ще си пийна... И със стихове помийни после пак ще да възпея форумната Дулсинея, МеВеРе и хляба пресен. Чудничка ще стане песен... Ха сега да ми е сладко! Сбогом, момци, но - за кратко!

Прав си, Историк, и аз предпочитам "грецизация" като форма. Друг е въпросът, че май наистина е по-коректно да говорим за постепенна "делатинизация", при това конкретно на държавното управлениена империята в VІ-VІІ в. Иначе латинският и гръцкият паралелно са официални езици на империята още поне от І в. - поне в източното Средиземноморие, където гръцкият е невероятно разпространен. Анкирският паметник на Октавиан е и на двата езика, запазени са официални надписи на гръцки, пък и много монети са сечени с гръцки легенди. Струва ми се, че има и официална кореспонденция на гръцки от първите столетия на империята. Всъщност Римската република, обхващайки Средиземноморието и част от вътрешността на Европа, не само се превръща в империя. Римляните не изменят значително културния облик на Близкия изток и по-голямата част от Балканите, а най-вече на запада. Защото с изчезването на Западната империя монополът на гръцкия отново изпъква ярко (всъщност никога не е изчезвал) на изток, а латинският запазва голямото си значение в Галия, Испания и дори отчасти в Британия. Нещо повече, с оцеляването на християнството на запад и с постепенната християнска "реконкиста", латинският език донякъде завоюва нови територии извън старата Западна империя - в манастирите по Германия и Ирландия. Сериозен упадък на елинистическия свят настъпва чак с арабското нашествие, когато гръцкият език губи позиции в Египет и Сирия. Макар че и това не е съвсем точно - св. Йоан Дамаскин е сириец от VІІІ в., християнин и халифски служител, а пише на гръцки. Гръкоезичните патриаршии в Сирия, Палестина и Египет се запазват, както и гръкоговорящите малцинства сред зиммите. Може би истинска деелинизация трябва да търсим по-скоро чак в селджукското нашествие и последвалите го Кръстоносни походи. А Османската империя парадоксално се оказва доста добра среда за повторна експанзия, "реконкиста" на гръцкия език. Димитриос Кицикис пише доста добре за това, а и прочутият из форума Тойнби също не оставя този феномен без внимание. Също и Мантран. Всъщност дори в ХІХ в. източното Средиземноморие все още е гръцко в някакъв смисъл, макар и вече без гръцкият език да има културен монопол - има ги малоазийските гърци, Кипър е най-вече гръкоезичен, в Йерусалим, Бейрут и Александрия има жизнени гръкоговорящи общности. Вазов свидетелства, че във Варна се говори гръцки и след Освобождението. Всеки от нас е чувал поне от родителите си за созополските гръкоезични кокони Гръцко малцинство има и на Азовско море - в Таганрог. Александрия дори излъчва страхотен поет, възпял елинизма - Константинос Кавафис. Колко подходящо именно за Александрия Чак ХХ в. сериозно намалява иначе огромното гръцко присъствие в източното Средиземноморие. Всъщност "грецизацията"/"делатинизацията" на Византия е само епизод в дългата история на експанзията на гръцкия език из цялото Средиземноморие - от Великата колонизация (или дори още от микенското пиратство) та чак до последното прогонване на цариградските гърци през 1955.

Тироглифе, това последното е метрически съвършено. Естествено, че като текст е пълно порно, но ние тука в кръга "Евтин Евтинов" си ги пишем все такива :D

А, хубаво, бъди си който искаш, zelas. Горе те попитах, ти ми отговори, пък сега ти се отщя Няма значение, говорим си.

Малееей, БГ-поезия тука.

Във втората година на ерата Бойкьо хайджинът Ефтинацу взе четчицата си, потопи я в туша и калиграфски записа на бледозелена хартия от Фирибе следното покъртително хайку: Сливата цъфна. Вечна е славата на блюстителите на реда! При прочитането на тези проникновени стихове даймьото на клана Цуветану бе обзет от дълбоки чувства. Обърна се към васалите си и възкликна: "Колко мъдрост има у Ефтинацу-сама!" Самураят Рюбима затаи тези слова в сърцето си и като се върна в покоите си, написа прочутата танка: Ръкавите са мокри от сълзи. Луната ли блести над замъка или оризовите питки, които скоро Ефтинацу ще възпее? След като педантично сгъна стихотворението и запали благовония на боговете и Будите, воден от изключителното благородство на душата си, Рюбима си разпори корема, което по-късно бе отбелязано подобаващо в хрониките на клановете Банну и Герубьо като невероятно изискан жест и белег на истинско разбиране на изтънчените нрави. Скоро след това прочутият изпълнител на кото, бива и шамисен, професионалистът в Но, Кабуки и Бунраку Марин-но Бесюрин изпълняваше тези красиви стихове в претъпканите салони на чайните и домовете за удоволствия в цялата страна, както и в дворовете на даймьотата, а дори и пред самия сей-и дайшогун Бойкьо при неизменен успех и масови припадъци сред гейшите.

Поседнали веднъж поети на ракия и бистрили те дълго ония, пък и тия лирически похвати, пинизи поетични и сложни епитети, и хитрости метрични. Подръпнал си брадата мъдрецът Хезиод и рекъл: "О, колеги! Това не е зивот! Не мога хекзаметри аз вец да съцинявам, акцентът гръцки преци на светлата ми слава!" Подсмихнал се бай Шекспир, замезил със салата и казал иронично: "Това ли е бедата? Аз имах по английски в училище цафари, но днес ме пак цитират кога, където сварят." Евтим Евтимов пляснал с ръце и там възкликнал: "Колеги, поетичен е гейзер в мене кипнал! Възпявате мухлясали герои, богове, а истината днес е - бел леб и МеВеРе!"

Любимата, уви, разлюбих радикално, и бан й теглих с каменно сърце. душата ми лелей да прави кално на всички евро-полито-овце.

Дзелас/Пламене/Спароток, ти си се хвали сам и се връщай, където си казвал, че няма, пък после иди очаквай някой смислен човек да те взема насериозно... Не че са ти малко феновете, напротив, имаш си ги и това е хубаво, ама все са хорица с малки или никакви познания, дето не могат да те хванат като почнеш да си измисляш. Ти сигурен ли си, в инфото за Шафар(ж)ик и Иречек? Честно, не съм се интересувал особено от роднинството им, нито пък от евентуално автохтонство у първия..