glishev

Гръкоговорящи са предимно градовете в Източната империя. В провинцията се говорят какви ли не езици - славянски от VІІ в. нататък, а до VІІ в. в най-източните райони има огромни маси сирийци, копти, арменци, грузинци. За исаврите не знам как говорят. Но градовете масово са елинизирани, струва ми се. Още от времената на Александър Велики, естествено. Някакъв латински може би е говорен в Епир и, разбира се, в Картаген, Италия, Сицилия и по далматинските градове. След 640 ромеите обаче губят коптските и сирийските поданици, а към 750 вече са загубили и повечето латиноговорящи. Така че гръцкият действително остава най-разпространеният говорим език и е естествено значението му да нараства все повече. Кой беше казал, че Византия е последната елинистическа монархия? Като добавим и "персизацията" на императорската фигура, започнала още с Диоклециан, нещата си идват съвсем на мястото. И понеже централният и западен Анадол са по някакъв начин гръбнакът на империята, където може би се развива нещо като византийска "нация" (ако изобщо не е глупост да говоря такива неща), е интересно какъв език се говори, да речем, по тия земи. Е, отговорът е ясен: гръцки. Проповедите на св. Василий Велики от ІV в. са предназначени за обикновените граждани на Кесария Кападокийска, бившата Мазака, а тя дори не е в западния Анадол. И са на гръцки. Впрочем, доста класически гръцки - св. Василий е учил в Атина. Но класически или не, той е напълно разбираем за съгражданите му. Същевременно за жителите на Галатия знаем, че в ІV в. все още говорят като жителите на Августа Треверорум в Галия. Амиан Марцелин го съобщава. Кога спират галатяните да говорят келтски? Не знаем. Но имаме два много интересни факта - посланието на св. ап. Павел до галатяни от І в. си е на гръцки. Може би е адресирано в частност до еврейска колония в Галатия, но пак е на гръцки - значи дори евреите в Мала Азия са силно елинизирани още в І в. Знаем също, че към VІІ в. доста топоними в Галатия все още са келтски. Това си личи по разни жития. Излиза, че може би след ІV в. Галатия е поне двуезична. Знаем, че например Солун също е на практика двуезичен през ІХ в. Така че аз си го представям така: малоазийските области са елинизирани в градовете и частично елинизирани в извънградските райони. Тези земи са гръбнакът на империята от 640 нататък, а гръцкият език е едновременно достатъчно разпространен и достатъчно престижен, за да се наложи лека-полека и като официален, че и да измести останалите местни говори. След 1071 обаче започва тюркизацията на Анадола. Империята става все по-решително гръцка и все по-малко многонационална. Рънсиман пише за това. Интересно, че гръцкото население, което запазва византийската държавност през 1204-1261, се запазва в западен Анадол чак до злощастните събития от 1920-24. В "Константинопол и руската колония (до 1204г.)" Тома Томов цитира Йоан Цец, който към средата на ХІІ в. изрежда седем-осем езика, говорени в самия Цариград, но явно от чуждестранните търговци. Латинският изглежда най-добре познат. Евреите са наругани много мръсно в текста, но пък явно и тях си ги има. Странно, че не са споменати арменци, българи, варяги и грузинци. Може би варягите спадат към "латинците" или към русите? Българите пък са си част от империята и говорят може би като русите. Абе шарен град.

Като преглътнем любителската част, това, което казваш, е любопитно. Дай, моля, нещо литература за тия общи некрополи и за "премълчаваната липса на славяни в Мизия". И един въпрос: ако такива общи некрополи има на територията на Мизия, а в Мизия пък има липса на славяни, както казваш, няма ли тук някакво противоречие?

Монте Кристо идеално го е обяснил Мисля, че гръцкият наистина е и най-разпространеният говорим език, особено в градовете на Източната империя. Впрочем, ако идете в подлеза на Министерския съвет, ще намерите един посветителен надпис на храм от времената на Марк Аврелий и Луций Вер - на чист гръцки. Латинският, струва ми се, е говорен предимно в западните Балкани и по бреговете на Дунава, а това са районите, в които Източната империя на практика губи властта си, а и населението се променя в V-VІІІ в. Все пак, в VІ-VІІ в. за кратко има нещо като ренесанс на латинския за имперски нужди, ако мога така да го кажа. Или по-скоро стогодишна отсрочка на отпадането му от официална употреба. Заради завоюването на Италия и Картаген, разбира се.

Уви, самите те отлитат, а се принизява нивото им

Абе, тоя форум не се ли казваше БГ-наука, а не БГ-конспиративна теория?

В моите - не Боя се само, че се принизяват в портфейла ми

То трябва и да има как да пресечеш Алпите. А Италия в голямата си част е под разни форми на зависимост от испанската мощ... Би било прекрасно да се демонстрира на османците какво представляват viejos tercios de infanteria castellana

Дотук като ви чета, виждам, че наистина доста време ще трябва да мине преди иранската теория да стане единна.

Аха, тюркизирани в аристократичния пласт. Звучи добре, но не трябва ли аристокрацията да произхожда от най-старото етническо ядро? Колкото до слънцепоклонничеството, то май не е доказана теория, а предположение. Абе пак се акзва, че иранският характер на българите е една мешавица от вече познати, разнородни ирански особености. Това - согдийско, онова - персийско, трето - сарматско... Пак тюрлюгювеч.

Мерси за гювеча, ама от него да не излезе, че българите са иранизирани по согдийски и сарматски тертип тюрки? Караме-вараме, все до тюрко-иранския гювеч стигаме. Пък и не знам монголското "багатур/баатар" да е иранска заемка. Може и да е пропуск в знанията ми, разбира се.

А, Обезглавителю, кажи, как мислиш по тоя въпрос - дали "KANACYBHГH" е "архонт", "от Бога архонт", "архонт на България", "архонт на многото българи", "владетел на земята, в която се е родил" или "от Бога архонт на многото българи"? И дали изобщо някоя от тези титулни формули е негов превод? А ако някой има и предположения като как се разделя и чете въпросното "KANACYBHГH", на кои ирански езици прилича и как се превежда действително - ще бъда един много щастлив с ограмотяването си и разколебан в тюрковъдството си Глишоолу.

Ама, КГ, имало ли е период, когато българите да са под сасанидска или сарматска власт? Magotin dixit: Ъхъ, особено Курт ІІ Кърмъзоглу

Добре де, иранската теория не е частно персийска теория, нали? Българите според нея би трябвало да са самостоятелен ирански народ със свой облик, а не някакъв конгломерат от сарматска материална култура, персийска политическа такава (то ако беше така, в България сигур щеше да има фар-и падшахан и спахбод/спарабед, а не кавхан и ичиргу боил, а може би и мирзи вместо боили или сатрапи вместо комити*, знам ли) и говореща, примерно, тохарски /Б/ език. Между другото, у сарматите има ли светилища с прословутия план с вписаните един в друг правоъгълници? Офф-топик. Dux може да се преведе и като "вожд" (каквито случаи има при преводите на антични текстове на български), и като "крал" (например Алфред Велики, cyning Westa-seaxes, превежда титлата си като dux Saxonum occidentalium). -------------------------------------------------------------------- *А Скилица щеше да съобщава, че Сатрапопулите бунели България

Пффф, нещо си сбъркала подхода. Чета каквото ми се чете, а за гаджетата няма какво да се обяснявам по форуми И случайно не съм нито на хиляда години, нито на заплата при ситските лордове. Но мен вуци ме яли, просто темата, както си я поднесла тук, е ялова.

Всъщност снимката си е моя (не знам какво значение има това), чел съм "Марксизм и вопросы языкознания" на Сталин и всъщност съм си вече филолог, благодаря.

Ти май казваше, че не е невъзможно още преди 668-681 българите да са имали вземане-даване със славяните. Съвсем разумно, струва ми се. Но да, не може хем българите да са едва ли не сармати, хем и славяните да са нещо като полусармати, а в VІІ-ІХ в. едните все още да говорят "постсарматски" ирански език, а другите - вече старославянски, a. k. a. "старобългарски". Нито пък да имат такива различия в материалната и инстуционалната култура. Камо ли византийските и франкските автори да не ги омешат тотално, наричайки и българите, и сарматите, и славяните примерно "вандали" Както изглежда, това е още една слабост в иранската теория. Пак казвам, иранската теория звучи яко, но ще й трябват години, не, десетилетия доизкусуряване, за да спре да бъде вътрешнопротиворечива. Между другото, има ли някъде извор, в който славяни да бъдат наричани "хуни" или пък "скити"? Или пък дори "сармати"? Това би било интересно.

Добре, а какво пречи с времето "царският лов" като сюжет да е станал условно, едва ли не гербово изображение? Тоест МК да произхожда от царския лов, а в него вече да е влагано друго значение, да речем пропагандно?

Супер, но тогава етногенезата на самите тукашни българи ще излезе сармато-сарматска

Мисля, че инак нелошият маджарски писач Петер Юхас има подобна теза. Даже и книга по темата. Според него Моравия е по река Морава, а не между Словакия и Чехия. Не вярвам в тая работа.

Никога няма да разбера връзката между полицията и езикознанието. Всъщност само Сталин я е разбирал

Рока, ОК, това да се чува, падам си нещата да звучат изтежко и академически Аспандиате, така като ме знаеш, нали се сещаш, че тутакси ще реша, че не само монетосеченето по принцип, а и обелиските в Египет са тракийски, сиреч сапейски, тоест шопски.

Зитко, Пандора, Рока, и трите предположения са добри. пък и донякъде се допълват. Всъщност пуснах въпроса донякъде и заради блогърите, ама те така или иначе винаги стигат до извънземни и такива глупости.

Не е лоша книжката. Отново Градската стража, непробиваемата мутра на Командир Сам Ваймс, малко ситуационен хумор, страшна заплаха над града (в случая - под града), страхотни лафове и, слава Богу, съвсем приятен за четене български превод. Преводачката се нарича Катя Анчева и е хилядократно повече в час със света на Пратчет и с добрия български език в сравнение с отвратителния превод на "Пощоряване", който беше дело на литературен рецидивист. Но и "Туп!" като "Шовинист" е прекалено политкоректна за вкуса ми. Пратчет вече открито си носи левичарството. Пък и навремето книгите му бяха все пак пародия на фентъзи. Но вече отдавна не са това - превърнал се е в моралист. Сяда и пише уж божем фентъзи по наболял обществен проблем. "Шовинист" беше откровено арабска книга. "Туп!" - също. "Еманципирана магия" беше първото му подобно залитане по актуалността (трябва да съм бил на дванайсет, когато излезе у нас. Светът беше съвсем друг). Но тя беше страхотна, нова и неочаквана. А помните ли "Чудовищна команда"? И тя като "Еманципирана магия" беше за жените в мъжкия свят. Но вече нещата не бяха толкова изненадващи. Социално фентъзи? Политическо фентъзи? Пратчет го може. Той е нещо като журналист от Света на Диска. Но понякога малко се увлича по лесния хумор. Злободневен е - боя се книгите му да не остареят. Или просто вече съм му свикнал. Може би се лъжа, но промяната в книгите започна със смъртта на Джош Кирби, стария илюстратор на Пратчет. Помните ли размекнатите, плувнали в абсурдна пластелиненост весело-идиотски фигури на Кирби? Марш да си намерите екземпляр от "Ерик" - има невероятни илюстрации! Джош Кирби правеше прозата на Пратчет още по-безумна. После обаче Джош умря и започна трезвата ера на Пол Кидби. Нищо против мистър Кидби, неговият вариант на Пратчетовите герои също ми харесва, но го няма това изобилие от повехнала и сплута Рубенсовост, което караше целите книги да звучат не просто като ирония, а като ирония на самите себе си. Сега ми хрумва, че часовниците в къщата на Смърт щяха да бъдат "меки часовници" като у Салвадор Дали, ако Кирби беше още жив. Дяволите да го вземат, щяха да са пъпчиви меки часовници! Пол Кидби обаче внесе ред в Света на Диска. Светотатство, струва ми се. И Пратчет, илюстриран от Кидби вече не е същият като Пратчет, илюстриран от Кирби. Една буква разлика, а толкова голям ефект... Може би затова толкова ми хареса "Добри поличби" като я четох - вътре се усещаше живителната струя абсолютно шантав хумор на Нийл Гайман. Един ден Гайман ще наследи мястото на Пратчет като официален хапливец на епохата, струва ми се. А Пратчет в момента е точно това - полууличен-полуерудитски Ларошфуко на ХХІ в. За съжаление е трудно да почнеш да четеш Пратчет отникъде. Ей така, да хванеш коя да е от книжките за стражите и да се залееш от кикот. Аз имам късмет - почнаха да ми купуват Пратчет още с "Ерик" (заради картинките, естествено). Така че познавам град Анкх-Морпорк горе-долу както познавам Пловдив - като турист, който няколко пъти е бил на мястото и е имал време да си пъхне гагата къде ли не. Но по-важното е, че знам героите на Тери и условните им рефлекси. Сякаш той си е отгледал читатели и пише вече само за тях. И последните му неща за Диска са все по-лондонски. Анкх-Морпорк от "Цветът на магията" беше далеч по-тайнствен град - съвсем в духа на фентъзи-жанра. Като странните градове на Робърт Силвърбърг, като градовете-крепости на Толкин, като отчетлива пародия на разкошните и опасни градове на Робърт Хауърд. Анкх-Морпорк днес не е далеч от Ситито. По дяволите, какво ти Сити - тия дни се навих да ида най-сетне до софийската синагога, защото се оказа, че можело. Влязох, разбрах, че има еврейско музейче (малко, прашно, неуютно и скучно), разгледах и усещането беше точно като за музея на джуджешкия хляб в Морпорк. Пародийността на Диска се е превърнала в карикатурност (за Бога, толкова ли беше наложително да има Червена армия в "Интересни времена"?). Така или иначе, "Туп!" е успешна книга. Харесвам я. Харесвам българския й превод. Много е забавно да си дадеш сметка, че в английския оригинал градските тролове говорят като афроамериканци (това е нещо като американски еквивалент на "роми"). Който на български зазвучава удивително автентично като софийски сленг - полушопски-полуъпсуртовски. И не съмсъвсем прав за фантазността. Пратчет все още е луд за връзване -в добрия смисъл. Поредицата от три книжки за Тифани Болежкова (същинска малка вещица, хехе) е много добра и напълно вълшебна. Не се отчайвайте - вероятно "Вузев" ще я издадат по повод петдесетата годишнина от кончината на Тери Пратчет, но пък междувременно всички ще сме чели я английските оригинали, я фенските преводи, изтичащи по нета. Разбира се, от "Вузев" не се усетиха, че Световното по футбол беше идеалният момент да издадат "Unseen Academicals" - където магьосниците от Университета играят футбол (не, това не е куидич, нека феновете на Хари Потър не се превъзбуждат). Като съм почнал с хаотичните мисли (ами да, три сутринта е), се сещам за една последна хаплива забележка. Лигата на вампирите-въздържатели, които пият само животинска кръвчица и обясняват, че разликата с човешката е като между лимонада и уиски, та тази забавна идея не е на графоманстващата дама, дето изписа сума ти книжки за светещи метросексуали и гимназистки с неясен обект на желанието. На Пратчет е. И не забравяйте да си изтеглите "Пощоряване" от Замунда! Филмът е невероятно добър. Дотук - най-добрият, правен по книга на Пратчет, поне според мен.

Всъщност поредицата за Потър доста успешно повтаря схемата на класическия английски училищен роман. Филмите също са решени в тоя ключ. И книжките, и филмите не са лоши. За деца са си идеални. А саундтракът на на Джон Уилямс е... ами, вълшебен.