glishev

Маготин, ако върху тюрките има ранно иранско влияние, това само по себе си не размива ли проблема за фактическия ирански произход на българите?

Сто на сто не е баш с тая дума

Рейвън, това твоята представа ли е? Май подценяваш донякъде ПБЦ.

И двете формули съществуват. http://www.google.bg/#hl=bg&source=hp&q=%22%D0%91%D0%BE%D0%B3%2C+%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%2C+%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F%22&rlz=1R2SKPB_enBG351&aq=f&aqi=&aql=&oq=&gs_rfai=&fp=ebb5078359add7ff

Татаро-траките рулират

Дали и какво ми се е случвало - аз си знам. Обаче си оставам скептик и имам нелоши основания за това. Платон не си чела, иначе щеше да знаеш, че той се подиграва с митологията и съставя собствени "митове". Това, че Никейският събор е правил някакви страшни конспирации го пише именно в глупави книги. А не в сериозни. Дай няколко заглавия - с автори, преводач, издателство, град и година на издаване. Бас хващам, че повечето издания, които евентуално би посочила (а ти просто няма да го направиш, убеден съм), нямат предговор и коментар, нито пък някой от авторите сочи образованието си. Камо ли пък издателството да е академично.

А, ето една тема, която вероятно ще се радва на повече успех. Стига анализите да са подробни и разнообразни. Как беше казано: "Бог, Борис, България!"

http://www.barakatgallery.com/store/index.cfm/FuseAction/ItemDetails/UserID/0/TopMenuID/5/requesttimeout/500/ItemID/12096.htm Silver Tetradrachm of Alexander the Great - C.3214 Origin: Minted in Sardis Circa: 336 BC to 323 BC На реверса на монетата, между коляното на Зевс, звездата (която прилича на тази от Вергина) и ръката на Зевс, държаща орела има знак, който слабо напомня прословутото IYI. Какво представлява той? Не разбирам абсолютно нищо от нумизматика, но предполагам, че може да е някакъв знак на монетарницата в Сарди - може би ю псилон и пи, изписани едно върху друго. Някакви идеи?

Не знам причината, но си падам, когато жените носят някакви бижута. Не да дрънчат като камбани на катедрали, разбира се, но все пак малко сребро винаги е добре дошло.

Мисля, че най-много ромеи се озовават в Италия. Гърци има в Кипър (естествено), които след 1484, ако не бъркам годината, стават венецианци и така пак им се открива път към Италия. Критяните са под венетократия още от 1204, така че там нещата са ясни. Нещо подобно е и по Йонийските острови, както и по немалко крайбрежни крепости в континентална Гърция - например Модон/Метони. За произхода на Доменико Теотокопуло няма какво да обяснявам. Родос също си има своя история, много острови от Архипелага са под властта на Генуа и други италиански държави. А и в Италия и Сицилия има райони с гръкоезични униати, които приемат византийски бегълци. Но да, Русия също има известно значение в избора за посока на емиграцията на последните ромеи. Като помислим - генуезката колония Кафа е идеална отправна точка за всеки, който поиска да иде от константинопол в Киев или Москва, а и генуезкият квартал в Константинопол на първо време е оставен на мира от османците след 1453 - което вероятно е помогнало на немалко гърци да се доберат както до Италия, така и до Русия. Не знам дали произходът на Феофан Грек наистина е гръцки, но името е показателно - някой запознат с историята на руското изкуство ще каже повече.

Може и да пробваме (аз за тоя вариант гласувах горе). Ама съм скептик засега.

Аз пък нямам мъже с коремчета

Цанев в никакъв случай не бива да бъде споменаван, както и изобщо белетристи - художествената литература не е надежден източник сама по себе си.

Дяволът, зеленият му поглед и абсентът... мда, остава да почна зарад Смирненски да препрочитам Булкагов и Бодлер. Литературният Дявол винаги е и малко нещо симпатичен. Кой е чел "Деветата порта" на Реверте? Там имаше влюбен дявол.

Сириус, нема връзка. Моя позната математичка обича да казва, че половината математика е история на математиката. Ако си пуснеш лекциите на Масачузетския технологичен институт по ЮТюбето, ще видиш, че това важи и за физиката. Няма големи изгледи оригиналите да се изгубят. Горе-долу така стоят и нещата с религиозните концепции и текстове. Религията - това е донякъде история на религията. Телогията - история на теологията. Приказките, че нещо си било изменено, че нещо било изгубено, подменено, фалшифицирано - такива неща са за абсолютно неподготвени хора, които се поддават на постмодерни суеверия и полуфабрикатни хипотези. Преди да се смята, че някакви злодеи са "изкривили" Библията, е хубаво да се познават Танака, масуретските текстове и Септуагинта за Стария завет. Както и Codex Synaiticus, текстът на Еразъм, запазените апокрифи и решенията на Вселенските събори за Новия завет. Тези неща са откриваеми и в нета, и на книжни носители, преиздават се на много езици с обстоен коментар от грамотни и задълбочени в материята теолози, филолози и университетски преподаватели. Изобщо не става дума за вестници, а за научна дейност, наречена тексткритика - абсолютно непозната на всички, които не са чули друго освен Дан Браун, Греъм Хенкок, Ото Ран, Ричард Лий и подобните им несериозници. Всъщност да се вярва в конспиративни теории, в мрачната роля на Първия Никейски събор, в някаква подмяна на Евангелието е псевдонаучно суеверие (извинявам се, но нямам по-мек израз за тези откровени неграмотности). Този сорт мнения не почива на извори, а на предположения и се родее с полумитологичните приказки за Шестата раса, за Атлантида, за ролята на траките в създаването на древен Китай, за планетата Нибиру и, да, разбира се - за прераждането. Всичко това е продукт от културен тюрлюгювеч, недостатъчно четене, липса на критически критерий и откровена незадълбоченост.

"патриот, законът" е Patriot Act ли? Евалла, Скуби, добро е

Общо взето е така. Шопският и трънският за българския език са като шотландския акцент във Великобритания: придава чар на Шон Конъри, звучи като трополене на чакъл в Абърдийн и потиска чужденците, но никой не го приема сериозно Скотите си имат Бърнс, шопите пък - Елин Пелин и дотам с езиковата слава. Ама мене ми е преко... душата, я па че си окам како си моем, па вие мое да сакате езико и у Искаро да се топне. Па нема да омекне.

Интересен би бил сценарий, в който бабата отнася тежестта на закона.

Чудесни снимки, особено за лаик като мен. За съжаление като съм сам по хълмовете смея да бера само челядинки

Смирненски доста често споменава Дявола. И в Приказката, и в "На гости...", и не само тук. При това с малко ирония, с малко презрение, често и с троха симпатия. Но не с ужас или погнуса. Чудя се - това ли остава от религията, когато човек почне да го вълнува "социалната" или просто Дяволът на Смирненски е нещо като водач из произведенията му, стилова фигура. И ако е стилова фигура, защо баш той? Ужасно си падам по тия литературовъдни упражнения. Ако не ме домързи, може би бих спретнал нещо за Дявола у Смирненски. Без изцепки и парадигми на дискурса, разбира се, че да не си докарам когнитивен дисонанс

Хаха, Лъвицата има право. Първо, мистичен опит е някакво лично преживяване от мистичен характер. Примерно среща с ангел. Или някакво екстатично състояние без физическа причина. Обикновено хората, които никога не са имали такива преживявания, ги отдават я на самовнушение, я на чиста лъжа от страна на онези, които говорят за мистичен опит. И в повечето случаи наистина е така. Второ, "феномен" е явление изобщо. Нещо, което може да бъде наблюдавано, оценено, разгледано рационално и класифицирано сред други явления - това рядко се отнася до мистичните преживявания, те се приемат повече емоционално. Така че "мистичен феномен" звучи малко като "дървен камък". Не че няма и строга подредба, един вид йерархичен мистицизъм, при който определен порядък преживявания се случват на някакъв етап от напредъка на монаха/ученика в медитацията, молитвите или там каквото е учението на съответната школа. Но на тия неща обикновено се гледа с недоверие и те са запазени повече като тема за разговори отколкото като жива традиция. Трето, дори някой тук да смята, че наистина има собствен мистичен опит, най-вероятно е или да не говори за тези неща, защото се води, че те са ценни лични преживявания, към които трябва да се отнасяме дискретно... или пък да си самовнушава, да се прави на интересен или да е умствено лабилен. Що се отнася до покойната баба Ванга, силно съм скептичен относно нейния опит. Аз съм си Тома Неверни, това е.

Нищо не знам за Приказката. Харесвам я, разбира се, а същевременно имам и някаква съпротива към нея. Майка ми си има един лаф: "При Тошо имах повече пари, но сега живея по-добре".

Е, не, не бих публикувал под едни корици с Евтин Евтинов.

Както често ти се случва, си прав. Ми не, не съм чел, няма и да прочета. Чудя се как така някои знаят, че било имало "първоначална информация" и че била различна от публикуваната... от доста време насам.

Абе Сълзи над Босфора за вас