glishev

Мда, жалко само, че Кръглата маса е "открита" веднъж при Едуард І и втори път изработена за Ричард ІІ. Кръгла зала, още повече за хиляда души, е немислима в британския VІ в. Амфитеатрите действително са преустройвани в крепости - но от саксите, а не от бритите, към които трябва да принадлежи Артур. Много е досадно, когато божодимитровците почнат да "откриват" разни легендарни предмети и съкровища. А и Честър още в VІ в. е в саксонски (по-точно ангелнски) ръце, там няма бритско кралско седалище - въпреки че се е запазило римското име на града.

БГ-поезия

Абе тия са толкова неадекватни, че нищо чудно да са тайни автохтонци, които искат с простотии да компрометират иранската теория.

Михов, и твоят принос е достоен Аз бих турил "подрязват му" вместо "му резват те", но все е добре. Бих казал, че е щастлива тази дама, която успява да накара толкоз хора да изсипят куп стиховце за толкова малко време Но изглежда, че природната деликатност на нашата доцентка я кара да си трае след вчерашния ни логореен изблик

Епа то не пречи.

Е па аз ако бях император, и аз щях да държа харем.

Блогърството не е нито само политическо, нито само приказки за ей така. Блогърството е всякакво и стана така, че един блогър, подписващ се като pontis, си хареса стихотворения от осемнайсет други блогъра и ги издаде в книга. Чисто субективен подбор, но пък така е честно - начинанието е частно, непретенциозно (доколкото не е претенция изобщо а се занимаваш със стихотворения) и любопитно като резултат. Деветнайсет автори, близо деветдесет стихотворения, цена: 6, 50 лв., тираж: 1000 екземпляра. Това българската/болгарската/блогърската литература е като пънко - нема да умре.

Това с Библията и Корана е невероятно клише. Не, Коранът не е изменен от Мохамед, а е създаден от него. Не можеш да измениш нещо, което не е съществувало досега - можеш само да го създадеш. А това с Библията и Никейския събор е приказка за малки деца. Ако някой (предполагаемо Иеова, невидимото другарче) знае какво точно е направил Никейският или който и да е друг събор с Библията, нека съобщи. Във всеки случай каквото и да е направено, това не води до съществуването на прераждания. Колкото до стария ми лаф с Платон, Аристотел и Отците, думата ми беше, че е по-добре да се четат сериозни и смислени автори, а не окултни, псевдомистични фантасти.

Не дай, Боже, на нашата форумна дама да й се наложи да проявява патриотизъм. Хайде, аз като шоп и трънчанин вероятно знам как да реагирам, но в такива моменти може би дори това не би било достатъчно...

Нощта е млада, Любимата ни - тоже. Поет не може да бяга от наслада.

Нема поет и нема народен, ако Любима не го одобрява, евродоцентът със хъс природен взе и присъди тук да раздава.

Вижте, мисля, че знам какво ще стане. Примерно няколко месеца идилично ще си говорим колко българска е Македония. После заблудено македонче ще влезе, ще ни каже, че сме фашаги, ще го напсуваме и пак по старому. Ние си знаем, че Македония е наша, не ни трябва форумна секция за това.

По Яворов. Химн на МВР: Ден денувам - механи потайни нощ нощувам - магистрали знайни немам старши, нито пък колега - старши да ругае, колега да зяе... Леле моя магистрало мила! Море, ти си вноска мен за вила. С брат врагувам - МеВеРейска мера, с мутра струвам - бърза далавера; имам деца, имам и женица - деца в дискотека, а жената - в МОЛ-а е от века... Леле моя палка халосия! Слънчогледна моя прокопсия. Шеф бойкува - нека си бойкува, а Цветанов - века ли царува? Нямам страха, не сум аджамия - да ме плаши, нищо ме не страши... Леле моя мила корупция! Море тънка сметка пак със тия.

Ето, даже и юристът в стиховете се улиса МеВеРе-то вдъхновява нашта поетична слава.

Дон Луис де Гонореа*, ХVІІ в., Мадрид. Сонет в чест на испанската тайна полиция - Сеньор маркиз, домът Ви май гори! - Все таз, сеньор поете, имам три. - Все пак добре е, че полицията пази... - Но моля, с мен е шпагата ми - тази от истинска стомана от Толедо. - Такава да промуши дон Кеведо... - Сеньор поете, зъл сте с конкурента? - Не конкурент е той, а малко нещо мента! - Полицията май от Вас го пази? - Сеньор маркиз, пред мене той ще лази! - Харесвам туй у Вас, дон Гонореа, в гърдите Ви сърце на рицар тлее. - Сеньор маркиз, поетът ненавижда, кога с полиция лирика в мен обиждат. --------------------------------------------------------------------------------- *Луис де Гонгора (тук де Гонореа) - испански поет от ХVІІ в., конкурент на Франсиско Кеведо. Гледайте "Алатристе" или си купете "Испански поети от Златния век".

Романе, Романе, за това с оптиматите и популарите сметни, че ти дължа питие.

Какво сме ний? На МаВеРе-то през май най-хубавият цвят, печалба, радост необятна, на Рая - рай, на Ада - ад. Чрез нас се просветлява бавно дълбокото око на Бойко, ако светът е убав, то саде е ептен у нашио мандат. * Един Цветан между министри се носи, мълчалив и плах; доцент мандата на гърба си държи - за да не стане прах, а между тези два гиганта - сред химни, PR и лъжи знам, Бойко и безброй ченгета пасе замислено Аллах... * Влизам в тъмната Читанка. Полунощ е. Нито звук. Не от жажда, не с надежда, не за книги идвам тук. Някога закрих им сайта като ГеДеБоПец тих, ала ме забрави Бойко, а пък аз съм си кютук. Из "Меверийят" на Омар Марин

Archaeology Quarterly (Oxonii, at the Clarendon Press, #2, 2010): Органът на Археологическата секция към Катедрата по история, дипломатика и археология на Англия към колежа "St Mungo", Оксфорд, публикува известие, според което е открита деветдесет и шестата гатанка от Екзитърската книга. До днес бяха известни деветдесет и пет гатанки или гномически поеми на староанглийски език в пергаментовия сборник, открит в Екзитър. Текстът, според специалисти, датира от началото на ХІ или края на Х в., тоест от смутното царуване на Етелред ІІ от Уесекската династия. Ръкописът е открит на пергаментов лист, включен в подвързията на препис на латинския "Физиолог" от ХІІ в. Изданието припомня, че след нормандското завоевание редица англосаксонски ръкописи са имали подобна съдба. Ето превода на д-р Мананан МакГлиш от "St Mungo's": Ето, някой пак предава своя господар, своя род и дом лъже безсрамно и се кичи без заслуга с чужда слава, ето, пак продажно братство граби, знам, от кралското имане. Някой вярата отново сам отрича, без да помни, че Певецът казва: "Рече безумец в сърцето си: няма Бог". Някой пак престъпника прикрива - който безжалостно граби от могилата на старите крале и злато, и мечове остри. Пред лъжата някой днес пак лази, истината дръзко, виж, презира. Няма кой да подари днес цвете на такъв предател и продажник, няма кой да помни зли дела, няма да остане име след него. Няма кой да каже, че е гордост да служиш подло на краля си, но своя род и да предадеш братята си по оръжие. Все пак познай проклетото име на измамника, служещ с измама, промъкнал се с подлост в реда на войските от верни герои, любимци на принца. Намери неверния воин, страж на раздора, а не на мира, виж го как взима сребро от вдовици и старци, когато се натоварят с наръчсухи съчки в гората на владетеля. Виж го как бие безмилостно,щом обвинят го, че е измамник и хвали се сам без заслуга. Плаща на жалки мъже да го хвалят - с откраднато злато, ала съдбата му, знаем, е жалка. Разкрий го! (Наемен страж) Мене ми мирише на Маниту с червения химикал тука

Codex Regius на Старата Еда съдържа Daudsentsljod, тоест "Песен за Даудсент". Гунар Бьорнсон от Университета в Рейкявик разчита Даудсент като титла - буквално "Пратеникът на мъртвите" или "Изпращащият мъртвите" и смята, че става дума за жрец-психопомп, който има функцията да подготвя душите на мъртвите владетели за отвъдния свят. Свен Йохансен от Университета в Осло обаче смята, че става дума по-скоро за легендарен герой или пък божество на войната, в който случай може би Даудсент трябва да се преведе като "Този, който праща мъртъвци", предпалагаемо, в Хел, тоест убиец. Възможно е името да е прозвище на бог Тор. Ето и текста на "Песен за Даудсент" в превод на Глишур Глишесон от Университета в с. Горна Диканя (Радомирско): Один рече: Даудсент е храбър, нека той проводи мъртвите герои до чертози вечни. Нека стражът бъде в стихове прославен, а Медът на Браги и Кръвта на Квасир (1) щедро да се леят за дела геройски. Фрея рече: Хар (2) е мъдър, виждам, знае да намери той сред аси, смъртни най-добри водачи. Ала нека прати Вецур, син Маринов (3), нека той проводи със гласа си гръмък славните герои. Хеймдал рече: Виждам как по Моста (4) се задават вече славните герои, воини без упрек. Тях насам проводи Евтин, син на Евтин (5), но са скъпи всички идващи към Асгард. Локи рече: Жалко е за Один, срамно е за Асгард, ако тук пристъпят пратени от евтин женствени герои. Пейката за тях е, знам, поле за битка, кръв проливат само от гърнета с пиво. Често те пробождат печените мръвки, ала не противник с копие в ръката. Один рече: Кой така говори? Локи, знам те тебе - вечно ти преплиташ истина с измама. Воините, дето тук по Моста идват, с радост ще приема. Вецур ми ги праща, Евтин ги подбира със слова уместни. Даудсент ще сложа за закрилник техен: ако някой смее с тях да се погаври, Даудсент ще скочи, мигом със закрила, с ярост във очите, с мощ в ръката скрита. Даудсент е първи сред бойците тука, Воин мой любим е, тъй че ще изпълни моята заръка без да се посрами. -------------------------------------------------------------------------------- 1. Медът на Браги, Кръвта на Квасир - кенинги за поезия. 2. Хар - прозвище на Один, "Високия". 3. Вецур Маринсон - легендарен галдерман, придворен певец на гаутския крал Бойкур Бориссон и наместника му Цветур. 4. Мостът - Мостът Биврьост или небесната дъга води към Асгард, двореца на върховния бъг Один, където се събират мъртвите герои. 5. Евтин Евтинсон - легендарен скалд, придворен поет и кръвен брат на Вецур Маринсон.

Аз съм и за, и против. За - защото Македония си е тема на темите. Против - по същата причина. Романът добре го е обяснил.

Нека във стих хекзаметров се хорът ни бодро захване родните служби да хвали, министъра честен да слави, всички успехи на чутната стража софийска да бъдат все по реда си възпети в реч мерна, за химни достойна. Пей, о, доцентке, за оня мъжествен служител прекрасен, който, откакто съсипа Читанка, обви се навеки в слава блестяща, подобно герой богоравен. И още властния мъж Агамемнон Бате Бойко, народен закрилник всесилен, вожд велемощен, със слово и просто, и честно, и мъдро, който срази враговете на древното царство на траки. Пей, о, Любима, за тези мъже със безупречно име, също за тия, които изплитат венци от похвала - техният подвиг е също достоен да буди възхита: няма поет по-изтънчен от този с горчивото вино (нищо, че Омир говори за "меденосладката" течност), нито певец по-заслужил от Веско, потомък Маринов, дето, когато запее, скалите от ужас изтръпват.

Или рондо: Ако някой химна не разбира, нека от Любима да се пази! Знайте: тук доцент е точно тази, дето МВР със БАН събира. Може и сонет (Шекспиров тип): Ако някой някак се обърка и започне, несъмнено къркан, МВР и ГЕРБ да не зачита, той прибиран бива и разпитан. Ако друг пък злоба го обземе (родната полиция не дреме), тутакси ще бъде арестуван - критиката нека да мирува! Ако трети (грозно светотатство!) позволи си разни тарикатства и на химна с радост не припада - то Любима мигом го напада. Всеки враг така сразяван бива - песента на Веско щом осмива. Сонет (Петраркистки вариант) Любима, виж, отново Веско пее, Евтим поднася текст така красив! И МВР със право се гордее, че хвали го подобен колектив. Ликувай днес, Любима, ти със Бойко, ликувай, цял народ ощастливен! млъкнете, "Хиподил" и Бате Гойко - на СкакаУеца днес не му е ден. О, нека замълчи гласът ужасен, на злобата, що знае само завист - за нас остава химнът най-прекрасен; министърът заслужено се слави с полиция лоялна. Безопасен престъпникът за нас е. Химнът - бис! Viadeyra (попътна песен, провансалски стил) Фалшив поет не слушай ти, че той не знае нито звук да изведе от тази тук виола - смята я кютук. Фалшив другар не взимай ти по дълъг път - ще те приспи със скучни песни и лъжи за МВР; туй отбегни. Фалшив министър избери и забрави за мирни дни - ще плаща той добри пари за незаслужени хвалби, а теб ще те ограбят нейде. Я химн за стражата запей, де! Ако някой желае, може да опита с хекзаметър, лирически дистих, анапест или анакреонтически полуямб. Мен ме мързи.

Тука процедурно, колега: във втория стих имате две срички в повече, нарушавате ритъма, което Поетът Евстатиев никога не би си позволил.

"Братство/богатство" не е глаголна рима. Б. мод. Темата е изчерпана. Според мен ljubima системно оскърбява интелигентността ни с обвинения, които няма как да бъдат верни, камо ли доказани. Предупредих веднъж какво следва при подобно писане. Смятам в най-скоро време да заключа темата, ако нещата продължават по същия начин.

Харесвам този начин на мислене.