glishev

Руската кампания сякаш не е толкова погрешна, колкото испанската. Основната грешка на Наполеон в Русия е недоверието му към поляците.

Тук ще повторя омразната мантра, че всъщност не знаем достатъчно. Но това не трябва да ни плаши излишно. Поне да предполагаме можем - стига да помним, че става дума само за предположения. Най-общо казано, единият подготвя почвата за другия. Успехите на Крум изглеждат още по-значими на фона на предходния период, а и като добавим, че все пак Никифор наистина опожарява Плиска, царуването на Крум изглежда като победа (всъщност поредица победи), изтръгната от челюстите на поражението. Царуването на Кардам обаче прави това възможно. Четвърт век без дрязги в страната сочат, от една страна, че България излиза от кризата на VІІІ в. и, от друга, че Кардам е успял да удържи каквито сили се е налагало, за да не продължат вътрешните конфликти. В по-дългосрочна перспектива Омуртаг обира лаврите. Кардам подготвя България да издържи на поредния външен удар, Крум не само поема удара, но и му отвръща, а Омуртаг се възползва от стабилизирането и от експанзията, за да превърне страната в нещо като империя. Поне на мен така ми изглежда.

При Ватерло вече е късно да се променя историята - в 1815 той е в позиция, при която трябва само да побеждава. И едно поражение би му дошло в повече, защото вече няма откъде да вземе нови резерви и му липсва сигурен тил. По-скоро може би адмиралите му не е трябвало да се плашат и сами да се оставят да бъдат блокирани в Кадис още преди 1812, а и е трябвало да даде свобода на цяла Полша преди кампанията в Русия. Може би обаче въпреки всички старания френският флот пак не би успял да събере нужните съдове за десант в Англия. Все пак кампанията в Русия е имала известни шансове за успех. Вероятно в 1806-1812 Наполеон е имал шансовете да закрепи империята, династията и визията си за Европа. Но допускам, че британците, дори да приемат мир с него, биха го нарушавали при всяка възможност, Германия би се бунтувала страшно в 1848, а и Русия би се възстановила от едно поражение. Все пак, Наполеон е имал шансове за трайна хегемония. Но само той би могъл да я поддържа. Със смъртта му системата би западнала, според мен.

Хамлет не е противоречив, противоречив го правят интерпретациите. При това лошите - като тази на Лорънс Оливие например. Предпочитам другата, на Дзефирели. Хамлет по-скоро ми напомня 47-те ронини: забавя, но не забравя. Всеки от нас е удрял човек и знаем, че невинаги съжаляваме за това. Ако пък някой влезе в дома ми неканен, може овде да му биде гробот ладен - и пак без угризения. Насилието изобщо не е нестествено, даже напротив. Отказът от него е неестествен. Достоевски е бил странен човек, пък и далеч не е бил някакво невинно гълъбче. Мъж със свой характер, но с безобразни идеи за това как трябва да се живее - при това на практика проповедник. Ужасно е, когато писател проповядва така неприкрито. Мислиш си, че четеш роман, а то се оказва морален трактат, при това такъв, който не ти харесва (поне в моя случай). Не че няма и морализъм, който да харесвам - има си. Сенека, Лабрюйер, Дайдоджи Юдзан и Такъри ми идват дюшеш, но Достоевски просто прекалява, според мен.

Абе може да се въведе електорска институция и дотам. Четирима светски и трима църковни електори, за какво са ни избори? Ще си обявим Свещена Ромска Република на българския народ, от време на време митрополитите и кметовете ще се събират на Райхстаг в Рилския манастир и толкоз. Хем по-евтино ще излиза.

Ами, ами, бай Дойчо сички ше ги казни, глей си кефа

Все някакъв ценз е нужен, да. На първо място образователният, а за другите - въпрос на убеждения. Но всички тия хубави, благородни и консервативни неща няма да ги видим никога...

Разбирам те, и аз бях раздвоен, испанците са готини. Но няма как, die Alea ist jacta - ще викам за Германия.

Може, може. За чисто политическа нация може да се говори още в Античността. Особено човек като прочете речта на Перикъл в памет на първите атински жертви в Пелопонеската война у Тукидид, съвсем ще се убеди. Ливий, Цицерон и Салустий също дават едни много интересни и съвсем модерни понятия за "римския народ". А че като понятие natio/nacio се употребява под път и над път в Средните векове - това е учебникарски факт.

Колега ФрайГайстович (ФрейГейстович по руски), таман тия угризения не ми бяха по сърце. Ами противна била бабичката, теглил си й балтията, взел си парите... какво разкаяние тука? Take the money and run. Ухвати денги и улитай к Швейцарии, таковата (това е Глишев руски).

Права си, че лъженауката поражда скука, но само в главите на нескучни хора А има достатъчно сиви бурмички, които си мечтаят за нещо по-така, не знаят откъде да си го докарат и затова си измислят.

Така да бъде. Със сигурност за това си има причини, така че Йоан Асен не е единстевният решаващ фактор в случая, та да говорим за негова "грешка".

Не знам, Армандчо, обикновено не търся "един документ", а конкретен документ с номер на манускрипта, местонахождение, наименование и те така...

Хайде без "курви". Тук не е БГ-жълтина, все пак. Отмятането от унията си има причини, както вероятно и запазването на Епир.

Страхотно Здраво си се постарал, трябва да се признае. Не съм специалист в областта, но ще прочета книжката, вече си я изтеглих. И да, .rar-ът е чист.

Прав си. Хайде някой да премести тия реплики в отделна тема - да не оспамваме тук.

Всъщност имаме два германоезични фаворита: Deutsch и Duits Разликата не е чак толкоз голяма.

А Буковски е добър, ако за Чарлс ти е думата. Следователно Маткин трябва наистина да е забавен. Хубав ли е преводът? И добре дошла (?) във форума.

"Велика сила" по дефиниция (не моя) е онази държава, която винаги би могла да защити претенциите си с оръжие и има влияние далеч извън границите си. Претенциите й не могат да бъдат да бъдат пренебрегвани и мнението й винаги трябва да се има предвид. Вторият Райх, разбира се, има колонии. В нета има достатъчно карти на света в епохата 1871-1919, а и просто притежавам банкноти и пощенски марки от немските колонии в Африка. Те неколкократно надвишават европейските територии на Германия. Отделно от това Австро-Унгария на практика няма колонии (ако не броим безумно значимите Франц-Йозефова земя и Шпицберген), но все пак се води велика сила. Ако пък броим царска Русия през ХІХ в. за велика сила (каквато тя несъмнено е), тогава ще трябва да сметнем и огромните континентални владения за колонии. В такъв случай обаче Османската империя, която през ХІХ в. владее Месопотамия, Ирак и част от Арабския полуостров, също ще трябва да мине за велика сила (а тя не е). Щатите и Китай и досега нямат колонии (не, Панама и Хаваите не попадат в тази графа). Значи колониите сами по себе си не са критерий. Интересно, че от 1866-70 Италия също се води велика сила - защото е спечелила война срещу такава. А пак няма колонии (поне до време). Само дето на Италия й викат "малката велика сила", защото в сравнение с Франция и Германия, които са с най-значимите сухопътни възможности, и с Великобритания, която пък е най-мощната морска държава, Италия все пак е доста крехка А и Германия в 1918 първо не е само губеща страна и второ - не губи само от Франция (всъщност изобщо не губи заради Франция, мен ако питат). Разбира се, за Щатите поне до 1823 (годината на доктрината Мънро) е трудно да се говори като за велика сила. Но след 1916 (когато се включват в ПСВ) и особено след 1918 те определено са. Какво точно са Щатите между 1823 и 1916/18 нека други определят. Нещата опират и до други неща. Индустриализация, въоръжение, инфраструктура, богатство, влияние... При всички случаи Вторият Райх със сигурност е велика сила през цялото си съществуване. Франция, Великобритания, Съветите и дори Щатите се съобразяват с Германия в 1933-1938. Ако това и големите международни амбиции (при това доста успешно налагани) не прави от една страна велика сила, значи велики сили изобщо няма.

Я, Болгий Армандян още мърда Кажи пак за дигенистиката, Армандо Може тя да стане клон на таронистиката, торникологията или багратологията

Не е само фраза това със спомените. В 1871-1918 Германия наистина е това, което наричаме велика сила. В 1933-36 Германия все още не е във война, а все пак се налага самоволно. Което я прави велика сила по дефиниция. Пък и не знам откога способността да се води голяма война вече не е критерий за значимост.

Алва, за нациите говориш наистина с клишета

Няма как да си спомняме, никой от нас не е роден преди 1918. Всъщност в 1933-1943 Германия определено налага волята си в Европа. А и днес, грубо казано, храни Съюза. Лично аз предпочитам френската култура пред немската, но и немската традиционна политика пред френската. В единия съм смисъл съм франкофил (а и наистина съм франкофон*), но в друг - върл германофил и франкофоб. Ньойи има своето значение за тия ми убеждения. -------------------------------------------------------------- *И фанфарон

Руснак, русин, братушка (умилително или иронично), русняк (пак иронично), русначе (умалително и умилително), москал (обидно - рядко се среща), съветски (иронично - също рядко). Рускиня, рускинче (умалително и умилително за рускиня), девочка (иронично). Русинка - иронично за жителка на град Русе в България (правилната форма е "русенка"). Местният акцент в Русе слабо напомня руски. Наричаме това "меко говорене" В градъ Русьи бългърскийът ьизьик съ гуворьи тъй (В града София българският език се говори така.). Може би на СССлава русьинскийът ще му изглежда като татарски

Аз с огромно задоволство отказвам да я разбера