-
Брой отговори
10135 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
137
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ glishev
-
Има я на български. Това е сагата за Харалд Хардрада (Хардроде) в том втори на "Хеймскрингла" или "Земният кръг" ("Саги за кралете на Севера" в българското издание - София, Военно издателство, 2003 г.) от Снори Стурлусон (или Снуре Стюрюлюсон според нашата преводачка Румяна Сиромахова). Сагата започва с позоваване на поема, в която кралят е наречен "Подпалвачът на българите", макар и действието в този момент да е години преди идването му на Балканите (стр. 173). Според Йордан Андреев в някоя от сагите пише, че Харалд Хардрада се е сражавал срещу "страшни врагове, които имали много бойни колесници. Начелона това воинство стоял един сляп цар - т. е. Петър Делян" (бележка под линия в статията за Петър Делян към "Българските ханове и царе"). Дори и да е вярна, тази информация очевидно не се отнася до "Сага за Харалд Хардрада" от "Хеймскрингла" на Снори Стурлусон, а друга сага за този крал пона на мен не ми е позната. Ако е запазено изцяло повествованието в стихове на скалда Тюдолв, на което се позовава и Снори, това с колесниците и слепия цар може да е оттам или пък от друг източник.
-
Тук професор Добрев има право -конкретно за това с "семантически самозадоволяващи и затварящи се в себе си изречения на метатеоретично равнище, които изобщо не отпращат към реалността, към конкретно-живите исторически личности и събития". Печално известният Йордан Андреев например е идеално описан с горните думи. А и не е само той. Срамота, действително.
-
Монте Кристо, предполагам, че нещата могат да се представят по този начин, да. Но винаги е хубаво да се има предвид, че нашите приближения са винаги малко условни - вероятно понякога и царете в средновековна България не са мислели в толкова обобщаващи понятия като нас сега.
-
Аспандиате, ако отвориш англоезичната статия за история на Гърция в Уикипедия, вероятно ще останеш изненадан като мен. Уики-авторите твърдят, че в светлината на нови археологически разкрития континентална Гърция в V-ХІІ в. не самоне е западаща, ами направо си е процъфтяваща и добре контролирана от ромеите територия с активен градски живот. Разбира се, обилно са цитирани "любими" за мен словоблудци като Флорин Курта. Така че не само нашите карти са пълни с куриози. Инак аз доста се кефя на статийчетата на Методий Рождественски за варварските воини във византийската армия и как авторът между другото по Прокопий припомня, че границите на Византия още през V в. са доста стеснени на Балканите.
-
Шарл Дьо Валоа реално няма претенции за френската корона, Пламене. А брат му и племенниците му поддържат повечето му претенции - за германската империя, за титулярната константинополска корона. Не го подкрепят само когато се гласи за "крал на Арелат", тоест на Бургундия, Тулуза и Прованс, което е съвсем обяснимо. И Шарл няма много общо с тамплиерите. Аз си имам моя хипотеза за относително лесното пропадане на Ордена - за разлика от йоанитите и тевтонците, тамплиерите нямат суверенни територии, а навсякъде командориите им са разпръснати между владенията на европейските монархии. Единствената им суверенно управлявана територия е била Кипър, който те обаче недалновидно продават на Ги дьо Люзинян (създавайки по този начин Кипърското кралство от владенията на острова и традиционно приписваната на Ги йерусалимска корона). Липсата на суверенни територии, още повече - липсата на такива по границите на християнския свят прави тамплиерите особено уязвими пред крялската власт. Докато йоанитите и тевтонците държат компактни владения по фронтовете на католическия свят, което ги прави нужни и независими.
-
Богданов и Дорис, прави сте. Интересно, че лъжеучените винаги имат огромно самочувствие, но пък никога не могат да бъдат конкретни в твърденията си, а само ги повтарят до премала. Това и в историята, и в езикознанието, физиката, климатологията...
-
Това са хубави романи, тия на Морис Дрюон А какви претенции е имал според теб Шарл дьо Валоа?
-
Гениално! Т-34 все едно го е съчинявал тоя призив. "23 септември" трябва да го публикуват в списанието си.
-
Папата определено има доста повече правомощия от патриарха и отпреди 1870. Тая була не се пръква от нищото. Тя фиксира положение, към което католиците отдавна клонят. Според мен пак става дума за ролята на монасите. Патриархът не толкова се самоограничава, колкото и собствената му среда (именно монашеската) обикновено отказва да го припознае като човек с особено свят. Патриархът е епископ, а епископът според Новия завет трябва да бъде "честолюбив". Само дето преди да стане епископ, съответният човек е бил монах, а монахът изобщо не трябва да е честолюбив. Това създава напрежение между повечето монаси и патриарха. Затова те гледат на него като на един вид компромисна личност - не много сигурен кандидат за святост (при все че има достатъчно на брой епископи светци). В православното монашество, особено византийското, а и днешното атонитско, има особен вид вътрешновеомствен снобизъм, ако мога така да се изразя. Не го казвам с лошо чувство. Даже е жалко, че днешните български монаси, колкото ги има, слабо познават този начин на мислене.
-
Прав си, че православната Църква по принцип изглежда ограничена в догматичните работи - особено на фона на католическата. Различаваме се в оценката на причините за това - според мен е и до голяма степен въпрос на нарочно избран курс на поведение. Патриархът не е неоспорим догматичен източник - това важи по-скоро заролята на католическия папа. За православните, не протойерархът, а съборът е върховен източник на догматични решения. А дебатът около догматиката става не в патриаршеската канцелария, а в манастирите. Православните - особено монасите - доста често често гледат на патриарха и митрополитите като на вид чиновници. Прав си и за териториалното и духовно единство. Ето защо у нас етнофилетизмът е възможен при запазване на православното изповедание. Докато за да се стигне до нещо като етнофилетизъм в Англия (като ярък пример), трябва и религиозна реформа. Още една добра причина човек да е православен Впрочем, аз съм убеден етнофилетист.
-
Не се наемам изобщо да казвам кой е крив или прав. Знам, че когато има ниша в търсенето, тя се запълва и нищо не може да се противопостави на този процес/явление. Следователно Читанката пак ще изплува. Лично за мен това е прекрасно. Пиратството е единственият вид комунизъм, който ме радва. Може би ще е хубаво собствениците на сайта да помислят да го направят като торент-тракер, за да не бъдат лесно обвинявани, че хостват чужди текстове.
-
Тука между другото сте все дълбоко законспирирани другари: - КГ 125; - Т 34; - ЧЗ-цифра-буква-нещо си. Едно време агентите беха с по-прости имена: Гоце, Момата, Бор...
-
За миг реших, че КГ е отвлечен и заплашван спистолет в главата от Т34 Ааа, да, закриха Читанката, много тъжно. Ама не се съмнявам, че тя пак ще изплува. ГДБОП, майката на ГДБОП, сестрата на ГДБОП, жената, дъщерята, вуйната и кумата на ГДБОП имат много поздрави лично от мен.
-
ОК, Ресавски, нека да не е декоративен Интересни образи са си Асеневци, няма съмнение. Жалко, че много схематично си ги представяме. Галахад, най-добрият списък с всички византийски императори, който съм виждал, включително съимператори без абсолютно никакво значение, беше (съвсем обяснимо) в нумизматичната енциклопедия Roman Coins. Явно нумизматите покрай внимателното трупане на информация за всякакви емисии се интересуват от имената и годините на царуване, па ако ще и про форма да е.
-
Това за конфликт между двамата по-възрастни братя е новоза мен - не претендирам, че съм чел Хониат адски с молив в ръка, пък и, разбира се, такива неща не се преподават. Явно конфликтът обаче не е бил с неприятни последици. Петър остава цар, макар и декоративен, а Асен и Калоян се оказват с много сериозни качества.
-
Тоест в 1185/6-1197 Петър е един вид баш-царят, в 1190-1196 съуправител му е Асен. В 1196-1197 Калоян е съуправител на Петър и в 1197-1207 царува сам.
-
Kонспиративен трилър, фантастична антиутопия Висш общински чиновник, отговарящ за популациите на уличните животни приема подкуп от Вълка, генномодифициран ликантроп, за да го пусне от "кучкарника". По същото време самотна майка пуска дъщеря си сама с купоните за храна в градската джунгла. Червената Шапчица няма пари за метро, ще се придвижва пеша. Тя трябва да намери баба си, излязла преди седмица за вестници, но изчезнала безследно. Последното некорумпирано ченге, наречено Ловеца, което веднъж вече е залавяло Вълка, е твърдо решено да държи престъпника под око. Но Вълкът хвърля око на младата Шапчица (и на купоните й за храна), а освен това покрай контактите си в престъпния свят само той може да намери отговора на въпросите около Бабата. Ще успее ли Ловецът да спре Вълка преди той да стигне до Шапчицата? И къде е Бабата? Действието се концентрира около печално известния бар "Кладенеца"...