glishev

Да не си писал доклади или да си ги писал през пръсти е добро начало

Тия, дето са писали за форумните типажи по Америчко, доста биха се затруднили с класификацията на средностатистическия български юзър. Че е трол - трол е, това е ясно. Ама дали високопланински тъп, горски груб или скален неаргументиран - ето това задокеанската форумология още десетилетия няма да може да дефинира. Ние тук направо да си откриваме секция по тролология, в която да изследваме и новата сукцесивна разновидност - трола-wannabe физик. Досега познавам главно тролове-wannabe историци, но ето че и физик си имаме. Да ни е честит! Общото между троловете, върлуващи в различни научни области е претенцията за гениално просто развенчаване на класическия авторитет. Бре, как все Шлимановци и (анти-) Айнщайновци пълзят по тия форуми, а пък ги няма по университети, академии и частни институции, бре? Светът е пълен с непризнати гении, както изглежда... или поне всеки трети средностатистически чичо обича като седне на тиферич пред компа да разцъка тезата за гениалността си - обаче моля, да си имаме уважението - без позовавания, формули, чертежи, цитирани издания и изобщо само с твърдения, без доказателствена част. Е, аз по тоя тертип на работа мога да се обявя за Наполеон ІV. Хайде сполай, Петков. Покрай теб откривам, че има "автохтонщини" и във физиката

И като обобщим, че падането и ставането са присъщи на всички общества...

За обществените бани не си прав - виж "Обикновеният човек през Средновековието" на Робер Фосие. Той дава обилен материал, главно по текстови сведения за баните. И не става дума само за късното Средновековие. В сагите също често се говори за бани. За обществени сгради ти посочих дворците и ратхаузовете. Ратхаузовете и немалко дворци (повечето от тях преустройвани по-късно) са строени в готически стил. У братя Лимбург има запазени изображения, а и двете глави за готическата архитектура на Париж в средата на "Парижката Света Богородица" на Юго са доста интересно четиво. Готическите катерали нямат куполи, а шпилове. Италианският ренесансов стил не е готика. Пък и готическите строежи се появяват още в ХІІІ в., когато до Ренесанса е далече. Със сигурност Античността не познава шпила. В двата най-стари университета в Англия има запазени постройки от ХІІІ в. Тоже в готически стил, ама и със светско предназначение.

Е, ти пък ся, дами, мода... нормално си е. На една от критянките, изобразена на стенопис чак й викат Парижанката заради грима и сложната прическа.

Абе хубаво е преди това да не си правил гадости.

И падането, ама и ставането. Щото византийците ядат пердаха от Хозрой шах при Ираклий и после му го връщат тъпкано до Ктезифонт. Ядат пердаха при Ярмук и Александрия, ама удържат и после при Йоан І и Василий ІІ бият до Месопотамия. Ядат пердаха при Манцикерт, ама при Комнините се освестяват. Ядат пердаха от Четвъртия кръстоносен поход и пак си връщат Константинопол. Е, след толкова много падане и ставане и най-здравият организъм се износва, особено когато е изправен пред заплахи на (поне)два фронта. Обаче ей на, Гърция си води освободителната война в 1828, патриаршията още си е в Цариград, а на това отгоре и за "мегали идеа" говорят. България и Сърбия също са така. Падат, стават, падат, пак стават... Че дори и Русия. Ето това е вложено в самото православие. Постоянно падане и ставане. Нито само едното, нито само другото, а и двете. Впрочем, исихазмът и досега е официална доктрина. Дори случайно познавам автор на книга с подзаглавие "Исихастки студии". Англичанин, приел православието, покалугерил се и дори станал епископ в Цариградската патриаршия. Тимъти Уеър се казва, а като монах - Калистос. Интересна личност, а и не е само един такъв. Оказва се, че това е много жилава традиция. А не забравяй ролята на духовенството ни през Възраждането. Такъв отвеян исихазъм има под калимявката на поп Харитон, например, че да се чудим и маем И на Неофит Бозвели. А за дякон Игнатий да не говорим. Колкото до връзката между духовника и народа - виж пак как според Цамблак се разделят Евтимий и търновците. То не са плачове, прегръдки, протягане на ръце. А и като почнеш да четеш приписките на тогавашните автори - ами те са си съвсем битови, народни Не, исихастите са умеели и да медитират над абстракции, и книги да пишат, и да надъхват селяните. Нещо, което властелите явно не са умеели. Колкото и отвеян да е един монах (всъщност колкото по-отвеян е), той винаги изглежда леко свръхестествен вочите на необразованите, а ако има и склонност към мъченичество и е устат, лесно може да стане истински гуру. Властелът няма тая харизма. А и исихастите, изглежда, са успявали да съчетават противоречиви черти. Отделно от всичко политическо, за православието ХІV в. е страхотна епоха. Палама и Ангеликуд пишат големи съчинения, преводът на Дионисий има голям отзвук, а и песнопенията на Кукузел и до днес се пеят. Българският език се обогатява, изобщо - тия хора са направили много. Това е духовен капитал, от който после ще се изстрелят първите ни възрожденци - Паисий и Софроний. Не че те са исихасти, но черпят самочувствие от наследството на исихазма - "или не сме имали и ние царе, светци и патриарси", май нещо такова беше.

Ами тогава проблемът е в общността. Арон Гуревич от отдавна твърди, че по-голямата част от средновековните хора не са християни по светоусещане поне до ХІV в. Тъй че и варламитите, и исихастите са, общо взето, еднакво неразбрани от повечето жители на Балканите. Само дето варламитите на това отгоре са латинофили, което дразни народа, пропищял от "фръзи" и каталани. Сещай се тогава какво щеше да е отношението към Църквата при евентуална подкрепа на императорите и царете за варламитството. На Йоан V това е можело да му коства главата. Кантакузин в това отношение е много по-прозорлив. Подкрепя исихастите, с което си осигурява по-широка подкрепа, защото те поне не са латинофили, същевременно се опитва да преговаря с Рим без много да обръща внимание на монашеските възражения, но и без да се обвързва и освен това разпраща молбите си за помощ до останалите балкански владетели (които реагират неадекватно - и не по вина на исихастките настроените си владици, които навсякъде симпатизират на Кантакузин). Иначе има един варламит, когото много харесвам - Никифор Григора, историкът. "Неземността" на исихазма очевидно засяга само едно монашеско малцинство, което на това отгоре прави църковна кариера като скъсано и диша с епохата, а не се крие по скалните манастири след поемането на даден пост. А и цялото учение накратко може да се обобщи като волята на човек да допусне Бога до себе си. Което става със съзерцание и безмълвие, и постоянна молитва наум, да. Но само за монасите, при това за тези без очаквания за издигане. От светските лица това не само не се очаква, то е дефинирано като невъзможно. Пък и то едно съзерцание - постоянно да пътуваш от Цариград до Атон и оттам до Солун. И едно безмълвие - да пишеш, да редактираш и да превеждаш, и да проповядваш през цялото време...

Нали през цялото време казвам, че тази "отнесеност" никак не пречи на "отнесените" да са обществено активни. Между другото, ако се зачетеш в св. Григорий Палама, баш-исихаста, изобщо няма да го намериш за отнесен. В крайна сметка не може Църквата да проповядва някакъв едва ли не постоянен джихад. Това няма да е Църква, а нещо друго.

Мелк съществува от Средните векове, но сегашният му сграден фонд е бароков. Бил съм там, даже съм пял от балкона

Мелк?

Е, това не е по вина на поповете. Да му е мислил Михаил VІІІ преди да е хвърлял войските си от Азия да се бият по Балканите

Не знаем каква е била, но знаем каква ни се ще да е била

Мда, Пергамският олтар дори не е храм Храмът на Артемида Ефеска е ясен. А гръцките обекти в античния списък не са чак толкоз много. Затова споменавам двореца Алхамбра, крепостта Крак, а и възможностите за ратхаузове също не са лоши. Като се замисля, сещам се още за страхотния Кастел Сфорцеско в Милано и Кастелвекио във Верона без да си давам много зор. И за Лондонския Тауър. Абе... няма какво да й се подценява на средновековната архитектура. А кой знае какви дворци, кервансараи, фундаци, бани, синагоги и джамии от Дамаск, Багдад, Кордоба и Кайро е можело или още може да се добавят към списъка.

В Испания навремето нямало проблем деколтето и до ареолата да стига - само да не се вижда глезенът на дамата Ех, luxuria Europae... дето вика Талейран, който не е живял при Стария режим, изобщо не е живял.

А и Евтимий както е исихаст, така от време на време пише разни кръвожадни и патриотични хвалебствия за Калоян (за цар-униат, кхъммм). Както винаги, българските свещенослужители си остават преди всичко българи, а чак после може и да се сетят, че са православни, исихасти, халкедонити, диофизити или каквито и да било там Това й обичам аз на БПЦ-то още от Средните векове.

Офф-топик: Я, вече и в дебати по физика ме споменават, хем в темата за несъстоятелността на Айнщайновата теория. Почувствах се някак си значим Петков, много грубо подхождаш. Ако ще гений да си, кой ще те чете като си хулиш събеседниците? Пък и виждам, че ти липсва умението да се изразяваш на правилен български. Сам твърдиш за себе си, че не всеки може да ти следи мисълта - това дали е заради теоретическата й проникновеност или заради относителната й неартикулираност, как мислиш? Пък и както описателно се изразяваш, почвам да си мисля, че си точно толкова физик, колкото съм и аз. Помисли пак над изложението, тури някоя завъртяна формула за авторитет. Дай го по-академично, та белким поне простите хуманитари ти повярваме.

Значи излиза още по-изгодно за Китай да не допусне обединение с американска помощ, а сам да се погрижи царство Ким да спре да съществува. Китайско марионетно правителство не би било чак толкова лошо. Майната му на обединението, само да спре да бедства това население.

Хърс разправяше, че това за новия играч била и тезата на Бжежински. Може и така да е. Но Америка би могла да спечели доста от такъв нов голям играч - като просто завладее Севера с инвестиции след евентуалното обединение. Япония и Китай също ще имат думата по въпроса, а и руснаците ще искат своя дял.

Те поповете са се сетили, властелите и монарсите не са. В крайна сметка дрязгите на властелите съсипват Балканите, а Църквата доста прилично си гледа своята работа (която все пак не е толкова политическа). Накрая се оказва, че пак поповете трябва да запретват расата и кое да вършат по-напред - да се молят ли, книги ли да пишат, да усмиряват владетелите ли, да пазят авторитета на империята ли, да проповядват ли, да преговарят с католиците ли, да гонят ереси ли, да медитират ли, да спасяват библиотеките ли, за помощ ли да молят, пари ли да събират, или да отбраняват крепости... Ангели да бяха, а не попове, пак нямаше да се справят.

Хубаво го е казал Гьоте, макар и не за Германия: "... част от силата, която зло желае, а все добро твори" Германия прави-струва, но наистина храни Европа и я тика напред.

Е, то като се предлага обединението, вече е ясно, че в идващите няколко години Франция няма да я бъде. Не само заради произхода на династиите. Още заради факта, че не само принцовете, а и рицарството и изобщо командуващият състав от двете страни е френски, докато войските са от кол и въже (включително с британци на френска служба, французи на английска и италианци и немци от двете страни). И защото тези войни се водят главно на френска територия, при това заради претенции към парчета от Франция (а в един момент и за френската корона). За мен си е така - до Стогодишата война това са вътрешни войни за френското наследство като една от враждуващите династии има и владения извън Франция. Най-малкото - английската нация се формира докъм ХІV в.

А дано, ама надали.

Ми централното ръководство е на първа бойна линия, докато главнокомандуващият лови сомове при село Никюп Свещениците преписват Евангелия като луди и пишат патриотично-кахърни приписки в полетата, а обществената й функция си е перфектна - докато властелите се карат, калугерите се опитват да ги помиряват и на това отгоре по най-дивите времена на нашествието преподобният Калист Ангеликуд пише критика на Тома Аквински (!), пък някакъв, на когото не му помня името, превежда Дионисий Ареопагит на български (което, вервай ми, не е лесна задача, а съчиненията на Дионисий са си фундаментални). Работят хората, та пара се вдига. А като споменем и дейността на патриарха от подписа ми, работата става съвсем дебела. Сещам се за православния свещеник Леонтий Махера от ХV в., който пише определено патриотичната "Повест за обичната кипърска земя", абе изобщо - подценяваме православната Църква по всички линии. И това е донякъде соц-наследство, но не само. По-старите поколения историци също имат отговорност.

На тия не им е соцът в главата, а конфуцианството. Ким това, Ким онова... Чучхе, за какво е светът без КНДР... няма и следа от интернационализъм.