-
Брой отговори
10135 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
137
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ glishev
-
Рзбира се. По въпроса дали става дума за псевдонаука. Това е формулирано още в заглавието на темата.
-
Принос към доказването на българските права за Южна Добруджа
glishev отговори на темата in в Съвременна и обща проблематика
Най-големият принос по темата е Крайовската спогодба. -
Последната снимка изглежда като чъргубиля Мостич Впрочем, това за "Бог в развитие" има паралели и в православното учение за "обожението" (но само паралели, не и тъждественост - все пак православната вяра не е някакъв полуфабрикат за доморасли езотерици), и в учението на Тейар дьо Шарден за "точката Омега", и дори в мормонското учение за нещо като духовна еволюция. Изглежда, че чъргубилят доста е чел. Всъщност признавам, че съм доста учуден, че тук има такава тема.
-
Имаш право по принцип. Но все още не е абсолютен аргумент. Както стоят нещата, май ще си останем с двете еднакво достоверни предположения.
-
Ти си по Азнавур - аз по църквите, алкохола и заглеждането, не непременно в тоя ред Па и те причините отдавна станаха повече от девет, Азнавур ще се нареди може би на почетното шевернайсето място.
-
Не съм сигурен, че само това ги прави български монети. Щото арабски има на купове в Англия, ама халифът не е бил в Уоруикшайър. Дотук като чета, съм 50/50 между Теодор Врана в 1206-1208 и Тодор, брата на Асен, но отпреди 1185. Ще почна да забивам пръчки в земята за всеки добър аргумент в полза на всяка от двете атрибуции.
-
Торн ме светна да прегледам тази тема. ИЦА е пуснал сериозно количество информация, както си му е обичай. След като видимите върху билоновите монети надписи са: +ΘοδβΡν, разчитането Theodwros Branas не изглежда нелогично. Друг е въпросът има ли някъде из византийската нумизматика сигурни образци с подобна легенда с името на частен издател на емисия без никакви титли. Разбира се, винаги може да се предположи, че особените исторически обстоятелства след 1204 водят и до (поне частична) промяна на монетните типове. Между другото, до 1185 Тодор (бъдещият Петър) и Асен все пак са византийски поданици. Това вероятно не изключва възможността да секат имитативни византийски монети. А при толкова малко букви в легендата на практика не може да се каже дали монетите са с гръцки или старобългарски надпис - много букви имат еднакъв вид и на кирилица, и на гръцката азбука върху камък или метал. Тита, разбира се, се среща и в старобългарската кирилица, особено в думи от гръцки произход (като името "Теодор"). Разбира се, надписът би могъл да се развърже и като +Th[e]o[dwros] B[oulga]r[w]n. Според мен сведението на Ансберт, че Тодор-Петър се смята за император и предлага помощ срещу византийците, още не значи, че владетелят сам има претенции към Константинопол. Претенциите му за възстановяването на царската титла на българите е достатъчна, за да сметне Ансберт, че Петър се нарича "император". Валансиен също изрично споменава, че Борил претендира за императорска титла. Разбира се, най-вероятно Ансберт и Валансиен не правят това разграничение.
-
Торн, нима по принцип няма случаи провинциални династи/властели/феодали да секат имитативни емисии? Не казвам, че Тодор-Петър със сигурност го е правел, просто казвам, че по принцип не е изключено. Ще хвърля едно око на темата. Това за монетните съкровища от VІІ в. при Варна е интересно. Както и за монофизитите-сирийци. На тези неща обаче им трябват извори, публикации, снимки.
-
Двама страхотни професионалисти поддържат този прекрасен сайт за изкуство. Всъщност може и блог да се нарече. Има невероятно много интересни неща за четене. Записах се за бюлетина им и получавам информация какво ново е качено. А авторите пишат, не се шегуват. Препоръчвам го на всички изкусени. http://venetianred.net/
-
- 2
-
-
Че е кадърна - безумно кадърна е. А, както си казахме днес с един почитаем юрист, на това отгоре е и русичка
-
Атли е женен за Гудрун, вдовицата на героя Сигурд, според песните от Старата Еда. Тя го кара да отмъсти за Сигурд на роднините й, водени от крал Гунар, които са станали причина за гибелта на героя. Атила не загива. Няма и негово описание като трол, хримтурс, грозник или злодей. Същото е и в "Сага за Вьолсунгите". Същото е и в "Песен за Нибелунгите". Там Етцел не загива, но заради жена си Кримхилда (вдовица на Зигфрид) влиза във война с бургундските крале, братя на Кримхилда и донякъде виновници за смъртта на Зигфрид. Интересно, че по-архаичното по дух произведение, именно сагата, е писано след "Песен за Нибелунгите". От гледна точка на епическото наследство относно Атила, сюжетите и персонажите, свързвани с него в германските епоси, е интересна и "The Legend of Sigurd & Gudrun"/"Volsunga kvida en nija" на Толкин.
-
С другите неща (за славянските езици) по-скоро може и да се съглася, но това твърдение не е ли малко смело?
-
По моему - псевдонаука. Пуснете една анкетка в началото на темата --- Бележка на модератора Би ли бил така добър да бъдеш така добър да уточниш каква точно анкета да се сложи?
-
Ами то има и една работа, на която й викат иконография, драги. Тя се учи. И има предвидими типове.