glishev

Хлапетата чуват от баба си, че при Тато е било хубаво, но не са чували от баща си, че не е било толкова хубаво. Контактът през поколение е по-лесен от този между поколенията. А най-често младостта на бабата и младостта на внучето й страхотно се различават. На бабата никога не са й липсвали клубчетата, текилките, дрешките, телефончетата и компанията, защото е била бедно момиче от село. И съответно всяко малко подобрение в бита й се е струвало невероятна придобивка. А внучетата днес изобщо не схващат, всъщност от никого не чуват, че не е имало нормални обувки и друхи, че градът свети като дискотека - всеки квартал на час, че в магазините често няма Бо'зна какво, че парите не ти помагат да си купиш каквото и да било, ако нямаш връзки. На внучетата никой не им казва, че е имало полукрепостно трудово разпределение (казват им само, че не е имало безработица, което е малко подвеждащо), нито че е имало жителство, че две, а и кусур от най-добрите ти години отиват във военна служба (не че е безсмислено, но не е било и лесно, а днес е направо немислимо), че е имало ергенски данък, че е имало открити листове за граничните зони, че червеният паспорт стои в МВР и нямаш право да пътуваш току-така, че ти трябват две партийни препоръки, за да следваш, че е имало напълно безсмислени трудови бригади, че градският транспорт спира в десет вечерта... Истината е, че хлапетата, които днес казват, че биха живели при Тато, всъщност биха се ужасили от битовата реалност - но не го знаят, защото никой не им говори за това.

Ако искаш ти самият да създадеш дефиниция за душата - това е амбициозна, но нелоша цел. Ще трябва да минеш през уточняването на много термини, защото всяка дефиниция почива на други дефиниции.

За да неутрализираме политиканщините, трябва да се концентрираме изцяло върху самия средновековен материал, който пък трябва много добре да познаваме, за да не се изказваме неподготвени.

Сто и седемдесет мириади, сиреч буквално сто и седемдесет десетки хиляди, както предполагах. Но "мириада" наистина е използвано от много автори, за да обозначи просто "множество". Чудя се, дали е възможно да става дума за сто и седемдесет етнически и/или командно обособени големи войскови подразделения? Още повече, че по-горе става дума тъкмо за бройките на отделните народи в армията.

А, много на място казано. Също и: образовайте се.

Уви!

Ще рече поне краткосрочна историческа ориентираност, схващане на връзката между политиката вчера и политиката днес. Добра памет. Връзка между две поколения. Елементарна историческа култура.

Всичко това са интересни въпроси и е любопитно дали може да им се отговори от томистка позиция. Доколкото знам, християнските авторитети и преди Тома са вярвали, че разумната душа е безсмъртна, тоест, веднъж възникнала, не запада, дори когато тялото тръгне към неизбежния си упадък. на умствените заболявания се приписва чисто телесен характер: тоест самата душа остава неувредена, но неспособна да се изрази адекватно чрез едно западащо и/или обсебено тяло. Тома със сигурност също е вярвал в това. Оттук възниква въпросът защо душата е очевидно свързана с тялото при възникването си, но не и при смъртта на това тяло. Отговорът вероятно би могъл да бъде даден чрез някакви ефектни примери и аналогии, например едно сравнение между душата и имагото и тялото и какавидата Тома и томистите след него биха обяснили интелигентните машини като неспособни да надминат качествата на създалите ги хора - тоест само като предвидим продукт на вече съществуваща интелигентност. А за разумна машина и "машина на истината" по времето след Тома се е мислело поне на теория. Но разумната душа дори у разумна машина е била сметната за невъзможна. Това е свързано с религиозни предпоставки в томисткото мислене, разбира се. Колкото до душата на социопата, тя би била схваната от томистите като обикновена разумна душа, подобна на тази у всеки човек. Но вероятно подложена на обсебване или някакво страдание. Томистите са смятали, че разумната душа е индивидуалността, личността. Веднъж изградена и постигнала пълния си набор от възможности, тя не запада, но могат да западнат възможностите й да се изрази. От тази позиция душата е била схващана като "истинското аз", което носи спомените и отговорностите на индивида. Смятали са че Бог в тази душа е проявен чрез нейния задвижващ принцип, наричали са го дух. Това е общо място у християнските автори. Виждаш, че се стремя само към културноисторическо обяснение на конкретна гледна точка. Тя е била завършена и много детайлна, почивайки на религиозни и философски концепции, които са били добре разработени с цел практическо приложение например в правото, както показахме по-горе с DendroaspisP.

Да се върнем към темата. Ето нещо от "Дневник" днес: Изследване: на повечето млади Желязната завеса и ГУЛаг не говорят нищо Прочетете, ако ви е интересно. Политическата култура се образува трудно без исторически рефлекс.

Аман от тоя Сталин, във всички теми е плъпнал Романе, това за двестате хиляди навремето ни го разправяше Радев в даскало, явно поради атинофилство Инак аз не държа на тая цифра. Думата ми беше само за невъзможността да се събере такава фантастична войска поради относително малкия общ брой на населението. Едномилионна армия направо би опразнила ахеменидската империя от хора Да не говорим, че Ксеркс сигурно щеше да може не само да пердаши гърците с толкова хора, ами направо да превземе Италия и Галия. Направо нямаше да има поход на Александър и елинизъм след това. Толкова хора биха създали невероятна инерция.

Тя и Атина при Перикъл (след реконструкция, преди новата война и чумата) май достига 200 000 жители. Тоест - реалистично е за тогавашен голям град. Е, сега да си представим Вавилон и още четири града като него обезлюдени за хода на персийската кампания в Гърция, плюс разходите по издръжката Дали шахът ще причини това харакири на хазната си? Кой знае колко години биха били нужни за изчистване на загубите, пък и прогнозите за военната плячка от бедна Елада няма как да бъдат особено блестящи.

Южнякът се е вдъхновил от есето (което определено ме ласкае) и ето ни нова тема за дискусия: Ускорената еволюция - сарматските рицари на крал Артур (от блога му Антропология и социология, поглед отдясно) Не намерих подобна тема във форума, а напоследък това, за което Южнякът пише, е популярна хипотеза: че има близост в редица сюжетни мотиви на нартския епос в Кавказ и "Артуриадата" от Уелс и Бретан; близост, създадена може би заради присъствието на сарматски части в късноримските гарнизони в Британия. Ето моя коментар по темата на Южняка: П. П. Ето една размяна на реплики между Южняка и мен по темата: Не помня точно в коя тема nik1 беше аргументирал някаква теза с откъси от Литълтън и Малкор, аз пък бях скептичен на основание цитати от "Мабиногион". Във всеки случай си намерих книгат им и сега я разглеждам.

Хубав виц А сега - обратно по Восточний вопрос, тоест към (не)възможността за едномилионна антична армия. Някой има ли представа примерно колко е било населението на Персеполис, Екбатана, Суза, Вавилон, Сарди, Тир, египетската Тива и други такива големи градове по ахеменидско време? Ако изкопаем прилични предположения за населението на повечето значими градове в персийската империя от периода, ще можем да добием и приблизителна представа за населението на империята изобщо. И ще си направим изводите за наборните възможности на шаха и сатрапите

Те са навсякъде! Не помня кой беше казал, че католицизмът е най-приемливата версия на духовно безразличие. С удоволствие откривам същото за православието - веднъж православен, не можеш да вярваш в секти, извънземни, "звездите ми говорят", "паметта на водата", та за щастие даже и в част от собствено православните щуротии, имам предвид тези от народно-християнски характер (примерно "бъхтенето" на икони). За мен е очевидно, че цялата мания около посещения на извънземни е чисто суеверие. Препоръчвам православието като мека версия на здравословния просветен атеизъм от консервативен тип. То гони всяка нечиста сила със силата на светия кръст и немалка доза ирония. Извънземните запокитва направо в Геената при леенето на куршум, хомеопатията, тракоманията, световния заговор и любовното биле. Повечко здрав разум, учене в даскало, миене на ръцете и прекръстване преди ядене гарантират липса на бацили както в храносмилателния, така и в умствения тракт. Амин

Галахад, няма полза, ако скочим към разни "аргументи" ad hominem. Съчинението на Херодот си е чудесно със или без едномилионната му хрумка. Нито пък нашето разбиране за Херодот, Омир или Библията става по-лошо, ако ги четем критично и ги сравняваме за проверка, да речем, с Ксенофонт, Хезиод и някой и друг египетски надпис. За "тъпи и невежи" пък изобщо няма смисъл да се говори тук. Нито да се противопоставят те на някакъв патетичен полупринцип с Шлиман. Не съм забелязал някой в темата да е оспорил самото провеждане на гръко-персийските войни, нито пък друг да е открил армейските списъци на Ахеменидите Тъй че - по същество и без патос. Е, де, тук просто разсъждаваме над тези работи. Наистина няма смисъл да си говорим каруцарски. Повечето смятаме, че наистина няма как да се изхрани такава армия, но няма как да наречем "глупак" човек, който в една област може и да има прекомерно доверие в даден източник, но в други е писал страхотни теми и коментари. Давайте по-кротко, пичове. В английската офицерска столова споровете се водят най-много с лека ирония, а всяка лична забележка води до дисквалифициране.

Не ме интересуват политическите приложения на нито една историческа хипотеза: намирам, че всяко такова приложение неизбежно опошлява хипотезата, на която стъпва. Интересуват ме чисто рационалните възможности за защита или отхвърляне на всяка историческа хипотеза. За себе си съм стигнал до извода, че названията "българи" и "славяни", пък и изобщо повечето етноними в европейското Средновековие са употребявани с донякъде различни значения от различни стари автори. Това схващане може да се защити с примери - и понеже е правено много пъти, няма нужда от повтаряне на едно и също. Да се тъпче на място, за да се обяснява отново и отново точният, изчистен смисъл на всяка хипотеза на все някой недоразбрал и все още мислещ за наука през политиката, е забавящо за самата наука. Мога само да препоръчам забравяне на политиката, когато говорим за история, езикознание и археология. Да ползваме съществуващите термини за чисто рационална работа, а не за политически цели.

Скоро си нямах друга работа и се опитах да дефинирам за себе си какво е добро. Възможните дефиниции ми се видяха две: религиозна и неутрална в религиозно отношение. Религиозната е лесна - добро е това, което Бог иска. Неутралната е малко по-трудна и се опитах да я доведа до малко по-общо схващане - добро или няма, или ако го има, ще бъде такова действие или процес, който води до по-висока степен на организираност на възможно най-голямо количество материя в най-общ смисъл. Разбира се, уточненията на тази теза могат да бъдат безкрайни, но това ми се стори най-проста обща формулировка. А зло, естествено, може да съществува само в относителен смисъл спрямо доброто. Обратното не е вярно по принцип, а само в ежедневната практика, която, естествено, не може да бъде изведена до степен на абсолютна значимост. Май нищо ново не съм измислил Все пак, това с организирането на материята ми се стори приемливо на първо време. Разбира се, ще се наложат уточнения, защото инак може да се стигне до цинично и опростенческо схващане на формулировката, а това винаги трябва да се избягва.

Абе първо идете и изкарайте курса. Впрочем, дори само един "Увод в общото езикознание", който продължава един семестър в първи курс на всички филологии на СУ пак е добра база. Защото чета из нета мнения по исторически и езикови въпроси, които издават отчайваща липса на елементарни понятия у широката публика.

Впрочем, вкусът към бижутата е доста издайнически. Могат да бъдат скъпи или евтини (това зависи най-вече от материала), но предпочитанията към определена изработка често показват що за жена стои насреща, поне що се отнася до вкусовете. Изрусените мацки с леопардовите щампи, които старателно избягвам, често носят грамадни плоски парчета ценен метал по себе си. Има си бижута за дами и бижута за кифли. Това важи и за целия останал гардероб, естествено.

Ако в персийската войска наистина имаше един милион войници и то живи и здрави при пресичането на Хелеспонта, то кой знае колко жени, деца, слуги, добитък и прочие би пътувал с тях. Тия армии не са били като в Total War - само войничета, при това конниците да пътуват на бойните си коне, а пешаците - пеш Малко по-сложно е. Древната армия си е цял пътуващ град, както показва и Анабазисът на Ксенофонт (при това Десетте хиляди са не просто пътуващ град - те са направо пътуващ временен полис, в който има свои вътрешни напрежения, политика и избори). Сега да си представим Десетте хиляди, умножени по сто. Сто пътуващи полиса За такъв грамаден номадски улус даже и Чингис хан не е мечтал. Още повече, че през по-голямата част от пътя армията пътува през владения на Ахеменидите. Тази едномилионна армия (с жените и добитъка) първо ще изпоска всички страни, през които мине, второ ще се разпръсне и трето ще измре от болести - докато най-сетне стигне някаква по-разумна бройка от, да речем, максимум стотина хиляди войници, а и това - пряко сили. На тях пък ще им се наложи да разставят гарнизони из завладените земи, едни да си почиват докато други се сражават и така нататък. И повечето не биха се върнали у дома дори при пълна победа в Елада. Накрая живите от тях биха останали като колонисти и вероятно биха се смесили с местното население. Току-виж дори си създали нова държава в завладените земи. Разбира се, шахът би наричал тази държава своя сатрапия. Всъщност възможно е Херодот просто да е искал да каже, че персите са били адски много (те и не са само перси, разбира се. Просто са поданици на персийския цар). Не знам как е "милион" на старъгръцки. Възможно е дори да няма точно такава дума, а например Херодот да е казал, че войската се състои от "сто мириади" ("мириада" е десет хиляди). Горе-долу по същия начин китайците и японците и досега казват "десет хиляди", когато искат просто да отбележат "неизброимо количество". За бройката има много поучителна сметка от Тукидид, който не е "баща на историята", но е гениален историк и освен това действащ стратег. Практик на военното дело. Та Тукидид припомня, че според Омир гръцките войски при Троя трябва да излязат към сто хиляди души. Тоест - "само" скромните десет мириади. След това обяснява, че това просто не може да е истина по най-прозаични причини като смъртност, затруднения в командуването, дезертьорство, недостиг на хора в самата Елада и така нататък. А Ксенофонт, който разказва практическите затруднения по изхранването на съвсем скромната едничка мириада, завършва картината. Абсурдно е да се вярва, че буквално е имало един милион персийски воини на път към Елада. Вероятно дори Херодот, който е прочел историята си на глас в Олимпия пред многобройна публика, е успял някак да се дистанцира от буквализъм при споменаването на тази цифра. Инак щеше да е запазено сведението, че някой старец с добра памет го е освиркал

Освен всичко друго, по времето на Термопилите спартиатите все още не са критично малък брой (известно е защо Леонид отива да загине с малък отряд - за да се оправдае бездействието на лакедемонците и да се спаси по-голямата част от армията, а тя по това време все още е доста по-голяма), така че дори част от опита за аргументация на "едномилионната" бройка също пропада. Но дори този мой коментар е излишен. Примерите за преувеличения и у Херодот, и не само от него са безкрайни, този само е най-гръмкият от тях

Схоластиците просто ще прибегнат до "адвокатската инсталация" в случая - родило ли се е нормално? Не. Живяло ли е? Не. Значи добрата оформеност на плода е само телесна. Разумната душа още не е била образувана. Защото виж какво казва Тома - той на практика отхвърля крайния еволюционистки възглед, че разумната душа се образува постепенно. Това за него е ерес, така че тя не се образува, а в един миг просто се появява наготово, когато тялото е достатъчно развито, за да я приеме. Щом плодът е бил нежизнеспособен, значи схоластиците ще кажат като Тома: разумна душа още не е имало. Ето как са приравнили биологичните си хипотези с нуждите на правната мисъл. А и на религиозната

Мерси, мерси Приятно ми беше да го пиша, самата идея ми се стори наистина интересна. Ако мога, ще се опитам наистина да го направя на диалог, естествено, в подражание на стар стил - било англосаксонски елегичен, било ирландски прозаичен. Радвам се, че ви е харесало. Но и дискусийка ако можеше да стане, ех

Хомеопатията всъщност е адски полезна - всяка шарлатания съдейства на естествения отбор. От друга страна, хипохондриците вече няма да се отровят по грешка, ако смучат хомеопатични илачи. тъй и тъй, смучат въздух. Това е добре, че инак някой си решил, че нещо сърцето, нагълта се неправомерно с нитролонг и айдеее...

Не е лъжа. Но гледам, че напоследък има направо бум на алтернативките във форума Много приятно.