glishev

Тия неща нямат нищо общо едно с друго. Нито римските императори са читатели на Аристотел, нито светите Отци, преследвани от императорите имат нещо общо с Инквизицията. За Декарт да не говорим. Нито Инквизицията е същото като римските власти. Нито пък ти си отваряла някога Аристотел, Отците или Декарт. Затова вярваш на евтини книжки, писани от полуграмотни хора относно прераждане и какви ли не щуротии. Изобщо... пълен обскурантизъм и вътрешни противоречия, с това са ти напълнили главата.

Не рипай като пърле пред майка си Днес видяхме стенописите отново и около главата на младия мъж (а не дете) имаше надпис: "Емманоуилъ". А по-напред, в купола, е изображението тип Пантократор, така че ще прощаваш. Ако не вярваш - марш до храма.

Ми видяхме се с Митака и братята, поснимахме в "Св. Димитър" (там свещеникът, отец Радосвет, беше много любезен), а в "Св. Богородица някакъв мърляв поп и една дебела клисарка ни се направиха на важни. Хапка-пивка, лаф-моабет и обратно по домовете. Отивам на "ден рожден за цяла нощ", както се казва в старата народна песен. Снимките сигур скоро ще се пуснат. Утре, ако съм жив, ще ида на литургия в "Св. Димитър" да разпитам за зографа.

Некой ден просто на китайците ще им писне от царство Ким.

Е, на Девети септември, Първи май и изобщо на соц-празниците, дето някои още си ги празнуват, аз ще се изсуля. Ама определено няма да е от безразличие или от страх, че почитта е фалшива. Напротив, и те будят разни емоции. Докато всъщност не вярвам някой от изсулващите се на Втори юни да е кой знае колко запален по Ботев и останалите въстаници.

Машалла, до утре (вече днес) тогава.

2 или 3 юни само по себе си е едно и също. Ботев, Шишман или друг - също. Нито един ден за помен, за честване или празник не е само заради един човек и едно събитие. А за всички мъртви и за всички живи. Да направиш каквото се полага според деня е облагородяващо. След няколко повторения на съответното действие човек се сеща защо стои като пукел, защо пали свещ или каквото там се прави. И за тези, които поменава/чества на него ден. А това прояснява ума. Според мен човек, който се изсулва на Втори юни покрай другите, вреди на себе си.

Тогава защо одеве нададе оня възмутен вик срещу Отците, Аристотел и Декарт?

Ох, това всезнайството... Алва, пиша бавно, нали знаеш През цялото време казвам едно - че и такива шантави изображения се наричат "Христос Емануил" и представляват условност, заместваща изобразяването на Отца. Не ми обяснявай как въпросът бил принципен, щото цялата тема я започнах заради куриозите по кварталните черкви. Нито че трябвало да гледаме само правилото, щото одеве в друга тема обясняваше колко творчески трябвало да се подхожда към фактите, пардон, към теоретичните принципи, щото фактите са за зубрачи... Та в случая зубраческите факти са такива, каквито са. Впрочем, ако ти се идва, заповядай.

А, екзотика са си, особено в ХІ в. като ги няма на политическата карта и от тях е останал главно споменът за епичните подвизи на Самуил. Ако отвориш "Песен за Ролан", ще видиш, че българите и останалите по-отдалечени от Франция народи са изрично споменати като съюзници на маврите срещу Карл Велики, тоест като "Другия", културовъдски казано. Иначе географията на автора на Песента е много слаба, за него и съседното село е екзотика. И естествено, че Песента не е никакъв извор за историята ни. Но това трябва да се обяснява на феновете на тайното познание.

Мен и двата варианта ме уреждат.

Митака е прав Иначе изобщо не съм си правил устата, че говоря за канонично изображение. Напротив, горе в темата си пише, че става дума за странно изображение. Конкретното изображение също е вариация по тема Христос Емануил, заместващ Бог Отец.

Войната с Англия и Америка не е много комфортна, защото тия бомбардировки над София не могат да минат за "символични". А и после трепането с немците не минава като ваканция - можели сме да минем и без 35 000 жертви, дадени напразно срещу бивш съюзник. Но това ни е кръвният откуп през СССР, нали така... Може би за "удобен" противник могат да минат хората на Мусолини в 1944-45, италианците от "Социалната република".

Велика сила е Черна гора! Гигант! Дано поне сега се сетят за мирния договор. В 1904 сигур са искали батюшка Николай да им прати някоя рубла. И какъв величествен химн - като филмова музика е Както казва Рандал Бейкър, великолепна страна с прелестен средновековен флаг и не по-малко средновековни основания за съществуване.

Хубаво е пак да си прегледаме литературата по въпроса с братята и синовете, щото интерпретации - бол. Обезглавителю, имаш основателни забильешки

В събота в 10 сутринта пред "Св. Неделя" е добре. Носете си фотоапарати.

Мисля, че късносредновековната френска архитектура е наречена "готическа" (с презрителна отсянка) чак от Волтер. Иначе самият този период в архитектурата започва още в ХІІІ в., а не чак в ХV.

Определено Черна гора е най-куриозният ни противник. А най-лесно надвитите си остават Солунското кралство и Епирското деспотство.

Това е интересно... имаме ли удобен противник? Може би Черна гора в 1913 и после в 1915-1918. Май с тях така и не се сблъскваме, макар да сме от двете страни на барикадата, пък и нямаме какво толкова да делим. Да не говорим за мощта наславните черногорски войски, от коитов София просто се е треперело, още повече след издръжката, която Фердинанд им е плащал известно време преди да се сдърпаме за останките от османската баница. Сърбия в 1915 и Румъния в 1916 комай не са бо'зна' колко страшни. Да ме поправят военните ни спецове, ако бъркам. Иначе да, безспорният фаворит за удобен противник от Средните векове трябва да е пак Черна гора/Зета с любимия княз Йоан Владимир, който сразява България... в брачното ложе Солунското кралство на Бонифаций и Епирското деспотство на Теодор и Мануил също са доста несериозни противници. А имаме ли някаква информация за аварите преди времената на Крум?

Торн, ти си по тежката средновековна артилерия Аз в случая съм по софийския фолклор В събота? Или в неделя по някое време (икиндия)?

Интересно, че ХV в. е време на паралелно съществуване на две големи европейски културни парадигми - средновековната и ренесансовата. В 1386 в Англия Чосър пише и разпространява ръкописи ренесансовите по дух "Кентърбърийски разкази". В 1485 Какстън печата абсолютно средновековната "Смъртта на Артур" от Малори. В Бургундия двете парадигми съществуват паралелно - или по-скоро там тече някакъв "плавен" Ренесанс, различен от италианския. Стоте нови новели са повлияни от Бокачо, докато придворната култура на Дижон остава куртоазна, а холандските художници рисуват в нов маниер, но различен от италианския. "Залезът на Средновековието" на Хьойзинха разглежда тази епоха по чудесен начин. Добавете печатната преса. ХV в. наистина е краят на много неща и началото на много други. Добавете хуситството и "Великата схизма" в рамките на самата католическа Църква в първите две десетилетия (между Рим, Авиньон и пизанското "Папство"). И политически, и културно, и технически векът си е преломен.

Забиваме в офф-топик. Обикновено "брат" на императора е шахът на Персия, а в последствие - халифът в Дамаск/Багдад/Кайро. Докато "синове" на василевса са християнските владетели (например франкските крале от писмата между Теодеберт и Юстиниан) и в този смисъл те са една идея по-високопоставени. Това, което Симеон пропуска е, че щом иска да бъде император, трябва да бъде не "брат" и не "син", а "(х)омолог" на императора в Константинопол. Което, разбира се, е недопустимо за ромеите. За това виж "Средновековният български владетел" на Бакалов и "Въображаеми и реални граници..." на Вачкова, стр. 176. Това не са лоши книги сами по себе си, макар че Вачкова не е погледнала писмата на Юстиниан до франкските крале. "Синът" на василевса в известен смисъл е много по-високопоставен от "брата" му.

Недей, недей Има най-разнообразни не съвсем канонични типове по нашите храмове, а ти си си останал при учебникарския канон така, както го е изложил и Галахад. Но да не спамим темата. Надявам се скоро да можем да постнем някаква снимка на конкретното изображение от Подуене.

Георги Сфранцес, "Дневникът на един византийски сановник", изд. Гал-Ико. Превод от [средно(?)]гръцки Христо Матанов. София, 1996. Мемоарно съчинение въз основа на личен дневник, нарича книгата Матанов. Последната дата в съчинението е 1477 (6985). Има възможност и да е 1478, ако споменатото в записа действие става преди 1 септември. След падането на Града попада в Италия, известно време е разделен от семейството си, което е в османски плен. В Италия е останал православен, както свидетелства изложеното от самия него верую. В 1472 е приел монашеска схима по време на болест.

Не, друже, Симеон да прави протоколна грешка като иска да бъде наричан "брат", а не "син".