glishev

Виж ти, честит рожден ден Аргонавти

Цялата българска, македонска, византийска, европейска и световна история е бележка под линия към предговорана арменската история. Фружине, може и да е така, както казваш, но вероятно несъгласувано. Просто обстоятелствата в 968-976 се нареждат в полза на Самуил дори без той да се насилва много. Но вероятно не е бил недоволен. Не мога да съдя за точния му мотив, но ако отначало е противодържавен, е ирония, че в края на живота си тъкмо той е царят на страната, срещу която се е "бунел" на младини.

А дали не бихте прегледали пак как точно съм написал БояЖиев, преди да напишете нова велелепна глупост, сър?

ОК, това, да речем, е турската страна на нещата. А между българските селяни, които си нямат хронисти, а гъдулки, също тече някакъв разказ. Той също е пълен с измислици. това е интересното - как се получават разликите във фолклора. Шишман дори в песните си остава цар, а Марко става от всичко по малко - хем Ролан, хем Беоулф, хем Ланселот, хем Артур, хем Хитър петър, едва ли не.

Все по-обилен или все по-дебилен?

Абе оплел съм я около ефорите, мога ли да помня Аристотел наизуст?

Музата пак се обади и хоп - нова графомания. Пусти Рохирими станаха гондорци, а пък хобити - андуински елфи Мото: "Всички елфи са леголасти". Анонимно джудже В двайсет и седмия ден на месец дохс от годината дилом твирем на Третата епоха Теоден хан си седеше на чардака в Медуселд, пиеше си медовината, и си мислеше как хубаво се е раззеленила степта и колко приятно ще е лятото да се очертае бърз конен поход - набези, пожарчета, изклани дунеземци и орки, плячка... изобщо, нормалните мисли на бодър владетел на степен народ. По стълбите се зададе ичиргу-боилът Грима от рода Галмод, наречен, кой защо, Змийския език. - Добрутро, Грима! - провикна се ханът от чардака. - Добрутро, сюбеги хане, дал Тенгри добро, сто години да живееш - преви се до земята боилът. - Е, сто, позасмя се Теоден под мустак, докато Грима се качваше. - Човек и добре да живее - умира и друг се ражда, нали знаеш. Какво те води насам? - Лошо, хане, лошо ме води. - А, лошо... колко да е лошо. Седни тука - посочи сюбегият каменната пейка до себе си - и всичко ще ми обясниш. Еовин! - повика владетелят прислужницата, която чакаше с подноса до входа към тронната зала. - Слушам, сюбеги! - изчурулика момичето. Ханът ги обичаше такива, русички, изпълнителни и миловидни. - Я тука една медовинка и за ичиргуто ми, мойто момиче. Ех че си ми ти, степна лястовичка, хе-хе... - позасмя се Теоден. Да, него ден поставеният от Валарите хан на многото роханци беше в добро настроение. - Та, сюбеги хане... - прокашля се Грима. - Кажи, ичиргу, кажи. Знаеш, платнището на юртата ми винаги е отметнато за тебе. - Абе, идва при мене вчера гондорският посланик, патрицият Берегонд... - И? - Вика, че ще ни местят тържището от Минас Тирит в Пеларгир, сюбеги, дамите в Гондор ги било срам да си пазаруват кожени наметки от северни варвари като нас, роханци от степта. - Той баща ми хубаво ми казваше навремето: "Сине, роханците направиха много добрини на гондорците, а гондорците лъжат." Ама Бог вижда. Проста работа, бе, ичиргу, бива ли така да се пищисваш. Обявяваме война и ги разубеждаваме. Че и областта Анориен ще ни харижат. - Да, ама, сюбеги, какво да ти кажа... - Е, де, давай. - Канар-тикинът Теодред и братчед му, Еомер багатур, сина на капхана Еомунд, са пропили държавното съкровище по кръчмите в Исенгард... - Хм, е, то младост, трябва да прекипи... - Да, сюбеги, ама хаганът на исенгардците казва, че вече от месец пият на вересия и лепят сребърни тарнове по, айде да не казвам какво, на танцувачките. За да им платим дълговете, ще трябва да отворим могилата на баща ти, Тенгел хан, лека му пръст, тлъсти му червеи, и да извадим златните погребални съдове. - Дур бе, пезевенк! - стресна се Теоден. Толкова ли е зле положението? - Това е, сюбеги, така че нямаме пари да воюваме. - Хм, аз ще му съдера от бой задника на моя като се върне да ми изтрезнява тука. И после ще го пратя да краде добитък от елфите, че да събере пари да си откупим погребалните златни съдове на тате... Ама ме вкисна това сега. То не е хубаво да се прекарва лято без война. Човек се състарява така. - И икономиката на саракта страда, господарю - тюхкаше се Грима. - Ех че си ми писарушка ти, само за икономики-пикономики мислиш. На гондорска баба си станал. Аз ти казвах да си я караш със стария рабош на резки и черти, ама ти йок - ще пишем на елфица, в Гондор така били правели, по-цивилизовано било. Я си пийни мъжки. - И ханът доля сам медовина в чашата на Грима. - Аз мислех да изкореним пчеларството по нашите земи, сюбеги. Много се краде тука, щото хората имат дългове по кръчмите като сина ти, а па и е голямо перо в бюджета пчеларството с това скъпо производство на медовина -внасяме генномодифицирани пчели от Валинор, а трябва да съкращаваме разходите, ей го, от Средиземския съюз напират, Белият съвет казва, че е криза, а и акцизът за алкохола и пушилиста скача... - Ай сиктир, бе! - викна ханът - Аман от тия рестрикции! Първо ни ограничиха помощите за земеделието, защото сме били степен народ и следователно нямаме земеделие. Комисарят Гандалф по цял ден ми праща последни предупреждения, сестра ми Теодвин не я взеха за комисарка по бедствията, щото не знаела къде е Умбарския залив, ба ли му мамата къде е, ние флот нямаме, а за заливи питат момичето. Сега и медовинка няма да може да пийне човек. Решил си да ме дразниш днеска. Ето защо ти викат Змийски език на тебе. - Зла вест - зъл гост, господарю, ама това ми е работата - присви се в раменете ичиргу боилът. - Така е, не ти се сърдя. Обаче кошерите няма да пипаш. Докато съм аз хан, тука ще се пие. Точка по въпроса. Аз имам боили, здравици трябва да вдигам с тях, ето, вчера си поръчах да ми обковат със сребро черепа на убит оркски главатар като официална ханска чаша. - Ех, господарю, а с тържището какво ще правим? - За всичко ли аз да мисля? Ти за какво си ми? Виж там нещо - махна Теоден с ръка. - Добре, господарю, до утре ще имаш проектопредложението за Боилския съвет. ... Няколко дни по-късно Теоден хан, капханът Еомунд, кана колобърът Еркенбранд и ичиргу боилът Грима се изправиха пред Великия съвет с предложение за коренна промяна в сарактната политика. Гондорският василевс Денетор ІІ беше отказал да плаща трибут на "варвари и кожогризци", както нарекъл роханския народ, синовете му Боромир и Фарамир бяха забелязани да се смеят на зелените конски опашки на бял фон и с червени шнурчета по знамената на роханците. Киселото мляко от кобила и кожите не се котираха на Минас-Тиритския пазар, хората се срамуваха от степния си произход, даже хобитите им се подиграваха, отричаха родството си с тях и се правеха, че говорят на хобитски, макар то да си беше развален рохански. Трябваше реформа. Първо - да се повикат финансови експерти от средите на джуджетата по съкращаването на разходите. Второ - да се забранят нелегалните казани за варене на медовина, за да се повдигне качеството на производството. Трето - да се спре вносът на ломидолски пушилист, защото подбива цените на местната стока. Четвърто - да се помоли командуването на Североандуинския отбранителен пакт за отсрочка при изпълнението на военните реформи и да се съкрати с 30 на сто персоналът на военното багаинство. Пето и най-важно - да се скъса с вредния мит за степното минало на роханския народ. Конезаводите да се преориентират към отглеждане на щрауси, мумаци и кенгура за хранително-вкусовата промишленост. И да се приватизират от роднини на боилите. Всички златни съкровища, намерени на територията на страната да се обявят за закопани там от древните нуменорци, а не от някакви си "прарохирими", каквито няма. Да се обяви,че гондорският василевс напразно си приписва нуменорско потекло, защото истински нуменорци са само роханците. Да се инкриминира употребата на думите: "степ", "кон", "юрта", "прарохирим", "сабя", "стреме", "хан" и "рефлексен лък". Титлите също да се сменят. Ханът например тутакси даде пример и се обяви за династ, а ичиргуто и капханът - за парадинасти. (Кана колобърът затанцува нуменорски колабризмос от радост.) Да се смени името на елфицата, да се обяви тя за най-древната и изконно роханска азбука и да й се даде новото име "едорасица". Роханският конник в скалите над столицата да се преименува на Нуменорски конник. Да се заявява високо и ясно при всеки повод чрез медиите на целия свят, че всички роханци са истински древни нуменорци и че не са дошли в страната преди петстотин години, а са си я владели поне от средата на Първата епоха (нищо, че тогава още и Нуменор не го е имало). Всеки, който оспорва новата теория за произхода на нацията, да бъде обявяван за мордорски агент, скверна Уста на Саурон, зъл дуимерлайк и пращан да рине щраусови курешки в бившите конезаводи. Великите герои от древността - като се почне от Еру Илуватар и се стигне до Гил-Галад и Елендил - да се обявят за роханци, тоест истински нуменорци (на това по-късно лориенският посланик изпрати протестна нота и беше обесен). Боилите приеха предложението единодушно, с акламации, ставане на крака и десетминутно нескончаемо "ура". На хана-династ беше връчена първа степен на ордена "Мъгливите планини" с ромфайи, ленти и брилянтови жълъдчета тип "негърска глава". Текстът на предложението бе ратифициран като закон и издълбан в скалите около Нуменорския конник. Козните срещу роханско-нуменорското величие от страна на гондорския василевс Денетор ІІ бяха пресечени в зародиш. Той самият се самозапали от отчаяние. Средиземският съюз и Северноандуинският отбранителен пакт изпратиха поздравленията си за хана-династ и пак пуснаха кранчето със субсидиите. Саурон Мордорски многозначително заяви, че Теоден не си е научил уроците и пак ще му спре газта през зимата, но в Рохан хората го удариха на ешмедемета с конско като за последно и им беше все тая. Нуменорският произход беше толкова величествен, че щеше да стопля сърцата им през мразовитите месеци. ------------------------------------------------------------ Бележка от хрониста: ролята на владетеля трябва да се озвучава от Васил Михайлов (хан Кубрат, капитан Петко войвода и пр. знаменити роли), Джоко Росич или ББ като най-мъжествени мъже на мъжествената ни Родина. Ролята на ичиргу боила може да се поеме, например, от г-н Дянков, финансов министър на Републиката към момента на писане на гореизложения текст, известен още и под прозвището Бледата гибел на академиците.

Офф-топик: Акритите са византийска знатна фамилия, която по никакъв начин не произлиза от Крит. Следователно обаче това е една от малкото фамилии във Византия, която не е с арменски произход. Критяните са си критяни, а с това окончание -ян, мисля, островитяните недвусмислено отиват в лагера на фамилии като д'Артанян и Люзинян.

Групово, аз съм група модери. Зли. Степни. Апропо, какво стана с династията на Акритите, намери ли се нещо или всуе питам.

Един текст от форума на Биг Брадър (не съм го вадил аз, един приятел ми го метна с молба за коментар). Правописът е запазен: А ето го и коментарът: Мислим да да си го качим у блого, а може да намеря къде в нета виси оригиналът на горната брадъристка тъпня и да го тръсна и там като пияна вишна върху лайно. Пънко нема'а умре! У брадърскио форум

Къв сив цвят, кви пет лева, измисляш си и толкоз. Ако е за фантастики, Самуил според мен е от рода на франкския търговец-крал Само и на него е кръстен. А майка му не се е казвала Рипсимия, ами Роксана, защото баща й, франко-моравският кастелан Иржи фон Швайнсберг-на-Вълтава, е слушал "Песен за Ролан" и "Роман за Александър" в живо изпълнение и много е харесвал звучни имена, започващи с "р". Пък и избягахме от темата, а тя беше буни ли Самуил България, цепи ли я на две и прави ли нещо от '69/'71-а до '76-а година.

То всъщност под името на легендарния Марко може би са събрани много детайли от различни герои - и исторически, и митологични, и просто измислени на секундата от певеца.

Сигурно, да. Това е интересно. Ето за тия неща е готино да се чете и пише. Картагенците копират тук-там по нещо от бойната машина на гръцкия свят, а у гърците тракийският наемник също е на почит. Като пелтаст, стрелец, лек кавалерист, прашкар (то пак вид стрелец). Може и тракийски хоплити да е имало, при Лизимах примерно. Хем и колегата с изпита може да добави такъв детайл като черешка към доклада. Сигурно у Полибий, Тукидид или Ксенофонт ще има нещо.

Браво, аз па първо карах една класическа. Филология, не гимназия. И наистина лингвистиката не ми е първа сила, имам две скромни петици при покойния Ж. БояЖиев, царство му небесно. Колкото до името Валдемар, случайно съм водил курс по история на старогерманските литератури в Класическата. Гимназия, не филология. Мария-Ирина е внучка на византийски император. Византийският император и фамилията му, особено след славните и печални времена от Ираклий нататък, няма как да от арменската* вяра, щото е офишъл стожер на православието. Адски много, да не кажа всички византийски принцеси получават името Ирина (="Мира", ако вярваме на Ничевия превод на Аристофан), когато се женят за чужди владетели. Преименуването не е същото като прекръщаване. Те и калугерите си сменят името, а па на запад само папите, но не се прекръщават. Изключително досадно е да се обясняват очевАдни неща, но може би в славянска филология/журналистика скандинавската именна система през ХІІ в. и византийската просопография не са точно най-застъпените предмети и това е съвсем нормално. И се казва Лакапин, а не Лакапен поради итацизма в средновековния гръцки, за който като славянски филолог трябва да си чувал. "Касателно" е потресаващ русизъм, а един славянски филолог би трябвало да е чувствителен към езика. Ego te absolvo. Върви, чадо, и не греши повече. Прочее, почерпи се за повечко информираност: Валдемар І Кнутсон Велики, крал на Дания (1157-1182), правнук на Владимир Мономах Киевски. ------------------------------------------------------------------------------------ *Офф-топик. Виц: Говорят си двама арменски попове. Единият въздиша: - Еххх... - Другият го пита: - Какво те мъчи, Гарабед? - Абе... като помисля, че Христос е евреин... Мъчителна пауза. Вторият, намерил утешителна реплика: - Нищо, Гарабед. Нали не е грузинец.

"Един от...". И да, книгите са си светини.

Знаеме ги благодарение на тебе. Сега ги слушкаме. Титани.

Ха-ха, успех на изпита, колега. Човешкото жертвоприношение и в Унгария се практикува - като ти дадат полусурова конска пържолка, ти иде да пукнеш. я,не знаех, че "Политиката" я има в нета. И забравих най-важната и очевидна разлика между Картаген и Спарта - спартанците се задоволяват с хегемония по суша в континентална Елада, основната им политическа цел е да не допуснат навлизането или развитието на чужда сила в Пелопонес (полуострова около държавицата им) и имат само пехотна армия, но пък страхотно дисциплинирана. За кораби разчитат на съюзници. Освен това спартанските граждани много малко се занимават с търговия и почти не трупат частни средства - поне до едно време. Докато картагенците са морска и колониална сила - имат мощен флот, военен и търговски, въртят алъш-вериш в цялото Средиземноморие и държат ключови места далеч от Картаген - в Испания, поафриканския бряг, в Сицилия, Корсика и пр. Армия почти няма, а като проима е наемна.

Съветски или не, аз на тия снимки ставам и поклон сторвам. Парченце от Байконур утре трябва да се държи в параклиса на всеки кораб от Обединения земен междузвезден флот до лазерното кандилце и иконата на св. Айзък

Айде следващият път като опре до светло бъдеще да ни окупира Швеция, а не Русия.

Прав си, ама много войни, хем и в самия Египет, та аз от тая гледна точка хваля предишния период. Иначе при Антонините сигур също е било яко да се живее в Александрия.

Ако осмовърхата отворена корона за византийците и средновековните българи е "женска", то няма нищо чудно, че св. Богородица я носи в качеството си на "ангелска" или "небесна царица". Тогава обаче няма нищо чудно и в това с времето да се загуби част от историческата памет и някой зограф да изрисува и стар владетел с такава корона. Вече я е виждал по богородични изображения, а няма практически знания за това какво носят царете.

Само това за шведските контакти и първите появи на името.

Разбира се. Толкова ли съм автохтонясал, че като кажа отявлена глупост да не проличи, че се майтапя? Всъщност защо да се майтапя, то всичко интересно от Атлантика до Пасифика така или иначе е българско.

Военна топографска карта вероятно?

Нямаш проблем. Да не би Вачкова да ви мъчи с картагенците? Ако не си ученик, извинявай. Те класиците учат антична история в осми клас и четат Аристотел, та затова питам. Ако имаш време, потърси си "Картаген", това е една малка оранжево-бяла книжка на Мадлен Урс-Миедан. Трябва да я има по библиотеки, а ако не - на кашон или в университетските книжарници е три-четири лева. На Славейков ще е петнайсет, щото тамрежат глави. Фидитиите в Спарта и сиситиите в Крит според Аристотел са обществени трапези. За да се възпитава у гражданите чувството за приятелство и съпричастност, общо взето по махали са се полагали общи яденета. Все едно държавата е в постоянна бойна готовност, всички са другари по оръжие и топят хлебеца в общия армейски казан. Пълен комунизъм Философите обичат такива неща, изглежда им справедливо. Сократ, Платон и Аристотел са се спукали да хвалят Спарта, демек един военен режим, управляван от клика старци, класово затегнат до безобразие и пр. Сталинисти Картаген не е бил уреден точно така, но това са нещата според Аристотел. От Атина и Македония до Тунис е много път и инфото на Аристотел е малко неточно. Примерно спартанците имат изцало "национална" армия и огромна прослойка от държавни роби, наречени илоти. В Картаген армията е, общо взето, наемническа и няма илоти. А "царете", тоест суфетите или съдиите на Картаген като институция произхождат от финикийските градове - Тир, от който идват основателите на Картаген, си има "княз" според египетските източници. Именно суфет или съдия. В Стария завет тия съдии се наричат "шофети". И евреите, като братовчеди на финикийците, са си имали съдии преди да проимат истински цар.