glishev

Не с лошо, да не обърна и аз палачинката.

Това е, аз като пия Шуменско Шумерско Светло, поддържам тюрко-алтайската теория

Мисля, че няма такова свързване. "Тюрко-алтайски" не означава "тюркски от Алтай" (което би било безмислено), а "принадлежащ на тюркските и/или алтайските народи". "Тэнгри" е думата за "божество" у различни народи, някои от които нямат нищо общо с планината Алтай.

"Митове и легенди на славянските народи", т. ХСVІІІ...

Смотана работа. Ако човек е японец, не е длъжен да бъде непременно шинтоист. Има японци християни. Ако човек е маджарин, не е длъжен по силата на някакъв закон да е католик. Има унгарци протестанти, комунисти, агностици, атеисти и прочие. Защо тогава, аджеба, ще е задължително древните българи да са "тангристи"? Да, убеден съм, че "ядрото" или пък мнозинството от (пра)българите е от тюркски произход, че повечето от тях са тюркоезични в края на VІІ в. и че институциите им имат паралели сред тюркските, а не сред ираноезичните народи. Смятам, без да съм езиковед, че Белобрежкият надпис, за който някои привърженици на тюрко-алтайската теория дори не бяха чували (WTF?!), е убедително разчетен от Бешевлиев като тюркски. Не смятам, че непременно езикът е ирелевантен за оценка на етническия произход в този толкова ранен период от българската история, нито пък мога напълно да се съглася, че погребалните обичаи са достатъчно консервативен и достатъчно сочещ към иранска културна - и етническа - принадлежност елемент. Но като знаем какви неща твърдят изворите (май в Тивериополското житие пишеше нещо за слънцето и луната, пък и изобщо за много богове) и като сме наясно, че и най-запалените застъпници на тюркската теза не изключват политеизъм и дори наличие на родови култове (направо на тотемизъм), не знам защо изобщо т. нар. "тангризъм" трябва да бъде някаква точка в тюрко-алтайската теория. Може и да е имало някакъв култ към "Тангра" и Бешевлиев да чете съвсем точно. А може и противниците му да имат право, че се е изсилил с интерпретацията на повреден надпис. Но да се говориза "тангризъм" у прабългарите и да се описват характеристиките му и в двата случая е насилване на теорията до скъсване. Cамата дума "тангризъм" е нонсенс. Такава религия не съществува. Някои изследователи говорят и за "елинизъм", когато стане думаза вярванията на древните гърци, но това също е глупост. Чувал съм и за "нордически паганизъм", но и това е нелепо. Съвкупността от доста динамично изменящи се вярвания с някакъв етнически или териториално обусловен произход още не е здрава религиозна система, та да получава "-изъм" накрая. Ако в полиетничната хипотеза има зрънце истина и наистина у българите се наблюдават културни, езикови и инстутуционни характеристики, типични не само за тюркските, а и за ираноезичните народи (което за мен е така), тогава нищо не пречи различни родове да имат абсолютно различни религиозни представи и/или традиции помежду си. Различия всъщност би могло да има и между родове илиплемена и с общ етнически произход и еднакъв език. Стига човек да е чел дори само Херодот и Плутарх, за дасе увери, че след стотици години съседство две сродни общини могат да имат огромни различия в религиозния живот - или по-скоро трябва да говорим за публично употребяван фолклор. За мен Дунавска България в своите първи два века е все още "степна империя" - с разнородно население, партикуларизъм на идеите и традициите, и може би териториална обособеност на различните етнически елементи в държавата - (пра)български (може би с вътрешни различия), славянски (с племенни особености), гръцки (или ромеизирани траки за феновете на триезичната догма), защо не и някакви други (романоезично малцинство, тук-там по някой оцелял гот или хун, сетете се за още). Една от групите е епонимна, водеща в политически, военен и административен смисъл, но тъкмо за еднотипност в религията на тази водеща група (именно (пра)българите) няма смисъл да се говори. Между тях относително рано със сигурност е имало и християни. Някои от (пра)българските предводители носят ирански, други тюркски, трети евентуално готски имена. Тъй че аман от тоя "тангризъм".

О, не, уважаема, даже преди няколко дни друг форумен корифей ме разпозна като нацист Съгласете се, няма как да бъда и нацист, и соц-номенклатурчик. Пък и възрастта не ми позволява да бъда в номенклатурата Впрочем, човек може откровено да недолюбва господата Дянков и Игнатов дори без да дължи вярност на Партията-кърмилница. Моят случай е именно такъв. Случайно имам близки приятели в НАИМ и в доскорошния Център по тракология (и те са соц-чеда, колкото съм и аз) и хората скърцат със зъби срещу правителствените нововъведения. При това не става дума за дембели, а за смислени учени със сериозни публикации и трайни интереси. Реформа е едно, а разсипване - съвсем друго. Не е лошо, че г-н Дянков иска да бъде "отличник" и да намалява разходи, но е лошо, че веднъж вече е доказал себе си в Грузия с плачевни резултати, а въпреки това е министър днес тук. В крайна сметка БАН не е отдел в частна корпорация и има разлика между държавническото мислене и това на консултанта по съкращенията. Та не ни пробутвайте бързи "разпознавания" на евентуални номенклатурчици.

Мадам, ако не е твърде дръзко, имам няколко въпроса относно лорд Мортимър и кампанията му в Ирландия. Личните ви спомени биха ме улеснили извънредно много за установяването на някои факти, поради което смирено моля за минутка от времето Ви. Ако Ви затруднявам с българския си, за мен ще бъде чест да се обърна към Вас на френски. Предварително се извинявам, че ще мога да го направя само на съвременен френски, а не на този от ХІV в., но, Мадам, убеден съм, че ще подходите с царствено великодушие Пък аз в миналия си живот бях Робер д'Артоа. Така де, не само Мадам е чела Морис Дрюон...

"Buerger" означава просто гражданин. Кметът е "Burgmeister", все пак. А "Buergerschaft" е гражданство, бюргерство или буржоазия. Това именно е третото съсловие. Пиша с дифтонг, защото не знам как да поставя умлаут (трема).

Дянков и Игнатов, хубава тухлена стена, слънчице, наказателен взвод... идилия.

Началният постинг наистина е откровена пропаганда. Колко жалко...

Честит празник! Кирилицата още си е тук. Вчера беше Петдесетница (денят на филолога - нали тогава апостолите са проговорили на всички езици, пък и ден, отреден за разказване на рицарски подвизи според романите за крал Артур), а днес си е 24 май, така че на всички филолози, петдесятници и потребители на кирилски шрифтове - честито!

Честит празник Всъщност и днес, както винаги, си имаме словесни навици, които често заместват мисленето. Има думи и изрази, които моментално се възприемат като политически некоректни. И обратното - в определени разговори и среди политическата некоректност минава за bon ton.

Може би Северна Корея вече отдавна е надминала дори чудесиите на СССР при Сталин. Не знам как стоят там нещата с новговора, но от материалите, които съм гледал и чел за КНДР, там си има постоянни епитети за всичко - старият Ким е "Велик вожд", младият е "Любим вожд", Щатите са "агресивни империалисти", социализмът е "запазен единствено у нас". Абе като в "Илиадата", където Ахил винаги е "бързоног", а Одисей - "хитроумен". Това си е вид новговор.

Не знам, но май Анри става официално император след потвърждението на новината за смъртта на Бодуен от Рение (или от папата - Калоян пише на Инокентий, че Бодуен е отдал дължимото на природата в затвора, а Инокентий поддържа кореспонденция и с Константинопол, разбира се). Във всеки сбучай, към края на 1206 Анри вече не е регент, а император, значи е знаел, че брат му е мъртъв.

Работата е относително проста - близък роднина на Томас Малори е високопоставен служител на Ордена; въпросният роднина е натоварен да вземе със себе си двайсетина рицари на Родос за известно време, а няма как всички да са пълноправни членове на Ордена; семейство Малори по стара семейна традиция са свързани с Ордена; Томас Малори вече има зад себе си военен опит, а не е първи син в семейството, тоест може спокойно да се излага на опасности; Томас Малори се появява за последно в документи от Англия в 1435 и е споменат отново едва в 1439, тоест при завръщането на чичо си Робърт Малори. В този период бъдещият писател най-малкото не е участвал в регистрирани действия в Англия; корабоплаването, Светите земи и обичайният маршрут на хоспиталиерите от Англия до Венеция се появяват с детайли в книгата му, нищо че тя не е пътепис. Предположението си е предположение. Но е близко до ума и е доста вероятно. Към част първа Към част втора Към част трета

Рение може да е научил още в Пловдив. Или бъркам хронологията на събитията?

Изясни тази тъй интригуваща мисъл за Рим, латиницата и съпоставката с кирилицата.

Казвал съм ти Натаненце, миличък, не се казва Константин, а Жонстантин.

Празник на филолога Честит празник, колеги и приятели!

"Който трупа знание, трупа печал". Най-малкото заради останалите, които не са натрупали никакви знания, а все пак настояват на правото си (какво право, по дяволите) да имат мнение.

Мда, хубави наблюдения. Всяка тоталитарна система изгражда свой цялостен език, който малко или повече премахва възможността за инакомислие и канализира бъдещите спорове. Затова историците трябва да се учат да четат много внимателно. Аз съм християнин, но и за мен е очевидно, че и Църквата си има свой тотален език, свой "новговор", изключващ неправомерни употреби на словото.

Иранозаврите изпълзяха от пещерите си в планините на Пакистан, поеха глътка свеж метан и завиха срещу Луната

Бешевлиев се опитва

Томас Малори (ок. 1400-1471) е авторът на един от най-популярните старинни романи за крал Артур и рицарите на Кръглата маса: "Смъртта на Артур" (Le Morte Darthur), отпечатан от Уилям Какстън в 1485. Самият автор пише в края на романа си, че е затворен заради престъпленията си и изглежда е завършил книгата още в затвора, може би около 1469, но вероятно е завършил живота си на свобода. Преди това е участвал във войните на ХV в. - както в гражданските, така и във френските кампании, включително може би и тази на Хенри V, увенчана с победата при Аженкур. Известно време е бил и член на Парламента. Изобщо, бурна и интересна биография, за съжаление малко подробности от нея са оцелели до днес - източниците са откъслечни бележки, инвентарни списъци, регистри с имена на благородници в армията и, разбира се, малкото, което авторът е казал за себе си в самия роман. Малори е бил любител на турнирите, разбирал е нещо от корабоплаване и е знаел добре френски. Романът "Смъртта на Артур" е изключително известен. От него са се вдъхновявали много писатели - всеки ще се сети за Марк Твен, но аз предпочитам хубавия подбор на авантюри, направен от Джон Стайнбек. Който е гледал "Екскалибур" (1984), ще си спомни, че в началото на филма излиза надпис: "По мотиви от Смъртта на Артур от сър Томас Малори". Книгата е преведена и издадена у нас: Томас Малори, "Смъртта на Артур" (в два тома), изд. Народна култура, библиотека за европейска средновековна литература Ариел, превод от английски Мария Ранкова. София, 1989. Разбира се, романът е пълен с анахронизми - в него няма сакси, Артур държи рицари в двора си, сражава се с римляните заради обида на владетелската си чест (горе-долу като Шекспировия мотив за война в "Хенри V"), завладява Франция и поставя графове и херцози в Анжу и Нормандия, става император, част от рицарите му заминават за Светите земи, където воюват с турците - изобщо, средата на героите на романа съответства по-скоро на съвременността на самия автор отколкото на легендарната Артурова епоха. Сега чета един интересен опит за биография на Томас Малори (Christina Hardyment, Malory: the Life and Times of King Arthur's Chronicler), където е отделена цяла глава на пътуването на един от чичовците на автора до остров Родос. Сър Робърт Малори е приор на английския "език" на Ордена на хоспиталиерите от 1432 и в 1435-39 се намира на Родос, главната квартира на Ордена. Авторката предполага, че в този период, когато английският приор пътува до Родос с подкрепления за очакваната война срещу османския султан Мурад ІІ, относително младият му племенник Томас, вече проявил се в кампанията на Хенри V в Нормандия, го придружава и трупа богати впечатления по пътя. Чиста спекулация, разбира се, но много убедителна.

Тангра, помилуй Не може да не го знаеш, викат му още Преславски надпис: Ичиргу боилът Зитко има толкова и толкова меки ризници, люспести ризници и шлемове... Да си го потърсиш и да прочетеш за него при Бешевлиев. Че това е един от стълбовете на тюрко-алтайската теория, бе.