glishev

Имаш право, Некоректний, взимам си бележка!

Ся ше дойде Т 34 да каже, че китайците са объркани индивидуалисти , щом не искат да се съобразят с мъдрото партийно решение и да заселят града.

Нали знаеш, нещата не опират до това дали ти или аз сме съгласни. Иначе си прав за камарата благородници. Добре, че Фердинанд не го е знаел, щял е да напълни за нула време страната с "кнез Железненски", "кнез Чипровски" и прочие. Сигурно обаче кнезът на Кутловица щеше да носи объркващата титла "кнез Фердинандски" (на латински обаче щеше да е яко - принцепс на Монтана и да претендира, че има права и в Мунтения). Иначе за империята: Та, за титлите: от 476 до 800 г. има само един император в християнския свят и това е този в Константинопол. пълен монопол, така да се каже. В 800 обаче се появява Карл Велики и, тук-там с прекъсвания, в Германия ще има император(и) до 1918. Към 1300 г. французите ще се сетят, че и тяхната монархия произхожда от Карл Велики около контрола на Филип Хубави над Авиньон. Англичаните пък няма да останат назад от Франция. В 913 "цар" става и нашият Симеон. Грузия се сдобива със собствен "цар" ("мепес", но не знам дата). От 1204 нататък работата с титлата съвсем се разсъхва - Бодуен и Анри са императори в Константинопол, българите си искат пак царската титла, василевси "на ромеите" се появяват едновременно в Никея и Трапезунд (те впоследствие се разбират, че трапезундският ще бъде "василевс на ромеите на идток"), даже май Комнино-Ангелите в Епир се опитват да се превърнат във "василевси на ромеите", но без успех. В 1345 цар ще стане и владетелят на Сърбия.Всичко това прави от престижа на Константинопол истинско посмешище - има две византии, Цариградска и Трапезундска и още няколко "империи" на Балканите - българска, сръбска и грузинска, а на запад няколко монарси твърдят, че са "императори, що се отнася до кралствата си", тоест се разпореждат с епископските катедри. В 1394 патриарх Антоний се принуждава да пише вразумяващо писмо на московския велик княз Василий І, който явно е искал да се ползва с повече свобода в църковните работи. Горе-долу патриархът казва, че мнозина владетели се наричат "царе", но само този в Цариград е истински. По това време това е Мануил ІІ. На това отгоре има редица случаи, когато носител на царска титла е васал на чужд владетел - самите ромеи изпадат под османско васалство (може би затова и Мурад І се нарича Худавендигяр, тоест "император" на османотурски - защото е суверен на византийския василевс). Но още от по-рано английският крал ("император в границите на Англия") е васал на френската корона за всичките си владения на континента. Българите пък временно са изпадали под татарска зависимост. Грузинската и трапезундската независимост винаги са под въпрос. "Цар" или по-точно "негус" през цялото време си има и в Етиопия, отделно от цялата тая дандания с титлите около Черно море. Иван Грозни се обявява за цар, а Борис Годунов успява да издейства и патриаршия за Москва, но самата дума "цар" явно действително е загубила значение, защото по-късно Петър І се обявява още веднъж за император (което е тавтология). Уж по-незначителната титла "деспот" първоначално също е принадлежала на константинополския владетел, но ето, че през ХІІІ-ХV в. се нарояват "деспоти" с местно значение. Бодуен сече монети с легенда "Балдуин деспот". Алексий Слав, ако изобщо е деспот, вероятно е такъв, защото претендира за "царската" титла на българите. Епирскияте владетели са "деспоти", защото се стремят към пълните императорски прерогативи и прогонването на латините. Виждаш, че думите си променят значението. Виж това: "British Emperor". И това: "Capetiens et Empire".

Ами че то това си е потенциална златна мина! Тироглифе, тук съм зверски бос. Надписите с гръцки букви ли са, колко дълъг е гору-долу въпросният декрет, къде мога да видя снимки... Интересно си е.

Мдааа...

Е, прощавай, казва се Йеова... как ще е истински.

Забележителен паметник на партийното строителство. Както скоро чух - партийците взимат предвид всичко, освен амортизационния и човешкия фактор.

ОК, но тия партии са водени от престъпници на едро, а не от шумкари. Такива не горят мандри - те ги придобиват. В този смисъл са по-малко страшни. Истинските наследници на бай Тошовия режим са едри собственици, като се замислиш - доста буржоазни. А червенеещите се млади внучета на комунисти-неудачници, които не са успели да се вредят при Лукановите куфарчета, не ме притесняват. Това са последното люпило трицератопси. С радост присъствам на тъжното мучене на един от тях, напразно зовящ другарите от изчезналото стадо. Така че самият комунизъм, какъвто си го знаете по-възрастните от мене, с първомайските манифестации, жителството и вечната дружба е добре изгнил. Пардон, социализъм. Комунизмът остава за в светлото бъдеще. Искрено се надявам Бог да Се е погрижил добрите хора като умират, да отиват в Рая, а комунистите - в комунизма.

За български императори по титла може да се говори, но реално погледнато за империя - йок. Не и по отношение на Второто царство. Наистина, оплитаме се между легитимистките претенции и фактическите истини. Между другото, за понятието "империя" и как се трансформира то в Средновековието е хубаво да се прочете "Двете тела на Краля" от Канторовиц. Книгата засяга главно Англия и вътре между други теми се говори и за юридическия смисъл, влаган от средновековните легисти в понятието "империя", например при Филип ІV Френски и Хенри VІІІ в Англия. като се сетим за писмата, разменени между Москва и Цариградската патриаршия през 1394 ("Имаме Църква, но нямаме император"), можем да си съставим по-цялостно мнение за схващането за императорска власт и вариациите му в различни средновековни страни. Естествено, че царе като Стефан Душан или Йоан Александър са много повече "императори" отколкото "императорът на Италийския съюз" Федериго да Монтефелтро, дук на Урбино. Общото между Йоан Асен ІІ, Стефан Душан, Йоан Александър, Михаил VІІІ Палеолог, Филип Хубави, Хенри VІІІ е, че са държали прерогатива, за който в ХІ в. са се водели войни - светската инвеститура на епископите. Тъхните корони са "имперски" по силата на нещо като канонично право дори когато самите им държави са далеч от представата за империя... В този смисъл Византия на Мануил ІІ все още е империя в църковно-юридически смисъл, докато в политически е просто един обречен анахронизъм. Стаедине, това с Михаил Шишман у Кант е от трактата "Към вечния мир". Нали човек трябва все да е чел нещо от Кант, купих си най-тънкото му книжле и го прочетох. Някоя от Критиките му сигурно нямаше да мога. Интересен трактат за това как да се постигне вечен и нерушим мир между всички държави. Всъщност дори ми беше интересно. Вътре с много укор се разказва за жестокия български крал Михаил, който отказал великодушното рицарско предложение на младия Андроник ІІІ и така от страхливост и жестокост станал причина да загинат безмислено много хора.

Повтарям разни факти, защото твоите твърдения стоят срещу фактите. Дотук от португалското четене на Тойнби излиза главно, че всички по-ярки прояви на дадена култура сочат упадъка й, който упадък обаче може да не е военен, материален, политически или икономически, а някакъв друг, вероятно морален. Е, смея да кажа, че съм учуден, но някак си не точно впечатлен. Ти ползваш дванайсеттомника на Тойнби, общо взето, като байряк, а не като отправна точка за самостоятели изводи. За това с варварския свят бях допълнил, че и аз имам своите изводи по въпроса отпреди да ми попадне Ганшоф, но виждам, че не си правиш труда да четеш. При това положение не виждам защо да си губим времето един с друг. Впрочем, самата тема за безполезността на спорта остана във въздуха.

Вярно е, че срещу Андроник ІІІ Михаил има затворена тактика - отказва двубой, притиска го методично, знае, че има всички шансове за победа, но не прибързва. А срещу сърбите сякаш допуска грешка. Може те да са успели да го заблудят с фалшиви сведения за позициите си. Възможно е, знаейки за предпазливостта и методичността му, да са се погрижили заблудата да бъде добре изработена. Боя се, че няма как да разберем. Михаил Шишман е единственият българин, споменат от Имануел Кант

Алва, ти си по-религиозен от мене, бе. С Тойнби лягаш-ставаш, в Тойнби се кълнеш, на Тойнби се уповаваш. Аз пак имам барем четири Евангелия за четене,а ти едно "Изследване на историята" и това е. Па да беше излязъл от Писанието ли, що ли... Спуках се тука да ти обяснявам като на четящ човек за Пиер Гримал, Франсоа Шаму, Арон Гуревич, Михаил Бахтин, Симеон Хаджикосев, Николай Кочев, Едуард Гибън, Ф. Ганшоф, Жорж Дюби и Йохан Хьойзинха... а ти си баеш с твоя Тойнби, все едно е свети Арнълд Философ. Авторите, които споменавам, просто изказват и обосновават мнения, които правят правотата на Тойнби невъзможна. Боя се, че ще си остана с тритомния вид на Изследването му. Тойнби е типичният философ-теоретик на историята: има много стройна теза, но я защитава чисто умозрително, а примерите остават за презрените историци. Ами аз съм историк бе, Алва. Ако нещо не може да се провери по минимум два независими един от друг източника, вероятно не е вярно. Аксиомата на Тойнби за мен просто не е аксиома. Мисля, че Тацит, Гримал, Момзен и Гибън ще натежат пред Тойнби. Съжалявам, че светотатствам така срещу свети Арнълд обаче нещата стоят по този начин - cave a homine unius libri. А, няма как да го знаеш това с Ганшоф. Заключението, с което толкова се гордееш, просто е толкова близо до ума, че чак банално. Случайно имам "Феодализмът" от две години, а съм писал статия по въпроса за съзидателния хаос на варварския (в частност северногермански) свят преди четири. Има я пусната на едно-две места. Църквата от ІV в. нататък очевидно е доминираща в едно много конкретно отношение - литературно. Писането и четенето се съсредоточават в нейни ръце, повечето нецърковни гласове остават фолклорни, маргинални. За това не ти трябва задълбочено изследване - можеш да го установиш лесно. Лошото при теб е, че следвайки сляпо св. Арнълд, си склонен непрекъснато да отдаваш най-типичните черти на всяка култура на упадъка й. Което поставя въпроса - кога изобщо човечеството не е в упадък? Когато се е раждала коя наша цивилизация? Западноевропейската? Православната? За западния свят моделите на подражание са много - от Александър Велики (заради средновековните романи) до Хитлер, разбира се. А и у нас не са един и два - отшелниците със сигурност стават популярни. Не знам какъв ще е идолът на бъдещето, но и не мисля до го демонизирам - не някакъв естетически и етически патос ме движи, а простото любопитство. Излез за миг от ролята на възмутен клирик и кажи дали се възмущаваш от организирания спорт по принцип или по-скоро от сега разпространените форми на организиран спорт и всичко, което стои зад него?

R.I.P.!

Не, Стоедине, една върху друга. Панелки. Кошери. Човекарници.

Ето тая част много ми хареса

Ние самите сме гласували от преди да я има анкетата Хубаво би било и други да си пуснат бюлетинката. Ако темата интересува друг освен Алва и мен, де. Алва, архитектурата ту те интересува, ту не. Когато стане дума за подпорната конструкция на константинополския купол или за шпила на катедралата в Бове, те интересува, а когато опре до поддръжка на мостове - не. А един купол или шпил, колкото и прекрасен да е, все пак има много по-малка икономическа функция от мостовете и пътищата. Та реши най-сетне кога има значение за теб архитектурата като цивилизационен фактор. Както и да е, това беше още по-оф-топик. Когато казвам, че при Аврелий още няма разруха в империята, далеч нямах предвид само материална. Икономиката все още е стабилна, донякъде и поради попълненията от германски роби, монетата е стабилна, армията се е доказала, търговията и производствата през последните два века са се увеличавали неимоверно, както и броят на населението. В рзултат нови землища са усвоени, макар и не достатъчно бързо, разбира се. В религиозно отношение християните все още не са особено голяма сила, макар да имат своя обособена физиономия. Времето на Марк Аврелий продължава да бъде един здрав посткласически период. А не време на някаква митична разруха в умовете на римските граждани. Новата религия променя много неща, но не променя нито двора, нито провинциалното управление, нито процесите на закрепостяване на селяните, нито армията. Освен това кръстокуполните сгради далеч не са толкова многобройни, колкото се мисли. Базиликата остава дълго време на мода в по-отдалечените райони на империята. Я провери пак дали съм цитирал точно това за разпространението на готическата архитектура. Щото обикновено не хитрувкам за такива работи и определено не беше копирал целия абзац. Ами твоето "оригинално и ново" го твърди Ганшоф в книгата си "Феодализмът" още през шейсетте. Тоест, можеш да се зарадваш поне, че мисълта ти е вярна. Да, ІV-ІХ в. за варварските народи са период на промени, които завършват на по-високо равнище отколкото са започнали. Освен това обаче имаш едно вътрешно противоречие - сега ми казваш, че според мен едва ли не нищо не се е променяло и сме си били живеели в Римската империя. Малко по-назад в темата сам обясняваше как римската държавност е оцеляла - и на запад - и имало пряка приемственост между Свещената и класическата Римска империи. Последно аз ли твърдя, че има империя без прекъсване или ти? Аз по-скоро твърдя, че тя оцелява само на изток, докато на запад действително има няколко века на героичен и, надяваме се, съзидателен хаос. Като и в двата случая Църквата оказва относително малко въздействие вълху ежедневието - по този въпрос добре е писал Арон Гуревич в "Средновековният свят: културата на мълчащото мнозинство". За низовата, смехова култура си чувал, надявам се. Учителят на Гуревич, Бахтин, я разглежда много подробно. Той също твърди, че Църквата има много слаб удържащ ефект върху полуезическия, варварски живот на мнозинството западноевропейски жители дори и през Високото Средновековие. Низовата култура е точно чалгата на своето време. Да, тя за нас днес е интересна, а тогава Църквата я е преследвала. Днес ние пък като един вид наследници на интелектуалния патос на Църквата хулим чалгата (тя и мен отвращава), а след няколкостотин години може да се появят задълбочени изследвания върху образния свят на попфолка... Църквата някога е хулела рицарството, което се опитва да се самоестетизира в куртоазията, а днес ти хулиш спортистите, нашите нови "рицари" - едновременно публични личности, хора на физическото живеене и влиятелни образци за имитация от страна на децата. Някога Църквата е хулела "блудниците" и прелюбодейките, тоест дамите, ухажвани от рицарството, стремящо се към живот, който романтично сме свикнали да наричаме "прекрасен" по Хьойзинха. Днес ти хулиш типа жени, обслужващо спортния свят - съвременните Кримхилди и Гуиневири, за чиято красота не се пеят песни, а се пускат "еротични фотосесии". Ти хвалиш театъра, перипатетизма и изобщо интелектуалния, контемплативния живот. И отричаш живеенето в света на спортистите и фотомоделите като отбълскващо и празно. Каквото имах да кажа за евентуалните лични причини за това - казах го. Но наистина повтаряш един стар клерикален патос. Убеден съм, че има и други интелектуалци като теб, които се отвращават шумно от света на спорта и цялата шумотевица около него. Но си припомни какво говорят старите църковни автори (предтечи на твоето възмущение): рицарите и дамите са суетни, те живеят в безмислен лукс, те са празни, те са жестоки, те са цинични, те са зли. Заниманията им са безмислени и интересът към тях издава незрялост и нездравост. Песните за тях са пошли и нечестиви. мисълта за тях е противна. Виж обачекак ти днес възхваляваш рицарството и дамите му и си готов да приемеш турнирите като нещо повече от спорт (въпреки рисковете за човешкия живот и залога на доспехите), само защото рицарството е безопасно отдалечено и патинирано от времето. По-скоро ти имаш нужда от разчупване в мисленето, защото ето ти оригинална мисъл: аз твърдя, че днешният лъскав, суетен свят на спорта, чалгата, фотомоделите и Биг брадърските изцепки следва модела, очертан още в Средните векове. товае свят на екстровертно живеене, с екстровертни жестове. С показност. Свят на физическо живеене и на показна красота и лукс. Свят без духовни, а само с повърхностни естетически интереси. Свят, който се самоестетизира с форма на изкуство, която е противна на консервативно мислещите. На какво отговаря всичко това? На модела на рицарите, турнирите, дамите и куртоазната любов, така омразни на Църквата. След няколкостотин години, когато властта на футболистите може би ще отстъпва на някаква нова власт, чалгата и чалга-етикетът (бяла роза за домакинята, жълта за майка й, червена и с бодли за дъщерята, а за бащата - пури) биха могли да преминат от залязващия елит към някаква нова буржоазия. Както и днес архаични форми на учтивост са оцелели в буржоазни семейства. Във всеки случай така, както рицарството е било идеал за момченцата, така днес е спортът. Новият героизъм е да ти викат Ицо Бога (вместо Рицаря без страх и упрек), да имаш "златна левачка" (вместо вълшебен меч), да викаш "мама ти да е..." по стадиона и да плюеш през зъби (вместо да крещиш името си високо) и да нанижеш два гола на немците (вместо да съсечеш трима сарацини с един удар). Рицарството с неговите турнири е изиграло своята позитивна роля. Спортът също има своята - вече споменах за нея, а ти ако щеш, вярвай. И точно както някога Църквата не е била достатъчно влиятелна, за да удържа масовото одобрение към рицарите, така и днес интелектуалците нямат вниманието на обществото и когато надигнат глас срещу простотията наспортистите, получават насреща мълчание или присмех. В това отношение скандинавската езическа, донякъде традиционната японска и класическата гръцка култура са постигнали един идеал, който за заподноевропейската култура ще стане изцяло възможен едва през Ренесанса - калокагатията. Това, знаеш, е равновесието между духа и тялото. У гърците интелектуалецът-държавник е и атлет. У скандинавците поетът е и воин. У японците самураят често е и поет. В Ренесанса рицарят окончателно се превръща и в автор на ронда, сонети и вирлета. Кой знае, утре може като пряк паралел с миналото някой футболист да напише чалгия за поредната си любовница? Това ще е началото на нов вид мъжка любовна лирика, на нов вид куртоазия със свои собствени средства. Бездруго като достойнства на текстовете много от ранните куртоазни песни се доближават до нашата чалга - например "О, повелителко" на трубадура Бертран де Борн откровено възхвалява промискуитета. А "Без да се съобразявам" на менестрела Маркабрюн е с циничен текст. Интересно, че днешните чалгаджийки най-често сами изпълняват песните си около своите "рицари" на топката. Изглежда, че културата на чалгата и спорта е с още една крачка по-богата и разнообразна от куртоазно-турнирната литература, където поетесите и жонгльорките са рядкост. Толкова по въпроса за анализа. Когато чуеш, че Димитър Бербатов или някой подобен нему се кани да участва в клип, се сети, че ми дължиш два шекела за предсказанието. А междувременно спортът ще продължи да има огромната си функция да забавлява, тревожи, радва и вълнува като битките, литургията и театъра, колкото и това да не се харесва на крлирика/интелектуалеца, затворен в своето презрение към суетата на света.

Походи - вероятно. Допускам, че е добре сериозно да се дискутират отношенията между първите Асеневци (1185-1241) с куманите откъм левия бряг. Дали става дума за съюз, ако да - с кого. Дали става дума за васални отношения, за наемнически услуги или за директен сюзеренитет над територията. Знам, че при Светослав Тертер, ако не бъркам, значи между 1300 и 1321 се споменват български митничари около устието на Днестър; ако бъркам, някой ще ме поправи). Чувал съм за двийното укрепление на никопол - с крепост и на северния бряг, държана дори от Йоан шишман плътно до 1395, но не знам източника и не мога да съдя колко е достоверна тази информация. така че за някакви български интереси във Влашката низина повреме на Второто царство може да се говори. Същевременно Мирча/Мирча Стари е "господар в земята на Добротица". Както винаги, имаме сложен материал насреща. Обнадеждаващо е, че както излезе "Книга на приятелството", съставена от сръбски и наши историци, така някой ден може да стигнем до общи изследвания и с останалите си съседи, включая румънците. Тогава, вярвам, доста детайли ще могат да бъдат уточнени и в тяхна, и в наша полза.

Тия дни ще хвана вече по блога, но сега просто тъка на два стана едновременно.

"Пролетариатът". И, последно, ще се научи ли да пише правилно или ще кълца зелките на академиците, за да нагоди правописа според неграмотността си? Че нещо почна да си противоречиш. Хайде, моето дете, върви да си играеш

Да, чувАле сме за кръстокуполни църкви Просто не е нов елемент, а от стотици години импозатно доминира над част от Рим. Толкова по въпроса с новата архитектура. Аврелий такъв, Аврелий онакъв... а разруха по негово време просто не е имало. Ако е спасил империята от нещо, това са германите. О, чудесно е че правиш разлика между империята на Каролингите и Свещената Римска такава. Само дето Свещената Римска се образува след още по-дълъг хиатус... в сравнение с Карловата. А и Ромул Августул не царува хич дълго - момчето е свалено. В Италия в края на V в. има крал, а не император и благоволението на Зенон е въпрос на учтивост. Аман от Тойнби По въпроса що е цивилизация предпочитам акумулативните обяснения на историците като Шаму и Гримал пред дефинитивните напъни на философите. Променяла се била религията, моралът и нам си кво. Намери си "Античната литературна традиция и византийските автори" на Николай Кочев и "Хронография" на Михаил Псел, па после пак ще си говорим за промяната на морала... Интересно защо има късновизантийски автори, които се намоназовават елини? А, да, готическата архитектура и естетизацията на рицарството се появяват едновременно, добре. Чалгата и футболът обаче не се появяват едновременно, а и чалгата е доста по-ограничена като разпространение от футболната религия Не говоря за Олимпийските игри, а за спорт изобщо. Колкото до спортсменството и fair play, ще ги откриеш като максими в Англия още в ХІV в. Ще ги откриеш и днес в официално заявените ценности на FIFA и UEFA. Размяната на фланелки след мача удивително напомня бургундската новела за кървавата риза на рицаря. Стискането на ръце, прегръдките, взаимното изслушване на националните химни, връчването на медали и купи, хвърлянето на ези-тура, боядисването на лицето и носенето на шалче с цветовете на любимия отбор, подаването на ръка на паднал играч от противниковия отбор, раздаването на наказателни картони за препъване... организираният спорт е не по-малко церемониален от всяка подобна проява в миналото. Пък и за разлика от турнирите, на мач "рицарите" не рискуват да получат пет пръста буков прът под ребрата, което говори доста за "варваризацията" на спорта... Нито пък днес се практикува страховитият панкратион. А какви са чак толкова "другите" функции на древните спортове така и не се разбра. Казваш: Прибързано пишеш. Виж пак: Това са точните ми думи.

Яко е

Табиетлийският рахатлък на падишаха в Суратлъ-дефтер Абе, танк, като те чета се сещам за оня лаф (тук някой се и подписваше с него): че езикът на крепостника му е даден, за да лиже с него ботуша на господаря

Унгария не е част от държавите на империята. И няма да бъде дори след като Хабсбургите и османците си поделят Унгария. А Михаил се проваля просто като губи битката, короната и живота си при Велбъжд. На това му се вика провал. Пък и не само за него, а и за българската власт в Македония изобщо. Провал и за династията му - ще мине година-година и нещо от смъртта на Михаил Шишман и българите ще изритат и сина му от трона, та Йоан Стефан ще ходи да се пилее някъде по Неапол. За отвъддунавските кампании кои извори пишат?

Аз обаче не съм работник. И къщата, строена от прадядо ми, си е моя. И в нея ще живеят, дай Боже, мои деца, а не чужди. И авторското право над текстовете, които публикувам, си е мое (не че нещо ще ме спре да точа от Замунда, разбира се). Т34, навремето един средновековен немски монархофашист е казал: "Аз съм император и следователно стоя над граматиката". Да не би да си монархофашист и ти? Във всеки случай лафчето с граматическото робство беше яко. Не, другарят танк или се бъзичка с нас, или е на петнайсет годинки.

Е, глупости говориш. По времето на Аврелий никаква разруха не е била видима, даже напротив. Така че човечецът не е имало от какво да се крие - освен ако не е бил аутист, но аутистите рядко стават императори Пък и какво ти криене - казвам ти къде и кога е писал, ти пак си подкара заклинанията... Нова архитектура ли? Ти в Рим да си стъпвал? Базилики и ротонди се строят още от времената на Републиката, а първият купол не е този на "Св. София" - на Пантеона в Рим е. И се пише "съвършено" с едно "н". Барем като ти куца фактологията, спазвай правописа. Не знам според теб каква римска държавност се запазва в Западна Европа... Първо, империята на Карл Велики все още не е т. нар. Свещена Римска. Пък и така или иначе от свалянето на Ромул Августул до възкачването на Карл Велики минават над триста години. Това не е някакво междуцарствие, това е политически хиатус. А и направо си е нова държава. Ами това с качествено новата цивилизация е до голяма степен невярно, защото старата държавност, която се запазва на изток, предполага оцеляване и на старата цивилизация. Отваряш Майендорф и Флоровски и намираш там: елинизация на християнството/християнизация на елинизма. А не унищожаване. Тъй че си в грешка. Тцъ, очевидно не излагам съвсем общоизвестни факти, защото непрекъснато допускаш фактологически грешки. И не аз, а ти оспорваш очевидни неща - например факта, че спортът се явява културен феномен с изключителна жизненост и широка популярност в Европа още от Античността насам и на практика без прекъсване. Не става дума нито за лични нападки, нито само за бъркане на години. Става дума за неусвоени уроци по история. Ти виждаш приемственост между съвременни явления (което е абсурд). Виждаш причинно-следствена връзка между едновременно развиващи се процеси. Виждаш наследяване при паралелен развой. Това просто подкопава главната ти теза. А Тойнби ни караха да го четем дори не в десети, а още в осми клас барабар с Аристотеловата "Политика", Шаму и Гримал... Естетизацията на рицарството няма общо с възникването на готическата архитектура. Архитектурата започва с възхода на клюнийския орден в Северна Франция, а естетизацията на рицарството - с развитието на концепцията за куртоазната любов в Каталония, Савоя и Прованс. Началата на тия две съвременни движения са на стотици километри едно от друго и има около половин век, в който нито готиката прониква на юг, нито куртоазията - на север. За готиката нападай "Времето на катедралите", пак на Дюби и "Готическите катедрали" на Панофски. За куртоазията в диахронен план - "Светът на трубадурите" на Хаджикосев. Не е идеална, но става. Само с Тойнби няма доникъде да я докараш, колкото и тежко да звучи като кажеш: "В Светото Писание от св. Арнълд...". А отказът ти да подкрепяш твърденията си с примери (както аз наистина обичам да правя, защото теза без пример е като празна чаша в ръцете на жаден човек), та отказът ти от примери е показателен за слабостта на метода, по който преподавателите ти са образували мненията ти. Аз поне като анализирам, го правя на базата на конкретни факти. по-добре отколкото да прехвърчам от въздушна кула на въздушна кула. Между другото, пусни си и ти гласа горе в анкетата. И забихме в зверски оф-топик. По-добре да се върнем към спорта и практическите му измерения - вреди, ползи...