glishev

Благодаря, да, готина е. Гласувах вече.

Не бе, РФ, гаси патриотичния плам, че само хабиш газта Ясно, че българските царе са си царе, демек императори по титла. Ясно, че Търново е "Царев град", "богоспасен" и т. н. Ясно, че царете са все "нов между царете Константин", това си го знаем. Но такъв фактически феномен и такъв термин като "Втора българска империя" по-скоро няма. Тя и Византия не е империя в практическия смисъл на думата в ХІІІ-ХV в. Нито дори Душанова Сърбия е империя. Това са просто балкански държави с имперски титли и амбиции, но не и с имперски възможности. И т. нар. Свещена Римска не е баш империя, а нещо като конфедерация. За границите на север от Дунав, особено след 1242 съм силно скептичен, периодът 1241-1300 е изключително нещастен за българската държавност, а и Михаил Шишман с цялата си амбиция и дарби се проваля - нещо повече, освобождава пътя на Сърбия към поредния балкански опит за създаване на (регионална) империя и окончателно губи Македония. Тук няма антибългарски патос, има факти. На фона на Първото българско царство между 814-927, на фона на Византия на Йоан І Цимисхий, Никифор ІІ Фока и Василий ІІ, на фона на "Римската" империя на Карл Велики и Лудвиг Благочестиви, па дори и на фона на малко национално кралство с континентални владения като Англия или на Арагонската корона с нейните задморски амбиции и ангажименти - пред тия държави Второто българско царство изглежда, ами малко. И то не само като територия, ами и като възможности за експанзия - и вътрешна, и външна.

Марк Аврелий не бяга във вътрешния си свят. Книгата му е интровертна, вярно е. Само дето е писана във войнишката шатра на императора някъде в Германия По това Марк Аврелий се доближава доста до Цезар. Да съумееш да си интровертен на фронта и същевременно да не загубиш войната е невероятно постижение, според мен. Разпад на гръко-римската цивилизация, друже, няма. Има разпад на римската държавност в западната част на империята (е, за да бъда справедлив, има и отстъпление в градския живот, което означава сериозна редукция, но не и чак разпад на цивилизоваността). Гръко-римската цивилизация с християнски фермент продължава да си съществува в Източното Средиземноморие (и в отделни западни анклави като Арл, Марсилия, Лион, Тулуза, Сицилия и Толедо) и се превръща полека във византийска такава. Ако от много четене на Тойнби си се върнал назад в ХVІІІ в. при Гибън и смяташ цялата история от ІІІ до ХV в. за тъжен епилог на Античността, струва ми се, дори Тойнби би те оспорил. Хващай овреме Питър Браун, чети за късна Античност у него и не робувай на смес от стари клишета и зле интерпретирани модерни класици. Трябва и живи автори да се четат. И понеже си прав, че трябва да се мисли и да се анализира, не повтаряй мантрите на зле разбрания (и малко предпоставен)Тойнби. Впрочем, трябва да се анализира нещо конкретно, а не анализът да е анализ на самия анализ, ако ме разбираш Та ако за теб фактологията просто се зубри, ще те светна, че тя се усвоява. Четеш, помниш, трупаш и сравняваш. И тогава стигаш до извод на практическа основа, а не до идеологически конструкт, увиснал във въздуха като есе на десетокласничка. Впрочем, естетиката на рицарството е късносредновековен феномен. Поне до средата на ХІІ в. "рицар" не е особено ласкателно понятие, така че твоите аналитичниупражнения почиват на неверни предпоставки. Изразите "рицар-разбойник", "разбойнически замък", сардоничната играна думи между militia и malitia, смелият извод на Дюби за разпад на феодализма (!) при окончателното раздробяване на Франция и Германия на дребни сеньории без титла в Х-ХІІ в. и постоянните призовавания от клира към кралете и едрите феодали да събарят рицарските замъци в името на заплашения Божи мир - всичко това е очевидно свидетелство за негативния поглед към рицарския феномен в началния период на съществуването му. Цялата възвишеност ще се появи от втората половина на ХІІ в. нататък и много трудно ще се наложи извън средите на самите рицари, тъй че не бързай с възхвалата на храбреца на кон и копие. Турнирите определено имат военни и естетически функции, това никой не отрича. На тях просто Църквата (а понякога и кралете) гледа с лошо око, докато днес футболът и останалите организирани, масово играни и масово гледани спортове срещат далеч по-малко неприязън (в този смисъл ти си бяла врана, някакъв закъснял Раул Глабер ). Чалгата, та чалгата... че нямаш наблюдения върху театъра ни също разбрах. Френските Chansons de toile, тоест първите рицарски балади биха могли да минат за "чалга" и със сигурност точно така ги възприемат църковните автори. Мисля, че по-нататъшният разговор е безпредметен. Не обичаш спорта иимаш право на това. Но от изтъкнатите причини смислени са само субективните - те поне са неоспорими. Опитът ти за културно-историческо и етическо обосноваване остана неуспешен. Бих се радвал, ако Историк или някой друг от модерите пусне в темата една анкета за отношението към спорта сам по себе си - необходимост ли е или е ненужно губене на време. Така евентуално ще разберем мнението и на повече хора, хем на такива, пишещи тук, а не на някакви от дупките. "Детството на Тристан" из "Реконструирания Роман за Тристан и Изолда" ог Жозеф Бедие по "Тристан" на Тома и Берул. Ясно си личи какви са приоритетите на рицарското възпитание.

Не мога ли? Че защо? пък и това е нещо ново в спора ни. Ти допреди малко твърдеше, че в театъра такива неща просто няма. Като се оказа, че има, внезапно заяви, че не бивало да сравнявам. Странно тече мисълта ти. Че спортът замества войните е азбучен факт. А че за теб липсата на пълна ефективност на дадена практика я прави напълно безмислена, издава само известна склонност към опростяване на разбирането за фактите и ефектите им. То и Народното събрание не може да приеме всички нуобходими закони... хайде тогава да закрием институцията по твоята логика. Не говориш за републиките в Рим и Атина, не защото не е необходимо, а защото просто не би могъл. Вече видях познанията ти за фактологията на Античността. Повече познания биха те възпрели да говориш такива неща за Рим и елинския свят. Тоест епохата на Цицерон, Салустий, Тит Ливий, Сенека, Цезар, Овидий, Вергилий, Плавт, Теренций, Тибул, ПроперцийТацит, Авъл Гелий, Марк Аврелий, Марциал, Катул и още толкова много превъзходни автори, стълбове на латинския език, та тази епоха е упадъчна? Епохата на големите пътни строежи из цялото Средиземноморие? Епохата, когато най-сетне Средиземно море е прочистено от пирати и човек може да пътува безопасно от Египет до Британия и обратно? Ти не знаеш какво говориш. Умът ти е зает с изкуствени построения, далеч от кръвта и плътта на историята. Пък и дори римляните да имаха наистина някакво западнало общество, това само по себе си не би имало отношение към позитивната роля на общоелинските игри в Класическата епоха - която и сам призна. Или към турнирите, от които донякъде изглежда се възхищаваш (при все че и те определено имат спортна функция - тренировка на воините... и залози относно победата). Хе, вулгаризация... казах ти, че това е проекция на личното ти отношение към телесните игрови дейности върху цялата спортна реалност. Футболистите наистина са неграмотни, свръхпопулярни, разглезени, арогантни, имат интриги помежду си. Като кого? Като средновековните рицари, участващи по турнири, драги ми Португалецо. Рицарите често са неграмотни, победителите на турнири често са свръхпопулярни, естествено са арогантни и непрекъснато таят някакви вражди. И да, дамите (по днешному, мацките) често предпочитат рицари/футболисти пред интелектуалци - по чисто физически, а и по финансови причини (ключът към твоето отношение към спорта може да е и тук). Впрочем, самият факт на дамското предпочитание би трябвало тутакси да измени коренно отношението ти към спорта, ако у теб е останало нещо от природното същество. Че футболистите управляват (да, Лечков е кмет) е само още едно подобие между днешните и древните спортни знаменитости - и рицарите са имали своите управленски функции, при това, уверявам те, в много по-безкомпромисен вид от Лечков. Прочитът на "Трите съсловия и въображаемият свят на Средновековието"от Жорж Дюби биобогатил неимоверно погледа ти към материята. А и в древна Гърция, разбира се, успешните олимпийски състезатели често са правели добра политическа кариера. Че управляващата класа на Британската империя е надъхвана още от Итън с хъс към спорта и с чувството за "бремето на белия човек" е неоспорим факт. Че само постоянните тренировки, учения, дух на ревностно съревнование между частите и показни футболни и боксови мачове създават ефективна армия, е доказвано от военни педагози с голям успех от стотици години насам. Не мога да те пропагандирам внезапно да обикнеш спорта. Но препоръчвам да се откажеш от едностранчивите си и неубедително квалификативни мнения, които вероятно сочат известна завист към един елит на физически свръхактивни, влиятелни, богати, необразовани, но харесвани мъже, в който не се вписваме и чието значение по тази причина се опитваш да омаловажиш. А че истинският джентълмен отделя време и за спорт, се подразбира.

Ох, заради "Първата българска империя" на Рънсиман и политическото щастие на Йоан Асен ІІ все се говори за някакви български империи. Титлата си е титла, амбициите са си амбиции, но империята е нещо различно.

"Варваризацията" и "вулгаризацията", mein Kamerad, са преди всичко в твоето лично отношение към спортната дейност. Който и да чете темата, ще си помисли това. През първите няколко века от съществуването си (ок. 510-146 пр. Хр.) римската Република по-скоро изобщо не се явява част от света на елинизма, та на това отгоре да има и важната функция на "връх на упадъка", както ти фриволно се изрази. Пък и то един упадък, майчице, то не е армейска дисциплина, основни понятия в държавно-правните въпроси, разнообразна архитектура, технически нововъведения... ех, ще ми се и България така да упада. Да не говорим, че в една и също година - именно 510 започва историята и на Републиката, и на атинската класическа полития, когато градът се отървава от Пизистратидите. Прощавай, ама това някак не се връзва с представите ти за хронология. А, това с резкия антагонизъм на футбола и турнирите си е твое лично отношение, очевидно на емоционална, а не на аналитична основа. О, не сме казвали, че спортът замества войните изцяло, любезни. Отлично знаеш, че почти всичко в областта на културата става in effigie. Не ме карай да те уча на занаята ти. Впрочем, войните също заместват спорта in effigie, точно така си е. Пък и нещата опират до голяма степен до това към коя нация принадлежиш. За днешна Испания единствената мислима война е тази по стадионите. За Щатите като свръхсила еднакво лесни са и войните с топка, и мачовете с ракети. А за диви места като Судан реалността предлага само Калашници. Впрочем, победата в рицарски турнир също често буди варварство: успешен и кавалерски протекъл турнир като този в Поатие от 1325 (ако не бъркам) брои "само" един убит, двайсетина осакатени и няколко хиляди ливри загуби. Което несъмнено е много, много изискано... Кое, кое? Театърът не вървял заедно с корупция? Ти за Стефан Цанев чувал ли си? Г-н Цанев освен поет и писател се пада съпруг на Доротея Тончева, актриса. Докато въпросната дама беше директор на общинския театър "София" (допреди две-три години, мисля), съпругът й бе несменяем драматург на театъра и познай чии пиеси се играеха там. Хайде холан, нямало корупция в театъра. Няма, де, това не е корупция,а конфликт на интереси Да не говорим за трите директорски мандата на г-жа Д. Тончева, осигурени чрез нейните усърдни грижи да няма други кандидати за директорския пост на конкурсите, организирани в края на първите й два мандата. Действието все пак се развива в България. После, в страна, където Явор-Гърдевщината и Захари-Бахаровщината е мерило за театрален успех, би трябвало виновно да сведем глави. И страна, където министърът на културата, актьор, пише "збогом" и по време на министерския си мандат напуска страната, за да бичи халтурки в китни италиански продукцийки. Мда-да, толкова за безкористния нрав на Музите Какъвто ни е спортът, такъв и театърът, и киното, уви. Моля, театърът и киното нямали досег с допинга, наркотиците, проституцията и чалгата? Щастливи мой наивни приятелю, ти познаваш ли се с млади НАТФИЗчии? Имам удоволствието да съм приятел с един-двама и познат с пет-шестима. И неудоволствието да не мога да се съглася с теб именно поради наблюденията си върху приятели, компания и факти. Сега обратно на по-принципния въпрос. Един лош филм (а лоши филми има) е много по-малка естетическа наслада от един добър мач (а добри мачове също има). Разбира се, ще кажеш да сравним добър мач с добър филм и датеглим чертата вполза на филма. И ще бъдеш напълно прав, но в чисто субективен план. Защото например други пълнолетни, здравомислещи граждани, които също като теб и мен си плащат данъците, (не)гласуват и изобщо се ползват с правата и задълженията на жители на тази наша страна , могат със свободната си воля да предпочетат Рома-Интер пред "Мама Рома" или Арсенал-Челси пред "Крал Лир" (впрочем, пред Явор-Гърдевата версия на "Крал Лир" лично аз бих предпочел да ми дерат кожата с кремъци и да търкат раните със сол. Представлението, което се рекламираше като невероятно постижение, беше гавра с Шекспир). Една и също пошлост лъха както от купен мач, така и от безвкусна постановка с бездарни актьори. И обратно, една и съща благородна енергия лъха от искреното усилие на истинския атлет и от приятно разсеяната физиономия на Питър О'Тул. А кое зрелище ще предпочетем, си е лично решение според настроението и нуждите на духа ни на момента, а не някакъв фатален избор между Доброто и Злото. Ето, аз например съм хем вярващ, хем обичам църковна музика и с радост изслушах литургията в "Св. София" вчера, докато, както разбирам, мой приятел-атеист и по съвпадение любител на двигателите с вътрешно горене най-позитивистки се е насладил на ретропарада пред "Св. Александър Невски". От коли не разбирам, вкус към тях нямам, но не смятам, че който предпочита тях пред литургията, е вулгарен тип, заслужаващ високите ми плюнки. QED - отново.

Er, well, явно принадлежим към различни школи в модераторското изкуство... Това с "безсмъртните" впрочем също беше твое.

Вярно, да... и миналия път шумкарите като са получили* властта, са окепазили хубавия български език. Дори само затова си струва човек да влезе в жандармерията. -------------------------------------------------------------------- *Получили от съветските друзя, щото не са можели самички да си я вземат, завалиите. Впрочем, я да цитираме действащото българско законодателство: Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, обн. ДВ бр. 37 от 5 Май 2000 г. Мойто момче, ти знаеш ли, че балансираш по ръба на действащите закони в страната? Я кажи, на колко си годинки, да знам да насъскам ли сега лошото НСБОП на още по-лошия чичко Борисов - да ти провери мейлите, скайпа, Фейсбука, стационарния и мобилния телефон или само да ти помахам с пръстче, немирнико волнодумен...

Аха, ама форумният танк няма да го разбере. Тъй че го карам опростенчески - комунизмът умря, да живеят модерните леви!

Абе, Иеова, прераждания, трънки маринати. Това БГ-наука ли е или БГ-"звездите ми говорят"?

Хм, ужасно се мразя като правя така, ама... СССР се разпадна, Китай не е баш комунистически, КНДР и Куба гният, СИВ вече не съществува, ФРГ прилапа ГДР, а Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и България са в ЕС и НАТО. И финансовата криза май взе да отшумява, а еврото е що-годе стабилно. Мъже и жени на по двайсет-трийсет години ходят по свое желание в неделя на църква. Мутренската БСП е всичко, което остава от БКП, ако не броим пет-шестима старци, които се карат кой от тях има правото да се нарича генсек на... апартаментчето си в кв. Младост. Годината е 2010. Ползваш Интернет. Барак Обама взе нобелова награда за мир, а най-популярният руски писател е Борис Акунин, който пише носталгични романчета за старата империя. Почти никой не знае кой е Енгелс. Комунизмът не само е мъртъв, ами е и забравен...

ОК, Питагор е вярвал, Аристотел - не. За Буда не знам, ама Мохамед и Христос не са много на ти с преражданията. катарите нямат нищо общо с превъплъщенията, доколкото си спомням (но да речем, че може и да греша. това има къде дасе провери - в двестате осъдени от Сорбоната и Парижкия епископ тези от 1277 и в учебника за инквизитори от Бернар Ги). Няма "католическа Ватикана", но има католически Ватикан. Ватиканът, а не "Ватиканата". Фрески на египетски богове във ватиканските апартаменти няма - има на гръцки и римски. На невидими другарчета не вярвам.

Хехе, в книги по история съм се натъквал византийски графове ихерцози - вероятно counts и dukes в английска употреба, а у нас простичко комити/комеси и дук(с)ове.

Ами... страдат си. Вече имахме такава тема.

Всъщност Бабата може да има претенции към Майката, Вълка, Шапчицата и Ловеца. Майката е пуснала Шапчицата сама в гората, с което е изложила на риск доставката на хляб, масло, сирене и ментов чай за Бабата. Тук имаме престъпна небрежност и неспазване на длъжностната характеристика. Шапчицата се е заприказвала с Вълка и така се е забавила, докато Бабата си е чакала кошницата. Всъщност не знам какво става с кошницата, мисля, че в крайна сметка Бабата може да съди Шапчицата за пропуснати ползи и неизпълнение на служебните задължения. На това отгоре Шапчицата издава на Вълка къде отива - тук имаме разгласяване на фирмена тайна (защитата на Шапчицата би могла да се позове на нейната неопитност и да прехвърли топката върху Майката). Вълкът си е разбойник, това е ясно. Навлиза в частна собственост, краде, а изяждането на Бабата и Шапчицата може да мине за опит за убийство (как беше изразът: фактически състав при тежък рецидив?). Ловецът се е забавил с разпарянето на Вълка, с което е изложил Бабата и Шапчицата на риск от задушаване или травми в тесния вълчи стомах, да не говорим, че Бабата си е изпуснала епизод от любимия турски сериал, което е морална щета. Мисля, че Бабата има потенциал да направи много пари от цялата история...

Чак титата не знам какво щяхме да я правим

Аристотел като интелигентен човек никъде не се занимава с прераждания. А в т. нар. Орфееви химни (превод от старогръцки на Г. Батаклиев) също не става дума за такива работи.

Отлично казано!

Таман се връщаме, убаво беше. В криптата скука, тъпканица и простотия (някаква лелка настояваше да пипне на всяка цена всяка икона, та я наругах немилостиво), хората бяха прекалено много, а новите експонати бяха изложени намазните докосвания на народа, внезапно изпитал едва ли не жажда за религиозно изкуство. Имаше една икона на изправен благославящ Христос, както и един св. Полиевкт, които ме грабнаха. В Галерията за чуждестранни изкуства си нагледах любимия Хирошиге (от Хирошиге - дъжда, от Хокусаи - вятъра, както гласи старата мъдрост), а в Археологическия наистина беше приятно. Към осем-осем и нещо валеше ужасно, но после се оправи времето.

Т 34 внася известна наивистка свежест в този форум на страдащи от Weltschmerz фашистки изверги...

Т 34, имаш правописни грешки, очакваш ли някой да те приеме сериозно... което в случая е жалко, защото случайно този път съм съгласен с теб.

Оп, пардон, аз съм чел Платон (ерго съм "чел" и Сократ), прилично съм светнат в аристотелизма и случайно имам българския превод на т. нар. "Орфееви химни". Имам представа, че няма една, а поне две (ако не и повече) египетски митологични системи, имам и някаква представа от индийската класическа митология. И пак казвам, че прераждането като концепция е просто поетична измислица. Какво правим?

Ами... грешиш.

Нощ на музеите - София, 2010 г. Ей, някой да не я изтърве... Бегом по галерии и крипти, лентяи! http://www.institutfrance.bg/article_alaune.php3?id_article=1481

Хм, понятията ти са объркани. Колонизацията започва около или малко след датата на Първата олимпиада. Посочи ми грацки град идвън Гърция, основан след допитване до Питията в ІХ в. пр. Хр. Във всеки случай Олимпиадите (Истмиите, Панатенеите, Немеите...) по никакъв начин не могат да се свържат с упадъка на гръцката цивилизация. Римските състезания с колесници и военни младежки игри на Марсово поле също са от много преди упадъка на Рим (защото, разбира се, Тойнби е интересен автор, но не бива да бъде следван сляпо като Евангелието). А във Византия спортът си е спорт като днешния - професионален и прочие. Включително с борци за забавление на подбрана публика. Какъвто и да епроизходът му, той си има специфично място и своя история във византийската култура по време на нейния самостоятелен възход. За турнирите няма как да извадиш някаква по-специална функция извън военната и социалната, а аз още отначало казах, че спортът замества войната (което ти сякаш отричаше). После ти каза, че турнирите са квазирелигиозен феномен, а аз ти изтъкнах простия факт на охвърлянето на турнирите от Църквата като напълно светски. Сиреч като футбола днес. От друга страна, ако все пак държим да намерим квазирелигиозния момент, ще го открием в ръкавицата на дамата и във футболните песни днес. Така че независимо дали ще оспорим или ще приемем религиозната функция на спорта, между футболния мач и рицарския турнир ще намерим достатъчно паралели. Очевидно е, че в презрението си към игровата физическа активност си готов да противоречиш сам на себе си. QED. Спортът е част от нас. Не е част от теб? Добре, но не виждам защо трябва да се вади от девет кладенеца вода, за да се оспорва очевидното - че и преди, и днес под хиляди форми човечеството обича да играе с телата си - в противоборства, с усилие и пред публика. Агонът не е агония, а външна изява на благородстото и силата на духа ни. От показния двубой пред строените войски до дербито "на кило кръв" между Германия и Италия - една и съща страст и стръв към зрелището и усилието движи зрителите и участниците. Дамата на сърцето, маслиненият венец, ястребът-врабчар, Елзас и Лотарингия или Купата на Европа са далеч по-маловажни от самото усилие. И далеч по-красива е наградата на това съперникът да те потупа по рамото и да те почерпи след мача, защото си го победил в последния момент, увенчавайки драмата по всички правила - на спорта, епоса и войната. Наистина препоръчвам "Homo ludens" на Хьойзинха и "Мълчанията на полковник Брамбъл" от Андре Мороа. От тези две книги може да се научи много за стария мъжки стремеж към спорт. Но най-сетне препоръчвам да излезеш в хубав ден и да изпълниш хищната Митнута с шейсет секунди спринт - поне веднъж...