glishev

Тойнби е упадък А гръцката цивилизация възниква редом с или дори след началото на Олимпийските игри, друже. Все пак, VІІІ в. все още не е дори Архаична епоха. Религиозната функция днес може и да е понамаляла (но ако искаш, бих могъл да процитирам направо химнически звучащи футболни песни, които като нищо биха били оценени от константинополските фенове на Сините , макар аз, по подобие на славния пълководец Велизарий и като жител на стара еврейска махала да предпочитам Белите), но от дори и да е намаляла, от това не намалява военното и практическо значение на древните игри. А то не бива да се подценява. Впрочем, рицарските турнири са par excellence светски събития. Дори бих казал, че са първото поле за изява на мажоретките - във вида им на прекрасни дами, ухажвани от рицарите Рицарите са забогатявали на турнири - от доспехи и откупи. Както днес забогатяват футболистите. Рицарите са сваляли мацки на турнири - както и днес футболистите спят с всичкото моделка, което им падне. Като споменах константинополските Сини, малко ми се губи религиозното предназначение на Хиподрома в Константинопол. Светският спорт не е от вчера. Впрочем, Църквата, досущ като теб е силно против професионалния спорт - на запад манастирските драскачи реват единогласно срещу турнирите, а св. Бернар през зъби процежда по някоя добра дума за рицарството - но само, когато то отива на кръстоносен поход. На изток обаче дори св. Йоан Златоуст благосклонно си служи с метафори от Хиподрома, за да се хареса на публиката си (представи си свещеник, който днес заговори за "Левски" и "ЦСКА" на проповед - а говорим за кос коджа ми ти Отец на Църквата). Може би защото е по-цивилизован от западните си колеги. Та - не прекалявай с религиозното в случая Ами да, твърдението ми е, че спортът - включително организираният, секуларен, професионален и комерсиален спорт - е присъщ на много култури и че това не е от вчера. И че не е непременно белег на упадъка на дадена култура, а може да бъде и нейна важна черта в периода на възхода й. (Всъщност интересно, че Хиподромът е зарязан едва при упадъка на Византия, докато в силните й моменти прозцъфтява. Грубо казано, тук парите на държавата са от значение, но това са презрени съображения в културовъденето.) Също така твърдя, че професионалният спорт кара публиката да се стреми към спортуване, което е определено полезно. Който умее да тича, просто ще избяга далеч от скандална улицата Който умее да се бие, ще прегази скандала. Който умее да отрича спорта, ще бъде ограбен. It's that simple. А нападката не беше лична (опазил Господ), а по адрес на цялата методология, която престъпно изоставя последователите си във въздуха - далеч от фактическите исторически реалии.

"Господарят на пръстените" даже е отлично - но "Лорд на арените" е потресаващо

Хм, а тогава дали не съм прибързал с присъдата?

Ей, Историк, оти ми модваш постинга? Не го прави, моля. Десетте хиляди на Ксенофонт не са "безсмъртните" от персийската армия и никога не бих го написал! И добавката със замъците не е моя, познавам си стила, пък и помня какво съм написал преди пет минути Алва, моля те, при теб империята е упадък, войната е упадък, спортът е упадък... Гръко-персийските войни и Пелопонеската война принадлежат на различни периоди в гръцката история, все пак. Като те чета, все повече се уверявам, че незадълбочеността във фактологията води до изкривявяне на теоретичнити постройки. А Походът на Десетте хиляди (които Историк бърка с "безсмъртните") определено се случва извън Елада, та не може да мине за част от кризата на гръцкия свят. Олимпийските общоелински игри, провеждани от 776 пр. Хр. докъм 400 сл. Хр. заемат повече време от Архаичната, Класическата и същинската Елинистическа епоха... те започват преди това, което наричаме Елада и завършват след него. И те ли са упадък? Дзаните на провинените атлети, маслиновите венци, коментарът на персийския шах за доблестта на състезателите, градските почести за атлетите... ами че ти, драги, взимаш една от основните черти на гръцкия свят за белег на упадъка... Ох, мъко моя културовъдна - да бе станало историк, да бе чело историография преди философия на историята, па и да бе усетило навреме красотата на физическото усилие... Това калокагатията не е някаква ценност на упадъка, вЕрвай ми. Като си говорим за упадъци, струва ми се, че в момента съм свидетел на тоталния упадък на културологичния поглед върху историческите явления.

Оф, аман! Дърдорим си тук за очевидни неща. На това отгоре си ми приписал и твъдение, което не е мое - това за християнството и спорта, имам предвид. Ами просто повече хора се интересуват от спорт отколкото - от катедрали или - от замъци. И това - напук на изсмуканите ти от пръстите "аргументи", не е някакъв белег на упадък, едва ли не. Свикни с мисълта и удари сто клякания на ставане от компа! Ако Ксенофонт беше "разсъждавал" като теб, десетте хиляди "безсмъртни" щяха да си оставят костите някъде при Кунакса, а "Анабазис" нямаше да бъде написан. Ако Омировите игри, физическата активност на класическите елини (с одите на Пиндар), състезанията с колесници на ромеите, турнирите на рицарския свят и състезанията на скандинавците са белег на упадък, тогава аз съм трамвай! Иди прочети "Homo ludens", че се изложи тука с тотално заместване на оригинална теза със собствено полуразбиране за нея. Дебелей на воля, само не пробутвай това си решение за плод на възвишеност... а не - на мързел.

Тук изворът не е ли Теофан? Ако бъркам нещо, ще се намери кой да уточни. А въпросът наистина не е интересен тоя път. Докъм 705 български владения в Тракия няма. Така че май походът в Тракия няма как да е срещу българите.

Самоограничаваш се. Аз пък нямам проблем да се интересувам и от бойни спортове, и от църковна архитектура. Не виждам противоречието помежду им. Но всъщност в това да се самоограничиш няма нищо лошо - ето, аз да речем никак не се интересувам от коли, а има страстни разбирачи от тази тема. Лошото е друго - че превръщаш липсата си на интерес в презрение, а отпрезрението се опитваш да изведеш общовалидна истина. Е, няма да се получи. За общовалидна истина не можеш да изходиш от личното си предпочитание. Освен ако, разбира се, не си Бог, какъвто струва ми се, не е случаят. Освен това е просто невярно, че никъде не се говори за църковна архитектура - относително скоро по "History Channel" гледах приятно филмче за катедралата в Реймс. Що се отнася до спорта, той гради империи: Бог да пази Кралицата, месиу

Христе помилуй, ако joie de vivre не е цивилизация, не знам кое е. А спортът определено може да бъде joie.

Natuerlich

Мдааа, буржоазията не прави такива работи...сигурно щото буржоазната радиация е по-опасна от съветската.

ОК, фонетична да е, само да е кирилица, че инак - на, чете се, но не е красиво

Спомням си, една лятна вечер на Босфора, пием си виното с владиката Атанасий, а той ми обяснява нещо: "Августе, много сме я закършили, вика, с тия гностици, манихеи, мътят главите на народа с приказки за прераждане..." А аз му разправям: "Спокойно, светиня ти, ше я оправиме тая работа, колко му е едно гонение да им устроим, имперското ноу-хау не е сдало багажа още". Пък той: "Така те искам, Коце, разбран човек си". И я оправихме на, сега си спомних. От мене да знаете, прераждането е голяма глупост.

Косово не е град, бе.

Офф-топик: Много често в легенди имената на прочути места се свързват с името на герой, извършил подвиг или загинал на даденото място.

Алва, братче, имаш право на перипатетика, на "Бурята" от стария Бил Шекспир и на ходене пеш. Аз пък имам право да хващам сабята веднъж седмично. Бай Пижо от Малашевци също има право да рита веднъж седмично с момчетата, както и да ходи да вика за "Локо" на стадиона. Това си е въпрос на избор, осветена от времето градска традиция и пр. Нямам проблем и на "Бурята" да ида, а и доста мачлета съм изритал. Според мен обаче и бай Пижо, дето Народния само на картичка го е виждал, и ти, дето те мързи да си вдигнеш д-то до стадиона, се самоограничавате. А умните гръкоримляни са го казали: "Зъл дух в здраво тяло" - требе си и биричка, и културица, и по некое мачле. Човек от нищо не бива да се лишава. Сичката друга работа е бошлаф. Това е то, в моя идеален град би имало и храм, и хиподром, и театър "Глобус", и много кръчми. А па в Ефес навремето било имало топла връзка между градската библиотека и някакъв по-елитен бардак. Палестрата също не е била далече, за храма на Артемида знаем. Те това е цивилизация: кеф ти култура, кеф ти религия, кеф ти забавление, кеф ти спорт.

Геник - без Фока Иначе си е точно така.

Ей, на много глупости се начетох... Има много добро обяснение защо жените по-често вярват в прераждането: защото им се иска да вярват, че пак ще бъдат млади и хубави.

Мисля, че се появява в един от предговорите на "Библиотека Галактика" (може би към "Денят на трифидите" на Уиндъм, нека някой провери), тоест няколко години преди "Властелинът..." да излезе у нас. Така че има известно оправдание, при все че "Господарят на пръстените" също се е появявало в бележки към старото издание на "Червенокосия Джайлс". Едит: Точно така! Да се таковам у главата проста, понякога си се кефя колко съм добър Джон Уиндъм, Денят на трифидите. Изд. "Георги Бакалов", Варна, 1982. Предговор Агоп Мелконян, стр. 9. Явно покойният Мелконян в 1982 не е четял детска литература, защото по това време у нас вече има две издания на "Билбо Бегинс", а в бележката в края на книгата българската преводачка е добавила кратка справка за Толкин, където, мисля, "Господарят на пръстените" се споменава.

Е, браво Не че аз съм най-спортният тип на света, но съперничеството при физическо напрежение е много мобилизиращо. Да надвиваш, хем трудно, е удоволствие. Да те надвиват (хем трудно) е поучително. Да измислиш и приложиш нов начин за победа или пък да наблюдаваш такъв е възпитателно. Хората, които спортуват заедно, често се сприятеляват. В частност плуването, бягането, ходенето по планини, велосипедизмът, стрелбата с лък, катеренето и фехтовката са изключително приятни и забавни занимания, да не говорим, че да си строен е по-добре отколкото да си дебел, мацките те харесват повече и пр. Е, ако си имаш жена, която те харесва дебел, тогава спортът става ненужен, разбира се Но си остава приятно извинение за измъкване от дома, когато те грози чистене на прозорци в хубав ден: "Не мога, миличка, от две седмици сме се уговорили с момчетата, а се оправи времето, а сме отишли да ритаме". Всички цели на организирания спорт са ясни отдавна - замества войната, осигурява драма на хора, които не обичат театъра, кара зрителя да подражава на професионалистите, популяризира физическото напрежение като добър начин да си прекарваш времето. От друга страна, да си лишен от желанието да се напрегнеш физически е първата крачка към смъртта. "Ако изпълниш хищната Минута / с шейсет секунди спринт поне веднъж..." Интелектуалецът, който презира спорта, вероятно не е много добър интелектуалец. Платон, казват, се е състезавал в юмручен бой. Ксенофонт и Цезар може и да са писали книги, но главно са воювали. Лично, с щит на рамо. Впрочем, фехтовката освен приятна и забавна е и облагородяваща. Абе какво да обяснявам аз, марш да четеш Homo ludens на Хьойзинха, после студен душ, две обиколки на стадиона, падаш за трийсет лицеви, сто клякания, сто и петдесет коремни преси и... цел ден бира и компютри, ама без шкембето да ти тежи Перипатетизмът е хубаво нещо, ама страхът от асансьори ухае на патология...

Кое греша бе, човек, старофренският текст е до мен, а невероятно странното издание на Станчев от "Ариел" - също Я си отвори българското издание на "Песен за Роланд" от библиотека "Ариел" от 1985 на стихове 3227 (стр. 141) и 3244 (стр. 142) съответно за "арменци" и за "Самуиловото племе". Вижда се, че "Песента..." нито ги обявява за идентични, нито знае кои са и на това отгоре, точно както ти казах, обявява и тях, и куп други народи за съюзници на "Марсили, сарацинът сарагоски цар". Айде не ме прави на луд, щото пак се излагаш. А и ти казах, че на "Песента" можеш да разчиташ за информация, колкото на вестник "Труд".

Рицарю, ти още не си стигнал до краен радикализъм Чел съм едного, който пише, че Христос е живял в България, София е Йерусалим, а Витоша е Голгота. Първите християни са българите, а не евреи, абисинци, сирийци и арменци, камо ли някакви си гърци и римляни. И аз съм местен патриот на Софийското поле, ама чак пък толкоз...

Яки са

Хайде, хайде, Армандо, ти сигурно от мен си чул, че изобщо се споменава за Самуил в "Песен за Роланд"... А и там пише, че Самуил е мюсюлмански владетел, притекъл се на помощ на емира на Сарагоса по времето на Карл Велики. Страхотен извор за армено-българските отношения, няма що Впрочем, мога ли да ти казвам "Армендо"? Българи се споменават в част 209, ст. 2921 - заедно с унгарците и саксите, че дори и с римляните () като съюзници на маврите... И арменци се споменават (3227). То траките, грузинците, сърбите/сорбите и лютичите също се появяват все като мавритански васали и съюзници, изобщо авторът на "Песента" е от най-достоверните извори, да знаеш.

В такъв случай този парик Лазар може дори да мине за добър поданик - щом се е обърнал към императора за защита на интересите си вместо да го удари на разбой по хълмовете. Между другото, любопитна история. Изглежда, че горкият Алексий Комнин непрекъснато трябва да е имал вземане-даване с българи - ту гори Василий Врач, ту изслушва петиции от Лазар и съселяните му, пък и по това време Византия - това е общо взето Балканският полуостров, та България може би е придобила относително голяма тежест в империята или каквото е останало от нея. А Теофилакт Охридски, макар православната Църква да го възхвалява, никак не ми е симпатичен. Отчайващо скучен тълкувател на Апостола, а и, доколкото си спомням, автор на неприязнени писма по отношение на диоцеза си (може и да греша). А както изглежда и доста алчен администратор.

Не е лошо казано, но не знам от какво следва, че думата "българин" е имала толкова неприятно звучене във византийска употреба.