glishev

Проповядвал ли? Да не е бил поп?

Е, опонентите да се утешат - ето, скоро руските военноморски сили се проявиха точно по тия места. Само да не вземат пиратите да отвлекат "Дръзки", че да трябва да идва "Хамидие" да го спасява

Косово все пак не опира в морето, а и на информациите, давани от Божо, трябва винаги да се гледа скептично.

Злобеете на дребно, колега Някои се справяме и без чалга.

За съжаление Вагнер ужасно ме изнервя

Да участваме! Пратете и другия ръждив танкер - турете му и черешово топче отпред.

Тия полусляти конструкции като "теоретико-ментален", дето са по пет на но... на ред в професоровата проза, просто ми вадят очите. Г-н професоре, не че си защитавате чак толкова зле тезите, ама много лаете между аргументите. По-кротко, по-приятелски, по на майтап и даже да бяхте отявлен графоман, пак щяхме да Ви се радваме. То не може швейцарски шоколад в амбалажна хартия, иска си станиолче.

Супер, явно е амбициозен замисъл

Аха, Бонифаций и Енрико Дандоло тогава биха могли да са съперничещи лидери на североиталиански фракции (залагам на Енрико). Но Фландрия и Ено определено не са Холандия - по-скоро Белгия в някакъв смисъл. В Холандия, Фризия, Брабант и Зеланд трябва по онова време да има други мощни графове. Като казах Брабант - ето ти още един за "холандската фракция" - Милон льо Бребан, иначе и той е бил нещо като дипломат на Латинската империя. Обаче така ви става много неисторична играта - като няма поход, няма Латинска империя, няма Никейска, няма Трапезунд и Епир, няма Солунско кралство, няма княжество в Морея, Венеция не държи Крит... остава някаква абсурдно голяма Византия, с която добър играч сигурно би могъл да спуха Иконийския султанат, България и Сърбия, а после стой, та гледай. Може би "handsome in stature" или "noble in aspect" би звучало по-добре. И е Theodore.

То и Сталин се съгласява, но за мен водещата роля тук е на нацистите. За Шлезвиг може и да си прав, но въпросът дали Дания има претенции към Германия е поставян. Ще трябва да погледна някоя популярна информацийка да видя що сбърках.

След като зарязах мавритано-франкския конфликт след битката между германските съюзници и емира на Шартър и родих идеята за Рейнска България, ми се ще да нахвърля една алтернативка и за евентуално по-малко пародийно проникване на българите до Рейн. Първо: да очертая възможностите във времето. Българите биха могли да се появят на запад, при това чак в Галия, за първи път заедно с войските на Атила, владетеля на хуните, може би като част от войските на неговия голям племенен съюз, тоест още в средата на V в. Спорадично българи биха могли да се появяват като част от аварските сили, плячкосващи из Бавария и/или като наемници във византийските войски в Северна Африка, Сицилия, Сардиния, Италия и дори Испания при Юстиниан Велики и наследниците му, значи през по-голямата част от VІ в. Знаем за дружеските отношения между Ираклий и Кубратовия чичо в началото на VІІ в. Ето ни сега, грубо казано, около средата на VІІ в. Българският владетел Кубрат току-що е починал. От изток хазарите притискат българите. Различните племена се канят да се разпръснат - всяко по свой път като по този начин разкъсат съюза, създаден от Органа и Кубрат. Някои родове и племена предпочитат за свои владетели роднини, по-точно синове на покойния владетел. Тук трябва да започнат разликите с историческите факти. Вместо различни вождове да поемат властта над част от българите и да тръгнат всеки в своя посока, един от тях, наречен Исперих бързо се налага с решителни действия над съперниците си (които може би са му и братя). Не става дума за междуособици, а за поредица от бързи набези, завършили с убийства. Сплашени от проявата на неочаквана агресивност, повечето родове приемат властта на новия кана сюбеги. Малцина роднини на убитите вождове забягват при хазарите, където започват да кроят планове за реванш. След няколко неуспешни схватки по Дон с настъпващите хазарски сили Исперих преценява, че крехкото единство на българите не може да съперничи на хазарскта мощ и заповядва сбор на всички големи родове с все колите, ценностите, робите, семействата, конете и добитъка. Всичко ненужно е изоставено или заровено. За последен път са извършени приношения над гробовете на почитани прадеди, родоначалници и владетели. Под страх от хазарско завоевание българите започват бавния си поход в търсене на нова родина със силен авангард и ариергард. Може би трябва да уточня, че според мен ако походът започва ок. 655, то Куберовите заселвания в Македония и Алцековите в Италия (след сблъсъка с Дагоберт в Бавария) вече са се състояли - може би още в началото на трийсетте години. Опа, извинявайте, ще продължа по-късно, че се налага да стана от компа в момента.

Това казвам и аз

Ами от латинската Константинополска империя можеш да включиш: Император Бодуен, граф на Фландрия и Ено брат му Анри (Henri), регент на империята в 1205, Бонифаций, крал на Солун и маркиз на Монферато докъм 1206, Рембо дьо Вакейрас, рицар на Бонифаций и поет, Уберто, граф Биандрате, сенешал на Солунското кралство, Жофроа дьо Вилардуен, маршал на Шампания и на империята в игровия период, Гийом дьо Вилардуен, сеньор на Морея (Пелопонес), венециански васал, Анри дьо Валансиен, капелан на регента Анри, Томазо Морозини, латински патриарх на Константинопол, Конон дьо Бетюн, посланик на империята, Пиер дьо Дуе, знаменосец на рицарицари те на императора, Пиер дьо Брасийо (или Брашьо), съветник на императора, граф Луи дьо Блоа, загинал в 1205 при Одрин, Енрико Дандоло, дож на Венеция, починал в 1205 след битката, Рение дьо Три, дук на Филипопол в 1204, Ансо дьо Кайо, Гадул, Алар, Лиенар дьо Елем, дошъл от Йерусалимското кралство (това са по-дребна ръка рицари), императрица Маргарита Унгарска, вдовица от втория брак на бившия император Исак ІІ Ангел, женена за втори път за Бонифаций, майка на сина му Димитър, наследник на Солунското кралство. Византийците няма да са по-малко, но може би най-основните наистина са: Исак ІІ Ангел, бивш император, върнат за малко на власт в 1203 от кръстоносците, Алексий ІІІ Ангел, свалил брат си Исак и царувал до 1203, Алексий ІV Ангел, син на Исак, царувал за малко заедно с баща си в 1203, Алексий V Мурзуфл, свалил Исак ІІ и Алексий ІV в 1203, избягал в 1204, Теодор Ласкарис, избран за император в 1204, избягал в Никея в Мала Азия, където основава ново владение, Алексий Комнин и Давид Комнин, братя, васали на император Бодуен, основатели на Трапезундското царство, Мануил Камица (нищо, че е бунтовник, византиец си е), Никита Хониат, велик логотет на Византия при Алексий ІІІ, Алексий ІV и Алексий V, после при Теодор Ласкарис в Никея, Михаил Ангел Комнин, основател на владение в Епир след 1204, Леон Сгурос (Лъв Сгур), владетел на Навплион в Пелопонес. Справката не е нито идеална, нито достатъчна, но за начало - толкова. Кажи дали това ти върши работа.

Панцергренадир, така си е - е, средновековните войни не могат също да се обясняват с такива относително нови концепции, но иначе за Англия има такъв израз: "Британия няма вечни приятели и вечни врагове, тя има вечни интереси".

Не са особено революционни, да - контрареволюционни са си Иначе си прав, разбира се - естествено, че соцът се бие в гърдите с борбата си за мир и изобличава войнолюбивите империалисти. То аз друго и не твърдя.

Мирът се пропагандира, но винаги - като "борба за мир", което според стария лаф е все едно "чукане за девственост". "Знаме на мира" е някакво късно и странно образувание на соца и никак, ама никак не се връзва със затвореното и пропагандирано срещу "врага" социалистическо общество. Лична особеност на принцеса Люси, бих казал. Както твърди старият комунист Борис Делчев - нейното не е комунизъм. Тя дори изпреварва появата на Горбачов на власт и неговите успокоителни мерки за "мирно съвместно съществуване", "разведряване" и "преустройство" (кавичките са, за да отграничат термините, а не заради ирония - не влагам такава). От това голям фен на Людмила Живкова няма да стана, но фактите са си факти. Впрочем, предполагам, че оцеляването на нейните идеи след 1985 се дължат косвено на идването на Горбачов на власт. Интересно - дали има спад в бюджетите и дейността на "Знаме на мира" и другите й начинания в 1982-1985? Това би било показателно. Елемаг, не казвам, че е било възможно да се спечели войната, а че ми се иска да е можело. Дорис, и двете ги има в днешна Европа - и безхарактерността, и хуманността. Не ги смесвам, не съм човеконенавистна реакционна твар, просто си е факт. Примерно движението срещу смъртните присъди е благородно и хуманно(макар да не споделям идеята му) докато стремежът към грижа за всички имигранти без документи и смесването на търпимостта с толерантността за мен е безхарактерно и вредно... Добре де, точно човеконенавистна реакционна твар съм си, дори открито въздишам по невъзможната немска победа И понеже такъв като мен би бил невъзможен в 1950,а днес никой не ме води към Белене, наистина трябва да заключа, че Европа е станала по-приятно място за живот

КГ, това за предложението на Сталин за обединяване на Германия, стига тя да не влезе в НАТО, е истина.

Не ме учудва Може би бих могъл да прочета нещо на старочешки. Ако ти е попадала "Разходката на пан Броучек из ХV столетие" на Сватоплук Чех, там една страница от диалога в българското издание беше преведена почти на старобългарски (преводачът се е хилил, докато еработил, сигурен съм), а следваше и коментар с унищожителни думи на автора относно писателите, които умишлено архаизират речта на героите си. Отлично четиво. Кой знае как изглежда старочешкият в оригинала на романчето. Kako moz'ec' s'e pisac'...

Христе помилуй, такова изречение само изпод автохтонски пръсти е изплувало досега на монитора ми! Тц-тц-тц, сигурно и Рънсиман не е имал право да пише "История на Първата българска империя", щото не е българин. Докъде стигнахме, професорите-поддръжници на тюрко-алтайската теза да се изказват като пишман-патриотари и автохтоноиди... Почитаемий г-н професоре, убеден ли сте, че не сте таен агент на немита автохтонска централа*? (Ето и аз се повредих, толкова съм разтърсен, че вече и сам почвам да вярвам в анти-тюркска конспирация, целяща да прикрие славното ни родство с благородните азиатски завоеватели - включително и чрез пробутване на слаби автори в защита на тюркската теория.) ---------------------------------------------------------------------------------- *Тоест БJуРМ-овска. Само в Скопие автохтонщината има чак официална централа. Б. а.

Тоест ви трябват имена, засвидетелствани точ в точ от периода 1200-1205 г. За куманите вероятно и аз не бих намерил много, за Русия не знам защо са ви баш за тоя кратък отрязък (нали играта засяга главно България или грешно съм разбрал?), но византийци и западноевропейци вероятно бих могъл да избълвам, както и половината форум. А що само Европа и Северна Африка? Мала Азия и Сирия не влизат ли? Византийци и латини трябват ли ти? Ще видя и какво мога да направя за маджари и сърби.

Обаче едно е вярно - руските автохтонисти са по-симпатични от българските Нашите пишат несвързано, вълнуват се, вярват в конспиративни теории, неграмотни са и са нелюбезни, а Генадий се придържа към съвсем нормален тон. Ако всички автохтонисти са като него, тогава нашите шашкъни трябва да взимат уроци по етикет от тях Ако се окаже, че все пак има прераждане и поради многото ми тюркски грехове ми е съдено да се преродя като автохтонист, ще помоля поне да е като руски, защото руският автохтонист може и да се прероди пак в някаква по-висша форма, докато българските автохтонци трупат още повече карма и сигурно се прераждат като нещо противно и неестествено Трябва да се въведе разлика в понятията - "автохтонист" да значи нормален човек с автохтонни убеждения, а "автохтонец/автохтонджия/автохтоноид(иот)" - налудничав и нетърпим производител на серийна тъпота. Същото и за "автохтонизъм" и "автохтонщина". Оттук нататък ще я спазвам. Отделно от всичко, автохтонизмите са безкрайно интересни сами по себе си и заслужават изучаване като културен феномен. Както разбрах, Сашо Николов води в Университета един модул, който се занимава с параистория и там подробно разглежда автохтонизмите. Вече знам за предкелтски автохтонизъм на Британските острови, френският галски автохтонизъм на всички е познат, в Германия и Скандинавия автохтонизмът дори горе-долу отговаря на историческата действителност, у нас на Балканите се мъти тракийско-македонската автохтонщина, чувал съм за турски автохтонизъм, а ето, сега се запознавам пряко и с руския. Те май всъщност са два - един, според който етруските са дали началото на руските и друг, според който руските са дали начало на етруските Впрочем, всеки български автохтонец/автохтонджия/автохтоноид(иот) знае, че славяни не съществуват (както например св. Августин е знаел, че антиподи не съществуват). Така че и Русия не съществува, Сърбия не съществува, Полша и Чехия - също. Вероятно и Генадий не съществува, тъй като е славянин и руснак, а такива хора няма Крайната форма на автохтонизма като по-благородно течение е самообожествяването в стил Декарт с махмурлук или краен солипсизъм: "Cogito, ergo sum" - "Разсъждавам, следователно съществувам" като се подразбира, че разсъждаващият е несигурен в разсъдъчната дейност на другите лица, а оттам - и в съществуването им извън собствената представа за населен свят на крайния автохтонист. Още повече, че като се върнем към етимологията на думата, "ato-chtonismos" би могло да се разбира и като "произход от себе си", което е равнозначно на божественост. Ето: и в Стария завет Бог казва на Моисей: "Аз съм Този, Който съществува". Крайната форма на автохтонщина обаче е махмурлук без картезианство и без способност за съждение изобщо. Между другото, известен проблем създава махмурлукът на Декарт - ако славяни (и Русия, Полша и пр. водкопроизводители) няма, то откъде се е взела водката, довела до махмурлука? А по мои наблюдения автохтонците/автохтонджиите/автохтоноид(иот)ите се наливат главно с водка от (невъзможен) славянски произход - Danzka, Absolut и Finlandia не са сред предпочитанията им. Резултатът е самовнушение за пиянство и за махмурлук, което само затвърждава солипсизма като форма на затъване от автохтонизъм към автохтонщина у мнозина трако-балкански махмурлии. За утешение на автохтонците/автохтонджиите/автохтоноид(иот)ите ще кажа, че вероятно път към известна духовна извисеност от това жалко състояние има - ако автохтонджията прегърне будистката теза, че не само всичко извън собствената мисловна дейност е илюзия, но и самата тази собствена мисловна дейност е нереална (както го доказва несъществуващият, но гениален руски писател Виктор Пелевин, а и в случая с автохтонджиите г-н Пелевин е напълно прав). В такъв случай внезапно просветленият автохтонец/автохтонджия/автохтоноид(иот) разкъсва булото на илюзиите, стига до убеждението, че дори траки не съществуват и вече не вижда проблем да се налива с несъществуваща руска водка, защото се отказва да разсъждава с нереален интелект над нереални проблеми. След тази нирвана на просветлената автохтонщина е възможно да се достигне до отсрещния бряг на освободеното от илюзии и осъзнаващо собственото си несъществуване съзнание - до там може би само Буда, проф. Златарски, проф. Бешевлиев, проф. Добрев и моя магистрантска скромност сме стигнали. Това е блаженото и извисено състояние на духа, наречено тюрко-алтайската теория за произхода на българите. Можете да ме наричате Махаглишеватман и да ми палите ароматни пръчици (но предпочитам приношения в бира - тя поне съществува... макар и временно, тъй като моето присъствие разкрива нейната недълготрайност посредством опразване на двулитровки "Шумерско светло").

Не погледнах назад в темата - тези, най-елементарните: Калоян, Асен, Петър, Елена, Йоан-Асен, Александър, Елена, Добромир Хриз, Иванко, Алексий Слав, Борил, Витлеем, Василий не сте ги пропуснали, нали? А само български имена ли трябват или също - унгарски, кумански, руски, арабски, византийски и кръстоносни? И какво е "ок. 1200 г."? - 1199-1201 г., 1185-1207 г., 1185-1218 г., 1185-1240 г. или 1150-1250 г.?

Това с гербовете и лъвовете е интересно, но си е офф-топик. Говорехме си за произхода на Рюриковичите. Рюрик Рос само по себе си е скандинавско име.

И нацизмът, и комунизмът са еднакво гадни. Но Русия и Германия си ги има отпреди нацизма и комунизма. Едно знам - Русия за около двеста години почти няма спазен международен политически договор. Почти няма съюз, на който да не е изменила и международен ангажимент, който изцяло да е спазила. За това не са виновни комунистите. В случая те наследяват този тип поведение (Аденауер го е знаел). Към "братята славяни" "освободителите" не са особено лоялни - и това си личи още при Съединението, Безкняжието и Балканските войни. Тук комунистите не са виновни. Докато Германия като съюзник е доста лоялна. Отпреди нацистите, но дори и по тяхно време. Нацистка Германия има две предателства, не може да се отрече - нападението срещу Полша идва след уверения в най-мирни намерения. Нападението срещу СССР - след фактическо сключване на съюз и осъществяване на съвместна кампания в Полша. И двете се дължат на личния характер на Хитлер, според мен. Може, разбира се и да греша, ако Резун казва нещо смислено, когато твърди, че и СССР е подготвял нарушение на пакта Рибентроп-Молотов. Във всеки случай май нямаме данни немското командуване да е получило информация за такива съветски планове и да е действало превантивно, та Резун може и да си измисля. Едно знам - към България немците, дори нацистите, са лоялни. Хитлер лично е лоялен и към Мусолини, при все че няма никаква полза от него. Бисмарк например е смятал българските териториални претенции за източник на бъдещи войни (може и да е бил прав), боял се е от прекалено голямо руско влияние в една силна България и е направил всичко възможно страната да не се превърне в регионална сила на Балканите. Русия, вместо да застане на българска страна и така дори при неуспех да си издейства истинско влияние и признателност у нас, прави всичко възможно новоосвободеното княжество да не действа самостоятелно. С което сама тика българите към последователни съюзи с пост-Бисмаркова Германия. Приемниците на Бисмарк оценяват това по достойнство. Нещо повече, приемниците на Бисмарк на два пъти действат не просто лоялно, а директно отхвърлят грешката на Железния канцлер. Германия, макар под нацистка власт, е лоялна и към Унгария. Румъния, която е в най-неизгодно положение от съюза си с Третия Райх, тъй като е принудена към териториални отстъпки в полза на Унгария и България, все пак не може да бъде наречена "наказана страна" (докато комунистите често "наказват" съюзниците си, които поискат да разхлабят хватката - Унгария и Чехия са доказателството). Румъния получава от Райха финансова помощ и обещания за разширение в окупираните зони на изток - вероятно връщане на стария румънски излаз на Черно море северно от Делтата, отнет отново в полза на... Русия през 1878 за сметка на българските интереси. Германия, макар и нацистка страна, е повече от коректна в отношенията си с Швеция и Испания. В някакъв смисъл България има интерес от преврата в Югославия непосредствено преди немското нахлуване - ако Югославия беше останала съюзник на Райха, то Райхът вероятно нямаше да има толкова голяма нужда от България на Балканите и българите може би нямаше да имат шанс да получат Македония. но така или иначе, Крайовската спогодба от 1940 вече е факт още преди нахлуването в Югославия. Ако днес Силистра е български град, дължим го на Райха. На нацистите. За коректното отношение на Райха не само към съюзниците, а и към някои от окупираните нации косвено свидетелства красноречивият факт, че в 1945 г. дания няма никакви претенции към Германия - нито финансови, нито дори териториални (а датчаните спокойно са можели да поискат Шлезвиг-Холщайн обратно). Вярно е, жестокостите в Украйна и Белорусия са същинско безобразие и срам за нацистите, а кошмарът с концлагерите е просто неразбираем за човешкото съзнание (или поне за моето). Третият Райх не е цвете за мирисане. Но си остава факт, че нацистите като наследници на немската политичиеска култура са по-лоялни към съюзниците си от комунистите, които наследяват руската политическа култура. Излиза, че западните чудовища май са по-малко страшни или поне са по-предвидими от източните... Дори в престъпленията си Германия запазва подобието на цивилизована държава. При ясно заявената воля на България да не воюва със Съветите и да запази евреите от територията на Царството, България не се превръща в "наказан съюзник". Докато по-късно българската армия е робски тикана напред под немската артилерия без подкрепления и без достатъчна артилерийска подкрепа от руските позиции. Български граждани са отвеждани в СССР и разпитвани там. Българите отново са накарани да предоставят войски за една напълно чужда на тях кауза в 1968... да не говорим за официалното заявление за "ограничения суверенитет" на страните, членуващи в СИВ. Това отново дори нацистите не са си позволили. Хитлер винаги демонстрира тоягата, но и моркова пред съюзниците си, нищо, че е демонът на нацизма. А Русия, особено комунистическа Русия, но не само, често демонстрира само тоягата като средство за убеждение. При това положение не знам как е възможно още да има русофили (да не говоря за комунисти) в България. По дяволите, на България дори нацизмът й е бил по-изгоден, колкото и неприятно да е да го кажа. Руската политическа култура е културата на натиск, измама и унижения. Немската е на натиск, спогодба и лоялност. И това няма нищо общо с комунизма и нацизма - много по-дълбоко е. Мисля, че простите факти го потвърждават.

Бил е съвършено прав - неутрална Германия, обединена или не, би била идеален плац за разходка на съветските танкове до Рейн при първата хрумка надругарите в Москва. Обединението не е било работа за един ден и Аденауер много разумно е отказал "данайския дар". А че си е позволявал да изисква от уж божем "преките си началници" - ами, правил го е. Само че е изисквал възможното и е знаел кое е прекалено хубаво, за да бъде истина. MG, прав си. Обаче Германия за съжаление днес е все по-мултикултурна. И работата за още по-голямо съжаление не опира до сто чужденци, хем българи. А и не е само Германия.