Отиди на
Форум "Наука"

glishev

Потребители
  • Брой отговори

    10135
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    137

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ glishev

  1. Четох снощи новината. Нашите астрономи доста се вълнуват, разбирам ги. Явно "Вояджър" още има връзка със Земята, щом ще могат да му пратят съобщение да си изключи научната апаратура в 2020 или 2025. Слънчевата система явно е схващана като доста по-голяма от това, което интуитивно сме възприели: нещо като сфера, чиято повърхност се състои от точки, намиращи се на разстоянието на най-голямата отдалеченост на гравитиращо около Слънцето тяло. А всъщност едно изолирано парче метал е изхвърлено в празното пространство и пада свободно от никъде към никъде. Няма да има дори кой да го намери и да поумува над това как се е озовало насред нищото. Живот и здраве, след невъобразимо дълъг период отдавна мъртвата машина ще се правърне в метеорит около друга звузда и вероятно просто ще изгори някъде. Дано междувременно сме усвоили някой и друг обект поне из Системата.
  2. Прав си за раздела. Не е непременно речено, че още първото настъпление на Червената армия е като всепомитащ валяк. Тоест - не съм сигурен, че е необратимо. Разбира се, махането на втория фронт не значи махане на бомбардировките, нито моментално предислоциране на всички немски войски из Европа на Изток. Тоест има основание в това, което казваш. Но ако разсъждавам за това като за задача, смятам, че дори самата историческа реалност ни дава възможност да обмислим възможна немска "стена" за руското настъпление на запад. Не помня вече кой немски командир казваше, че за Хитлер някакви гари насред полето представляват "крепости", които трябва да бъдат отбранявани, а това е безсмислено. Тоест самото немско командуване при един успешен преврат срещу Хитлер и при запазен широк тил в Европа би имало много възможности да отстъпи бързо от разтелглените си позиции и да се опита да повтори малкия пруски отбранителен блицкриг от 1915. Разбира се, 1943-1944 не са 1915, но при невероятния размер на руските жертви в съотношение с немските не е изключено да има забавяне или - кой знае - дори спиране на съветската контраофанзива. Вече за колко време и с какви крайни цели - това е друг въпрос, на който не бих се наел да отговоря. Впрочем, доколкото реалният фронт в Италия също е "втори фронт", а тук няма да го има, то трябва ли да приемем, че и африканската кампания на Ромел от 1942 не я е имало? Питам, защото италианският франт е пряка последица от немската авантюра из Либия. А това са все пак сериозни сили, които в нашата задача биха могли да се окажат впрегнати и другаде.
  3. Засега успех извън България има "Захвърлен в природата", тя е по-лесна за четене от "Джобната енциклопедия...".
  4. Дали името на Каталаунските поля, тоест Campus или Campi Catalaunorum не произлиза от името на келтско племе, което е дало названието както на тамошния град Шалон (на старофренски вероятно би се произнесло: "Ка[т]лон"), така може би и на областта Каталония в Испания; и което е споделяло общо име с келтското племе катувелауни в Британия. Такива съвпадения на филоними в Галия и Британия има доста често, например при паризиите и белгите, които се срещат и от двете страни на Ламанша. От името на британските катувелауни произлизат и няколко лични имена: Кадуалон, Касуалон, Кадуаладър. Известни в най-ранната британска и в уелската история са исторически фигури с тези имена, не непременно принадлежащи към племето. Този източник на популярна информация, Уикипедията, дава забавна и противоречива информация по темата: - според английската Уикипедия няма етимологическа връзка между британските катувелауни и галските (в частност белгийските) каталауни. Името на британските катувелауни произлиза от келтска дума за битка. Източници не са цитирани; - френската Уикипедия изобщо не разглежда възможната връзка между имената, но предлага етимология на името на белгийските каталауни - отново от думата за битка (!). Според авторите на френската статия Цезар не споменава за каталауни в белгийската част на Галия. И пак не са предложени източници; - според италианската Уикипедия е възможно да има етимологическа връзка между имената на двете племена. Пак не са дадени източници; - според каталонската Уикипедия е възможно каталауните да са дали името и на Каталония - и е предложена препратка към каталонски етимологичен речник. Извинявайте, знам, че е офф-топик спрямо Атила и битката, просто ми стана интересна възможната повторяемост на името на бойното поле из келтския свят.
  5. Добре. Прощавай, лорде, оспамихме ти хубавата алтернативка, но гледам, че Митака е пуснал нова тема, в която да даваме воля на мислите си за вторите, третите и петнайсетите фронтове. Аз съм си мислил за алтернативки по ВСВ с участието на българската войска и на двете воюващи страни. Но просто 1941 не е 1915 и нямаме толкова голямо значение. Питам се дали не е добра възможността за алтернативка по кампанията от 1941: Гърция (както и в реалността) се опъва успешно на италианците, Югославия (както и в реалността) в последния момент напуска Тристранния пакт с преврат и оттук започва алтернативната история. Турция в този момент е подозрителна и към Русия, и към британците, а храни и повече злоба към Гърция отколкото към България, тъй че с немско посредничество турци и българи се разбират за обща атака над Гърция и Югославия в съюз с Италия. Румънците са слаби, пък и току-що са кандисали на Крайовската спогодба и се надяват на компенсации в Бесарабия, така че не застрашават българите. Така че Германия оставя Югославия и Гърция на българо-турско-италианския съюз, изобщо не губи ценни месеци и дивизии на Балканите, а директно напада Русия по-рано през 1941. Съответно настъплението към Москва е по-бързо и ефективно. Сталин е в паника. Междувременно на Балканите войната бавно се закучва: Турция, България и Италия се справят относително прилично със задачата си, но югоармията се отбранява яростно (хърватите не започват масов бунт, защото изпитват силно недоверие към Италия), а Гърция директно получава помощ по море от английски Египет. Турското настъпление е забавено и от нуждата да се поддържат силни гарнизони по средиземноморския бряг и сирийската граница. Цар Борис, Иньоню и Мусолини настоятелно се обръщат към Фюрера с молба за предоставяне на повече подводна помощ в Егейско море, за да се прекъсне британската "пъпна връв" към Гърция. Дьониц обяснява пред немското командуване, че средиземноморският театър наистина е важен, но засега не може да направи повече от това да задели повече подводници за Гибралтар. Немското посолство в Мадрид прави сериозни усилия за вкарване и на Испания на страната на Оста. Франко е предпазлив, но и не отхвърля веднага немските искания, защото рискът си струва: при успех може да се мисли за испанско влияние в Португалия и за нова испанска империя в Африка, но и рисковете за все още слабата испанска страна са огромни. Хитлер обсъжда за 1942 два различни плана: при евентуална победа над Русия Вермахтът и Кригсмаринето да подпомогнат Турция, Италия и България или директно да прехвърлят войната в Африка, за да бъде прекъснато британското движение из Средиземно море (със или без испанска помощ). Под дипломатически натиск, Унгария също хвърля силите си срещу Югославия в самия край на 1941 и си спечелва особената омраза на Чърчил, който държи пред Общините вълнуваща реч за отчаяната борба на храбрите гърци и сърби срещу лакеите на Хитлер. "Няма да допуснем втора Полша!" В 1942, след падането на Москва, Ленинград и Сталинград и подсигуряването на кавказки нефт, немците започват изграждането на дълга континентална укрепена линия през Русия. Всъщност военното им присъствие не е намаляло чувствително и нямат възможност да отделят кой знае какви сили за нов театър. Но се чувстват по-уверени. Под давление на Шпеер Фюрерът неохотно прекратява "солната война" срещу местното население; украинските селяни са оземлени и въоръжени за борба с партизани и за подкрепа на фронта. Създадени са украински и белоруски райхспротекторати. Отвъд фронта Сталин е свален и убит от приближените си. Берия и Хрушчов временно си поделят властта и се опитват да организират индустриална база и контранастъпление. Големият руски успех от 1942 е спирането на немски опит да се превземат Архангелск и Мурманск. Румъния получава Бесарабия и Одеса. Унгария, България, Италия и Турция най-сетне успяват да прегазят и да си поделят Югославия и Гърция, но жертвите им са огромни. Великобритания все още е неспособна да организира удар срещу турция през Сирия. Британците успяват само да предотвратят арабско въстание и заплашват Иран със съвместна англо-руска инвазия в случай на неправилно раздвижване откъм Техеран. Вероятността за такава инвазия не е голяма, но Иран е сплашен успешно. Успехите на Оста в Русия и на Балканите, както и британската пасивност убеждават Испания, че не трябва да изпуска момента. Франко се ангажира с помощ за предстояща итало-немска кампания в Африка. Португалия бърза да потвърди неутралитета си. Турция се кани да подпомогне отварянето на новия театър с настъпление в Сирия. Чърчил е по-мрачен и упорит от всякога. Единственият му източник на задоволство е влизането на Щатите във войната в края на миналата година и очакваното слабо присъствие на немски сили в очакваното навлизане на Оста в Африка. Куриоз е, че има френски, български и унгарски доброволци за африканската авантюра (но французи има и на съюзническа страна). Все пак, Ромел получава своята "една дивизия за рождения ден", горивото е досттъчно, турците обещават едно рамо откъм Сирия, а Гибралтар е превзет от испанските въоръжени сили и немските подводници навлизат все по-агресивно в Средиземно море, така че шансовете на Оста за Африка никак не са лоши. Фюрерът държи реч за "общите усилия на Европа против юдейските и болшевишките козни".
  6. http://mglishev.blog.bg/zabavlenie/2013/09/12/toma-akvinski-za-poiavata-na-dushata-razpileni-misli.1147852 Човек от време на време трябва и да се забавлява, така че седнах да прочета новопреведените есета на Умберто Еко: "Да сътворим врага и други писания по случайни поводи". Книгата е забавна, по-скоро лековата, от превода има още какво да се желае. Ще ми се да се спра на едно от есетата, "Ембрионите извън рая". Еко припомня какво е смятал Тома Аквински относно възникването на човешката душа. Въпрос, който и днес има известно значение, защото Тома е сред най-почитаните учители на католическата Църква, пък и наистина превъзходен коментатор на Аристотел, без когото не можем (или не би трябвало да можем). Същевременно, казва Еко, днешната католическа позиция по темата е съвсем различна от тази на Тома, който всъщност звучи удивително съвременно, почти еволюционистки. "Немият вол" от Аквино следва Аристотел и мъничко го допълва, твърдейки, че човешката душа не се заражда автоматично с появата на ембриона в майчиния организъм. Тома не би искал да твърди, че зараждането на душата има нещо общо с произхода на човешкото тяло, защото тялото е материално и смъртно, а душата - не. Същевременно той не иска и да твърди, че човешките души по принцип вече са сътворени от Бога и се намират "в режим на изчакване" до момента на зачеването на съответното тяло, защото и това би създало чисто богословски трудности пред него. Но се опитва да разреши въпроса за точния момент на появяване на душата. Прави го наистина ловко и хрумването му може спокойно да послужи в дебата относно абортите като аргумент за смекчаване на съвременната католическа позиция. Човешкият ембрион, появяващ се в майчиното тяло първоначално няма разумна душа. Доколкото ембрионът все пак обаче има някакъв живот, той има, както би казал Аристотел, някаква душа (явно предпоставката е, че душата е необходима, за да има изобщо живот). Тази душа обаче първоначално е растителна, а не човешка. Тоест - не е разумна. Постепенно, с нарастване развитието на ембриона, с нарастването на неговите потребности и с увеличаване на приликата му с познато живо същество, растителната душа у него бива заменена от животинска, сиреч сетивна душа. Ембрионът вече не е просто нещо живо и хранещо се, а е и усещащо същество. Но то още не е човек, не е разумно създание. Не е дете, а само ембрион. Едва в последните стадии на бременността животинската или сетивната душа бива заменена от вече напълно разумна човешка такава. Ето го, хоп, честит нов гражданин на света. Плаче силно и иска мляко. И е способен да се научи да ходи, да говори и да чете Аристотел. Прекрасно! Тома може би направо е предвидил, че някога някой ще се опита да говори за развитието на човека (а може би и на живите видове изобщо) като за непрекъснат процес. Като за еволюция. Затова е направил интересната уговорка, че замяната на една душа с друга не е непрестанно движение. Тоест растителната душа не се превръща в животинска. Нито пък животинската се превръща в човешка (Тома не вярва в количественото натрупване, водещо до качествено изменение). Съвсем не - според Тома тези души биват рязко заменяни на определен етап от ембрионалното развитие. Вероятно - чрез пряка Божия намеса у всеки човек. Няма и как да очакваме последователно еволюционни убеждения у един средновековен автор, но все пак старият католически учител е постигнал много. Надминал е съвременниците си, предвидил е възможността за еволюционистко мислене и се е опитал да го приведе към своите неизбежни верски задръжки. Както често става - физици и биолози се опитват да изкачат висока планина и когато най-сетне с много усилия стигнат върха, заварват там теолога, който вече отдавна яде сандвичи, пие чай и се наслаждава на гледката. Тома не е можел да вярва в плавната еволюция на каквото и да е явление, тоест в превръщането на една същност в друга. Той е бил твърдо убеден (подобно на Аристотел преди него), че нещата не се превръщат едни в други, а биват рязко заменяни едни с други. По принцип. Всички неща. Защото, смятал е той, ако даден предмет притежава някаква същност, то измененията върху този предмет или ще го унищожат, или няма да успеят да го унищожат, но няма да променят същността му. Тук, разбира се, старият Тома не е бил прав. Понеже не съм биолог, ще дам исторически пример за промяна: в четвърти век съществува просто класическата Римска империя и тя не прекратява съществуването си, но постепенно се реформира и ето че в девети век на нейно място вече съществува Романия (която ние наричаме "Византия") с малко по-друго географско положение, с друг официален език, с друга религия, та даже и някои автори от самата империя понякога казват, че това царство вече не е римско, а Христово. Същността се е променила. Душата се е променила. Не рязко, а постепенно. Тук Тома може би би възразил, че тази промяна е рязка и като добър католик може би дори би ни посочил повратния момент в покръстването на Константин. Но ние пък ще му възразим, че те нещата не стават така в един миг, че е имало обмисляне, планиране, дори временна реставрация след Константиновата смърт... изобщо, процес, а не рязка промяна. Както някой беше казал - хората не са си легнали вечерта в Античността и не са се събудили на другата сутрин в Средновековието. Не се хващайте за това, темата ми не е за Византия. Просто дадох един пример за плавен преход. Как това би повлияло на учението за непроменливите същности на Тома? Може би просто бихме могли да успокоим стария философ, че същностите, изглежда, са по-сложни отколкото ни се струват на пръв поглед и позволяват различни сценарии за развитие. Същността на ембриона е той да премине през "растително" и "животинско", за да достигне човешко състояние. Тоест може би и душата му нараства, хайде, да не казвам в зависимост, но поне паралелно с тялото. Кой знае, може би затова и абортът изобщо е физически възможен и относително по-малко опасен за майката само в ранните стадии на ембрионалното развитие. За което днес католическите авторитети се ослушват невинно. Впрочем, не би трябвало да го правят, защото Тома изрично отбелязва, че в рая може да попадне само този, който е бил роден и е живял, дори да е било за кратко. Нероденият или по-точно неживелият няма човешка душа, нали така. Има животинска или растителна, зависи до какъв стадий на развитие е достигнал. Разбира се, Тома Аквински не е бил защитник на абортите. Просто се е опитвал да разсъждава последователно. В резултат е написал дебели и влиятелни книги, върху които Умберто Еко разсъждава, а ние имаме шанса да се насладим на това и може би дори сами да поумуваме.
  7. Ако има ленд-лийз, но няма десанти, накрая СССР пак би спечелил. Но вероятно с година-две закъснение и с много повече жертви. Ако обаче войната е само немско-съветска, тоест направо няма и ленд-лийз, съветската машина просто би спряла да работи. Не че Германия може да завладее цялата огромна Русия или да поддържа вечна окупация до Урал, но поне Москва, Ленинград и Сталинград биха паднали. Прудполагам, че някаква Русия би оцеляла, но много орязана. А ако Сталин продължи на запад след Германия, вероятно лесно би прегазил Франция и Испания, само дето американците и британците не биха го търпяли дълго и Опенхаймер би седнал зад чертожната дъска не заради Хирошима, а заради Москва.
  8. Прави впечатление добрият правопис. Добре дошъл
  9. Абе това умряло куче доста се съпротивлява в Ардените
  10. "Not to get technical but in chemistry alcohol is a solution"
  11. Разводняване, разводняване, разводняване...
  12. 9. Староанглийската епическа поема "Битката при Молдън" - на български език с коментар: http://www.endorion.org/books/editedbytolkien.html (Вляво на монитора, достъпна за изтегляне в Word-формат.)
  13. Е, дали ти пука или не - това е въпрос на лични разбирания. На мен ми пука и говоря от тази позиция. Всъщност нямаме големи различия. Просто не е редно да се лъже. Инак - да, Гоце Делчев е македонец, защото е от Македония. Точно както братята са добруджанци, защото са от Добруджа. Само дето... само дето "македонец" и "добруджанец" са частни случаи на българин. По същия начин туренецът и лимузинецът са частни случаи на французин. Досега не съм чувал за туренски етнос и език. Няма и да чуя. Всичко това е резултат от изгубени войни. Да бяхме на печелившата страна, друго щеше да е Но за този род съжаления е късно. Да, по принцип е добре да се пише на Вигенин. Друг е въпросът, че аз се съмнявам в способността на българската външна политика да роди качествена реакция.
  14. За градските резиденции, предполагам, полезна би била информацията за укрепената къща и за двореца в Мистра, както и всичко, което знаем, например, за резиденцията в София.
  15. Не съм спец по ВСВ, направо не знаех за този десант.
  16. Тия алтернативки винаги са готина идея. Имаше май и една за опит за съпротива на българските въоражени сили срещу Червената армия.
  17. За алтернативка е добро Инак май е имало обсъждания на различни възможности за отваряне на нов фронт в Европа; Балканите наистина са едната възможност, но предвид близостта на Русия и многото немски гарнизони из Егейско море естествено надделяват плановете за Сицилия (а по-късно и за Нормандия). Това, че България не е особено мила на Съюзниците, също е вярно. Инак българската армия по-скоро би се справила с евентуална турска атака. На мен ми е забавна руско-комунистическата пропаганда, че западните съюзници не били отворили втори фронт, докато вече не било станало ясно, че Русия ще победи - и че вторият фронт бил открит само за да не падне париж в съветски ръце Весела басня, но все пак англичаните и американците отварят не само втори, ами направо и трети фронт веднага, щом това става възможно. Другарите често пропускат кампанията в Италия като някак несъществена. А тя логично следва от неуспехите на Вермахта и италианците в Африка.
  18. Всъщност всеки, който е от Македония, е македонец. Точно както всеки от Шоплука е шоп. Разбира се, шопът и македонецът си остават българи, каквото и да се говори. Ние това си го знаем и няма защо толкова да ни пука. Ако България имаше малко по-кадърна външна политика, можехме отдавна да сме натиснали братовчедите от Скопие и да сме ги накарали да се държат по-нормално. Би трябвало всичките ни правителства, независимо от вътрешнополитическите си различия, да имаха обща външна политика и една от най-важните точки в нея да беше нормализацията на отношенията ни с Македония. не че се отнасяме зле с нея, напротив. Но би трябвало да накараме съседите също да почнат да се отнасят нормално с нас. И това е възможно, само дето не се полагат усилия. Което доказва още веднъж, че днес у нас държавници няма.
  19. Кант едно време е написал, че бракът е договор за ползване на половите органи на другарчето. Това, разбира се, е грешка, защото по класификацията на Кант дори и посещението при проститутка ще излезе брак. По-скоро бракът е и това, но не само, защото, разбира се, включва имуществени отношения, наследствени права, а обикновено и ангажимент за създаване и отглеждане на деца. Вярно е, че в най-развитите общества днес тези традиционни черти на брака са подложени на натиск, но тъкмо тези черти са същината на институцията. Кое е общото между моногамния равноправен брак на европейския XIX в., възможно полигамния брак на мюсюлманите и уговорения брак на индуистите? Имуществените отношения и отглеждането на деца. Разбира се, във всички тези култури бракът винаги е между мъж и жена. Днешните защитници на еднополовите бракове дори не си задават въпроса за отношенията между законните съпруги на полигамния мюсюлманин. Какви са помежду си жените в едно такова семейство? Съпруги. Но на кого, една на друга ли? Не, помежду си те са нещо като приятелки или посестрими (поне на теория). Съпруги са само на мъжа в семейството. Същото важи и в китайската конфуцианска концепция за полигамния брак (вече практически отмряла). Отнася се и за полигамията при мормоните (която също би трябвало да е отмряла). Еднополовите съжителства са познати по цял свят, но никога не са схващани като брак. И, разбира се, от тях не следват онези имуществени отношения и ангажименти към потомството, които дава собствено бракът, тоест узаконеното съжителство между мъж и жена.
  20. Нататък става още по-хубаво. Има места, където направо цвилиш с глас, четейки. Към края е вече по-сериозно, но езикът си е същият. Интересно ми е какво става с четвъртия роман, но това е, засега чакаме. Отзивите за постановката по "Възвишение" в Пловдив ще излязат добри.
  21. Езикът във "Възвишение" е комбинация от котелския говор днес и писмения език на Стоян Заимов. Хубаво е при четене на глас да се чете леко "мьеко", така е по-въздействащо.
  22. Аз съм любител на епохата и с голямо нетърпение чаках "Бялата кралица". Но не го харесах. Дай ми ти на мен Том Хидълстън като Хенри V в "Кухата корона".

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!