glishev

Само - моля - нека спомените се разказват в раздела "Историческо моделиране". Лично мен ме интересува някоя "стара душа" със спомени от англосаксонска Британия

БЪЛГАРСКИЯТ ПРОИЗХОД НА ГЕРМАНСКАТА И ФРЕНСКАТА КУЛТУРА Иберо-готският ранносредновековен автор Исидор от Севиля в девета книга, четвърта глава, параграф двайсет и осми на своите "Етимологии" казва следното: "Burgarii a burgis dicti, quia crebra per limites habitacula constituta burgos vulgo vocant." Разбира се, тук уточненията, че българи в Испания винаги е имало, са ненужни. Исидор, то се знае, е българин по няколко линии. Първо, името Исидор е от египетски произход, както можем да прочетем от страниците на краткия илюстрован "Шамполион" на Кристиан Жак, а за египтяните вече отдавна се знае, че са си наши хора (Нефертити е хубава, следователно е българка). Второ, Исидор работи в кралството на вестготите, а за всички готи още Йорданес черно на бяло е написал, че са гети, тоест траки, демек чисти българи. И трето, ирландският и шотландският фолклор твърди, че племето на скотите е дошло в Ирландия и Шотландия от Испания, а няма човек, който и за миг да се усъмни, че скотите са скити - те пък пак са си българи. За който не вярва, има железен аргумент - шотландците имат гайди, испанците имат гайди, българите също имат гайди. Има ли нужда от повече обяснения? Испания е стара българска земя, Севиля е хубав български град, а Исидор от Севиля, авторът на "Етимологиите" е българин, та дрънка. Толкова за автора. Разбира се, щом е българин (ама истински, а не родоотстъпник), той е връх на достоверността. Да се спрем на неговата мисъл: "Бургарии, наречени така заради бурговете си, защото многобройните си обиталища, установени по границите, наричат бургове на простонароден език." Е, намерили са се злонамерени антибългарски автори, които да посочат, че става дума за род войска, разположена по границите и съставена от германски федерати в късната Римска империя, защото в германските езици се срещат "burg", "burgh", "borg" и "borough" за "крепост" или "град". Ние обаче няма да се подведем от това, защото знаем, че в Шотландия (където живеят, както се разбрахме, български скоти или скити) се намират строежи, наречени "broch" - броховете са високи кули, издигани от старото население на шотландските хълмове и името им достатъчно наподобява бурговете на бургариите, за да стане ясна пълната несъстоятелност на германските претенции. Освен това името на съвременния български град Бургас очевидно не идва от никой германски език (по-скоро и старите бургове носят българско име), така че просто не остава място за съмнение кой от кого произхожда. Някой човеконенавистен дошляк би казал плахо, че името на Бергас идва от гръцкото "pyrgos", което значи "кула", но такава инсинуация ще пресечем тутакси с простото твърдение, че гърците са незначително племе грабители, усвоило от българите всички по-важни научно-технически, архитектурни и литературни познания. Пиргос идва от Бургас, а не обратното, другари! Тези бургарии (вероятно хранещи се с бургери, хамбургски салам и булгур и водещи бюргерски живот) не ще да са никои други, ами българските арии. Строейки красиви бургове край римския лимес, те слагат началото на една нова държавотворческа култура край Дунав и Рейн. Франки, лангобарди, тюринги, саксонци, лангобарди, баварци - това са все германските клонове на великата бургарска цивилизация в Централна и Западна Европа, зародила се в края на Античността. Когато говорим за "германска група езици" и за "германски народи", трябва да имаме предвид, че това са условни названия, употребявани, за да не се обърква централноевропейската група българи с други, все така български групи народи и езици - като келтската, индо-иранската, романската и пр. Произходът на германските българи трябва да се търси у гетите, които, ставайки готи, се смесват с примитивните дотогава тевтонски обитатели на горите на Централна и Западна Европа и ги облагородяват битово, нравствено и политически. Ние, разбира се, знаем, че в V в. сл. Хр. така наречените бургунди създават свое кралство в дотогавашния Лугдунски диоцез на Галия - между реките Рейн и Рона. Бургундите, естествено, са същите бургарии - български арийци, строящи бургове. Не може да има грешка - късноримският автор Сидоний Аполинарий, пратеник на Рим при този чудесен народ, твърди в писмата си, че бургундите са весели, шумни и едри хора: такива могат да бъдат само българите; още повече, Сидоний добавя с тънката наблюдателност на истински писател, че бургундите са човечни, приятелски настроени и искрено обичат песните. Това може да бъде описание само и единствено на българи, разбира се. Че бургундите и бургариите са чисти българи свидетелства и блестящото бъдеще на областта Бургундия (нека напомня, че навсякъде българите като истински държавотворен народ оставят името си - в нашата Дунавска и в северната Волжка България, а ето че и в Бургундия, която би било по-правилно да наричаме Западна или Рейнска България). Бургариите, бургундите или просто българите създават в Бургундия една разкошна култура, която вдъхновява цялото западноевропейско Средновековие за най-красивите му достижения. Бургундското вино е прочуто и до днес - защото е българско, разбира се. Бургунди или бургундци са част от героите на българския юнашки епос от началото на ХІІІ в., по-известен като "Песен за Нибелунгите". Нещо повече, прототипът на героя на епоса крал Гунтер е историческият бургундски владетел Гундахари. Убеден съм, че в най-ново време наследник на свещената кръв на Гунтер-Гундахари е носителят на две славни владетелски имена, великият българин Георги Аспарухов-Гунди. "Бугри" наричат във Франция носителите на прогресивното богомилско учение - което още веднъж показва връзката между Българиите - учението се разпространява от една България на друга България, в случая от Дунавска към Рейнска, тоест към Бургундия. Още повече, че зоната на най-голямо разпространение на проповедите на бугрите е графство Тулуза, което първоначално попада в южните части на бургундското кралство. В края на Средните векове, в ХІV и ХV в. Бургундия, дотогава временно разделена между Свещената Римска империя на германските народи и кралство Франция, отново придобива независимост като велико херцогство. Херцозите или дуковете на Бургундия управляват от Дижон и обединяват големи територии по течението на Рейн като по този начин спасяват от хаоса на Стогодишната война обширни, гъсто населени области, където процъфтява богата и възхитителна култура. По времето, когато славата на Търново залязва под ударите на османските нашественици, българите преживяват нов Златен век в своята западна Родина. Дворът на дуковете в Дижон приютява художници, писатели и архитекти, които превръщат Бургундия в градина на земните радости. Богатства се стичат от търговията с пшеница в Шампания и с вълна от Фландрия, а докато Ренесансът бавно се надига в Италия (разбира се, не без българското влияние на божествените стенописи от Бояна), на север от Алпите една самобитна дворцова цивилизация за последен път вдъхва живот на средновековните концепции за рицарска храброст, куртоазна любов и изтънченост в ежедневието (неща, които ние като българи веднага можем да разпознаем като свое национално достояние). За повече факти относно българо-бургундската цивилизация от ХІV-ХV в. препоръчвам прекрасната монография на Йохан Хьойзинха "Залезът на Средновековието". Новата Бургундия (дукстовото) е по-скоро френскоезична, но това само идва да покаже, че българският дух е адаптивен и издръжлив. Най-високият орден, връчван от бургундските дукове като особено благоволение е този на Златното руно (впоследствие, когато дукството преминава в ръцете на Хабсбургите, орденът е даван от австрийския (или т.нар. Свещен римски) император, а и до днес награждаването с него е един от прерогативите на испанските крале). Разбира се, Златното руно не е някакъв гръцки митологичен мотив, както си мислят невежите, а чисто български символ на стремежа към пътешествия и открития, да не кажем на стремежа към овчарлък. След това изложение смятам, че очевидността на произхода на германската и френската култура от български корен повече не може да се отрича.

Off topic: Не знам дали си добър адвокат, но си най-честният, съществувал в България

Яж боб с наденица. Пий "Шуменско". Бъди православен.

Благодаря, дядо и той казваше, че съм грамотно момче, царство му небесно. Ми просто името е общо бе, Еньо. Те ти там Търговище, те ти и тук. Темата гласи "Общи топоними". Тоя общ ли е? Ами да. А па славянски ли е? Очевидно. Впрочем, дължиш ми 1 (едно) евро.

Има, как да няма - Стоян Шангов

Колкото франсетата са римляни, толкова и румънците са римляни/българи/китайци, ама нейсе. Румънците са си румънци, а за мен "румънец" ще рече "ъпдейтнат влах". Просто произходът на институциите и администрацията и на болярите, и на поповете им е български. Обаче си давам сметка как ли изглежда всичко това за чужденците: - според българите (дори тези с най-умерените възгледи) македонски етнос няма, македонски език може и да проима само след още петдесет години повтаряне на глупости, македонска нация може и да има, ама съвсем условно, само в политически смисъл... абе, българи са, какво се правят; - според пак същите много умерени българи румънската държавност и късносредновековна "висока" култура произхождат от българската; - според всички български историци сръбската патриаршия е дъщерна фирма на българската патриаршия, а сръбската царска титла еимитирала българската такава; - според българите албанците не са много годни за самостоятелен политически живот; - според дори най-умерените българи циганите в България имат нужда от пердах, сапун и цивилизоване; - според българите руснаците пишат с българска азбука, съставена в България (WTF?! Всички знаят колко голяма е Русия, а за България понякога не са чували и спецовете по Югоизточна Европа ); - апропо, българите пишат на кирилица (абе, тия да не са комита?); - българите отричат наличието на македонско малцинство в България (аууу, ами самоопределението?); - български терорист отвлича за първи път кораб в Европа в 1876; - българи отнемат с преврат Пловдив от Турция в 1885; - български терористи взривяват банки и кораби в Цариград и Солун в началото на ХХ в.; - българи нападат Турция в 1912 (тия няма ли да се спрат? Целите Балкани ли искат за себе си? Агресори!); - българите са нападнали собствените си съюзници в 1913; - българите са нападнали храбрия сръбски народ в гръб в 1915 (в съюз с Германия. Ами че в Германия са лоши империалисти! Аууу!); - и храбрия румънски народ в 1916; - български терористи взривяват храм по време на опело в 1925; - и отново нападат храбрия сръбски народ в 1941; - хем в съюз със Сатаната Хитлер (WTF?! Тия копелета са и нацисти!); - после комунисти (WTF?! Червени гадове!); - произвеждат Калашници (абе, това оръжие не го ли ползват GLA-терористите от Red Alert? Аууу, много лоши това българите, бе!); - помагат да се стреля по папата; - кефят се на кръвожадни песни и плачещи люто ранени вдовици, искат три морета; - режат лапи на кучета; - не обичат турци (дискриминативни типове); - и гърци много не обичат; - някои от тях не обичат и американци (аууу); - други не обичат западноевропейци; - трети не си падат по руснаци (абе, тия българи са много негативни хора); - четвърти не обичат евреи (ми да, нали са нацита); - не обичат хомосексуалисти (лоши, лоши дискриминативни, мачистки, фашизоидни свине); - не харесват негрите в Америка (и употребяват думи като "негър", "кюнец", "печка", "арапин"); - не харесват и арабите в Европа (и им викат непочтително "джагалистанци", "джагали", "кемъл драйвъри"); - решително не харесват джамии; - дори и по-умерените от тях твърдят, че европейската цивилизация имала и християнски корени (лоши, лоши българи); - възмущават се от practical майтапи и от изследвания на националната си митология като фундаменталисти от карикатури с Мохамед. Много кофти хора сме... примитиви, пълни с претенции към съседите, унижаваме достойнството на различните и сигурно сме и войнолюбиви ревизионисти. И Македония е наша, а румънската култура тръгва от българската

КГ, а защо му е на Луи ХІV да пише по монетите си, че е Ludovicus XIII D. G. Rex Fra. et Nav. като всички знаят, че ей го, това е нашичкият Roy Louys de France? Или защо някой Sveriges konung се подписва като Rex Sueborum, Gothorum et Vandalorum? Престиж. Латинският е стародавен, мирише на традиция. Същото е и със среднобългарския по тукашните краища и това важи не само за молдовлашките господари и попове, а и за нас, русите и сърбите - езиците ни са славянски, за разлика от влашкия, но пак си се развиват и среднобългарският става все по-неразбираем. Обаче и до днес Църквата, която е ужасно консервативна институция, се придържа към една негова версия - русифицирания църковнославянски. При комшиите във Влашко и Молдова с нарастващото неразбиране на среднобългарския след падането на България постепенно се появяват текстове на полуславянски-полуромански, после текстове на кирилица, хем с църковен шрифт, ама вече на чист романски влашки (демек румънски), а началото и края на текста в по-тържествен вид съдържат по някоя славянска дума. Престиж. Реликти. Спомени от миналото. Това пак ни връща към факта, че етническото и езиковото начало на власите може да си е романско (разбира се, че е), но административните им традиции, светските и църковните им институции произхождат от България. Абе, оня воевода, дето се е писал "господар във Влашко и в земите на Добротица" броим ли го за българин? Така де, и аз искам да намажа някоя бира от прочутите Еньови трийсет сребърни леи... (ей, голям резил се сторват хората за пуста чест, ама дето вика щъркелът Чоко - каквото един жабок сам си надроби, и щъркелите не са му го мислили).

Май най-известният общ топоним е Търговище. Две селища с това име, едното в Румъния, другото у нас. Румънското, доколкото си спомням, е било и владетелска резиденция. Майк, още не сме минали официално на латиница, би ли употребявал кирилицата докато настъпи светлият миг на латинизирането, че така е по-пригледно за четене?

Пффф, моля те, не ме разсмивай. Нямало било "йо". Толкова ли е трудно да се запомни правилото кога се пише с "ь" и кога - с "й"? Да не би на латиница да има самостоятелна буква за "yo", "jo" или "io"? Или може би на латиница има "я", "ю", "ч", "ж", "ш", "щ" или "ц"? Хайде не си криви душата, сега пък кирилицата била непрактична... това шльокавистите вече от ушите почнахте да си ги вадите тия аргументи уж божем в полза на латиницата. На това отгоре в македонския вариант на кирилицата има и още две букви, които веднага бихме могли да добавим към българската версия за по-голяма фонетична пълнота - "s" за "дз" и нещо като графичен вариант на "ц", с който отбелязват "дж". Сърбите пък имат различни средно и финално "ч" и отделен знак за "дж". Имат и знаци за меко "ль" и "нь". Ние пък си имаме "й", за което комшиите са въвели латинското "j". Руснаците си имат "э" и "ы", украинците ползват и "i"... Изобщо кирилицата се оказва адски разнообразна и адаптивна. На това отгоре всичките й знаци са с много интуитивна употреба и при колебание има правила, по които да избереш кой знак да напишеш, за да не сгрешиш. Иди ми намери сега правило, по което да пишеш "natrij", но "provizii"... Ама то освен клишета в главата човек трябва да има и малко езикова култура. Аз се чудя дали не е по-добре да почнем да пишем пак с голямата носовка и ятовата гласна, за да си оправим произношението, а може и с краесловни ерове, а той седнал да ми обяснява колко непрактична била кирилицата... Има една желязна максима - всяка правописна реформа се извършва заради по-неграмотната част от населението.

Кофти са. Ще ти разправям я на лична, я на бира

Вярно, все забравям, че аз, това сме всъщност ние

"Кѫпони" означава също и "везни". На латински има дума за "езеро", която не е "lacus", а само "lac".

Нямам против да се нарече и нателна икона, ОК. Всъщност дали може да се нарече икона - да каже свещеник. И ако не е икона, за много кратко време може да се превърне в такава с една молитва и може би потапяне/поръсване със светена вода от компетентен мъж в расо. Във всеки случай е метален пендант, може би сребърен, от следосвобожденска България.

1. Не преучвайте, но наизустете всички глупости на Йордан Андреев. 2. Ползвайте синята "История на България" от колектива начело с Иван Божилов. 3. Не се тревожете за литературата на устния изпит - останала е само история. 4. Кандидатствайте в Немската гимназия, Класическата е на доизживяване. Колкото до СУ, по история човек наизустява безкритично всички клишета, изкарва петнайсет страници и най-вече внимава да пише с леко окръглен, четлив и безхарактерен почерк. Спазване на полето, синя химикалка, такива ми ти работи. Три-четири изречения увод, три-четири изречения извод, тук-там споменаване за българската народност, ако се пише за Средните векове, точно спазване на хронолическата рамка. Друго май няма. Така се изкарва, примерно, петица.

В тоя смисъл - да. Обаче има проблем в това, че няма историци, археолози и филолози автохтонци. Това пак кара по-традиционно настроените да ги гледаме отвисоко. Докато ето - понеже феновете на иранската и на тюркската теория са главно историци, те наистина едни на други си помагат за изясняване на позициите, нищо, че се дърлят. Примерно за мене Петър-Добревщините може да са лудост обаче дори от Цуки Степанов съм понаучил едно-друго, нищо, че човекът се заплесва в културовъдни размисли. Между другото, днес ми пратиха за четене "Създаването на славяните" на Флорин Курта. Книгата определено не изглежда чак толкова противна, както когато ми обясняваха за какво става дума вътре. Аз примерно съм си поддръжник на тезата за "славянското море" обаче виждам, че и тази позиция има нужда от изясняване, за да не звучи опростенчески. А Курта пък не е чак толкоз "антиславянски" настроен. Кофти, че за повечето любители всичко е адски простичко - тюрките са турци, славяните са рус(нац)и, византийците са гърци, западноевропейците са все "франки" и така нататък.

Имам една-две грешки в горния постинг, но нейсе. Та така, вероятно има две съвременнички с това име. Иначе Йордан Андреев щеше да е включил Т. Ангелина в гениалния си опус за секса в нашето Средновековие.

А, пука ми на капелата, тук е по-интелигентно, а там се попсувахме, попсувахме, ама взе да ми писва.

Тая тема е за катанец според мене.

Може да е сребърно медальонче (собственикът ще каже сребърно ли е), отсечено примерно в 1907 по повод хилядягодишнината от кончината на Борис-Михаил. Със сигурност е българско, следосвобожденско. Интересно, че имената на Кирил и Методий са изписани съответно с ижица и тита, по църковному.

Май няма повече за нея. Има още една Теодора Ангел[ина], която е омъжена в Австрия. Едит: Според полската Уикипедия двете са едно и също лице (но това не е сигурно според английската): Теодора Ангелина - единствена дъщеря на Ана Ангелина и севастократора Исак Комнин. Майка й е дъщеря на византийския император Алексий ІІІ и Ефросина Дукена Каматерина. Теодора е омъжена за първи път за Иванко, предводител на власите и българите. Бащата на Теодора умира няколко месеца по-рано във влашко-български плен. След няколко години Теодора е омъжена за съперник на Иванко - Добромир, друг влахо-български вожд. По-късно, след Четвъртия Кръстоносен поход, когато пада византийската империя на дядо й, Теодора се омъжва за Леополд VІ Славни, херцог на Австрия. Леополд и Теодора имат седем деца: - Фридрих ІІ, херцог на Австрия (1201-1246); - Малгожата (може би Матилда, Маргарита?), херцогиня на Австрия (1204-1266), жена отначало на Хайнрих, най-възрастен син и наследник на трона на германския император Фридрих ІІ Хоенщауфен, а по-късно на Пшемисл Отокар ІІ Велики, крал на Чехия; - Агнес (1205-1226), жена на Албрехт І, херцог на Саксония; - Леополд (1207-1216); - Хайнрих (1208-1228), съпруг на Агнес от Тюрингия и - Констанца (1212-1243), жена на Хайнрих ІІІ от Майсен. Възможно е в полската статия да има объркване между две Теодори. Уж византийката се озовава в Австрия след Четвъртия поход, а ето че първият й син се ражда още в 1201. Със сигурно полската статия греши като твърди, че в 1204 пада империята на Теодориния дядо - Алексий ІІІ е свален още в 1203, а в 1203-1204 преди Бодуен на власт се изреждат Алексий ІV с баща си Исак ІІ и Алексий V Мурзуфл. В английската Уикипедия има две статии за Теодора Ангелина - едната е съпруга на Иванко и Добромир, другата - на Леополд Австрийски. Втората може би е внучка на Андроник Ангел от неговия син Йоан Дука или от някоя от дъщерите му, а не на Алексий ІІІ. Ако това е вярно, информацията от двете статии би могла да е съчетаема - младият Алексий ІV (Претендента) е в Швабия още преди 1203, така че неговата братовчедка би могла да е напуснала Балканите след смъртта на втория си съпруг и да е омъжена за Леополд Австрийски. Това значи, че Добромир трябва да е умрялили поне да се е разделил с Теодора най-късно в ранната 1200 г. След свалянето на Исак ІІ родът на Ангелите се разделя на две "партии" и е възможно Теодора да е от страната на Алексий ІV и баща му Исак ІІ, а не на Исаковия брат Алексий ІІІ, при положение, че не е внучка на узурпатора, разбира се. Срамота, обаче във "Фамилията на Асеневци" на Божилов няма статии за Иванко и Добромир Хриз, та да видя кога е умрял или се е разделил с жена си Добромир. Според английската Уикипедия първата дъщеря на Теодора Ангелина и Леополд Австрийски се нарича Маргарита (много странно защо тогава поляците са го изменили на "Малгожата" - те имат и "Маргарита" като име). Леополд умира в 1230, а жена му Теодора става монахиня. Явно е била католичка поне от 1200 г. Самата тя умирав Австрия в 1246. Полският списък изрежда само шест от седемте деца на Теодора и Леополд. Английският дава още името на дъщеря им Гертруда (1210-1241), жена на Хайнрих Распе, ландграф на Тюрингия. Ясно ми е едно - ако Теодора Ангелина, жена на Иванко и Добромир и Теодора Ангелина, жена на Леополд Австрийски са едно и също лице, то тази византийска принцеса не може да е внучка на Алексий ІІІ, а само на Андроник Ангел. Ако пък жената на двамата българи е внучка на Алексий ІІІ, то тя и жената на Леополд са просто братовчедки и съименнички. Защото според мен няма как в Германия едновременно да се озоват представители и на двата враждуващи клона на Ангелите, че и да разчитат на еднаква подкрепа сред германските принцове (Алексий ІV, племенник на Алексий ІІІ се радва на гостоприемството на Филип Швабски, а Филип е в добри отношения с Австрия). Във всеки случай, дали ставадумаза една или за две жени с едно и също име, и двете трябва да са родени ок. 1179-1180. Тоест, като са женили младата Теодора за Иванко, тя не е била детенце на десет, а кос коджа ми ти мома по средновековните (пък и не само) стандарти. Съжалявам, по-ясно не мога да го напиша. Знам, че тези неща са пълна мешавица.

Княз Борис така и така го разчепкахме/пратихме по дяволите, ами я и аз да се оплача. Почтеният любител може би е поносим, но има и непочтени Направих грешката да си отворя блог в blog.bg и попаднах там на безумно вихреща се автохтонщина. Не се ебавам, най-популярният автор в blog.bg е един пич на име Павел, иначе доста умен тип, който обаче пробутва най-невероятни автохтонщини. Той пак е склонен и да обяснява кое как и защо го мисли, но средностатистическият блогър (а това е бг-домакинята, разбира се) псува на поразия "дошляците" (това е общо название за привържениците на иранската и тюркската теории, демек за тези, които говорят, че българите са мигрирали на Балканите от другаде), хвалят автора на блога и изобщо се вихри простотия. Я направо да дам линк, то не е за вярване, ако не го види човек: http://sparotok.blog.bg/

Калина, това с любовните писма е "Запечатано с целувка", нали? Всъщност много полезно четиво - човек се учи да ласкателства като чете такива неща Апропо, статията ти наистина беше интересна. Видях, че в края в литературата изброяваш и "Кратка история на викингите" от Клемънтс. Какво ти е мнението за книгата? Историк, това със сайтове и блогове, хоствани от вас, е много добра новина! Аз направо ще си направя устата за блог с мои материали. Чак сайт ще ме мързи да правя, пък и не съм особено кадърен, но блог - защо не?

Прав си, Каскадьоре, то дори майтапите могат да повлияят на някого и той да си напише в контролното, че Гунди е бургунд. Но ако замитамевсяка веселаглупост, тук ще настане хигиенично и академично мъртвило като в Бойна слава. Там пишат петима души, от тях четирима - и тук Скивай каква приятна кочинка е като има налудничави хипотези.

Между другото, това с българите като род войска съм го чел вече. Някой ми го пробутваше като теза. Може би пак е на въпросния Боцман. Първоначалното име трябвало да бъде burgarii, от което моят логичен извод беше за германски произход на българите (ей, само такава етногенетична хипотеза не е имало още, пу, да не ни е уроки). Така де, бургундите с техните много гранични крепости-бургове минават на служба като федерати, влизат в римската армия и стават българи. Другото име на крал Гундахари е Гунчо (като вероятно покойният Георги Аспарухов-Гунди е наследник на кралската династия), а прекрасната бургундска дворцова култура от ХV в., описана от Хьойзинха в "Залезът на Средновековието" е чистак-бърсак българска. "Песен за Нибелунгите" е български юнашки епос.