glishev

Впрочем, в темата за болестите на старите болгари пуснах едно сведенийце за "белмо на лявото око" на един тип от Второто българско царство. Той се излекува при допира със свети мощи. Виж че и тук на миниатюрата цялото предположение за фабричен дефект на княза идва от лявото око. Възможно е, ако князът наистина е бил едноок (или ако поне е имало предание, че е такъв) това с лявото око да се свързва със суеверие за "лоша посока" и с евангелския стих: "Ако ли десното твое око те съблазнява..." (Матей 5:29, по Цариградския превод). Кофти, че тук обаче изрично се споменава дясното око, което малко ми прецаква стройната хипотеза - а тя щеше да е, че князът може да е "сляп" с едното око за езичеството или за съблазните изобщо Така или иначе, ако игнорираме "лошата посока" (която би била азиатско влияние, сродяващо българския фолклор направо с монголския) и дали лявото или дясното око е сляпо, може да се измисли тутакси някаква символична "слепота" за съблазните и езическите заблуди. Обаче това сто на сто щеше да е устойчиво предание и да влезе в житието на светеца. Уви, такъв мотив няма. В Матей 18:9 мотивът с изваждането на изкушаващото око се повтаря, вече без да се уточнява дали дясно или ляво. Така е и в Марк 9:47 (не зная Новия завет наизуст, просто написах "око" в търсачката на Библия онлайн, защото си спомних, че имаше подобна мисъл в Евангелията - оказва се, че е на три места с почти еднакви думи). Така че би могло да се скалъпи прилично предположение за християнско устно (фолклорно) предание за някаква символична "слепота" на княза за езичеството. Обаче пак няма никакво потвърждение, а само неясната миниатюра от ХІІ в. и собственото ни въображение, разбира се. Да не си измисляме, викам аз. Не вярвам нито князът да е бил едноок, нито дори да е имало такова предание. Просто щеше да бъде прекалено примамливо за църковните автори, та да го пропуснат. То щяха да са белмо на окото, па разсъждения за символичния му смисъл, па чудодейно излекуване (което могло да върши работа и на самия владетел приживе - ако внезапно прогледне, това би премахнало причината за евентуално ритуално цареубийство, ако такива работи при българите изобщо е имало, в което също се съмнявам), изобщо - триумф на православието и още един силен религиозен мотив в средновековната ни литература. Обаче на - няма потвърждение, а само хипотези, стъпили върху други хипотези. Това си е полет на фантазията. Веселина Вачкова например си измисли пълната глупост, че мотивът за вълшебния меч на владетеля в европейските литератури е с български произход - кръстът, с който Борис поразява бунтовниците, трябвало да бъде първообраз и на Роландовия Дюрандал, и на Артуровия Каледфулх/Екскалибур. Пълна измишльотина, разбира се. Обичам да чета средновековни легенди, но да ги обогатявам със собствени хрумвания ми е дълбоко противно. Както казва Гражина Шват, в нашата историография има излишна склонност към фабулиране... Има, впрочем, късен стенопис, на който и двете очи на княза са избодени от вандалска ръка - може да е от прочутатата злоба на съюзниците-разбойници (защотосърбите, нали, са дяволи проклети), а може да е и поради суеверието, че ако натриеш челото си с изстърганата от стенопис или икона боя от очите на светеца, той винаги ще те "гледа" и пази.

Подаграта е много аристократична, харесва ми идеята за зловредния старец с подагрични нозе Струва ми се, че повече случаи на описания или споменавания на болести и българи ще намерим за Второто българско царство. Засега се сещам за хромия цар Константин Асен и за Теодор, началника на отряда, който съпровожда ковчега с мощите на св. Филотея до Търново по времето на цар Калоян - има го в житието на св. Филотея от патриарх Евтимий. Човекът има перде на едното око (а мощите на светицата, разбира се, го излекуват): Из Житие на св. Филотея Темнишка, прев. Климентина Иванова /в:/ Търновска книжовна школа. Антология. УИ, София, 1996, с. 74. По-нататък се споменава, че чрез светите мощи стават още много изцелявания. А самият началник Теодор е сравнен с цар Давид, който тържествува и се радва пред Ковчега на Завета.

ОК, Аспандиате. Но за да се появи в ХІІ в. изображение на едноок Борис, значи миниатюристът трябва да е чел текст, където князът да се споменава като кьормусун табелата (това, нали, на тюрко-български ), а ти сам добре обясни защо такива текстове биха липсвали. Другата възможност е миниатюристът от ХІІ в. да е виждал такава по-ранна миниатюра или стенопис, а така пак стигаме до времената на самия княз, който според теб би имал всички основания да не тиражира собственото си еднооко изображение. Опираме в логическо противоречие. За Диценг знаем ли да е бил убиван? Владимир е ослепен, но пък май не е убит. Или? Разбира се, Владимир може да не е добър пример за сравнение, защото при вече прието християнство членоувредителното наказание може да минава за достатъчно, знам ли. Не се съмнявам, че печатът е оригинален, просто казвам, че това с кръстовидния нимб на него не е владетелят, а Христос. Сравнете със съседната тема за печатите на Симеон. Металът просто е захабен от едната страна, Христос не е Один Ох, това извън темата - владетелският списък на Първото българско царство е пълен карашък. Йордан Андреев измисля двама Кормисошо-Кормесиевци (а за мен те са едно и също лице), един маха Диценг от владетелския списък, друг го отчита, не знаем Роман царувал ли е и кога е умрял, не знаем съответно кога точно Самуил става цар, появяват се адски несигурни хипотези за ритуални цареубийства (евентуално Крум, евентуално Диценг, евентуално страховете на Борис), името на Паган като владетел е несигурно, сега внезапно и Борис се оказа може би едноок...

Ако князът е едноок и се опитва да избегне последиците от това (много яка хипотеза, кефи ме), откъде накъде ще позволява да изобразяват дефекта му на печат или миниатюра? И има ли изобщо някакво изворово потвърждение за ритуално убийство (особено цареубийство) у българите? За мен и това е само хипотеза, но ако науча нещо ново, хубаво ще е. Колкото до слепотата и физическите дефекти, сагата за Харалд Хардрада твърди, че Харалд се сражава в България срещу сляп цар (Петър Делян, вече ослепен, но все още управляващ бунтовниците). Имаме и известието, че скопеният Роман е царувал (самият аз имам съмнения по въпроса, но те далеч не са сигурност). Много по-късно ще имаме и хромия цар Константин Асен, но хайде, той принадлежи на съвсем друга епоха. Имаме ли известие, че конкретно българите не търпят човек с физически дефект на престола? Засега ми се струва, че това с дефектите и ритуалното цареубийство са чужди обичаи, които без пълна сигурност приписваме на българите. Строим върху пясък, така да се каже. А това "едноокото" с кръстовидния нимб на печата наистина не е князът, а Христос. Вижте в темата с печатите на Симеон - от едната страна е владетелят, а от другата - мъжът с кръстовидния нимб, с книга в едната ръка, а другата - вдигната за благослов. Няма как владетелят да има кръстовиден нимб, той е "запазена марка" на Спасителя. Може да бъркам, но ми се струва, че в оригинала на миниатюрата князът не държи кръст в дясната си ръка. Тя по-скоро е празна или може би свита в юмрук. Та кръстът може би е добавен от някой съвременен любител на детайлите Темата наистина е интересна.

Не е ли просто повреда върху миниатюрата? А това на печата може би е Иисус Христос с тоя кръстат нимб.

Да не бъркаме английския с латиницата. Аз съм за табели за чужденци и с трите употреби - български на кирилица, български на латиница (за да знаят, че се казва "Lavov most", а не "Lions' Bridge", към което никой в София не може да те упъти), а може би и на английски. Чуждите имена наистина би трябвало да се изписват както са си на оригиналните езици. Тоест улица "Париж" трябва на латиница да е "Paris" (но и това ще води до грешки). Извън табелите по улици, латиницата у нас няма никакъв смисъл. Не мога да си представя учебник по химия за седми клас на латиница. Или вестник "Капитал". Това ще е някаква манджа с грозде. И Фружин е прав, че латиницата няма да премахне шльокавицата. Moga, razbira se, da se opitam da napisha njakolko postinga na latinitza, no tova si e zaguba na wreme.

Не съм си пазил скрийншотове, но навремето играех и имахме руснаци вклана. Сървърът беше Zeus. В един руски локален сървър - PNZ, от някакво градче, наречено Пенза, ако не бъркам, хората пак пишеха на латиница. Там пък си бяха само руснаци - и малко българи имаше, де. Между другото, на латиница или не, но руснаците са много любезни в чат-канала. Дето се вика, може да ти отнесе главата с някое заклинание, но всичко му е "сердцем кланяюсь" (не знам така ли се пише). По-точно serdcem klanyayus

Намери се, благодаря. Много готина корица! Една от илюстрациите се повтаря, но си намирам статия по моите интереси от друг автор и много й се кефя. Това с глаголическата плоча също е интересно като за мене. Евалла.

Имам проблем. Скоро си ъпдейтнах Адоба и сега като тръгна да тегля, излиза съобщение, че ми трябва версия 8 или 9. Не мога да изтегля списанието. Ако го има в замундата, ще пробвам оттам, па белки излъжа някак програмата.

Майчице, Натанчик като влезе, трепе рибата с лопата

Ny kako mozhety sen pisati rimskimi i grycheskimi pismenyi "Bogy" ili "zhiwoty", ili "chajanie", ili "tzrykyj", ili "zhiwoty", ili "shirota" i inaja podobynaja imy... Azy slowomy simy moljon sen Bogou: "Bozhe wysejen twari i zizhditelju widimyjmy zhe wysjamy i newidimyjmy, Gospoda Douha posyli Zhiwonshtajego - da wydyhnety wy srydytze mi slowo, jezhe bondety na ouspjahy wysjamy zhiwonshtiimy wy zapowjadahy Ti"... Еньо, като казваш, че сама по себе си латиницата е "по-разбираема" от кирилицата, би ли транслитерирал и превел горните текстове? Уверявам те, че ако бяха на кирилица, щеше много лесно да ги разбереш. Азбуката не е по-разбираема или по-неразбираема. Не бъркай писмеността с езика. Покрай латиницата нито ние ще научим немски, нито немците - български. Виж какво прави латинизаторът на АБВ от Вазов... Бррр, измръзнаха ми чорапите. Впрочем, пише се "това е българинът", а не "това е българина". Мнение за езика и правописа може да има този, който го е овладял. И цар Петър определено не е взел "и" от обърнато "N", защото гръцката ита се пише по този начин от стотици години в минускулните шрифтове. Колкото до "я", то всъщност произхожда от половин малка носовка. А "р" си е било същото и по времето на презвитер Козма...

Не съм фен на Бойко и хората му, но ги предпочитам стотина пъти пред Доган и БСП. Иначе и това правителство твори простотии. Поне според мен.

The Beauty of Maps в Замунда Английски документален филм в четири части за красиви древни географски карти. Всеки мъж си остава малко нещо момче и просто не мога да си представя същество от мъжки пол, което да не обича картите, атласите и топографските скици. Вече изгледах първата част и съм в лек възторг. Става дума за Херифордската Mappa mundi, т. е. карта на света, изложена в катедралата в Херифорд, западна Англия. Картата е стенна, изрисувана е върху цяла волска кожа, размери 4х5 фута (120х150 см.), от началото на ХІV в. Самата катедрала е изключително красива, типичната величествена английска готика като в Дърам. За моя изненада, вътре има и олтар на св. Богородица, което, разбира се, е нещо като оазис в опразнената от Марииното присъствие северна вяра. Както и да е, първата част на филма включва много проницателен коментар за предназначението на картата - дълбоко религиозно, дълбоко духовно, може би донякъде като Вечния календар в нашите църкви. Защото старинната карта не е просто схема, а е imago mundi, образ на Мирозданието, опит за икона на Божието творение. Вълнуващо беше. Тия дни ще изгледам останалите части, но първата свири на две тънки струни, които ме вълнуват - географията и вярата. Попаднах на този филм случайно - ровичках из последните качени торенти. Честно казано, Замунда много би ми липсвала. Това си е нова Александрийска библиотека - майната му на порното и чалгата - там има невероятни книги и филми, които иначе трудно бих намерил. Моите възхищения за всички ъплоудъри и автори на субтитри, а най-вече за модераторите и администраторите. Ясно ми е, че Замунда се издържа с реклама на неща, които са ужас за благочестивите вярващи, но като попадна на някое съкровище, не мога да се сърдя. В крайна сметка всеки намира каквото търси.

Шльокавицата на гръцки и на руски съм я срещал главно в чат-канала на MMORPG-то Lineage II А там хората някак си не са представителна извадка на най-културната и най-образованата част от населението.

Това вече не е Pax Nomadica, а Bellum Nomadicum

Нека си се развива спокойно - само да не се самозатрудняваме излишно. Да пропишем на латиница, това е все едно да пъмъкнем по една греда на гърба си и да почнем да се блъскаме по улиците.

В едно много приятно хотелче в Барселона имаше възможност да си избера стая за пушачи или непушачи. Не пафкам, избрах тая за непушачите. Влизам си в стаята, на нощното шкафче - пепелник. На балкончето - пепелник. В банята... пепелник. Но наистина е въпрос на елементарно възпитание човек да съобрази кога да запали и дали е уместно да окажда деца, астматици и хора, които просто не обичат тютюнеца. Satis eloquentiae.

Любопитно, почитаемий г-н професоре, дали сте толкова смел и на живо? Забелязвам, че хората, които се палят повечко по форуми, при форумна среща или липсват, или се ошумоляват в дъното на кръчмата, или пък се оказват удивително любезни. Колкото до свястното, нека съфорумците преценят. Какво да си кривя душата - правите чудеса за моето образование, давайки изключителен пример за академична висота - не само в научната мисъл, а и в културата на общуване...

Любопитно, че вероятно от името на аварите днес на френски е останало "avare", скръндза. За алчност има и латинска дума - "avaritia" и мисля, че не е антична. Но може и да греша.

Споко, Deniz, няма да пропушвам, нито си държа старите чорапи на радиатора, за да ми ухаят - от любов към мръсотията, ама мисля, че разбираш какво имам предвид. Признавам, че за мен обаче е етичен проблем да гледам на тютюнопушенето като на лош порок, а, да речем, на хомосексуализма - като на "различие". Не се опитвам да изместя темата, просто смятам, че европейските чиновници нямат ясна юридическа визия за бъдещето. При мен нагласата е обратна - гледам на хомосексуализма като на заболяване, на тютюнопушенето като на "различие" и смятам, че Европа и България имат много по-страшни проблеми от тези. Например имиграцията от страни извън Съюза, социалната зависимост на част от коренното население, такива ми ти работи... Фружин, +1 на това с лопатата

Някаква ограничена употреба на латиницата е неизбежна и дори нужна. Романа е прав - някаква транслитерация на имената на улици и градове е необходима за чуждестранните гости. Но не такава: Слава Богу, конкретната табела вече е поправена, но си остава добър пример за глупост. Иначе - здраво обучение по български и английски в училищата би трябвало да ни е достатъчно, за да бъдем хем грамотни у дома, хем комуникативни в чужбина. А писането на цели български текстове с латиница е напълно излишно. На чужденците те ще бъдат ненужни, а в нашите очи ще изглеждат смешно. Michael, предложението ти не е лошо. Но и то си има проблеми. Впрочем, как се пише "ц" на чешки? "C"? Ако е така, това е ужасно - вече споменах, че пред твърда гласна това изглежда адски зле и цялата ми езикова култура се бори срещу такова нещо. А създаването на "jy" за фонетичното "йъ", което сега изписваме като "я" просто ще побърка половин България. Изписването на чуждите имена в оригиналния им вид само ще затрудни произношението, защото прекалено много българи нямат никаква чуждоезикова култура. Но това вече го писахме три пъти. Впрочем, повечето от тези неща ги разгледах в първия си постинг, ама все забравям, че по форуми никой не чете дълги писания Любопитно, как ще изписваме имената на българските преводими улици на латиница? "Patriarh Evtimij" ще изглежда дебилно в очите на всеки чужденец, а за българите "Patriarch Euthymius" ще бъде жива гавра (и ще се чете "Патриарцх Еутхъмиус или "Патриарч Еутхъмиус"). А евентуалната двуезична и двуазбучна табела ще бъде просто смех в залата: "Патриарх Евтимий/Patriarh Evtimij/Patriarch Euthymius". Сигурно мнозина ще решат, че в България официалните езици са три (български, лош сърбохърватски и английски) и затова така се изписват имената на улиците. Да не говорим как ще се объркват пощальоните и куриерите, когато някой прати колет само с единия вариант на улицата. Представям си и как гърците протестират, че само латиницата е представена по българските табели. Така де, ЕС има три азбуки, а не две. Най-логично е имената на улиците да бъдат давани и на трите. На български език, но на кирилица, латиница и елиница. За по-комуникативно - и на английски - пак обаче на латиница, кирилица и елиница. Ефектът ще е безумно смешен - добре дошли обратно във времената на Белобрежкия каменен надпис, когато българите не могат да пишат на гръцки, но пишат с гръцки букви на някакъв неразбираем език... А табелите ще станат огромни и пълни с грешки за забавление на филолозите. А ако някой хубав ден Армения и/или Грузия влязат в ЕС, положението с уличните табели ще бъде направо безобразно. Всяка табела във всяка държава в Съюза ще трябва да съществува с десет надписа по нея: на местния език - с местна азбука, на местния език с всички други азбуки на Съюза, на английски на латиница, на английски с всички други азбуки. Просто мечтая да видя "Пикадили Съркъс", изписано в Лондон с кирилски, гръцки, арменски и грузински букви. Включително и на английски език... Така де - in varietate concordia.

Ясно, дискриминация. И аз съм непушач, така че ограниченията върху тютюна са ми изгодни, но други ограничения не са, а нещата са свързани. Една дискриминация оправдава други. Това не е представата ми за демокрация. Предпочитам си консервативната демокрация от ХІХ в., която не си играеше с измислени права ("право на чиста околна среда", моля ви се), а се движеше на едро - свобода на съвестта, на словото, на частната собственост, на съдружаване... Аман от всички зеленикави политико-здравословни глупости, които са си нов соц. Ще пропуша зорлен на дърти години заради простотиите на ЕС.

Да, това е някаква възможност. Не е зле, но само по себе си не решава всички проблеми, например този за изписването на "ц". Впрочем, припомни ми как точно чехите изписват йотацията? Сега остава да се уточни и какво правим с чуждите имена - дали ги пишем фонетично според новия латинизиран правопис или както са си на оригиналните езици. Вече изложих проблема. Фружин Асен също е добавил нещо в тоя дух. Ако латиницата е годна за нормално писане на български, тя ще бъде годна и за официална употреба. Аз обаче отхвърлям нуждата от нея и в ежедневието. Ако пишем на латиница, това нито ще направи българския по-разбираем за чужденци, нито пък ще означава, че българите са проговорили, примерно, немски. Или дори чешки. Умряла работа. Нали точно с Шарл дадох пример. Половината бугари хич и не сме наясно кога тази форма е Шарл и кога е Чарлс, па ако ще с ЕЙ ТАКИВА букви да пише, че става дума за французин. Пък и досега най-доброто предложение е да се ползват чешките диакритични знаци. Тогава Шарл трябва да заизглежда "S'arl" (не знам как да го изпиша с точния знак във форума, но идеята става ясна). Това пак ще затрудни французите да си го разпознаят, а и няма да направи френския правопис по-близък до нас. Извън чисто езиковите съображения - България е бедна страна. Подмяната на всички нормативни актове, улични табели и какво ли още не с такива на латиница или дори само двойното им изписване би струвало огромни суми пари, които просто не можем да си позволим. На това отгоре в нормативни текстове съм се нагледал на абсолютни правописни смехории. Представям си какво ще е в първите години на латинизацията - кич и простотия. И нещо лично - по-скоро ще пукна, преди да прочета художествен текст на български, но на латиница. За химна, държавния девиз и текста на православната литургия на новобългарски няма да се разпростирам, но се сещате, че "Mila Rodino", "Syedinenieto pravi silata" и "Boz'еstvenata sveta Liturgija na sv. nas' otets Joan Zlatoust" ми изглеждат адски зле. Сега се опитвам да си представя и стихотворенията на Веселин Ханчев и Иван Теофилов или може би прозата на Милен Русков (или па на Дядо Вазов) на латиница и, честно, свитки ми излизат от очите. Скверна работа. Djado Jotzo gleda ide li edna bylgarka po zhitzata... Най-добре и ние като гърците да си държим на собствената писменост. In varietate concordia... я! Латинският е толкова подходящ за писане на латиница!

Ами прав(а) си.

Латиницата на български ми изглежда много шантаво. Ето защо: едно и също изречение може да се напише по няколко начина: Latinitzata na bylgarski mi izglezhda mnogo shantawo - така написано, ще се транслитерира безгрешно на кирилица в АБВ. Това е някакъв БДС, комбиниран между немски и английски правопис. Latinicata na bulgarski mi izglejda mnogo 6antavo - така биха го написали повечко хора. Между другото, тук има поне един сърбизъм - "с" пред твърда гласна като "а" за мен се чете като "к"; само на сръбски се пише "car" и се чете "цар", а не "кар", както е естествено за всеки, учил някакъв романски или германски език. Latinitsata na balgarski mi izglevda mnogo shantawo - което е някакъв вариант, повлиян от т. нар. "фонетична кирилица", тоест кирилица за qwerty-клавиатура. Лично аз предпочитам БДС-стандарта за писане на латиница, но той предлага предизвикателства: за да нпишеш думата "изход", трябва да го направиш така: "izkhod". Защото ако напишеш просто "izhod", по правилата на БДС-латинизирания правопис ще се получи "ижод". Въпросите с йотациите, членуването и особено - с предаването на чуждите имена стават адски сложни. Примерно английското име James Bourchier на кирилица се предава изцяло фонетично: Джеймс Баучър. Ясно и просто. Хайде сега да го напишем на латиница по БДС... Фонетично: Dzhejms Bauchyr. Откровен идиотизъм, в който никой англоговорящ не би разпознал името. А ако запазим английския правопис, ще трябва да четем Йамес Боурчиер... Разбира се, ако допуснем, че всеки българин знае всички чужди езици и когато види изписано на латиница "Charles" знае дали да произнесе "Шарл" или "Чарлс", всичко ще е идилия, а латиницата няма да ни пречи. За жалост обаче са рядкост хората, които биха написали "rinseng" и прочели "женшен". Латиницата би усложнила невероятно много четенето на чужди имена и думи - и се оказва направо непригодна за българския език. Няма "ж", няма прости съчетания "сх" и зх", а за изписването на "дж" с три знака можете и сами да се сетите. Няма "й", а за повечето хора у нас "j" се чете като "ж" или "дж". С латиницата би се изгубила разликата между "ь" и "й".С латиницата би се загубила и последната представа за някогашните краесловни ерове, което ще направи членуването истинско мъчение, защото зад "-ът" и "-я" стои все пак някаква интуиция, докато зад "-yt" и "-ja" не стои нищо... А къде изобщо ще се запази йотация и дали вместо "prijaten" няма да започнем да пишем "priaten", това вече и сам Gospod няма да може да ни каже. В резултат могат да се появят дублети: "banja"/"bania", което да повлияят и на правоговора - вместо "баня" да започнем да казваме "баниа", което тутакси би се разпространило из източна България, където и сега мнозина казват "спЯ" и "четА" като Лили Иванова, без да се съобразяват с някогашната голяма носовка и "потъмняването" в произношението. Изобщо на латиница на български трябва да се пише изключително рядко - за чужденец, който знае малко български,но още не се оправя с кирилицата или за българин, на чийто монитор кирилицата изглежда като маймуни. И на това отгоре почти никой не знае БДС-а за това как се пише нормативно на латиница на български и ползва някакви шльокавски простотии с цифри, апострофчета, никаква езикова култура и нови графични паразити - полуйероглифните препинателни знаци, изразяващи емоция - смайлитата, повторени по стотина пъти. Според мен всяка българска дума, написана на латиница е нагорещен ръжен в мощите на св. Климент Охридски. И по-лошо - ритник по кокалчетата на здравия ни разум. За пищови в училище латиницата е неподходяща Моите си пищови ги пишех с futhark на български по чина и даскалите, общо взето, не се усещаха. Може би трябва да помислим за въвеждането на германските руни или пък за връщането на църковнославянския/старопечатен кирилски шрифт или направо на глаголицата. Честно казано, като попадна в Сърбия, обикновено си купувам официоза "Политика" - той е на кирилица и наистина го чето по-бързо от вестниците на латиница. Предполагам, че и френският не би могъл да се предаде на кирилица. Просто с времето азбуката и езикът се срастват. За домашно - латинофилите да препишат грамотно на латиница целия ми постинг като съобразят къде да оставят примери на кирилица за яснота