glishev

Сиреч - не разпознавате гръцки като го видите? За възпитанието няма да коментирам, само ще се забавлявам с напъните Ви да звучите изтежко

Потресаващо Обикновено към 1090 по нашите атласи Балканите се мацат с едни големи розови петна, които обозначават Византия. Ако ида на Роршахов тест и ми покажат голямо розово петно, ще кажа: Византия! Раздуй за албанската държава.

Четеш какво пише на етикетчето на разсада

Как без заплащане? Абе, Стоедине, ти верно искаше да кажеш, че арменците сами са си виновни Я раздуй още за оспорването на Възраждането като отделна епоха.

Не знам, ама тия прабългари от 3-2 хил. пр. Хр. ме хвърлят в джаза.

Тия неща за японците не е лошо да си ги приказваме в някаква коткретна темичка. Интерес явно има.

Не говоря за всички, разбира се. Както и да е, темата за "орование зла" наистина е за другаде. Така и не видях дотук сигурно потвърждение, че евреите мрат по-малко при Черната смърт. Мрат всички по равно, според мен.

Никой не се сети за най-глупавото разчитане: "Се новъ пръстенъ", тоест "Ето, нов пръстен" Може и наистина да е "Асенов пръстен", разбира се. Тогава се увеличава шансът "Калоянов пръстен" да е на царя...

Романе, на отворена врата чукаш

Златна!

Да бе, Романе, прав си. Ама е странно, че в Матушката нацитата днес са бая популярни. Ако знаеш на какви уродливи неща може да попадне човек... Както и да е, това е за отделна тема: Нацитата днес.

Нали знаеш вица за Чаушеску в Трансилвания: - Как се казваш, сине на даките? - пита другарят Чаушеску. - Кереши Атила - отговаря синът на даките

Мда, безобразията край нямат. Едно от тях е, че няколко "елитни" училища (които обаче не са частни) карат семействата на учениците си да плащат нещо като семестриални такси. Нещо почвам да се питам дали Т 34 не беше прав като приканваше към нова соц-революция...

Това само по себе си е странно изказване. Гръцкият все пак е доста добре познат език. Ако нещо е на неясен език, то не е на гръцки. Ако пък е на гръцки, не е на неясен.

Не смятам, че Стоедин казва това. Мисля, че е намерил нещо съвсем вярно - османците/турците нямат проблем с кротките гяури, а с тези, които надигат глава. Бъди богат, бъди напредничав и бъди неверник, но не се осъзнавай като националист. Гърците си поминуват добре в империята - докато не започва войната за гръцката независимост. Българите съществуват незабележимо докато не им хрумва да правят национална революция и се стига до гадости като Баташкото клане, което пак е местна история, а не държавна политика. Арменското клане и прогонванията на гърците между 1922 и 1955 вече са държавна политика, но пак са свързани с амбициите на пострадалите населения. Това не значи, че арменците сами са си виновни, а че империята/Турция не може да не реагира на предизвикателства към властта в собствените си граници.

Това, което Тироглиф казва, е вярно тъкмо за имперската епоха. Иначе си я има селската подозрителност към чужденците и чуждите обичаи у римляните от Републиката. А си го има и смесеното отношение към новите варварски народи от епохата на Великото преселение. Всъщност доста добре е засвидетелствано презрението на част от варварите към самите римляни (изобщо към жителите на империята). Ще ми се да намеря цитат от римски или гръцки автор за "добрите" варвари. Не помня къде бях чел, че варварите (някакви конкретни бяха) по чистотата на нравите си и по благородната простота на живота си напомняли героите на Омир. Иначе ако броим Прокопий за късноримски автор, той казва, че новите герои, сравними с тези от "Илиада", са не по-малко храбри, но се сражават на кон, а не пеш или в колесница и ползват лък, а не копие или меч.

Ами че то си е за протести! Българите в западните покрайнини са в доста неприятно положение в Сърбия. България би трябвало да покаже малко повече характер като опре до членуването на Сърбия (иначе и аз искам сърбите, хърватите, македонците и черногорците в Съюза. Та дори и албанците - но не и Косово и Босна).

Това с "развитие без Освобождение" звучи интересно. Другото - за оспорването на Възраждането като отделна епоха в българската история - ме оставя леко скептичен, но не съм чел сборника.

Авъл Гелий е вече от имперския период. Иначе предполагам, че с времето нещата се променят. При ранния принципат може би републиканската снизходителност е по-ярко изявена. С напредването на епохата римското самосъзнание се размива. Всички получават гражданство, после част от "римските граждани" са закрепостени, галите, италийците, гърците и египтяните стават горе-долу едно и също: опозиция на германите, хуните или персите... В късната Античност, струва ми се, даже се проявява известно снизхождение на източната имперска половина към западната - заради предимствата на гръцкия език и факта, че повече латиноезични учат гръцки вместо да става обратното. Сидоний Аполинарий, струва ми се, казва през V в., че варварите (в случая бургундите) са наистина мръсни и прости, но са много по-човечни и добронамерени и помежду си, и към чужденеца (в случая римлянин-италиец) и компанията им не е неприятна, макар да е шумна. Такова изказване Тит Ливий не би си позволил никога. Струва ми се, че се появяват "добри" и "лоши" варвари. "Добрите" са като "благородния дивак" от Просвещението: съюзници и приятели, те могат да бъдат окултурени и дори сами да обогатят имперското общество. А "лошите" са някакви извратени създания, които живеят неестествено, рушат, трошат, държат се безчовечно и всяват само страх и омраза (но не и точно презрение, защото са силни). "Лоши" са например персите, а може би и хуните. "Добри" в редица случаи се оказват франките и готите. Не знам какво става с традиционния присмех над изнежеността на гърци, азиатци, сирийци, финикийци и египтяни, но предполагам, че със собственото си изнежване италийците го позабравят Същевременно презрението към дивотията на германите би трябвало да намалява колкото по-необходими стават те за армията (и колкото повече се оказват част от имперското общество). Вероятно на мястото на презрението често идва страх, а не уважение, но това все пак не е отношение към нещо чуждо.

Малко по английски - римляните не са точно расисти, щото геноцидите някак не им идат отвътре (като картагенските изцепки пак не са баш геноцид), но на себе си гледат като на най-перфектния народ, а на останалите - в най-добрия случай снизходително. Германите може да са храбри, ама са диваци, гърците може да са културни, ама не са храбри, а (разумно) културни и (полезно) храбри са само самите римляни. "Bloody foreigners" или "Not a bad chap for a German" е най-доброто, което може да се изцеди от римската уста за чужденците. Разбира се, говоря за някакви класически римляни, защото в късната Античност има случаи на страшно раболепие пред варвари. Естествено, италийците са по-свестни от всички други. Все пак, те са почти римляни. От времето на империята има римляни, които не си вирят носовете над гръцките - примерно Авъл Гелий е добър пример за пълна симпатия към гърците. Има автори, които хвалят галите (самият Цезар няма нищо против тях като човешки качества). Основният обект на ретроспективна омраза у Тит Ливий са лошковците етруски и картагенци - като византийците за средния бугарин.

А, моля, нацисти има и в Израел (!). Това са синчетата на руските евреи - с анцузи, не говорят иврит, простеят, трошат магазини в Тел Авив и си бръснат тиквите. Руснящината не прощава...

Ужас, мани. Ще почна да ходя по културни мероприятия с наган под сакенцето. Между другото, книгата е доста добра. Прочетох я. Можеше по-подробна да бъде за писателите и с по-малко опит за историческо встъпление, но така или иначе е хубава.

Мисля, че Ги дьо Мон-Феран от Бойна слава имаше нелоша курсова работа за албанския "феодален сепаратизъм".

Ми да се научат да поддържат хигиена, бе.

Абе, за Тимен Тименов чували ли сте? Луд бугарашки теософо-простакон. Преди десет години аз, шестнайсетгодишен, ухажвам безумно красива съученичка на пейка в Царската градина. Без никакъв успех, разбира се. Минава някакъв рошав чичка, заговаря ни, вади дебели жълти книги, едва го изгонвам и с мъка забравям за него. Скоро отивам на графоманска сбирка в т. нар. Арт-хостел, където разни неуспели писачи си четем опусите един пред друг. Става доста приятно изглеждаща девойка, чете забавно разказче и отнякъде се появява същият рошав чичка, който я прави на мат и маскара. Караме го да млъкне, извеждаме девойката на въздух и питие, нормално. Но как пък все на едни и същи лудковци попадам бе, мама му стара. Гражина Шват трябва да помисли за втори том: "Проклятието на идиотите над любовните терзания на поета".