glishev

Чета аз, че италианците пренесли смъртоносната болест в Перу и се чудя откога Перу е предградие на Константинопол. Докато се сетя за Пера... ей, голяма вреда това неученето на руски!

Това за Япония наистина е невярно. Има толкова много японски културни характеристики, които нямат паралел в Китай - от институциите през самоубийството до театъра. А същевременно градски живот в Япония има. Значи има цивилизация. И тя, какво да правим, не е китайска. Не ставаше дума изобщо да не се полага труд. А да не е такъв, който да е пряко свързан с производство на храна.

А Вие правите - отказвате привъжениците й, колкото сме останали Не, майтапът настрана. Чета Ви и някои неща са ми интересни, даже си ги пействам в Уърда. Обаче имате и такива твърдения, на които и пиян трудно бих повярвал. Онова с произхода на княгиня Олга е най-невероятното. Иначе да, разбира се, тюрко-алтайската теория ми звучи приемливо и разумно. Така беше и преди да науча за трудовете Ви. Впрочем, мислили ли сте за някаква междинна хипотеза - де да знам, може би трябва да се нарече тюрко-иранска? И една лична препоръка - излишно се вълнувате. Давайте по-спокойно.

Дано да е прав този, но не ми се вярва. Знаете лафа, че Европа се превръща в Еврабия. Инак - браво за решението.

Авторката се е пообъркала на едно-две места, както виждам. Встъпителната глава за появата на богомилите у нас има няколко неточности, но г-жа Шват си признава, че не е историчка, пък и е попаднала на наши соц-медиевистики, на които се е доверила... За частта с българската теософия нищо не мога да кажа, там съм бос. Иначе изложението за писателите, на които се е спряла, е бая интересно. На мен ми липсват отношението на Пенчо Славейков към апокрифите, религиозните майтапи на Елин Пелин и богомилските залитания на Талев и Попова-Мутафова. Но авторката изглежда предпочита по-"висока" литература и си е останала при Николай Райнов (то него няма как да го пропусне) и Блага Димитрова. Жалко, че не са "обговорени" диаболизмите у Гео Милев и Полянов, да речем. Всъщност преди седем-осем години цялата работа е почнала с частни разговори на авторката с нейни приятели-българи,където, както често става, се стига до познатия интелектуалски рефрен: "Ние сме си езичници/богомили/безбожници..." И то донякъде си е така - специално писателите ни обичат да кокетничат с неортодоксалност, когато е безопасно. Всякакви там Цаневци особено. Иначе за мен си е отделно откриване на топлата вода, че в есетата и афоризмите си старите ни художници като Илия Бешков, Иван Пенков и - донякъде - Сирак Скитник се превземат далеч по-малко на религиозна основа и не само се задоволяват с националната форма на православието, ами и размишляват върху него. А този Петров явно е известен столичен идиот.

Гледам на Филип Циглер "Черната смърт", но тук няма нищо за по-малка заболеваемост в каквито и да е прослойки население. пропуснато е и това с празника. Пролетен еврейски празник би могъл да бъде Пасха. Явно за християнския Великден хигиената не е нужно условие Мрат като мухи всички според Циглер, но евреите го отнасят и по втора линия - оцелелите християни ги обвиняват, че точно те са разпространили заразата. Това за по-добрата хигиена на евреите обаче не го намирам. Впрочем, авторът е евреин от Jew York (значи и името му е по-скоро Зиглър) Ей, помните ли, имаше един много як роман за епохата на Черната смърт - "Книга на Страшния съд" от Кони Уилис? Хубав беше. Историк, как беше - бубонна, исхемична, а май имаше и трети вид. Ентерална ли беше или това е същото като исхемична?

А откъде е сигурно, че не боледуват? Има и Гугъл... Общо взето, данните са, че евреите са бивали обвинявани за причиняване на чумата, а че не страдат от нея - не виждам.

Това имам предвид.

Е, Галахад, ако не правиш никаква разлика между архитектурните типове в Япония и на континента, не мога да ти помогна. Впрочем, дори хималайската, китайската и японската архитектура да бяха напълно еднакви (а те не са), пак щяха да са нещо повече от това в Зимбабве. Между другото, прав си за рударските селища. Тъй или иначе градът обаче си остава основен признак на цивилизацията. Рударското или рибарското село все си е с ограничен еднопосочен поминък. А градът не е...

Вероятно може да бъде и политоним, при това и на народи, които не говорят (само) тюркски език/езици - нали и маджарите са наричани "турки".

Гражина Шват-Гълъбова Haeresis Bulgarica в българското културно съзнание на ХІХ и ХХ в. 376 с. Превод от полски език Вера Деянова и Грета Коминек Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2010. Библиотека "Световна българистика" Съдържание: Представянето на българското издание с участието на авторката, преводачката Вера Деянова и редактора проф. Панайот Карагьозов бе днес, 26 април 2010, в Полския институт в София. Безплатни екземпляри бяха предоставени на публиката, което бе възможно благодарение на съдействието на Института. Пет години след издаването си в Полша у нас е преведена и публикувана монографията относно употребите на богомилството в българската литература, национално самосъзнание и разнопосочни идеологически моди. Матихеи, гностици, павликяни, богомили, павликяни, албигойци - еретиците на средновековния дуализъм ту са приемани за носители на истинска чистота на вярата и на духовна свобода, ту са отхвърляни като рушители на обществото и отрицатели на всичко земно. В България от следосвобожденската епоха, в годините на социалистическата власт и днес богомилите представляват интерес за писатели, историци и народопсихолози. Начините, по които гледаме на богомилството, са разгледани в книгата на проф. Шват. Български филолог от Варшавския университет, бивш заместник-директор на Полския институт в София, ценител на Радичков и познавач на новата българска литература, Гражина Шват събира и обобщава наблюденията си върху присъствието на представите за богомилството в художествената ни литература - която пък по различни начини влияе върху обществените разбирания. Трезв външен поглед - западнославянски, централноевропейски, университетски и може би малко католически. Поглед върху амалгамата от атеизъм, неясни представи за няколко езически традиции, обагрено с националистически нюанси полухристиянство, склонност към псевдоориенталски мистицизъм и смътната симпатия към богомилството, която изпълва художествената литература в България поне от времето на Николай Райнов насам. За мен книгата представлява интерес преди всичко от религиозна гледна точка. Друг може да я чете като историк. Или като теоретик на литературата. На самото представяне, разбира се, се прояви и магарията в най-чистия й вид. Г-н Петър Петров, представил се като "историк-националист" (и, както разбирам, водещ на предаване за история по т. нар. "Национал-патриотична телевизия", излъчваща само в Интернет) си позволи да обиди авторката в дълъг коментар, отричащ приноса на книгата (която г-н Петров все още няма как да е чел). Позицията му беше, че богомилството не може да бъде наричано "ценност". Разбира се, г-н Петров не си беше направил труда да чуе думите на самата проф. Шват, която недвусмислено заяви и във всъпителните си думи, а го заявява и в самата книга, че не застава зад (или против) богомилството като такова. Тя излага разказ за възприемането на това учение в различна среда. А за комунистите, да речем, богомилството или това, което те смятат за богомилство, наистина е ценност.

Успех на маджарите, че и на тях им дойдоха в повече соц-лъжите.

Има само една световна величина, която може да ме откаже от тюрко-алтайската теория и това е проф. Добрев

Мързи ме да преписвам Едно е сигурно, това не е среднобългарски. И изобщо не е славянски език, па който ще да твърди друго.

Някой попита дълбокомислено дали турците знаят разликата м/у тюрки и турци. КГ, ти пък ми сочиш разнопосочни средновековни наименования. А работата винаги е опирала само и единствено до това как учените ще се разберат да етикетират един или друг факт или сбор от факти. Знам, че и на това сега ще изскочи някой да каже, че учените си измишльотват. Ами какво да правим, нито историята, нито езикознанието са занимание за патриотари.

Ad Graecas, bone rex, fiat mandata Kalendas...

За мен е лингвистичен, па нека да бъркам.

Това звучи съвсем нормално. Не знам защо бяха нужни толкова много страници за този (наистина верен) извод. Може би е хубаво да се добави, че с намаляването на влиянието на България и с изчезването й собственият език на власите постепенно получава по-голямо значение и става писмен - първоначално дори на кирилица.

Ами ето ме мен например. Само дето не са първите, кодифицирали славянски език, щото нали моравска мисия... и може би не са от най-първите следантични европейски култури, щото българска държава в бившия лимес има знаем откога, а некои франки, готи и сакси са с по двеста и нагоре години преднина. Кога най-сетне ще стане ясно, че тюрк и турчин не е едно и също? И че тюрко-алтайската теория за произхода на прабългарите, независимо каква е стойността й, не твърди, че днешните българи са особено близки с турците? И че българин докъм Х в. (т. е. това, на което викаме прабългарин) и българин от Х в. нататък пак не са съвсем едно и също? Като франк и французин, англосаксонец и англичанин, лангобард и ломбардец, славянин и словенец... Гледам, странно ти се вижда, че два народа от една езикова група могат да воюват помежду си. Ами припомни си топлата дружба между поляците и руснаците или, в по-стар период, между англите и датчаните или франките и лангобардите и забрави за чуденето.

В тая тема като гледам барем двама даскали сме ти отговаряли. Марш да учиш по български

Дано.

Т 34, аз съм буржоа и особено се радвам на този факт Буржоазията има дискретен чар, както знаем. Ако се смяташ за пролетарий, това е много забавно - чудно откъде пролетарий ще има време да пише във форуми (па на това отгоре и що-годе грамотно - пролетариите са адски зле с правописа). Пък и очевидно наистина си индивидуалист (което е добре) - щом можеш да хвалиш комунизма в 2010, значи се движиш против вкуса на времето. Това е индивидуализъм във висша степен. Все едно да похвалиш цар Борис ІІІ в 1950. Такива работи, господа. Дъ жувеят Бог, Царят и Отечеството, великобългарският шовинизъм, дребно- и среднoсобственическата класа! и Второ поздравче

Колега, ако изпитът е по математика или физика, съм отекъл директно в канавката Ти обаче можеш да се явиш на изпит по история и да даваш отговорите на френски за заблуда на противника, а аз ще ги превеждам и на латински, ако трябва Инак можем да се явим на матура по македонски. Но тъй като при такова репрезентиране на рационалния симулакрум софистикацията на дискурсивната парадигма ще интродуцира известни дификултации във вербално-комуникативния процес, бих пропонирал да диминуираме наситеността на елитарната актовост

Смятам, че и на вярата й е нужна религия. Да се вярва просто ей тъй в нещо и да се мотаем наколо, изпълнени с неопределен възторг е лигава работа за мен. Дисциплината и строгостта на Църквата облагородяват чувствата.

Що бе, може да е престъпна религия?