glishev

Е, аз съм прост емпирик...

Компът баца на ток, това е ясно. Обаче токът се произвежда като петдесет нумидийци карат колело с бясна скорост в мазето на вилата. Горе Плиний играе Romа: Totale Bellum... Като иска да си надуе уредбата на МАХХХ с най-новия концерт на Металикус на Циркус Максимус, Плиний праща управителя да каже в мазето още петдесет нумидийци да яхват колелетата. За да не прегреят, на всеки половин час прави десетминутен сейв, докато робите от кухнята и банята ходят да правят масажи и да раздават вино и оцет в мазето.

Е, в добрите стари времена в часа за запалване на пурите дамите са се оттегляли... А това защо пушели жените е просто невярно.

Преводът куца. "Самхейн" е Самейн или Самин - ирландският празник Samhain. А комбинацията от семитски и ирландски мотиви в стиховете е безвкусна.

А всъщност заглавието беше "Нека праведният влезе". Много хубав филм, книгата не съм чел. Всъщност във филма вампирският момент е малко условен - нещата отиват повече към самотата, еднообразието на порока, насилието между деца и дори към бедността. "Кловърфийлд" ми хареса, но не вярвам римейкът на "Нека праведният влезе" да бъде толкова добър, колкото шведската продукция. Мирише ми на американска алчност. Ще се получи пак някоя шибана сълзлива боза в стил "Здрач", която разваляреномето и на вампирския фолклор, и на филмите за ученически любови. Прекалено много американски вампири гледахме напоследък. То не бяха "Блейд" (първият ставаше), "Подземен свят" (кич), "Ван Хелсинг" (никакво уважение към легендата), "Аз съм легенда" (отвратителна гавра с новелата), Бела и Едуард (тежък кич, както казах), "Чиракът на вампира" (е, това беше глътка свеж въздух - все пак имаше нещо от зловещо-веселия дух на Бредбъри), дори и някакво сериалче - "Вампирски дневници"(кич на N-та степен) или нещо подобно. С една дума, последният добър вампирски филм след "Дракула" на Копола беше "Нека праведният влезе". Жанрът е изтерзан от американска пошлост. Мисля да прочета книгата и да си спестя римейка на филма. Дано сега Линдквист напише още нещо добро (предполагам, че книгата ще ми хареса). Нали успехът от първия роман винаги е проблем

Чакай да се позамеряме и с визуална пропаганда сега Хрумна ми да потърся в Гугъл Изображения "smoking is sexy" и "sexy smokers"; попаднах на съкровища. Странно - самият аз не пуша, но някак си съм "за" пушенето. Може би защото смятам, че пиещите и пушещите хора по принцип са по-симпатяги. В антитютюневия патос има някаква левичарска жилка, която буди консервативния идиот в мен и ме кара да искам да запаля адски тлъста и скъпа пура, да развея южняшкото знаме и да почна да бия негри с камшик, да сека дървета и да избивам редки дребни животинчета с ценна кожа. Извинявам се, но има нещо толкова педерастко в политически коректните моди... антитютюнджийството е от тях. Без да искам да обиждам когото и да е във форума, разбира се. Тая снимка трябва да е от "Смъртта и момичето", 1984. Невероятен филм. И за дамите, макар че от мъже не разбирам:

Лампов компютър. Може и на петрол.

Не бе, човек, не може да така да се предполага какво ли не. Аз също мога да предположа, че пише, примерно: "Пръстен на служителя на Великия бог-овен". Но това нищо няма да значи.

Сдобиването с нещо още не е цивилизованост. Интересът към Япония се дължи и на екзотичността й. Но какво е екзотичност? Ще установим, че екзотична за нас е тази култура, която е самобитна. Японската класическа култура в основите си не е самобитна, но в развитието и превръщането си в цивилизация е изключително оригинална. Нейните изкуства, институции и концепции са отделна глава в културната история. Мисля, че концепциите за провеждане на ренга или за необходимите странични действия в металургията, в обредната керамика, живописта, както и сложността на японския театър просто не позволяват да се подмятат ей така паралели с изкуството на Черна Африка. Градът е това, което не е село (знам, че звучи смешно). Градът по-скоро не се изхранва със собствена земеделска, ловна, риболовна или скотовъдна продукция, а в голяма степен зависи от продукцията на околни селища и/или по-далечен внос. Градът произвежда и разпределя сложни инструменти, стоки и услуги на лукса (а обикновено и администрация). Градът често (но не винаги) доминира над система от сателитни селища, понякога и над други градове. Градът е преди всичко място на специалисти, ангажирани извън производството на земеделска продукция. В града има пазар - по-редовен и по-разнообразен, а и по-скъп от този на село. Градът привлича нови хора от близо и далеч. Етническият (или поне племенният) състав на населението му е по-хетерогенен от този на околните малки селища. Броят на населението на града е динамична величина - хората идват и си отиват в много по-голяма степен отколкото на село. Битовият стандарт в града е по-висок от този в доминираните сателитни селища. Същевременно обаче в града има и по-видима социална диференциация. Градът влияе на територии далеч извън пределите си. Колкото по-голям, толкова по-далеч се усеща влиянието му. То може да бъде политическо, културно (включително религиозно), икономическо и демографско - негативно върху територията, ако градът привлича прекалено много хора или позитивно, ако в съседни региони икономическото влияниена града доведе до развитието на нови градове. Всичко това може да важи в по-голяма или в по-малка степен (особено при сравнение между различни градове), но винаги важи. Може би най-общо е да кажем, че градът е селищен конгломерат с относително хетерогенни и динамични икономически, културни и демографски характеристики. Колкото повече статистиката на повечето от тези характеристики клони към стабилен темп на нарастване (без бумове, но и без драматични спадове, толкова по-"градски", по-цивилизоващ и по-значим е градът. Селото, манастирът, замъкът, чифликът или лагерът са прости и хомогенни селищни структури. Градът е сложна и разнородна селищна структура. Там, където има град или присъства влиянието на град, там има цивилизация. Свинтила говори за "френска селска цивилизация", но той все пак се изказва повече в есеистичен стил отколкото да има претенции за терминологична точност. Там, където изброените по-горе характеристики на града тепърва започват да се оформят, вероятно можем да говорим за преход от варварство към цивилизация (за който аз донякъде неточно присвоих термина "протоцивилизация").

Дявол го знае какъв е надписът. Ако е на езика на някакви траки, би трябвало поне да е от индоевропейското семейство. Буквите, ОК, гръцки. И аз съм дотук. Още два-три такива надписа сигурно биха били от полза, хеле пък някой хем на тоя език, хем на гръцки; както и възможността да се изолира някаква известна форма - примерно глагол, прилагателно, лично име. Не е трудно да се предположи, че някъде на надписа го има името на собственика (но не е и сигурно, де). Ся, дали името ще е в номинатив и имало ли е изобщо падежи при траките - няма как да знаем. Но ако е имало падежи, което е донякъде вероятно, името може и да не е в именителна форма (а примерно в датив или генитив) и тогава става по-трудно да го открием. Не знаем посоката на четене (но хайде, с тия букви можем да допуснем, че е отляво надясно, а би могла евентуално и да се сменя с всеки ред). Май не можем и да отделим думите една от друга. Не знаем и как траките са произнасяли буквите...

И не е на голям кръстопът.

Е, да. Религията е обект на научно изследване. То и историческите събития сами по себе си не са наука. Историята е науката, която ги изучава.

Автохтонски опит за разчитане на надписа върху пръстена от Езерово. Ще ви спестя коментара си, защото повечето реакции, поместени след текста са сами по себе си удивителни.

На мен ми дай "Съногадания" на Артемидор Ефески (или Далдиански в българското издание) в превод на Огнян Радев. Впрочем, ако някой от вас има книгата, може би знае, че в Книга първа са пропуснати #78, 79 и 80, отнасящи се до сънуване на "противоречащи на закона съвокупявяния": "сношение със собствения син", "общението със собствената майка" и "самообладаването". Разбира се, пропускът се дължи на соц-пуританщина. Фрагментите са публикувани в Литературен вестник, брой 10 (14-20.03) от 2001 г. Ако някой се интересува, в НБКМ сигурно го имат.

Остави...

Да, изглежда, че Преслав е нещо като приятно малко градче с великолепна резиденция и хубави храмове. На фона на Константинопол изглежда като добро място за ваканция далеч от големия, шумен и мръсен град, а на фона на разните схлупени хижи из остатъка от Европа си е като днешно лъснато провинциално чешко градче, сравнено с нещастно, кално руско село Все пак твърдя, че като икономическо значение Лондон, Дъблин, Аахен, Дурстеде, Готланд, Йелинге, Упсала, Новгород, Киев и Хедебю от Х в. също не бива да се подценяват. В Италия пък Пиза, Амалфи и (с уговорки) Венеция и Рим също са икономически значими. В Галия/Западнофранкското кралство Арл и Марсилия не са загубили много от провинциалното си благосъстояние. Кордоба, Кайро/Ал-Фустат, Кайруан, Дамаск, Басра и Багдад пък вероятно могат да се сравняват само със Солун и дори с Константинопол. За китайските градове от епохата нищо сигурно не мога да кажа, но предполагам, че и те са впечатляващи дори по днешните ни стандарти.

Значи бардаковият принцип (principium lupanaricum по школата Глишев) важи само за Стария свят То и бездруго извън Стария свят цивилизациите са пренебрежимо малък брой - инки, маи, ацтеки. Може би за олмеки, толтеки, тлашкали и евентуално за културата в Кахокия може да се помисли, но наистина не съм спец. Пък и, честно - що за цивилизация без бардаци? Чиста дивотия си е За мен засега наличието на градове с чисто градски занаяти, професии и занимания си е най-сигурният белег за наличието на цивилизация. А за това коя цивилизация е самобитна - там трябва наистина да се гледа дали основни фактори като институциите, някои битови навици, религията и най-разпространените технологии примерно са привнесени или развили се на местна почва.

Първо, отделни текстове от Библията се отнасят до конкретни поводи. Примерно книгите на Царете са само исторически и нямат законодателна стойност. Други книги пък се отнасят само до старозаветното общество - примерно жертвоприношенията и правилата за скинията от книгите Левит, Второзаконие и Числа изобщо не важат за нас днес. Не вярвам някъде християни да принасят козлета, агнета и гълъби в жертва пред шатра. Е, курбан-чорба правим, ама и това е немита работа Думите на Христа за Закона се отнасят именно за Неговата собствена роля - Христос изпълнява Закона на Стария завет докрай. Той самият е последната кръвна жертва. След Него идва новият "закон" или по-точно Новият завет, който е с напълно различен характер от Стария. Нямам намерение да пълня темата с цитати. Мисля, че всеки може да се ориентира из Новия завет и да си намери пасажите, където се говори как всичко "стана ново", как вече "няма елин и юдеин", как покръстените не са длъжни да спазват Моисеевия Закон, как вместо старозаветните разпоредби относно убийство и развод трябва да се спазват чисто етически положения, как вече вместо един народда е носител на Писанието и Преданието, всички народи ги получават... А св. патриарх Евтимий пише така в Похвалното слово за св. Йоан Поливотски: Впрочем, тук Евтимий непряко цитира стих от пета глава на второто Послание на св. ап. Павел до коринтяните. Към това патриархът добавя: А според самия Нов завет такова поведение е направо безмислено.

Всички си знаят, че са българи, ама за служба гледат да уйдисат на виенския или цариградския владетел. Гледат се еничарите и влашката лека конница, всеки си мисли: "Ех, пакбратя траки трябва да се трепем, ама на, участ българска" и хващат сабите... Според автохтонците всички войни на тоя свят са български междуособици.

Не става дума за купичката като парче дърво, нито за къщичката като парче хартия. Става дума обаче за дзен като интелектуална мода, ако щеш, която води до правене на купичките и къщичките по бая засукани правила и концепции, които на това отгоре вече сто и кусур години са адски популярни извън Япония. Което е качествена разлика от негърската маска или киселото мляко. Като се появят международни състезания за правене на негърски маски или на кисело мляко, тогава ще можем да говорим за негро-българския цивилизациянен бардак. Засега японската класическа култура обаче се радва на завидна популярност и нейните домове на върбите и цветята (демек бардаци) си минават за цивилизация. Критериите не са толкова екзотични, а ако теб те затруднява да схванеш сложността и влиянието на старата японщина зад граница - това си е твоя особеност. Отиваш в книжарницата на "Алабин" и "Витошка", питаш за укийо-е, донасят ти триогромни албума и имашповод за размисъл относно японците.

Изключваме Лоурънс Арабски, разбира се

Автохтонците трябва да обожествят лорд Колин! Та според него българите са донесли земеделието на Балканите преди поне 4000 г.!

Всъщност религията те кара непрекъснато да взимаш сам решения.

Смятам да си остана при ИЕ теорията. Ренфрю ми изглежда доста незащитим. Просто в 279 пр. Хр. келтите не идват от Анатолия, а отиват нататък и няма как това да мине за завръщане у дома; и в ІІІ-ІV в. готите не нахлуват на Балканите от Витиния Освен ако към хипотезата на Ренфрю не се добави и някакво кръгово движение с много последствия впо-късни епохи в 1000-200 г. пр. Хр. - от Галатия през Армения и Кавказ по брега на Черно море на север, в Скития и хоп - на Балканите, откъдето следва пресичане на Проливите и затваряне на кръга. А такива събития никой никъде не е описвал... Иначе елегантно го е измислил, признавам. Взета е под внимание доста приемлива географска възможност, но за съжаление - невярна. А лорд Колин просто безобразно греши като предполага, че днешният български прилича на някогашния тракийски (ако е бил един език). Според него на тракийски сигур приличат още руски, сръбски и чешки. Странно обаче, че Ренфрю и Колин не са много популярни сред нашите автохтонци.

На християните обаче Старият завет служи само за поучение - християните изобщо не го следват и не спазват предписанията му.