glishev

Понеже съм върл крепител на лошите десни сили, тутакси приемам за вярно, че вулканичната дейност надвишава по резултат антропогенния фактор.

Боя се, че с моя груб консуматорски подход развалих хубавата дискусия Загрей, щастието и цивилизацията не са едно и също, но вярвам, че е по-лесно да се постигне щастие в цивилизовано общество. Галахад, моля те, недей пак да избиваш към опростяване Нали питаше за влиянието на японската класическа култура извън Япония. С Уорлорда просто дадохме примери. Мисля, че няма нищо общо между сериозния интерес на Европа към Япония в края на ХІХ в. и спорадичните гравюри на индианци от ХVІІ. Японците от периода Едо трудно могат да минат за примитивно общество - имат кастово разделение, имат три вида театър, публични домове (несъмнен признак за цивилизация според мен), естетически теории, сложни и самостоятелни концепции в изкуството, етиката и религията, парично обращение, сложна система на контрол върху територията, свързана както с религията, така и с военното дело. Според мен за самобитна японска цивилизация, отделна от китайската, може да се говори. А влиянието й зад граница се проявява със закъснение и то по много неочаквани начини. Но това само по себе си е за отделна тема. То няма отношение към това що е цивилизация изобщо. За да не съм оф-топик, цивилизация има там, където има организирани бардаци. Поне в Стария свят е така (не знам нищо за тази част от сферата на услугите в доколумбова Америка ). В Шумер и Египет има, във Вавилон, Асирия и Персия има, има в Гърция и Рим, има в Китай, Корея и Япония, има в Индия, в Константинопол, в средновековен Рим (то там не е ясно кое не е бардак), в Париж поне от ХІ в. нататък и пр. От друга страна бардаци няма у готите, вандалите, ранните франки, саксите, ранните скандинавци, ранните българи, хуните, монголите, дохеджирските араби... Може би една схема на нарастване броя и разпространение на бардаците би дала точни представи за напредъка на цивилизацията в даден регион. Изобщо, цивилизация има там, където има пари, както и възможности и причини да ги харчиш за стоки и услуги, които не са необходими. Все пак, за да бъде една цивилизация самобитна, тоест местните бардаци отчетливо да не приличат на съседските, трябва да има и някакво равнище на сложност на местната култура - архитектура, бит, институции. При всички случаи за цивилизация без градски бит не може да се говори. "Селската цивилизация", която бе спомената веднъж, е огромен оксиморон.

Това и в RTR досега върши работа безотказно В битка между две равностойни фаланги на VH печели тази, която подсили единия си фланг (а аз като класик обикновено подсилвам десния).

Хеката и Мориган са далечен и изкривен отзвук от естественото човешко усещане за Добрия Дядо Боже бе, Романе. На казуист краставици продаваш А, Логос, аз в случая не критикувах исляма (на който иначе гледам отгоре), а просто го ползвах за сравнение. А страхът от Бога не е нещо лошо.

Отдавна твърдя, че това е неподходящо за джентълмени четиво.

Ами успех! За битката при Пловдив от 1208 си потърси "Историята на император Анри" от Анри дьо Валансиен.

Да, Митак, но ти липсва любопитството към вътрешната логика на уж противоречивите християнски дефиниции. Задоволяваш се с погледа си отвън. Което не е лошо, разбира се. Аз пък, понеже притоплям емоционално, дето вика Некоректният, нямам твоя поглед. Имам само това, което на теб ти липсва - вниманието към малките детайли в догмата. А, Некоректний, то хем е така, хем не баш. "Бог" в Стария завет е "Елохим", което четящите евреи никога не произнасят. Дори там, където пише "Елохим", което е в множествено число и буквално означава "Силите", те прочитат "Адонаи", тоест "Господ" или "Господар". За християните няма проблем с това Бог да говори за Себе Си в множествено число. За евреите обаче заповедта да не произнасят напразно Името идва дюшеш, защото им спестява необходимостта да се чудят какво е това множествено число насред всичкия монотеизъм. Любопитно, че дори в Корана Аллах, който все пак е даден като един, казва за себе си: "пратихме", "казахме"... Обикновено ислямските автори замазват това и го коментират неуверено. Същевременно пак в Стария завет ги има отчетливо едноличните споменавания: "Аз съм Съществуващият (или: Този, Който Съм)" и "Да нямаш друг бог". Тази несигурност, която обърква евреи и араби идва идеално за християните, които, разбира се, веднага успяват да вместят тук Христа, да разграничат донякъде Отца от Духа и да оформят цялата тринитарна догматика - не без някои грацки влияния. Накрая се получава един Бог в три лица. Това учудва евреите и направо не се разбира от мюсюлманите. Има ислямски текстове, където Аллах праща Света Троица да му свърши някаква работа или Аллаха, Иса и Светият Дух си говорят. Пълна лудница, в която само християните се измъкват по терлици. Толкова по-любопитно е, че има християни-унитаристи, които отричат съществуването на Троицата. За чен това са глупави хора, разбира се и християнско утях е само името. Това е все едно да си мюсюлманин, който не приема Мухаммад за пророк.

Не знам от коя е. Може би е от моята. Ако не си християнин, не можеш да разбереш какво плещят християните. Ако си християнин пък, не можеш да се погледнеш отстрани. Разбира се, пишещият тези редове е чудо на авторефлексията, винаги обективен, студен като повърхността на Плутон, точен като диамантено острие и безмилостен като Ананке

Коя от всички неговипоеми? А иначе поетите имат право на глупости в идеологическо отношение. Препоръчвам следното упражнение. пиеш две чаши винце, пушиш едно наргиле, приказваш си час с някой много близък авер и сядаш да четеш най-соц изпълненията на Милев. Ще осъзнаеш, че въпреки наложените идологически свинщини върху четенето ни, това е адски добра поезия. Ако спрем да четем Гео Милев, губим ние. А вината пак ще е на уродите, които се крият зад името на този чудесен мъж.

Щото има. Свикнете, бе. Старобългарският и старославянският от ІХ-ХІ в. са едно и също. А църковнославянският от ХVІ-ХVІІ в. насам е руска редакция на среднобългарски. Примерно в църковнославянски голямата носовка изобщо не се употребява. Ако идете в православна книжарница и си купите Часослов, Нов завет или Псалтир на църковнославянски, не си въобразявайте, че е старобългарски. Шрифтът е друг, правописът е друг, произношението е друго.

И че монголите пият айраг? Хайде, някой няма ли за каже, че булгура българите го ядат

Благодаря

Пениш се, не пениш се - ние пак ще си грешим

Патриотизъм? Има си, разбира се.

Тироглифе, трепеш рибата методологически Дай нещо публикация. Ако "Тагчи" е име, самото то е интерес за мен. Всъщност и титла да е, пак е интересно.

На първия със сигурност пише "севаст". Не мога да схвана обаче дал иимето след титлата не е обърнато. Втория вероятно бих могъл да разчета, но трябва да го зяпам дълго време. Не са ли публикувани?

Думата е за г-жа Пулиева-Панайотова от енорийския център "Св. св. Кирил и Методий" ли? Нямам лични наблюдения; мой приятел казва, че е симпатична и начетена жена. Въпросът изобщо не е в това какво ще направи Църквата за теб. А какво ти ще направиш за нея. Ако работата опира до изгодата, аз всъщност вярвам повече в работодателя си отколкото в Църквата. В Църквата човек не отива, за да получи нещо, а по-скоро да даде. Това е урок по етика, който повечето "духовно търсещи" така и не научават. Защото търсят и намират глупости. Грубо казано, Господ веднъж ти е дал всичко необходимо - родил си се, имаш ръце, имаш и акъл. Оттам нататък е твой ред да даваш - постоянство, лоялност, почит. Молиш се у дома или в храма, не хулиш религията, четеш повечко, за да почне да ти увира главата кой е дал основните религиозни учения и не искаш нищо повече. В противен случай по-самоуважително е да не си губиш времето да се наричаш вярващ.

Е, тук го има моментът, че едно вярваме християните, а друго виждат в нас външните лица. То с всяко нещо е така - когато си част от нещо, погледът ти е по-задълбочен, но пък погледът от дистанция показва неща, които сам няма как да видиш. За невярващите Църквата изглежда като някаква конспиративна дружинка на закачулени мислители Важното е да се обменя информация - вярващите да не губят представа как ги вижда светът, а външните лица да не се губят в спекулации, ами да питат за детайли.

Не споря - на български така се и прави. Но на руски си има две отделни думи и това е.

В Судан изродите забраниха изобщо музиката. кой скоро го каза тук - целта им е да опъват веригата на собствените сиподаници, за да видят колко далеч могат да стигнат с безобразията. А простите мюсюлмани си търпят шейховете и моллите и даже им се кланят. Което нямаше да е чак толкова неприятно, ако не се опитваха да пренесат тоя противен дух на покорство и в Европа.

Ние все пак сме доста ралични от казанските (грубо казано) българи. Християни сме, говорим славянски език и прочие. "Болгары" сме ние, а те са "булгары" на руски. И понеже в Русия все ще се намерят тукашни българи, хубаво е да не стават обърквания. А и извън казанските и тукашните българи, ще се намерят още доста племена и народи, които спокойно могат да си прикачат товаиме, а историята отдавна ни е отдалечила от тях. Проблемът с автохтонците е, че тия народи все са азиатски.

T 34, ти си некропатриот, човече

Апокрифните Евангелия не изникват едва сега. В Деяния на апостолите 21:8 се споменава за "евангелист Филип", а в края на посланието на апостол Павел до колосяните самият апостол споменава свое собствено послание до град Лаодикия,което също не е влязло в Новия завет. Няма как св. Павел да се е "редактирал" сам. 85-то апостолско правило включва в Новия завет две послания на св. Климент Римски до коринтяните, но по-късно Шестият вселенски събор ги премахва с второто си правило като обявява, че междувременно еретици са включили грешни твърдения в посланията на Климент. Имало е и колебания на съборите дали изобщо да се включи Откровението, но накрая са го приели. Както виждаш, това е стара и известна, а не крита информация. Има я на лесно откриваеми места - в Новия завет и в решенията на съборите. Никой не си е направил труда да я редактира. Значи всички приказки с редакциите, унищожаването и криенето са пълна партенка от ловци на сензации за неграмотници. Причината едни текстове да станат задължителни за християните, да се преписват масово и да се четат публично в църквите е, че са цялостни и завършени. Други текстове са оставени без внимание, а не са забранявани. Ако си намериш новите издания на Евангелията на Тома, на Филип, на Петър и останалите, ще видиш, че става дума за незавършени текстове. Отделно има послания от последователите на апостолите, които Църквата направо препоръчва, а не ги крие, нищо, че не са включени в Новия завет: съчиненията на Ириней Лионски, Папий Йераполски или Игнатий Антиохийски. И какво излиза? Всичката мистерия се оказва сапунен мехур. Христос не е писал, говорил е. Записвали са последователите му. Как защо има разногласия Защото сме хора и се дърляме за всичко. Че то и през иконобрския период е имало иконопочитатели. Е, не са били на власт. То и сега православието не е на мода, ама аз пак съм си православен. Има и ранна, има и средновековна, има и съвременна Църква. Не защото се отличават по вяра, а защото са от различни епохи. Та така. Днес свещениците у нас не са нито затворени, нито кой знае колко странни. Нормални женени мъже, които седят на една маса с роднини и приятели също като мене и тебе. И това ако е таен орден... Откак съм се родил, у нас е имало всичко два църковно-народни събора. При единия съм бил малък. На другия не ми е било работа да ходя. То и в Народното събрание не ходя често, ама си го има и без мене. Халифите издават фетви. Фетвата може да бъде административна или тълкувателна. какво повече има да се говори? Уммата в ислямския свят пунтира Църквата. Естествено, че можеш да четеш Евангелието в храма. Като клиросен певец не съм свещеник, но понякога чета при подкана от свещеника. А всеки, който пожелае, знае текстовете, вярва и може да пее, може да стане певец в храм. Можеш да го четеш и у дома, разбира се. Не знам какво се имапредвид под това, че ритуалът замествал смисъла. Смисълът на литургията е Причастието. Причастието не се осъществява без молитвите. Няма нито как, нито защо да си ги спестяваме.

Модът вика: "Стига спам!", тролът дудне: "Стига срам!"

Ох...