glishev

Общо взето, най-голямата масовост на редовния брак (бил той църковен или граждански) е през ХІХ и първата половина на ХХ в. Това се дължи на няколко фактора: много векове християнска пропаганда на брака като единствена форма на законно съжителство, после заместването на Църквата от светската държава, но със запазването и поемането на редица традиционни църковни ангажименти от държавата, пък и постепенното покачване на жизнения стандарт за относително голяма част от населението. Истината е, че исторически бракът далеч не е единствената форма на съжителство дори в Европа. Фактическият конкубинат или обикновеното безбрачно съжителство е било масово разпространено в ниските слоеве на обществата от Стария режим. Между "съпрузи" и "двойка" на практика не се е правела разлика. Разбира се, още в Стария режим Църквата се е стремяла да увеличи браковете за сметка на конкубинатите, но успехът й е бил много бавен и по-скоро ограничен в по-високите съсловия. По-горе вече казах, че този ангажимент по-успешно е поет от светските държави след Френската революция, но със запазване на много от църковната аргументация в полза на брака. Новите средства за информация и успешната държавна пропаганда през ХІХ в. увеличават много броя на браковете сред ниските слоеве. Говорело се е за облагородяване на нравите, разбира се. Наблюдава се и съдействие между религиозните институции и светските власти по този повод. След двете световни войни (особено след Втората) и след сексуалната революция бракът отново бие отбой. Причини - много, далеч не е само самата сексуална революция, при все че и тя има своето влияние. Ако подходим марксистки или може би просто позитивистично към тази тема, може да излезе, че в корените на сексуалната революция има и икономически причини. Бракът по същество е за буржоазията. Не е за студенти, не е за работници и не е за новата аристокрация от типа на Великия Гетсби. Доколкото остатъчните селяни са нещо като буржоазия по начин на живот (поне в Западна Европа), бракът вече е и като за тях. За брака на емигрантите в Европа по-трудно мога да говоря, той често е различен от нашите представи за равноправна моногамна двойка. Добре, но какво днес е или не е буржоазия? Начинът ни на мислене се е променил. Ние днес едновременно сме и не сме буржоа в сравнение с дядовците си. nik1 може би би казал, че и тревожността ни нараства. По всички тези причини днес не само не бързаме да се женим, а и не виждаме защо да го правим. Вредите в обществен план са очевидни, но фактите са такива. В крайна сметка човек се жени по любов, а не от патриотизъм... апропо, това също е концепция от ХІХ в.

"Ромел" не беше лош, така си е. Изтеглих си "Emperor" от 2008, ако не бъркам. Препоръчвам го. Сюжетът е от 1945. Япония. Капитулацията току-що е минала и генерал Макартър е поел окупацията на страната. На един от подчинените му е възложено да разследва ролята на Хирохито около избухването на войната. От това зависи дали императорът ще продължи да царува или ще бъде обесен. Естествено, драма. Има си и силните, и слабите страни. Като филм е съвсем прилично, без великоамерички изцепки. Препоръчвам го.

Ти остави че не е вярно, ами на това отгоре Двайсет и петото събрание е именно избитото. А какви личности е имало в него... Да се беше позасрамил малко Цанев, добре щеше да е. Но хайде - романист. Има право да пише, каквото си иска, включително и неверни неща. Лошото е, че има хиляди читатели, които взимат тия приказки за чиста монета; не правят разлика между литература (била тя добра или лоша) и действителност. Инак - да, версията на девиза явно е от последните десет години преди 44-а.

Като му дойде акълът в главата след куп безсмислени, но забавни "подвизи"

А, Ник, чудесен материал. Малко мрачно четиво, но пък съвсем на място.

В Струмица и околията й са струпани повече "бугарофили", тоест нормални македонци.

КГ, девизът ни е взет от белгийския герб и си значи точно "Съединението прави силата": L'union fait la force. На френски език е. Изразът е използван по много поводи и от много народи по света. Стамболов не е съчинил девиза, а го е използвал, за да го допълни със своя мисъл. Добро хрумване, но това не е "пълна форма" на девиза. Той си е просто такъв, какъвто го знаем. Интересно, че на монетите с номинал 50 стотинки от 1937 девизът се явява в малко изменена форма: "Въ единението е силата".

Бих нарекъл "замък" такава крепост, което е и резиденция или поне достатъчно сложен комплекс. Иначе укрепени кули с чисто отбранителни функции и обикновени крепости из България, разбира се, си има доста. А какво знаем за градски резиденции?

Статийката е... наивничка. Снимките не са добри, пък и това силно прилича на обикновена глинена купа, а не, да речем, на находките от Варненския некропол Няма смисъл да се пише и "най-уникална". Едно нещо или е уникално и повече не може да се каже за него, или... просто не е уникално.

Това е за друга тема, но не, няма приемлива диктатура... освен ако целта й не е временна.

Естествено, че манастирите и сами са феодали.

Тоест у нас "сеньорът" по-скоро е градски тип? Това е било така и в Италия докъм XII в., но не е попречило на крайния партикуларизъм там. Всъщност тук и там из северна Франция са се запазили резиденции на феодали в градски цитадели и през XIII в.

В сегашния сирийски конфликт няма положителни герои. Бунтавниците са фундита, правителството пък е лицемерно и не по-малко жестоко. Страда, разбира се, цялото цивилно население. И наистина християните са най-заплашени, при това из много страни, а не само в Сирия.

Май си е така, прав си.

А, тя анкетката е обновявана няколко пъти, Историкът сигурно би могъл да добави и твоята Португалска империя, за да си я изгласуваш

Така е, прав си, FairOaks Точно за това става дума. zorrro, "... своите пари" и "парите си" са еднакво правилни А еднакво неправилни в този случай са "... Вашите пари" и "парите Ви".

Не сме ли и християните хора? Ех, Митак, Митак...

FairOaks, в речника са допуснати демократизации, както и предполагах. Това според мен е зле. Във всеки случай запомни, че "отивам при майка ми" и "взимам парите ми" е по-скоро грешка. В речника попада поради неуспеха на много учители да преподадат добре материала си (а не "материала им"). Сам виждаш, че в случая с "жена си" и "жена му" новото правило показва безпринципност. Зитко, виждам, че Историк вече ти е показал кое как се пише Инак е хубаво, че знаеш какво е подлог. Браво.

Както стана ясно, режимът на Асад, макар и светски, не е никак розов. Но на негово място, при това с подкрепата на уж цивилизования свят идват истински чудовища - и то фундаменталистки. Християните в Близкия и Средния Изток са напълно пренебрегвани от западния свят (но да не се заблуждаваме - и на Русия не й пука за тях. Тези хора просто не са стратегически фактор, колкото и бездушно да звучи). Не виждам нищо добро за бъдещето на християните на изток. А и не само на тях - Ориентът за пореден път се превръща в месомелачка.

Правилно е да се каже и напише: "отивам при майка си". Иначе е: "майка ми идва при мен". Този, който върши действието в изречението, върви с "ми", "ти", "му" и така нататък, а този, спрямо когото някой друг върши действието, върви със "си". Тоест и на банкоматите надписът е неправилен: "Вземете Вашите пари". Правилното е: "Вземете своите пари" или "Вземете парите си" ( а не: "... парите Ви"). За да има "Вашите пари", трябва самите те да вършат действието. Например: "Вашите пари работят за вас". Ник, много мило казано, но по лични наблюдения ще те поправя: всичко, което казваш, е почти вярно, само дето всъщност повечето наши CEO-та просто не познават българското правило. Иначе в тези среди понякога се наблюдават нови форми на малък личен патриотизъм. Знам какво говоря

Бел. мод. К. Гербов, обърни внимание на предупреждението в горния си постинг. Моля, нека се върнем към самата дискусия. Ставаше дума за погребението на цар Борис и евентуалните военни почести. Всъщност какво представляват военните почести в България сега? Имам предвид самия ритуал.

Обаче Римската във всичките си разновидности е най-популярна, види се. Впрочем, това е естествено сред нас

Не правя този тип грешка, не ми го приписвай Изобщо е странно, че манастир може да бъде окачествен като "царски" и да е под управлението на монарха. Тоест това отново е център на власт. Кулата или малката крепост не са същото като замъка, замъкът е комплекс с много функции, включително мирновременни и властови. Точно това се опитвам да разбера - дали у нас тези функции не са били в по-голяма степен поети от манастирите. ОТ: Версай не е замък, да не го намесваме. Ако искаш да кажеш, че и на запад повечето замъци не са с размерите на Шато Гаяр - прав си.

Е, де, графе.

Последното за нещастие е вярно, Романе.