glishev

Или пък не, защото и в Библията пише, че не всичко, казано и направено от Христа се побира там. Всъщност в Библията изрично се споменава, че може да се разчита и на Преданието.

Боже, това били месеците, а аз, тупанът, се чудя какъв е тоя генитив в множествено число... простотията край няма

Бог да прости загиналите. Ние пък да не ги забравяме. И... 16 април е и денят, в който е приета и Търновската Конституция.

Цивилизацията е: куче в предния двор, цветя в задния, меки пантофи, хубава книга, стабилен нет, мусака в печката, бири в хладилника, здравна осигуровка и утре пак същото. Някоя и друга катедрала или галерия също е добре дошла.

Говорят се разни неща против Вазов, но човекът е напипал невероятни струни. "Първият..." и "Новото гробище.." са изключителни. Но и Дебелянов, който инак не е от любимите ми поети, е най-добър в "Тиха победа" и "Нощ към Солун". Оказало се е, че "Тиха победа" е донякъде пророческо, за съжаление. Всеки камикадзе би разбрал тези стихове, струва ми се.

Искай си, Еньо. Имаш право. Аз пък имам право да не искам гражданските ни права да бъдат прилагани зле. Пък да видим кой ще постигне своето.

Войниците и офицерите навсякъде са нормални. Смахнати са по-скоро генералите. Гледали сте "Червения барон" и прочие. Знаете за коледното примирие. Война. Шарена работа. А и нашият Георги Георгиев в "Един от Първа дивизия" пише доста интересни работи.

На мен разчетимото ми изглежда като TAYPEWN, тоест "на таврите".

И църковното, и частното Христово учение по-скоро е това: "Обичай Бога, прави добро на всички - дори на врагове". Друг е въпросът, че повечето сме негодни да правим такова добро.

Аспандиат може и да има право - Тойнби е добър (наистина е добър), но на места не трябва да му се предоверяваме.

Свещената земя на Англия в ръцете на нечестивите парцалоглавци би ми дошла в повече Но за арабски поход в Кент може да се помисли. А "Шехтри Мухаммад" е Мухаммад дьо Шартр

Не. А трябва ли непременно да го пише в Библията, за да го вярва християнинът?

Да, референдумът обсъжда даден въпрос, а изходът от референдума решава въпроса. Но има и въпроси, които не трябва да се повдигат официално. Например какво е мнението на България относно членството на Турция в ЕС. Ясно е, че всички (или почти всички) българи сме против Турция в Съюза. Но това не трябва да се заявява до момента, в който би се оказало, че българският глас ще реши въпроса. По вестници, телевизии, блогове и форуми, по радиостанции и дори от парламентарната трибуна можем да заявяваме каквото си искаме, разбира се. Че не искаме Турция в Съюза, че Турция не е готова и прочие, но официално трябва да си мълчим. Референдуми по въпроса за мнението на България, министерски изцепки и т. н. са недопустими. Ако се стигне до разглеждане на турската кандидатура, българските представители пак трябва да си траят до момента, в който евентуално не се окаже, че нещата отиват към приемане на кандидатурата и тогава нашият глас може да промени нещо. Само тогава България би могла да бъде открито против. А колко частни сондажи с другите европейски държави и отделно със самите турци и техните предложения за нас трябва да се направят преди това...

Аз съм против такъв референдум. Турция така или иначе няма шанс да влезе в Съюза - Ангела Меркел скоро го каза на турците. Само да си разваляме отношенията с Турция с такива референдуми - не си струва. Романа е прав.

Както чета дотук, оставам на стария си акъл. Има цивилизация в Османската империя, разбира се. Но тя не е самобитна. Оригиналното в нея е съчетаването на несъчетаеми елементи - гръцки и ислямски, да речем. Гръцки и персийски са съчетавани в ИРИ от ІІІ в., а гръцки и арабски - в бита на християните под абасидска власт. Но ислямска империя с копирани гръцки институции по-скоро е само османската. Богатството на османската култура или на странната цивилизация в Османската империя е именно в единството на противоположностите. Нещо такова намирам Димитрий Кицикис. Ако бъркам, има кой да уточни казаното.

Като казвам, че разговорният е на неграмотните, нямам предвид нещо лошо. И аз говоря, ами, разговорно. Не знам има ли нещо общо с "лунгур", но баба ми ми викаше "лупур", понякога "люпюр" и "люпюрин". И трите думи трябва да са от Симеоновградско. Другото й любимо оскърбление беше "пурдотин", което сто на сто е гръцка дума.

Отдавна твърдя, че д'Артанян и Перпинян са арменски имена. В тоя ред на мисли обаче трябва да се прибави за пълнота, че фамилията Люзинян, държала известно време троновете на Йерусалим и Кипър (а според "Роман за Мелюзина" - и на Малка Армения) също е арменска. Самият замък Люзинян в близост до Поатие прилича много на "Свети Месроп" в Ани. Въпрос единствено на време да се докаже и несъмненият арменски произход на Синдзян в Китай.

Това е началото на амбициозната бирена задача за алтернативна средовековна история на Западна Европа (732-1492) Напоследък с Аспандиат явно прекаляваме с бирата, което води до Златен век на алтернативките във форума. Но да бяхме само ние – здраве му кажи! Нашето е дребна работа, породена от злоупотреба с „Шуменско", пък и мащабът е нищожен. Ограничавани от литературен багаж, не можем да стигнем до космическия размах на застъпниците на Ново Възраждане, Шеста раса, рептилоидни конспирации, нибируидни мистерии, арменски загадки и прочие автохтонщини. Все пак – стараем се. Преди да продължа с поредното упражнение по стил, ще вметна, че може би рептилоидната мания вероятно е най-смислената от всички налудничави глупости, които човек може да прочете или изгледа. Тя поне има сериозен художествен бекграунд – митологичната рамка на култа към Ктхулу на Лъвкрафт. А оттук можем да върнем назад до Едгар По и пак да възлезем към мрачните дълбини на съзнанието и подсъзнанието, така добре извадени на светло, осмяни и ошамарени от Стивън Кинг. Но да се хващам с темата си. Коментирайте и поправяйте анахронизмите. Всъщност, като се замисля, какво щеше да стане, ако Карл Мартел бе превзел Галия - ами то и сега си става. В Марсилия шляпат повече арабски отколкото френски, на външните арондисмани в Париж трябва да им викат "ал-арондисман", а Айфеловата кула да я преименуват вече "Бурж ал-Айфел" и да й турят един полумесец отгоре. Изглежда, че победата на исляма е исторически предопределена... Тюх, Боже, опази!

Не можем да ги изключим. Ние сме роби на материята, за разлика от теб. Нали ти казвам, ако някой създаде нещо, а ти го откраднеш и го превърнеш в крайъгълен камък на съществуването си, значи не можем да те опишем и изследваме пълноценно, ако не вземем това откраднато нещо предвид. Но, макар и несъгласен с това мое удавено в конкретизаторска кал твърдение, ти все пак изброй характеристиките на чистата османска цивилизация, както ги виждаш.

Хм, ти тук поставяш проблема за Скитника-арменец, една изключително влиятелна фигура във фолклора на редица народи от ОпИРИ. Понеже модераторският екип на Глобализираните Либерални Израелски Шовинисти писа, че Армандиян се появява в хрониките ок. 1025 г., а според аспандиатистите все още е жив към 1469, това би трябвало да ни накара да се замислим и направо да се обърнем писмено към Умберто Еко за продължение на "Махалото...", озаглавено "Тайнственият пламък от махалото на предишния ден или Името на Баудолян". Впрочем, до месец ще сме научили истината.

Давай, Алва, излагай тезата. Но имай предвид, че тук сме все простовати филолози, археолози и историци и без примери няма да разберем "И като видя че не разбираха, говореше им чрез притчи", както пише Евангелистът... И тъй, прочие, следвайки Христовия пример, утвърди ни в османизма, чудни човече Лично аз не виждам проблем в това според употребата си даден обект дапринадлежи на две, че и повече цивилизации. Градът Йерусалим примерно, дори само като представа, принадлежи поне на три - ислямска, православна и западна. Тъй че давай смело и не се притеснявай от гръцките заемки.

Ъхъ, в разговорния език си е така, взимам си бележка Но това с "неграмотните" не го отбелязах за някого в дискусията. просто разговорният език си е на неграмотните. Не че и аз, дето се имам за що-годе ограмотен, не казвам "нема леб" или "бегай за бира"...

Е, Аспандиате, това, дето си го направил със западна Европа, е чудовищно То не са Меровинги, готи, лангобарди, английска мъка и германско разцепление Пък и Източна Византия или ОпИРИ (Още по-източна Римска империя) си е културна ценност, що я съсипа така Хубаво е да се добави, че около 1025 г. арменският нахарар Болгий Армандян се опитва да превземе Ечмиадзин и да принуди католикоса да го короняса за арменски цар, но католикосът го пленява с помощта на източновизантийските си стражи и го праща на съд в Едеса. Там падишах-автократорът Йоан Бодрус ал-Хаким ІІ осъжда нахарара на вечно изгнание. След дълги приключения, описани по-късно в приключенския роман "Подвизите на рицаря Арманд из Ориента (Венеция, печатницата на Алдо Мануцио, 1502)", Болгий Армандян се заселва в Пловдив. Няколко години по-късно се обявява за наследник на Едеския император и пловдивският севаст се вижда принуден да затвори смутителя в Бачковския манастир, където грузинските монаси издевателстват над нещастния арменец.

Има цивилизация в Османската империя, а дали самата цивилизация е османска - това е друг въпрос. Но Истамбул определено не е паланка при Селим и Сюлейман І. И на това отгоре има яки гръцки заемки.

Супер За Средновековието е добра идея да се съберат, а после може в отделна тема и за 1878-1945. Примерно Кукуш, 1913. Дотук имаме 970, Пловдив (а Преслав?); 1091, Левунион; Кардам при Маркели, седемстотин шейсет и някоя или седемдесет и някоя си година; двете първоначални битки на Никифор и Крум; Буртодизиос, 814; тези на Борис І (значидоста трябва да са от 852 до 889, после пак може би една в 893 и една - в 896); Самуил при Сперхей, 996. И аз ще добавя една-две. 4 септември 1207, Мосинопол. Смъртта на Бонифаций Монфератски. Това събитие влияе най-вече върху историята на Солун и Гърция. Т. нар. Солунско кралство не просъществува много дълго, а краят му води право към Клокотница. Боруй, 1208 и най-вече Пловдив, 1208. Когато император Анри бие българите на Борил, овладява Пловдив и получава клетвата за вярност на Алексий Слав. Кюстендил, 1330. Когато загива Михаил Шишман и на сърбите за първи път им се отварят възможности за разширение на юг и изток. Всъщност историята на ВБЦ е пълна с такива интересни моменти.