glishev

Нюейджърството май наистина не може да мине за секта, а по-скоро за мешавица. Еклектизъм някакъв. Такива неща всъщност не са нови и не са много агресивни (но пак не си падам по тях).

Това е поредната ми неточност. Иначе споменът ми трябва да е от "Деветдесет и трета година", където (струва ми се) я наричаха така.

Абе нещо вярно се разсейвам много напоследък.

В "Мълчанията" имаше забавна преписка, където се препоръчваше четенето на Тит Ливий за нуждите на армията

Тъй. Гледам си изданието на Именника на Иван Богданов от 1981 и на стр. 12 чета: Богданов се позовава на Уваровия, Московския и Погодинския преписи. Младост или не - три жени няма, предлози - също. Не знам кой е твоят източник, но явно те е въвел в заблуждение.

"Крумесий" по времето на Василий І? Чак толкова къркан не съм

Акритите. За да не припищи някой, че било от Уикипедията: Bartusis, Mark C. (1997), The Late Byzantine Army: Arms and Society 1204–1453, University of Pennsylvania Press, ISBN 0812216202 A. A. Vasiliev, Byzanine feudalism Kazhdan, Alexander, ed (1991). Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford University Press. pp. 47–48, 127–128. ISBN 978-0-19-504652-6. Makrypoulias, Christos (2007-01-25). "Ακρίτες" (in Greek). Encyclopedia of the Hellenic World - Asia Minor. http://asiaminor.ehw.gr/Forms/fLemmaBodyExtended.aspx?lemmaID=3478. Retrieved 2009-07-01. И се пише Theophanes Continuatus.

Някои от вас може да са ги виждали. Според мен тези снимки са достойни за илюстрации към "Мълчанията на полковник Брамбъл". На Н. В. Кайзера военен слон тегли дървен материал за немската армия. Някъде из Фландрия, 1917. На Н. В. британския крал военен слон в склад за амуниции в Шефилд, 1916.

Според теб Русалии и Сабазии са едно и също, както и "сайбия" и Сабазий, така ли? Впрочем, думата "сахиб" или "саиб" позната ли ти е?

Ой, пардон, шъ прощавате. Ама алкохолът не прощава, та оттам и грешката ми. Добре де, ама и Василий І трябва да е роден към 30-те. Тогава сведението за Крум става проблематично.

"Акрит" или "акритас" изобщо не е фамилно име, а по-скоро съсловно название. Акритите са си византийска прослойка.

Това с ерудираните изцепки идва оттам, че не съм многостранно, а много странно развита личност Всъщност има прослойка нет-юзъри от двата пола и от най-различни професии и възрасти, на които конкретността винаги им убягва. Просто им е скучно да се държат при фактите, каквато и да е темата. Друго си е, така, емоции да има, романтика, страсти и повечко пипер в квалификациите. А дали ще става дума за "остриженами главами" или за последните Олимпийски игри - няма значение. Това, че в преписите на Именника наистина не пише за жени и че няма предлог "с" на очакваното от теб място, е факт. Темата е мъртвородена, за съжаление. Иначе теми за бита на българите си струват. Коси, дрехи, храна, ежедневие - всичко това само по себе си е интересно, но трябва да почива на факти, а не на неверни предположения.

Мъка... мъка... и, в крайна сметка, скръб.

Много е чувал Борката за Сабазии... Фотий като добър ромей се фука с начетеност за Античността, от което на злия тюрк в Плиска не му и мигва дръпнатото оче

Абе, Иванко не трябва ли да е умрял в Пловдив? Кой ще го погребва в Търново и като как ще се е озовал трупът му там? Или Калоян го е излъгал, че му прощава за брат си, после го е отвлякъл българският скорцени-боил и така Иванко е завършил живота си, играейки карти с Балдуин в затвора Бас хващам, че Теодор Ласкарис и Алексий ІІІ биха били много изненадани от такава една версия на събитията.

Още по-интересантното е, че Василий , за да бъде отвличан и отглеждан от ювигито (айде да не е чак Крум, че много рано става), е трябвало да бъде роден към 830-а, да речем. И да е умрял, нали, у 1025 г. Тоз митичен Василий е като Карл Велики, дето според "Песен за Роланд" е чукнал къде двеста лазарника. Според същата достоверна поема пък цар Самуил е васал и помощник на емира на Сарагоса срещу Карл Велики (и следователно Самуил е роден близо двеста години преди... раждането си). Така че що ли се учудвам.

ОК, тогава се извинявам. Впрочем, къде е засвидетелствано името, че и аз да се ограмотя? А "княз" Боила продължава силно да ме смущава.

Вълкът козината си мени, но нрава - не Кой е католикът, този ужасяющ паполатрист, хулител на Троицата, несмислен мариист и юдействащ в причастието окаяник?

Темата става все по-невероятна. Това с пленничеството на Василий при Омуртаг ме уби!

Това "княз Боила" искрено ме удиви. За прабългарски боили и жупани съм чувал, за княз Борис - тоже, и за комити, управляващи отделните райони на държавата съм подочувал нещичко, за слявянски князе - пак, ама за прабългарски князе по комитатите - ич биля. А за личното име Боила да не говоря.

Не съм Г. Лишев, а М. Глишев

Браво на човека. Да излъжеш еретик е половин добро дело Дано не го надушат, че обикновено тия с екзотичните вярвания са неприятни типове.

Именно тя е дамата от площад Грев

Средноанглийското "slave" наистина вероятно има връзка с френското "esclave" и навлиза след ХІ в. и Завоеванието. Но "sclaf" за "роб" (чете се "шлаф") се среща още в староанглийски и скандинавски текстове (а в Исландия нормандско завоевание няма). Да не се бърка със "slaf" за "сън": "Беоулф", стт. 67-73, изд. на Хюъл Чикъринг: "Кралят поиска, за радост на всички, зала висока да вдигне, където гости да сбира и воини смели. Всички, които му Господ изпрати, с пир и подарък любезно да кани. Множество роби работиха здраво - бързо издигнаха зала прекрасна." В редакцията на превода в Omnia vincit amor (стр. 571) имам неточност: там е влязло като "множество люде", защото се бях подвел по превода на Франсис Гъмиър, който не навсякъде следва Клеберовото издание на оригинала. Разбира се, преводът има и други недостатъци, на първо място - че е правен с чисто художествена. Изданието на Хюъл Чикъринг е по-ново и там става дума тъкмо за "sclafen". Тъй или иначе, текстът на "Беоулф" е запазен отпреди Завоеванието и в него няма френски влияния освен ако не допуснем такива още преди 1066. Което може би не е съвсем изключено.

В Трън и цяло Знеполе има "ъ". Има го името на града, да речем. Според един местен виц, на трънски има три думи за "муха": муъц, муа и муенце. Има "пиъц" за площада в Трън. Отсреща в Босилеград също имат "ъ", а са доста близки с трънчаните. И те така