glishev

Разполагам с много интересен коментар на мой приятел полуиракчанин относно това интервю: коментарът е, че това мирише на партенка и пропаганда. Газ почти няма. Асад е имал много врагове в страната.

Манастирските грамоти могат да се огледат и не само през библиотеки. Примерно грамотите на български владетели за манастири са малобройни - и почти изцяло публикувани от Йордан Иванов и Венцеслав Начев. А сигурно и у Снегаров може да се намери нещо.

Наистина добър материал. Ланков си е специалист, спор няма, пък и за нарастващото и живително значение на черния пазар напук на пропагандата вече става дума много пъти в интервюта на емигранти от страната. Разделението на двата периода е доста добро. Парадоксално - неизбежната корупция на контролните органи косвено съдейства за удължаването на живота на режима, макар и пряко да подкопава авторитета му. Защото корупцията позволява функционирането на черния пазар, който пък създава елементарна поносимост на живота извън витрините на режима. Но дали това удължаване на режима няма да е временно? В другите страни от соцблока постепенно стана така, че влиянието на корупцията започна да надминава възможностите на режимите за контрол и в резултат тези режими или рухнаха, или успешно мимикрираха (в мафия - у нас, в държавен капитализъм - в Китай, в комбинация от двете - в Русия). Дали са уместни паралели между КНДР и Куба?

Кои са центровете на локална власт във Второто българско царство? Пък и не само в земите, зависими в един или друг момент от царя в Търново, а изобщо в Мизия, Тракия и Македония. Нека уточня преди да продължа - имам предвид присъствието на властта в ежедневието на колибите, махалите, селата и градчетата, отдалечени от големи центрове като Константинопол, Солун, Търново, София или Охрид. Задавам си този въпрос, защото се съмнявам в съществуването на балканска култура на замъка - поне такава, каквато в този период (ХІІ-ХV в.) съществува в Западна и Централна Европа. Не отричам, естествено, че и на Балканите има отделни крепости-резиденции, както и локални градски центрове с известни административни функции: няма дори нужда да се дават много примери като средешкия кефалия от грамотите на Йоан Шишман, големите владетели на Видин, Ловеч и Карвуна или като крепостите Цепина и Просек. Но дали по нашите земи има такава гъстота и такова значение на замъците и на градските резиденции като в други европейски региони? Засега имам своите резерви по темата. Струва ми се, че по-скоро чести са случаите, в които големите аристократи на Второто българско царство резидират във вторично укрепени за целта действащи манастири. Севастократори и деспоти говорят за "царски и деспотски" манастири - което е типично за Балканите. След османското нашествие определено има случаи на влиятелни християни, живеещи в манастири (тази практика продължава дори в началото на ХХ в.). Дали това не е остатък от по-стара практика? Разбира се, съвсем отделен е фактът, че в много случаи големите манастири на свой ред са едри земевладелци под закрилата на един или друг светски господар. Любопитно ми е да се почепка тази тема. Естествено, може да се заблуждавам и гъстотата на замъците да е по-малка просто поради средно по-големия размер на едрото земевладение, поради остатък от по-стара централизираност на балканските монархии в сравнение със западните или пък поради османските разрушения.

Всъщност нямаме кой знае какви спорове в темата. Да, наистина - "новите" правила не са нови. Част от тях са от миналата година и точно те са доста неадекватни. Други пък са по-стари и хептен не могат да минат за новост. Последните аз намирам за съвсем естествени, но виждам, че има хора с по-демократични разбирания за правописа. Там обаче не мога да не бъда консерватор - за мен езикът далеч не е само средство за бизнес, а има и собствена ценност.

Може и да е ставало дума: на български е преведена книгата "Империя на ужаса" или по-точно "Аквариумите на Пхенян" от Канг Чхол Хуан, емигрант от Севера и бивш трудов лагерист (при това авторът е от номенклатурен произход), под редакцията на френския журналист Пиер Ригуло. Много интересни неща има в тази книга, включително няколко пасажа за изграждането на северната номенклатура от средите на заможни корейски патриоти, емигрирали от Япония към Пхенян в 1945-1950.

Перкунас, няма да стане, нали виждаш

Това обаче не са доближавания до каквото и да било, а обикновена демократизация. Знаем как се демократизира правописът - винаги и само под влияние на недоограмотилите се. Не съм голям фен на ИБЕ към БАН, но в случая съм на страната на старците. Дните от седмицата, месеците и националностите на български се изписват с малка буква и това е то. Човек може спокойно да го научи до четвърти клас. Същото е и с думите на втора и трета позиция в развързани съкращения.

Интересно дали има статия по въпроса с притежателните местоимения. Все повече хора казват и пишат: "Отивам при майка ми", което е истинско безумие.

Няма как да разберем само от извадките на Снегаров - и то подбрани от Спандю само за наше забавление. Щом обаче са оцелели такива записи за дела, вероятно самите дела са били доста чести. КГ по едно време говореше нещо за обичайното право на българските селяни в по-късен период. Ако в по-ранния също е имало домашно право, раздавано направо в селата (и то вероятно в рамките на задругата), то до архиепископския съд сигурно са стигали само конкретни типове случаи. Те може и да са били типични, многобройни и прочие - хората навсякъде са еднакви и имат почти едни и същи проблеми. Много неща, които днес смятаме за съвсем естествени, тогава са минавали в графа "разврат". А иначе битовите историйки са най-веселата част от средновековната фактология. Умирам си за такива вехти клюки.

С удоволствие пак изчетох темата. Сюжетите вътре са достойни и за "Сто новели", и за "Сто нови новели". Спомних си за хубавата книга "Белетристика в архивите. Разкази и разказвачи в писмата за помилване във Франция през XVI век" на Натали Зимън Дейвис. Доста любопитно четиво, което показва, че най-вероятно източниците на френската ренесансова новела се коренят в съдебната система - защото юристите, които съставят писма за помилване, първо го правят в съответствие с литературен канон и второ използват тези писма извън работата си, за забавление., когато описаният казус е достатъчно интересен. Тук също ми направи впечатление честото позоваване на разводи и дела (явно пред съда на охридския архиепископ). Случаите звучат идентично с тези от новелите от XV в. и с примерите, дадени от Дейвис из съдебната практика в XVI в. Самата картина на ежедневието и нравите е жива и интересна. Любопитно би било да се четат оригиналните документи, разбира се. На практика единственото, което липсва в Охрид при едно сравнение с Франция е прослойката от професионални (светски) юристи и грамотни аристократи, които да превърнат тези казуси в забавни и поучителни разкази. Византия има своите новели. Разбира се, това ме подсеща и за старата ми тема относно светската литература на средновековна България.

Митак, ти направо ме застреля челно Ще го питам още утре, леле, какви неща научава човек по форумите

Новината изтече преди няколко седмици и веднага се оказа, че софтуерът е китайски. Това не е изненадващо; по-забавното е, че това велико достояние на севернокорейската промишленост все още не е съобщено на официалния сайт на КНДР, нито от официозния им канал в Тубата. Не че новината не е официална - такава си е, просто там много не държат на ъпдейти в Интернет, а продължават да разчитат само на традиционни средства дори за външната си пропаганда. Което пък показва невероятната изостаналост в мисленето дори на ръководството, та даже и на самия нов лидер. Ким Чен Ун или няма (възможност) да модернизира страната, или пък евентуално ще го прави много бавно. Скептик съм. А че никой на практика няма достъп до телефона, пък и че може би от него са произведени смешно малки количества - не се и съмнявам. Крайностите на соцпроизводството винаги са само театър. Ако това беше възможно, определено щях да си поръчам да ми доставят един смартфон "Ариранг". Че то това си е колекционерско бижу направо. Според мен всякаква работеща джаджа от КНДР е истински куриоз, следователно - съкровище за колекционери.

Ще си позволя и аз едно отклонение. Републиката у нас е само на двайсет и две години, защото Републиката и "Народната република" не са едно и също нещо. "Народната република" не е държава. Друг е въпросът дали и Републиката е успешна, но поне в нея има някакви опити за независимост. При "Народната република" такива изобщо не се забелязват. Тоест създаването на последната не е кой знае каква заслуга. Ако на някого му се ще нещо като Ден на Републиката, 12 юли е добра дата: тогава е приета действащата Конституция. Не че тя пък е особено кадърно списана, но все е по-малко унизителна от димитровската. Макар че 3 март и 24 май са напълно достатъчни празници, а ето че идва и 6 септември. Значи направо няма нужда от такъв предложен "Ден". Това е въпрос, годен за самостоятелна тема. След като това бе казано, ще повторя и аз като колегите по-горе: невъзможно е да се прави сериозно сравнение между цар Борис и Георги Димитров (освен с еднозначна учебна цел). Невъзможно е и да се сравнява мавзолеят на втория с погребението на първия. Просто не може. Не само че е несправедливо, ами е и проява на лош вкус. Направо казано - антибългарско е. Имаме действащ закон по този въпрос: Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Бел. мод. При това положение и при изрично заявеното намерение на администраторите да се избягват както политически спорове, така и офф-топик, нека се върнем на темата за цар Борис и да оставим Димитров за друга тема.

Бел. мод. Ще настоя за по-спокоен тон в темата. Иначе проблемът за безотговорността и рисковете при отглеждане на кучета е наистина сериозен. Човек може да си спомни за печалната участ на тайния агент Бретшнайдер. Добре че е майтапът, та да си кажем истината

Това е интересна мисъл, но завършва ли тя с мускул? Може би отдавна сме стигнали до мисли, които просто си остават в главите ни - или пък "мускулът" в случая е от движението на пръстите ни по клавиатурата. Ще помисля още по това, въпросът е годен и за Декартовия ум.

Само да припомня, не се карайте (Фашист прелетя )

Е, успех с промяната на конституцията http://www.youtube.com/watch?v=sAV1NsiJkRs

За съжаление, Вознесенка вече много трайно е свързана с Аспарух в съзнанията на средностатистическите любители на родната история. Заради ей такива неща харесвам мисълта, че работата на медиевистите е да отучват публиката от глупости, чути извън училище.

Абе не е и чак идеално, но повече идеалисти е имало, по това спор няма.

Кимам усърдно

Това за крайното изказване не беше към теб А могат и да не вървят заедно, не споря.

Фружине, Гравити - важното е да се държим като цивилизовани хора, подбудите могат да бъдат всякакви. Във всеки случай не бих говорил крайни неща за исляма само по една причина - тук може да четат наши съграждани мюсюлмани, а не бива да ги обиждаме на основа вярата на бащите им. Иначе е естествено всеки да смята своята вяра за най-добрата. Което пък не ми пречи да смятам, че светският, но консервативен режим е най-справедлив към всички вери, когато не е враждебен към тях. Иначе, Шейдс, Стефане, докато няма грубости или глупости, всичко е наред и няма защо темата да ходи в коша Един ходи на църква по едни причини, друг - по други. За мен, да кажем, ходенето до храма е и двете неща - и верска необходимост, и местен обичай. Двете неща не се изключват помежду си.

Ами ще четем, па ще видим как е написал човекът. Да прочетеш "Възвишението", не се излагай. Страшно ще ти хареса. Като за тебе е писана, както обичаш натуралните български работи.

Резунисты, сдайтесь