glishev

Що бе, нали знаеш любимата аналогия на фанатиците - ако сляп човек е на пътя на влак, можеш да го изблъскаш силно и няма да си простак, а герой. За фанатиците Адът е влакът, а мотлявещият се атеист е сляп човек в опасност и няма какво да му се церемонят. Моят фанатизъм е малко по-друг. Смятам, че понеже нищо не става без Бога, значи пак Той Си има планове и за атеистите (а и много атеисти са по-свестни хора от други, дето се бият в гърдите, че вярват). Тъй че не Му се меся. Той Си е създавал атеисти, Той ще Си ги спасява както намери за добре Което е добър религиозен аргумент в полза на търпимостта. При мен изследването и вярването си вървят заедно. Не е задължително двете да си пречат. Религиозните твърдения на по-кадърните богослови (да де, разбира се, византийските) ми звучат убедително, приемам ги за свое верую, а същевременно ги сравнявам помежду им, като и с чужди автори, чета и се опитвам да схващам точно какво са се опитвали да кажат. Понякога с успех, друг път - не. И в двата случая имаме сигурност на убеждението, но с различни резултати. Интересно, че с нормални невярващи се разбирам по-добре отколкото с класическия случай на кресливи фанатици. За мен техният зор да спасяват някого насила е обида към достойнството на религията. За тях аз съм едва ли не самият Дявол Може би сектантщината е това - на всяка цена да търсиш Дявола у другия. Що? Тома не е станал атеист, все пак.

А, що? От 1300, та до 1396 (и до 1453 за ромеите) контактите между Балканите и Запада стават все по-трескави. И интересът далеч не е само от византийска страна. Италианските държави, Арагон и Франция имат интереси на Балканите. А в биографията на Томас Малори четох, че един от чичовците му, хоспиталиер, е прекарал пет години на Родос, за да получи правото да управлява имот на ордена обратно в Англия. Действието става около 1415-1420. И това е било обичайна практика.

Истинският православен е последовател на св. Пантагрюелий и пие само сухи вина, разбира се Особено в онези времена, когато десертният токайски форминт не е бил изобретен. Така че наблюдението на наблюдателните е направо несъстоятелно и Църквата с праведно възмущение го отхвърля!

То затова са алтернативноисторическата фантастика, историческото моделиране и компютърните игри - за да бъде процесът обратим поне в нашето съзнание Инак самата политическа дезинтеграция би могла да бъде и обратима, стига да има подходящи условия. Веднага давам пример - Франкското кралство при Меровингите е в кипеж, при Пипин Къси е по-скоро централизирано, при Юг Капе е едно нищо, а при Луи ХІV Франция е по-здраво закована отвсякога. Та ако в нашия случай османците ги няма, а маджарите вземат, че се замотаят в междуособици, България, Сърбия, Византия и прочие може би имат своя шанс.

Пък аз реших, че има български тюркоавтохтонци. Иначе да, в Турция също боледуват от глупостите, от които ние и БЮРМ-овските братовчеди страдаме.

Фанатизмът в класическия му креслив вид невинаги е от несигурност. В половината случай вероятно бива проявяван тъкмо заради пълната сигурност, че ако другарчето не повярва като теб, ще се пържи. Всъщност всичко може да бъде проява на фанатизъм, включително и търпимостта. Ако човек е убеден в невероятното превъзходство на убежденията си, той би могъл да бъде и безкрайно търпим. А иначе в религията има сериозни рационални възможности. Иначе нямаше да е възможен Тома Аквински. Но Тома не е фанатик в кресливия вариант, разбира се.

Ох, колкото българи, толкова исторически мистерии. Сега пък не бил убиван...

Е, да, тук си прав, Аспандиате.

Да, на лейбгвардейския на Негово Величество улански кумански полк То по ония времена и особено по тия места униформата изобщо позната ли е?

Абе има вяра и вяра. Човек като е средностатистически практикуващ католик или православен, си е на място. Папка блажно през пости, крие данъци, заглежда отсрещния пол като всички нормални граждани и ако се срамува, то е пред себе си и Бога, а не публично и досадно. Размишлява си нещо за вярата, интересува се, може би се вълнува - това е прекрасно, докато не пречи никому. А като си сектант, си си луд за връзване, братче, и няма оправия. То не е постоянен опит да вкараш останалите в пътя, не е пръскане на огън, жупел и плюнки, не е чудо. А вярата трябва да е лична работа. Дори донякъде цивилизоващ фактор. Ето затова дискретният чар на буржоазията включва ходене на църква, ритуала по свещичката и прекръстването, поне веднъж в живота преглеждане на Евангелието и рутинно просълзяване, когато се разнесе запис на Борис Христов. Сектантите наричат това лицемерие... варвари. Всъщност има и приличен брой старомодни атеисти, които са бетонно православни, ако ме разбирате (във Франция е така с католиците) И това хич не е лошо.

Абе, Качо, ти изтрепа рибоците с карбид Я кажи повече за тюркоавтохтонците, това ме изненада като информация. Не съм срещал такива екземпляри. Скоро прочетох някъде мнението, че автохтонизмът може да бъде изучаван вече и като самостоятелен предмет на изследване. Иначе, момци, не се заблуждавайте. Всъщност сигурно знаете, че "авто-хтонен" е гръцка думичка и се отнася до местния произход на даден човек или население. Тукидид казва, че атиняните сами се смятат за автохтонни, тоест за потомци на местно население от памти века, а не на преселници от другаде.

Едно идиотско наблюдение: човек като каже, че е православен, има хора, които направо почват да се притесняват. Понякога са харизматични петдесятници, друг път са просто кифли, според които вероятно православният на всяка цена трябва да е небръснат, мърляв и благочестив. А то, слава Богу, съвсем не е така

Яко Падам си по алтернативките. Впрочем, смятам, че без османците България, Сърбия, Молдовлахийските земи, а може би и Византия все пак биха оцелели и вероятно постепенно биха надмогнали унгарската експанзия. Все пак, да не забравяме, че Унгария има свои вътрешни проблеми, а и в ХVІ в. Реформацията й взима здравето (което в реалната история донякъде е подпомогнало османското завоевание на Маджарско). Може да си поразсъждаваме и за евентуални полско-литовски действия в Молдова, Влашко и Трансилвания. Според мен истинските проблеми на една пощадена от османците България, че и изобщо на балканските държави биха започнали по-скоро с възхода на Русия в ХVІІ-ХVІІІ в.

Е, то това не е трагично. По-скоро е естествено.

Also sprach Perkūnas: Автохтонци, направо сте напаст... Което си е право, право си е. Изпозанавпрочем, автохтонистката мисъл по нета ражда вече и фолклор. Има неориентирани другари, които смятат, че думата "автохтонизъм" сама по себе си е някаква обида с много сложно значение и говорят за "азиатски автохтонизъм" по адрес на иранската и тюрко-алтайската теория А се е появил и изразът "дошляшки теории", с който се обозначават презрително всички твърдения за идване на българите на Балканите в ранното Средновековие

О, не, не пак, не отново Голям ужас цари от това пусто бабино православие, мамка му и прасе. Стига бе, не може поповете и възрастните им енориашки да са чак толкоз страшни за здравомислието на нацията Пък аз, тупанът, нито проповядвам да псуваме, бием и тормозим жалките друговерци, нито съм дърт, отчаян или особено тъп, а все пак си седя православен като една статистическа аномалия... половината ми авери и те така. Но за да оправдая донякъде лошото мнение за православните, ще си призная, че за мен нюейджърите са фенове на културния и духовния тюрлюгювеч. Пък аз като ортодоксален фашизоид тюрлюгювеча го консумирам само в кулинарен вид и хем нали се правя, че само като минат постите...

А, така наречените "зилоти" (прекалени светци според мен) са големи магарета. Има ги и не стават хора от тях.

Не, Рицарю, прекалено зле си настроен към чуждата историография. И това вероятно е, защото не я четеш. Религиозният поглед, протестантски или католически, отдавна не е на мода освен сред някои по-класически френски автори. Пък и той никога не е толкова евтино пропаганден, колкото си го представяш. И трябва да се познава. Много наши читатели правят тази глупава, груба и безмислена грешка - подозрителни са към чуждата историография. Разбирам да имаш съмнения в съветски произведения от 30-те до 60-те години, в гръцки или сръбски средношколски помагала, но иначе е адски провинциално да се гледа изпод вежди на чуждата медиевистика изобщо. И води до простотия. Извън пропагандните сънища и страхове (които наистина са предизвикани от соц-простаците у нас, за които е било много изгодно само те да четат чужда медиевистика) има и страхотно развитие на методологията. Аз поне мога да сравня Огюстен Тиери с Марк Блок и ми висва ченето. Ние тук не сме на нивото дори само на тиери като ерудиция, па какво остава да се равняваме с Блок по ерудиция плюс ловкост на боравене с историографски, археологически, архивен и друг материал. Запомни - подозрителността към големите чужди медиевисти служи на собствената ни посредственост. Набий си го в главата, защото е срамно човек да робува на предразсъдъците на жалките наши автори от 50-те години. Точно от тая провинциална соц-мъка трябва да се отървем. Иначе се забиваме в клишетата, от които уж искаме да избягаме. По това няма да дискутирам. То е принципен въпрос. Който не чете - мълчи. А и много се отклоняваш от темата. Тя е за българските грешки и глупости, а не в обвиняването на чуждите, че биели негрите.

Отиваме преди няколко години с един приятел, и той студентстващ по историята (а може и още ученици в горните класове да сме били), да видим костите на Калоян. Те тогава бяха докарани от Търново и изложени в Галерията (в Двореца). Даже от НИМ бяха отстъпили за малко безценния пръстен, та да е пълно бойното снаряжение. В заличката почти празно, двама-трима пазещи скучаят. Ние с момчето седим благоговейно пред скелета, той изложен в стъкло, атмосфера - тържествена като в мавзолея на Георги Димитров. Около костите се търкалят две-три бутафорни парчета дърво. Помня зъбите. Отлични здрави бели зъби. Бая висок мъж, за съжаление задната стена на черепа беше рухнала, та не си личеше къде го е млатнал византиец на младини (а с авера ми много разчитахме да видим). От чиста скука едно девойче-археоложка от Търново седна да ни обяснява кое как и защо и ни разби детския ентусиазъм. Каза, че костите са датирани в кое да е време от ХІІ до ХІV в., че за времето, за което мъртвият цар е докаран от Солун до Търново, все е имало кога да му направят саркофаг, а скелетът тук е намерен с миниатюрни останки от дърво около себе си; че на пръстена би трябвало да пише не "Калоянов пръстен", а все пак "Пръстен на цар Калоян", "Калоян цар" или пък "Йоан цар". За капак добави и някаква неприлична история за пиян археолог през 1978, след чиято проява се появили следите от сол по костите Смачка ни патриотизма тая девойка. Ние, разбира се, веднага заявихме, че като не е сигурно да е царят, може барем севастократор Калоян да е (зер много искахме да сме се пулили пред титулувани мощи). Жената се смили над нас и каза, че да, може. Тъй и тъй, все пак с тоя пръстен не може да е случаен човек, пък и бил открит с миниатюрни късчета от червеникав текстил около себе си. После се дзверихме с колегата пред черепната въстановка и много доволно решихме, че има нещо азиатско в очите (щото, нали, куманска жилка), кимнахме мъдро, изгледахме влажно търновската археоложка и се отнесохме към Царската градинка, където си взехме бири, седнахме на Малката цица и дъъълго раздувахме.

У нас обикновено за ерес те "предават на анатема", от което светските последици не са много ясни. От обвинението имаш право да се защитиш лично пред духовен съд. По византийското законодателство не можеш да заемаш държавни и църковни длъжности, ако са те изобличили като еретик. Членовредителни наказания има само за бунтове, грабежи, изнасилвания и убийства. Може да те екзекутират, ако се окаже, че не просто си еретик, а си проповядвал гледищата си на други - тоест ако си по-главен еретик. Тия неща ги има в решенията на съборите и се отнасят не само до духовници, но и до миряни и явно са съгласувани с византийското законодателство. А съборните решения имат задължителен характер за всички православни народи през Средновековието, така че явно кой знае колко екзекуции на еретици не е имало. на всичкото отгоре има абсолютно легално пребиваващи еретици в България и Византия. По времето на ВБЦ Пловдив с областта си е оспорвана земя. И византийските, и българските й собственици търпят там една доста сериозна общност от павликяни, които са си еретици от православна гледна точка. В България и Византия освен това има и арменци, а те също са еретици от позицията на Цариградската и Търновската патриаршия. Никой не ги преследва или обръща в православието. В западна България има настанени немски рудничари. Те си остават католици и никой не ги закача. Да не говорим, че и по време на Латинската империя (през част от който период нашата Църква е униатска), и след въстановяването на българската патриаршия и на Византия по Балканите шават католически пратеници, търговци и поклонници, които не само не са преследвани, ами често са и добре посрещани. А католицизмът за православните пак е ерес. По-точно няколко ереси на куп. Еврейска махала в Търново си има и самите евреи явно нямат проблемите, които се струпват на западните им братовчеди с гоненията и гетата. А те не са еретици, ами направо друговерци. Че даже има и еврейка, станала царица (е, вярно, нямало е как, покръстила се е жената от приличие). Доколкото знам, в западноевропейските средновековни армии наемническите корпуси са пак съставени от католици. Обаче в България и Византия се срещат турски и татарски отряди, а там православните са кът. За сравнение - в кръстоносните държави на изток има отряди туркопули, но много от тях са или християни-маронити, или направо католици. И пак кръстоносните армии с техните туркопули и ориентализирани франки са правели шокиращо впечатление на свикналите с пълна монокултурност на обкръжението западняци. Във Византия си е имало лагери, крепости, къщи, свободно ползвани от всякаква иноверна паплач в армията - още от Константин Велики, та до Консатнтин ХІ. Знаем, че са анатемосвани яростно, а може би и преследвани т.нар. адамити и жидовстващи. Тоест някакви еретици, които може би са ходели голи (за да подражават на Адам отпреди Грехопадението) и някакви други, които вероятно са спазвали старозаветните празници и обичаи и са искали да живеят по Моисеевите закони. И, то се знае, вечните богомили, които обаче просто се споменават в списъка с анатемите, щото вероятно рано са се свършили в България. Сърбите пък имат отряд "витязи", нещо като рицари, при Стефан Лазаревич. Вътре влизат сърби, бошнаци, хървати, маджари, българи, италианци. Все някои не са православни. Може и някой босненски патарен да се е завъртял освен католиците. Пак еретик. Чел съм, че западните наемници на епирския деспот си имали собствено знаме. Ясно, че в балканските армии са се допускали хора от всякакви религии. И това не е само в ХІІІ-ХV в. Знаем, че византийската армия по всяко време е космополитна (нали кръстоносците заварват датчани и англичани в Цариград), както и изобщо видът на цариградските улици. За това има отделени няколко хубави страници с цитати в "Руската колония в Константинопол". При Крум в българската армия попадат няколко араби, вероятно кръстени, но това пак не трябва да им е помагало особено - нали Крум и Омуртаг преследват християните. Та така. На Балканите е било по-лесно да си еретик или друговерец отколкото в западна Европа. И не само в армията, но там особено. Такова нещо в западна Европа има съвсем за кратко в Испания (когато се появяват първите мавритански васали на Арагон и Кастилия, но те не се задържат) и в Сицилия при Фридрих ІІ, който просто е обичал да има всякакви хора около себе си (но Фридрих е изключителна фигура, образ невъзможен). после в османските войски пак се появяват християнски отряди. В ХVІ-ХVІІІ в. Жечпосполита и Унгария са доста веротърпими страни. Там Реформацията, католицизмът и православието си виреят заедно.

Дано, дано. ще се радвам всичко да е така приятно, както ми го описвате. но си имам и едно наум, де. И нашите не са светци.

Може това да е второ Тъмръшлийско клане. Но може и аз да греша, разбира се.

Да, така наречените башибозуци, които учителките ни са ни представяли като някакви страшни азиатски изверги, доста често се оказват мизерни татари или нашенски помаци.

Качо dixit: "... педогогическите дисциплини, които заемат около 20% от материала в ИФ - разни дидактики, методики, педагогики,психологии и прочие дивотии, от които ползата в реалното праподаване е точно 0." А баш! Даскалицата ми по педагогика Мария Костова беше невероятно смешен човек и непрекъснато разправяше как учениците трябвало да бъдат щадени и уважавани. По-късно винаги съм се държал с тях като с нормални хора - говоря разбрано, но не съм се опитвал да им се харесвам. Оказа се, че това им действа добре и им харесва.

КГ, засега знам това по спомени. През есента или ранната зима на 1878 може би две хиляди мюсюлмани (и по-голяма цифра съм чувал, ама не знам коя е вярна) си тръгват от софия, щото между тях е плъзнал слух, че русите идват и едва ли не живи ще ги ядат. До Владая в дефилето са се струпали шопи, които ги нападат, убиват целите семейства и ги ограбват. А Тъмръшлийското клане трябва да е станало скоро преди Априлското въстание (ако не греша) в помашко село близо до Батак. Там християните са убили много помаци. Трябва пак да проверя кой освен Захарий беше писал за това, но мисля, че съществува и изразът "българската гражданска война" за това нещо. Идиотската история е, че в единия случай българи-мюсюлмани са убити от християни, а във втория роднините и приятелите на жертвите си го връщат на съседите на убийците. И в 1885 при Съединението Амет аа Тъмръшлията се бои да не би със Съединението християните пак да тръгнат да колят помаци, не знае какво да прави, по едно време даже заплашва, че щял да превзема Пловдив, та трябва Захарий Стоянов да ходи да го успокоява. И ако не се лъжа, точно териториите около селата на тъмръшлиите са отстъпени на Турция в 1885, за да се запази Съединението и мирът в Родопите. Но ако бъркам, нека някой по-знаещ да ме поправи. В 1905, пак без да съм напълно сигурен, на Фердинанд му хрумва да поизгони малко гърци от Анхиало и над града даже е разположена артилерия да ги плаши, така че може би стотина семейства напускат градчето и заминават за Гърция.