-
Брой отговори
10135 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
137
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ glishev
-
То затова е казано, че във виното е истината
-
Нямам мат`рял под ръка Но ще потърся нещо, голословието е празна работа. В 1911-12 Кирил Христов съчинява един куп пропагандни гадости за нашата армия. Има биографичен филм за К. Х., нарича се "Духът и камъните" и може би го има в Колибката. Та там има кадри с пропагандни плакати и няколко пропагандни стихотворения на Христов. Отвратителни подкани към разправа с турците са включени вътре. А на един от афишите директно пишеше: "Българино, не б&ди светецъ - убивай". Иначе от 1913 има невероятно ужасен български пропаганден сборник с писма на гръцки войници. Явно някаква военна поща е била заловена от нашите през Междусъюзническата и е била издадена тутакси, защото е невероятно показателна. Повечето писма със смесица от ужас и отвращение (от офицерите има и радостни, мамицата им) разказват за унищожаването на български селища в Беломорието и Леринско. А в 1915-1917, ако и този период те интересува, има български жестокости в Косово и Нишко. Мисля, че в 1915 наши войници за съжаление убиват метохийския митрополит (Артемий или Арсений май му е името). Но това е епохата на "па шта си ти" и реакцията на нашите не е никак кротка. По същото време в "Песни за Македония" Вазов ехидно включва като мото един сръбски стих, който в тоя момент сигурно е звучал доста горчиво за сърбите: "Не може истодобно блистати врх Балкана и круна Симеона, и скиптар цар Душана." Стихотворението е адресирано директно до автора на тези думи и завършва със сардоничното: "поете мой, да кажа ли: "Честито"?" Иначе Георги Георгиев в "Един от Първа дивизия" говори с доста симпатия за румънците в разказа за кампанията от 1916. Явно около него не е имало ексцесии, пък и той самият е човек на честта, та нито би пропуснал нещо такова, нито би го похвалил.
-
Добре де, извинявай. Може би си прав. Няма да ги храня повече горките автохтонисти. Peace
-
Тоест, теб те интересуват събития от 1879-1911. Точно преди твоя период ще се намерят две неприятни събития: Тъмръшлийското клане (което е тясно свързано с Баташкото) и избиването на софийските турци във Владая. В 1905, ако не бъркам, има репресии (но без убийства и насилие, слава Богу) срещу гръцко население по Черноморието. В Поморие, ако не греша.
-
Аспандиате, край, ние няма вече Ма то как да се не дърляш, направо си е удоволствие. Впрочем, Иванко, ако в кривото учите, че на латински servus или на италиански schiavo не значи "роб", значи във ФКНФ наистина биха ви късали
-
Бедний Фол...
-
Ама хич не си прав. Какво да ме питаш - аз вече отговорих на това. "Стройна езическа култова религия" е някакво речниково недоразумение от рода на "официален епиграфски паметник" или "интерпретацио римо-грека", дето не е нито на латински, нито на български. Раждаш бисери. Не знам между тотемизма и анимизма дали си учил разликата, ама нейсе. Щото и "тотемен анимизъм" отива при бисерите. Пък и анимистки и тотемистки следи ще намериш и в това, което наричаш (неточно) "елинизъм", тоест в гръцките култове. Па ако ще орфизмът да е най-стройната от всички религии (което са Фолови измислици), то нямаме никакви данни в извори или археология, които да говорят, че Омуртаг е следвал същата религия. Тъй че да прощаваш. Автохтонщината е глупост и за втори път ти казвам, че сам нанасяш обида на интелекта си като й вярваш.
-
Па то нАучните интереси са си баш за тва - обмяна на опит по кръчмите. Хората затова са измислили конгреси, фестове, доклади, гост-лектории...
-
Аре бе, Рицарю, аман вече от твоите изцепки. Баш па Перко ако е олекнал.
-
Афанасий Никитин кърти мивки
-
Нищо не разбирам, но звучи изключително интересно Всъщност може би повечето от нас донякъде минават по този път в края на живота си - от лекари, инженери и адвокати ставаме пенсионери, от пенсионери - нещо като дечица, а накрая, уви, изходни материали. В началото на живота пък е обратното, така че не звучи чак толкова невъзможно.
-
Качо, тук си точен. Това пак е за темата с грешките в историографията ни.
-
Цухлев, вярно, че това беше името на автора. Ами жалко за втория том. Дорис е права за трудното равновесие между патриотарщината и нихилизма. За себе си знам, че не се отъждествявам изцяло със старите българи. Това ми помага по някакъв начин да се радвам на успехите и победите им без да ги преувеличавам и без да отхвърлям или претупвам провалите и пораженията. В политически смисъл се смятам за свързан с Възраждането и с Третата българска държава. Това ми позволява да си говоря и пиша спокойно за Средновековието, което ми стои някак повече като хоби. Там имам интерес, имам някакви познания, имам страст към фактите, но не и към "българщинАта". Докато за Възраждането, за Третото царство и за последните седемдесетина години почти не говоря (освен на чашка), щото наистина ставам пристрастен. В един момент се оказва, че са намесени и хора от семейството ми и обективността отива по дяволите. Затова ми е най-лесно и да си дълбая в западноевропейска проблематика - като чета и пиша за Англия и Скандинавия няма шанс да бъда нито нихилист, нито шовинист. Лошо, че тук пък публиката на такъв интерес не е много голяма. Но нищо не е идеално, нали затова си вадя хляба с преводи и даскалуване, а не с изследвания (то и никой не би пуснал друго освен статия от мен - за публикация на цялостен труд нямам шанс, а не ми се ще да се погребвам в СУ като докторант).
-
Кен лий! Либу либу даучюууу!
-
Виж по-назад в темата за автохтонците и славяните Повечето тракомани смятат, че славяни няма, не е имало и няма да има. Ако пък ти лично си автохтонист по убеждение, а признаваш съществуването на славянски езици, значи си представител на нов подвид в автохтонизма. Което пак показва що за бъркотия е при автохтонците... И съм напълно несъгласен с трактовките ти за власите. Още ИЦА-та, Аспандиат и КГ показаха как стоят нещата там преди да се скапе форумът.
-
Да, ние май наистина още не сме сигурни в това кои и колко са владетелите на ПБЦ, особено в VІІІ в. Йордан Андреев, Бешевлиев и Москов са я натворили една неразбория (като аз, разбира се, се кълна в св. Бешевлиев, ама чак пък толкоз). За неяснотите около Роман и Самуил сме говорили вече. Не са много ясни и границите на България в няколко средновековни момента. Името на Ивайло е бая съмнително. Не си знаем много добре църковната история. Тя не се и изучава. Виждал съм една "История на българската Църква", т. І от два, издадена в 1910. Не мога да коментирам добра ли е. Във всеки случай никога не съм виждал списък на българските епархии. Нямам предвид десетината големи архидиоцеза, тях си ги знаем. Но нали доста игумени на манастири у нас са титулярни епископи със съответната титла. Това и досега си е така. Тия титли (примерно Велички епископ, Знеполски епископ, Стобийски епископ) може би са към петдесетина или пък повече. Всяка от тия титулярни епархии е свързана с някаква топонимия. Откога са тия названия и имат ли поне част от тях нещо общо със Средновековието е супер интересен въпрос, а по него не знам изследвания. Което е идиотски момент. Всъщност, ако бъркам, ще е хубаво.
-
Готино интервю, пейстнах си го в Уърда. Това с разбитото яйце, което скача обратно на масата, самосглабяйки се по пътя, ако го видя - директно ставам монах. След пет години ще съм патриарх и ще проповядвам отваряне на свещени птицеферми.
-
В такъв случай вероятно е уредничка, Качо. Мария някоя си, не помня цялото име. Може би Мария Карадечева, щото е майка на мой приятел, пък той е Карадечев по фамилия. А онова може да е било някакъв друг маргинален проект за история на Пловдив. Нали ти казвам, изсулих се бързо и невъзпитано и не слушах двете госпожи. И да, ходихме на Рахат-тепе. Аз си падам да хапвам там, щото е евтино, приятно е, пък и не те обслужват зле, бавно, скъпо и с отровни неща като в "Алафрангите", където обикновено ходят по-заблудените. Кошмар. Ако тия работи, дето ги казваш, са верни, значи Божилов верно се е олял като ги е предговарял. Жалко, щото аз го харесвам като автор. А, Стоедине, прав си за подписа, сега ще го оправя. Ми да, аз известно преподавах история. Имах такъв проблем - хлапетата трябва да зазубрят някакъв обем информация, дори тя да е тъпа, за да покрият изискванията за изпита по история на СУ. Същевременно част от тях са будни типове, четат и им е интересно, та е грехота да им говоря само простотии. Реших си проблема така: в час говоря каквото се иска за влизане в СУ като съм предупредил, че който влезе, бързо трябва да забрави тия глупости. За по-любопитните имах време - направихме си кръжок по история и там съм им предлагал и книги, и материали от нета, и сме дискутирали. На тях им беше интересно, а на мен - полезно, щото те понякога задават страхотни въпроси, а и логиката им е здрава. Иначе действително съм на мнение, че православието е важно за нас като нация. И за мен като личност, разбира се. А с Торн и с теб съм съгласен - патриотарщините и казионните простотии трябва да се избягват.
-
Славянският писмен език е официален на владишките и воеводските канцеларии във Влашко, а населението говори на безобразна смесица от славянски и романски. Надписи на кирилица, ама на романски, хем от православни власи има достатъчно. За северната граница на ВБЦ няма какво да говорим. Тъй или иначе, тук темата е за автохтонството. Да не я разводняваме. Както виждам, ти признаваш съществуването на славянски езици. Това само по себе си е добре: означава, че не си автохтонец.
-
Последния постинг малко не ти го разбрах. Предъвчи като за идиот Е, не, романският език на власите е факт, Рицарю. Че какъв е проблемът при колобрите и шаманските работи? Не, от нея съм чел всичко излизало. Не харесвам по-новите й работи. Ако тя е бъдещето, това бъдеще трябва да се избегне. Пак повтарям, самата тя е очарователен събеседник и е невероятно ерудирана. Просто не вярвам в нещата, които говори. Впрочем, за патриотизма на автохтонските нет-сърфисти:
-
Това не е монтаж, а типичен съветски ретуш - дорисовка.
-
Тука Рицарят е прав. Аз като православно фунди ще се обадя, че не може то така. Мале, ужас! За тая история на Пловдив се опитваха да ме набутат Значи, отивам аз на Толкин-феста в Пловдив миналото лято. А там Фестът тече в сградите на РИМ (споко, Рицарю, не са ватиканските сараи, а Регионалния исторически музей ). Имам си аз темица, говоря, ставам. Шефката на музея, много симпатична госпожа, ме запознава с някаква възрастна дама, която иска да пише история на Пловдив и ми казва, че събирала млади хора за екип - да й помагали да събере материала, пък аз нали съм от ИИ. За пари не стана дума, концепцията беше абсолютно мъглява, всичко беше много възрожденско и се радвам, че се изсулих по терлици от ситуацията.