glishev

А, Рицарю Те така се говори, всичко на масата. Големо евалла ти правим. За понятията "румънци", "аромъни" и "лимба ромъна" стана дума в темата за власите (а май дори и в оная за Арброутската декларация). Общо взето, фактите са, че власите си говорят "лимба ромъна", демек "римски език" още бая преди ХІХ в., така че тук става дума за съхранена исторически идентичност, а не за пропаганда или наложен модел. Това, за което говориш - меренето на всички анроди по аршина на Рим и Гърция - отдавна не е актуално. Всъщност големи автори като Браун разколебават този модел и реално говорят за влиянието на провинциите над центъра, за местни специфики, за културни влияния, навлизащи през границите. В Англия по тия въпроси пишат доста, а и то си е ясно. Така че тук се сражаваш с вятърна мелница. Има си я палеобалканската култура. За нея май и тема има. Халколитната цивилизация май беше. Тя е отпреди траките, разбира се. И е интересна за изследване, но там само археолозите имат думата. Знаеш, че античните известия за нашествия и миграции са едно, а приказките на крайните перковци - съвсем друго. Кари в Египет може да са ходили, но това не значи, че траките са създали Египет. За полуинтелигентите и тяхната хиперактивност си абсолютно прав! Точен, на място и без грешка. Ся, ти казваш, че полуинтелигентите били едва ли не умело и подло насочвани. Подозираш хитър заговор, дето се вика. Аз съм на още по-крайно мнение. Смятам, че те са толкова неприятни и вредни, че се "самосезират". Не им трябва някой да ги насочва, за да окепазят всяка научна теза. Общо взето, споровете между автохтонци, иранисти и тюрко-алтаисти се водят така: Да го туря на баба ти, ти ли ше ми викаш турчин? Кой е турчин бе, ти Крума Страшний ли наричаш турчин? Кви траки бе, грък миризлив... и така нататък. Следват чалга, "Шуми Марица", кебапчета и ракия. Кухненска патриотарщина. Това го има не само у нас, но тук чалгата, полуинтелигентността и тъпотиите са на мода. Всъщност са на власт. Като най-големите тъпаци са най-кресливи и многобройни. Причините са много, чуждият деморализиращ фактор си го има, но и нашата собствена податливост е за бой. А така, иранистите също имат някои несигурности помежду си (още им е много млада теорията, сега се стиковат). Но при тях има и учени глави, та имат повече шанс да изработят стройна позиция докато при автохтонистите няма ни един, ама ни един историк, филолог или археолог. Което обрича автохтонизма на Гайдовщини. За тюркската теория - благодаря, да, тя вече отдавна е стройна, ясна и блести в цялото великолепие на фактологията и реторическото си изящество. Quod erat demonstrandum Ся, ти критикуваш изворите като продукт на обща идеология обаче първо - трябва да се взима всичко налично предвид и второ - истината е в детайлите. Често и в най-идеологизираните източници има интересни моменти като ги четеш с лупа и моливче. Пък и просто е нормално да се работи с това, което е налично, а не с предположенията за нещо, което го няма. Значи ако в дадено житие пише, че българите почитат слънцето и звездите, това вече е някакво позитивно твърдение и се приема поне за справка. Оттук ако не излезе друго старинно твърдение, че българите почитат тракийски богове, всички спекулации на тая тема не тежат колкото житието, ако ще то да е писано върху тоалетна хартия от византийски наркомани. Нали знаеш, по-добре живо врабче в шепата отколкото хипотетичен орел навръх Пирина. Вачкова не ми е идеален пример за учен, казах ти. Иначе да, това че ти си си ти, е най-доброто. Жалко, че и ти не си историк или филолог. Иначе можеше да спретнеш едно цялостно и смислено изложение на автохтонизма... или пък може би нямаше да бъдеш автохтонист Всъщност вероятно и сега можеш, ама няма да ти го издаде никой. Или пък биха го издали тупаните от "Литера прима", дето никой не ги чете.

Фружине, батка, не си в темата. Ставаше дума за исторически фактори. Това, дето Горо го казва, е адски готино обаче е политически некоректно и ако те надушат глобалистите, ще те налазят като зъл фашага

Аха, проверката е адски важна. Цялата работа е, че разработчиците и инвеститорите си искат печалбата сега.

Честита пролет! Хванахме се за зелено, Боже помози - аз днес със страшен кеф изрупах няколко стръкчета пресен чесън с хляб и сиренце. Идва времето на репичките, марулите, пресния лук и прочие пролетни благинки. А после и на любимите ми зеленища - коприва, спанак и други такива

Тц, Източна Румелия като османско административно название няма нищо общо с романизацията на траките в І-ІV в. Престани да прескачаш така, не всяка аналогия е подходяща. Е, как? Нямало научна терминология? Тоест от Фридрих Волф през Сосюр, та до Якобсон и Еко езикознанието дреме? Или Момзен е нетерминологичен? Айде бе, Рицарю, на теб ти се спи просто. Не, не, не ми шавай по тъча. Ти изтърси, че Историята на БАН защитавала голямото тракийско и отхвърляла славянското влияние. Това не е вярно. Споменаването на траките не е същото като автохтонщините. Не ме занимавай с чужди отговорности, казах аз с кого правя сравнения, аргументирам се и не защитавам никого. Ми като няма да търсиш Библия Бесика и Загрей в ПБЦ каква религиозна приемственост между траки и българи, бе? Не мога да разбера какво си тръгнал да ми го защитаваш тоя автохтонизъм? Автохтонщината е обида за интелигентността ти бе, човек. Ти не си някой идиот, можеш да мислиш, чел си. Махай я тая глупост. Впрочем, ще споделя нещо, което може да ти е интересно и да имаш коментар по него. В блог.бг се заяждам с трима-четирима автохтонци, между другото повечето от тях страхотни простаци и наистина нищо не са чели. Единият е човек с акъл, начетен е и не псува (горе-долу като тебе, ама ти понякога се отплесваш, което си е жалко), докато другите са безпомощни и неграмотни и само знаят да "хранят". Понеже ги оспорвам на всяка крачка, последният им аргумент в защита на автохтонщината е, че тя е патриотично убеждение. Докато да смяташ прадедите си за номади е проява на антибългарщина и нихилизъм. Ти какво ще кажеш по тоя въпрос? Ся, за мен не е проблем да съм убеден, че българите са значима и адаптивна степна сила, завоеватели par excellence. Благородни варвари. Представата ми харесва и дори някак подхранва патриотизма ми. Един-двама авери, те пък фенове на иранската хипотеза, ме ебават, че като пийна две-три бири и "благородната тюркска кръв пак кипна във вените на Манол кехая". Изобщо не са ми нужни някакви мистерийни орфизми, за да се имам за добър българин. Но това всъщност не е важно. Патриотизмът няма научна тежест. Еднакво романтично и интересно е да се чете и за траките, и за иранските, и за тюркските, че и за славянските народи. Но това какви сме по произход според мен не зависи от желанието ни, а от фактите, към които трябва да се отнасяме безпристрастно, нали? Друг аргумент на по-глупавите автохтонци (а те повечето са такива, свестните сте единици) е, че да се отстояват степните теории (тюркската и иранската) и изобщо да се споменават славяни значи да се пречи на създаването на единно научно и обществено мнение по въпроса с етногенезата, а следователно и да се руши престижа на страната и на родната наука. На това аз обикновено отговарям, че автохтонщините са доста по-нова мода от тюркската и иранската, че международната научна общност е твърдо убедена в тюркския произход на българите и че всъщност автохтонщината, а донякъде и иранската теория рушат вече донякъде създадения престиж, защото вкарват несурност в нашите собствени представи. Повечето стихийни автохтоно-тупани (наистина са такива, Рицаю, знаеш го - Гайд им е помътил главите) смятат, че да си специалист - филолог, археолог или историк е направо вредно. Че езиконанието не е наука (това направо ме вбесява, защото е изключително неграмотно мнение). Те смятат, че само дилетантството има шанс да пробие през стереотипите на комунизма. За мен това е пълна глупост, защото те на практика защитават собственото си невежество. Твърдят, че да се знаят чужди езици не е нужно, да се четат западни автори е загуба на време, да се учат латински и гръцки е тъпотия - такива ми ти работи. Допускам, че на повечето историята им е хоби, а иначе са от техническата интелигенция. Явно смятат и че тюркската и иранската теория са едно и също и че са създадени по времето на комунизма. Което просто е невярно. А и наистина много си противоречат. Мой познат, автохтонец, ми изръси веднъж, че траките били дошли от Египет. Явно имаше някакви бледи спомени за африкански произход на пеласгите и всичко му се беше объркало в главата. Друг вика, че траките били тука от 7000 години, което просто е нелепо. Трети - че били дошли от запад, били рода на келтските народи. Четвърти ми обясняваше, че траките били впостояненконтакт с Месопотамия и научили шумерите да правят зикурати. Не може мсичко това да е вярно, нали се сещаш? Една изключително куха мацка пък не можеше да вдене разликата между църковнославянски, старобългарски, език на прабългарите и новобългарски. И зададе рядко безумния въпрос дали има такова нещо като римо-френски, с което явно искаше да ме затапи, а не беше чувала нито за войнишки латински, нито за гало-романски, нито че на простонародния старофренски известно време му се е викало romanz. Вече за извънземните теории няма какво да ти обяснявам, че ще ти разваля вечерта. Но повечето автохтонци са невероятно невежи и ако четат нещо, то е само Гайд и тъпотии. Много тежко. Всичко на всичко знам двама автохтонци, дето стават за нормална обмяна на мнения. Единият си ти. Не знам как не ти е писнало от това, топросто няма единна автохтонна теория. Има един куп съвременни митове.

Аха, това е популярно като твърдение и у Цезар, и в ирландски легенди. Само че най-вероятно се отнася за предкелтското население, а не за бритите и скотите. Може би най-голям процент от тази палеоевропейска, прединдоевропейска кръв се е запазил в историческо време у каледонските пикти. Изабела Хендърсън твърди за тях, че са двуезични като единият им език е P-келтски, а другият - неиндоевропейски.

Благодаря. Декларацията току-що я пуснах, но само текста. Иначе почистването на ненужни изображения при пействането в полето за отговор и отбелязването на чуждите коментари като цитати е адски пипкаво. Елемаг: Като по-запознат със запада можеш ли да кажеш нещо повече за връзката на трубадурите с подобни учения. Да си изтупам килима, да ударя един телефон, за да разбера имам ли конкретни планове за деня, да си налея една бира и ще нахвърля две-три приказки Едит: Тъй, приключих с тия дребни битови грижици. Да видим по темата. Трубадурите, тоест провансалските лирически поети от ХІІ в. няма как да минат за добри католици, разбира се. Просто са твърде ангажирани в чисто светски работи като ухажването на (омъжени) знатни дами, че понякога и на селски девойки, писане на стихове и пеене на песни на разни непристойни теми като еротичните си желания, апология на земната красота и прочие. Но най-често нямат нищо общо с еретиците-катари. В крайна сметка катарството, както и богомилството се отнася крайно отрицателно към този свят, докато трубадурите всячески възхваляват радостите му. Появата на провансалската любовна лирика и на катарството в един и същи район и по едно и също време може би трябва да се отдаде на поредица от едновременно действащи, но разнородни фактори. По-просто казано - съвпадение. Първо, "българската ерес" се разпространява от ХІ в. в едно направление - на запад. Босна и Хърватия приемат това влияние и от хърватските брегове то се предава към северна Италия. Ломбардия, Савоя и областта на Генуа по това време са в тесни връзки с Прованс и Тулуза - това са може би най-мобилните региони на тогавашна Европа: и по суша, и по море се придвижват хора, стоки и идеи. Между Генуа, Арл и Марсилия трафикът е доста усилен, така че не е за учудване, че еретическите учения проникват от Италия най-вече в Прованс. Не е чудно и че там те се разпространяват в най-голяма степен. Италия все пак е страната на Папството - Светият престол е близо и в някаква степен дори само това допринася за ограничаване на разпространението на ереси в този период. Докато отвъд Алпите голямото графство Тулуза за момента е независимо и от Рим, и от Париж. Формално графът е васал на краля на Франция, но това реално няма значение за областта. Може би донякъде по-значим е авторитетът на краля на Арагон - не на последно място и защото между Прованс и Каталония няма езикова бариера. И от двете страни на Пиренеите се говори каталонски. Днес французите го наричат провански, окситански или "каталан", а на нормативен испански или кастеляно е "каталон". Разлика на практика няма. Тъй и тъй, Прованс и Тулуза са самоуправляващи се, заможни области с непрекъснат континюитет на градския живот още от късната Античност. Църквата по тези места се е сраснала до голяма степен с местните обичаи. Епископите, абатите и светските бенефициенти на църковни доходи са до голяма степен местни аристократи, а не кралски или папски натрапници. Най-голямото църковно владение в близост е Лион на север от Тулуза - притежание на Лионския архиепископ, примас на цяла Галия. Което директно означава, че няма кой да се меси в работите на тулузкия диоцез, защото примасът се задоволява с уреждането на делата на собственото си владение, разпореждането с постъпленията от десятъците и споровете за правата на Църквата с краля в Париж. Резултатът е относителна свобода на нравите и увеличаване на броя на светските клирици и вагантите в Тулуза. Повече грамотни хора без надзор - това автоматично гарантира разцвет на литературата и избуяване на свободомислието. Някои от трубадурите са именно духовници - клирици и монаси (или поне послушници). Други са рицари - едни от първите грамотни държатели на фиефи с военни функции в Европа. Трети са служители в сеньориалните замъци - включително деца на семействата на прислугата, възпитавани заедно с децата на сеньорите. Дворцовата поезия в тези замъци не е толкова с епическа, колкото с лирическа насоченост. От Х в. в областта не са водени кой знае колко значими бойни действия, а същевременно, както в цяла Франция, жените в замъците създават и разпространяват т.нар. "песни на платното". Това са балади, най-често любовни. Забавленията в замъците включват и изпълнението на такива балади. Когато те са нови и непознати, се приемат по-добре. Най-вероятните създатели на първите такива нови балади са рицарите, натоварени с пратеничество от една сеньория до друга, както и вагантите, пътуващите клирици - те имат образованието, времето и материалната свобода, които да позволят създаването на такова творчество. Самите трубадури по-скоро се подиграват с еретиците заради тяхната постоянна враждебност към света или "лицемерие", както наричат това стиховете на провансалските поети (а вероятно и еретиците проповядват против лекомислените трубадури, но няма как да го знаем със сигурност). В ХІІ в. никой не обръща особено внимание на трубадурството и на катарската ерес като някаква заплаха за "мира" и Църквата. В северна Франция и в Италия така или иначе се отнасят с известно пренебрежение към провансалците - запазени са текстове, в които провансалец се оплаква от насмешките на жена от Генуа и неприязненото споменаване за пътуващи "гасконци и тулузци" в полиптихите на манастир край Валансиен. Трубадурите се движат често по двойки - аристократичен поет (или trobador в точния смисъл на думата), който съчинява стиховете и неговият жонгльор - слуга, оръженосец и изпълнител на акомпанимента на песните. Някои трубадури така се прочуват, че за тях се съчиняват vidas - жизнеописания. В северна Франция някои придворни започват да им подражават - т.нар. trouveurs. И в двата случая става дума за светски поети, които съчиняват, изпълняват и записват стихове в рима пред дворцова публика, но северните трувери не са толкова мобилни колкото южните трубадури. Интересно е, че трубадурите се разпространяват на доста по-голяма територия отколкото катарската ерес. Например трубадури има освен в Тулуза, Виеноа и Прованс - още в Аквитания, Гаскония, Каталония и Поатие. А катари са залавяни главно в Прованс, Тулуза и Лимузен. Има и трубадури от простолюдието, но са относително малко на брой (както и бароните). Най-много са именно тези от дребната аристокрация. Според Симеон Хаджикосев (книгата му "Светът на трубадурите" може би още се продава), който е и нашият засега единствен провансалист, факторите, довели до създаването на провансалския култ към Дамата са два: засилващият се култ към св. Богородица и влиянието на мавританската любовна лирика върху Прованс - през Арагон. За арабското влияние не знам доколко е защитимо, но във всеки случай е интересна хипотеза. Има и още една любопитна теория - че култът към дамата освен литературни и лични интереси отразява местните харастеристики на феодалното управление. Докато сеньорът отсъства (поради участие в поход извън областта или по частни причини), верността и почитта към неговата съпруга осигурява липса на размирици и интриги във владенията му. Във всеки случай в началото на ХІІІ в. Франция, Арагон и Св. Престол вече са в голяма степен притеснени от разпространението на катарската ерес из Тулуза и Прованс. Има случаи на пътуващи висши духовници, обирани и дори убивани от разбойници (което не се е случвало из католическия свят от времената на мавританските и маджарските рейдове през Х в.). десятъкът не постъпва редовно и от всички епархии в областта. Известно е, че в някои замъци сеньорите не приемат редовно причастие. Особено в Арагон имат основание за тревога, защото разпространението на ереста би могло да доведе до намаляване на мотивация за война с маврите. Френският крал, разбира се, търси повод за разширяване на домена си. А Папството си иска десятъка и вече има прецеденти за оправдаване на военни действия в християнски земи с тази причина - Англия през 1066 и Ирландия след 1154. На това отгоре Инокентий ІІІ, който освен политик е и религиозен философ, е написал трактата си "За презрението към света", който ще изиграе много лоша шега не само на еретиците, а и на трубадурите. В крайна сметка походът се състои, владенията са разпределени, еретиците са смазани (и слава Богу, казвам аз), а Тулузкият диоцез е разбит на по-малки епархии. По-голямата част от населението на областта минава през задължителните клетвени показания: "Кълна се, че съм добър католик, вярвам в светата Римска Църква и в нашия свят апостолически Отец, лъжа и прелюбодействам" Явно еретиците освен дето не са вярвали като хората, са се отказвали и от лъжата и прелюбодейството, тези толкова католически добродетели. Трубадурите пък масово напускат страната. Някои са добре приети в Англия (още от времената на Алиенор Аквитанска и сина й Ричард дворът на Плантагенетите е добре настроен към тяхната поезия, пък и един от първите трубадури е Гийом ІХ, граф дьо Поатие - дядо или прадядо на Алиенор). Тези, които остават в родната Тулуза, са задължени да се закълнат, че повече няма да пишат и пеят разпътни песни. Покрай сухото - и мокрото гори. Това е от мен. За самите трубадури и изкуството им нямада се разпростирам тук, защото темата е за богомилите. За провансалската и изобщо старо- и среднофренската лирика можем да си отворим друга тема, ако има интерес. Естествено, тук сигурно имам неточности. Гледам, че има още сума ти интересни стари теми, с които, струв ми се, доста се забавлявахме. Възможо ли е за няколко дни да бъдат една по една въстановени всички дискусии в цялостния им вид? Знам, че на админите ще им се отели волът, ама на, бих се радвал, ако е възможно Не бачка възможността за цитиране. Ставам нещо скептичен към тая нова версия на форума.

Един мой стар превод на интересен текст. Обръщението на шотландските барони към Св. Престол за шотландската независимост Латинският текст е тук: http://thelatinlibrary.com/arbroath.html ---------------------------------------- 1. Даките в текста на "Декларацията" най-вероятно са датчани. През ХV век Томас Малори твърди, че Артур бил "император на Британия, Италия, Африка, Галия, Испания, Ирландия, Германия и Дакия". У някои свръхпатриотични уелски автори (като Giraldus Cambrensis) Артур е наречен владетел на Британия, Франция и… отново Дакия. Както готите са отъждествявани с гети (оттам може би и появата на т.нар. "гаути" от саксонското "Geats" в "Беоулф"), а шотландците, шведите и българите (от страна на ромеите) - със скити, така и датчаните (или даните) са били архаизирани като даки. Уелсците пък са си прикачили троянско потекло. 2. Интересно е, че св. Андрей Първозвани е смятан за покровител и покръстител още на Константинопол и на Киевска Рус, тоест на самата Скития. Доколкото знам, флагът на руския военноморски флот и до днес носи андреевски кръст. Шотландското знаме е тъмносиньо с бял хиксообразен кръст, а руското - бяло със светлосин. 3. Иуда Макавей е еврейски свещеник и предводител от ІІ в. пр. Хр., освободил събратята си от игото на елинистическите царе на Сирия. Йосия е още по-древен еврейски цар, воювал храбро, но неуспешно срущу египтяни и асирийци едновременно. Той освен това е и почитан законодател на старите израилтяни. И двамата са едни от значимите герои на Стария завет и тъкмо затова бароните сравняват своя крал с тях. ------------------------------------------- И старият ми коментар към текста. Извинявам се, че не въстановявам цялата дискусия под превода, щеше да излезе адски сложна за оправяне на външен вид. Има я достъпна в архива на форума, така че всеки може да вади оттам каквото пожелае.

Не, какво представлява? Между другото, тук бях треснал един огромен постинг за катарите и провансалските трубадури по молба на някого. Обаче после се затри форумецът. Сега не мога да го извадя от архива, щото даденото линкче е мъртво, а ми се ще.

Аз говоря за ПБЦ, а не заилирийските императори.Ти също говореше за ПБЦ два постинга по-горе. Какво общо имат Диоклециан и Ветранион с Тервел? Не си кривя душата, романизацията е точно културна асимилация. Ма няма какво аз да навлизам в автохтонската терминология, тя не съществува. Автохтонците да влязат в научната. Няма официални и неофициални епиграфски паметници, както и изобщо не става дума за някаква си готова, моделираща гръко-римска рамка на мислене за историята. Това с историята на БАН пък изобщо не е вярно. Има не град, а владетелска резиденция с архитектурен комплекс. А хипотетичните възможности за още неразкритите тайнствени златни градове ги оставям на фантастите. Следва "Индиана Джоунс и Златната маска на Котис". Аз и не правя сравнения с някакви пущиняци от други полукълбета. Досега всички исторически аналогии, които правя, са все със сакси, франки и скандинавци. Ами блъскайте се. Не забравяйте и Теофан, и “Житие на петнайсетте тивериуполски мъченици” от Теофилакт Охридски, “Житие на Никифор” на Дякон Игнатий и Чаталарския надпис. Обаче няма да откриете нито Библия Бесика в Плиска, нито Големите Дионисии или препис на Орфеевите и Омировите химни в Мадара.

Да, още една от грешките в нашата историография може би е името на "Ивайло". Абе, карай. Положение тежко, значение голямо, първо антифеодално въстание в Европа (зер в Холандия и Хенехаувен в ХІІ-ХІІІ в. няма прогонвани графове, нито пък комунални кризи в Германия) и хоп, готово - четворка с похвала. В момента имам частен ученик, будно момче, което иска да влиза в Класическата. За мой ужас днес, тринайсет години след като мен ме приеха там, "Българските ханове и царе" на Йордан Андреев все още е основната книга, препоръчвана на дечицата за влизане в това доскоро елитно училище. А в ІХ, ХІ и ХІІ клас по история и по история на културата хлапетата ще учат коренно различни работи от простотиите на Андреев. После в края на ХІІ клас тия, дето ще ходят на изпит по история за СУ, ще трябва още веднъж да наизустят всичките му глупости и... отново да ги забравят (тоя път завинаги и слава Богу) във втори курс история, архивистика и т. н. За Йордан Андреев, както и за Йордан Николов имам възможно най-негативно мнение. това са катъри с размаха и зловредното влияние на Георги Бакалов и Божо Димитров. Но най-бездарен и глупав от всички несъмнено е Йордан Андреев.

Дано. Не мога да се въздържа - мамицата им мръсна комунистическа, при копаенето на основите за тия безмислени мегаломанщини са открили стария град. Можели са да си разместят малко безценните грамади. Днес можеше да имаме невероятен античен градски център и всяко дете да може да го посети и да си набие малко представи за миналото в главата.

Я, Рицарят написал бая приличен постинг. Така де, по това има какво да се приказва. В принос на местното население върху високата култура на ПБЦ не вярвам. Знаем произхода на институциите и архитектурните факти - не е тракийски. Да, елинизация и романизация не означават изчезване. Означават сериозно "обезтракийчване". Асмилация. А демографският срив идва не от романизацията - идва от варварските нашествия, преселения и от гражданските войни. Не знам какво означава "стара методологическа школа", "римско-елинска призма" и най-вече "официални епиграфски паметници". Неофициални няма. С квалификации като "тъпа" и като викаш с главни букви няма да докажеш нищо и да убедиш никого. Отхвърлена била трактовката за слабото влияние на траките над културата на ПБЦ. Почти била отхвърлена и ролята на славяните. От кого и къде? И какво е отражението на това отхвърляне в международната научна преса? При изследването на градски центрове като например Пистирос от Домарадски се установява изключително гръцки емпориален характер. От траките изкопаваме не толкова градове, колкото малки крепости, планински светилища и гробници. Какво правим с този факт? Никой никога не е наричал славяните градско население (нали уж траките трябва да са такова, нищо че нямаме техни къщи, а само светилища), а малките селища са градени от нетрайни материали. ние и от къщи на траки реално нямаме останки. Какъв е проблемът със славяните тогава? И франките нямат собствено градостроителство в V-Х в., ама си съществуват. Как да се разкрие религията на българите? Наличният материал е налице. Нов засега няма. Досегашните мнения яростно се отхвърлят едно друго. Едно е сигурно - в ІV в. поне част от траките са християни, а в VІІІ-ІХ българите са някакъв вид езичници и сто на сто не почитат богове-царе, Орфей, Загрей и Дионис. Борис-Михаил не "конфесира", а "конвертира". "Конфесия" е от перфектната основа на глагола. Избягвай този глагол, звучи тромаво. И се пише "особено", а не "особенно". Известно влияние на траките върху фолклора, тоест върху низовата култура в извънградска и неаристократична среда действително се наблюдава.

Уау, страхотни фигури, много внушителни. Абсолютно непознати за мен образи, срамота. Израженията, позата, бижутата, покривалата за коса и самата прическа са разкошни по някакъв тежък и авторитетен начин. Позата на първата е точно все едно е отсечена от един блок. Никакво движение, ръцете са още част от камъка, не са отделени, а малко като изрязани. Донякъде примитивно, но с много сериозно внушение, поне за мен. Дай някакви наименования на латиница, та да си ги гугълна и да прочета повече. Това вероятно ще да са богини някакви, нали? Или знатни картагенски дами, примерно. Сякаш няма много гръцко в тия скулптури? А това с графичните системи ме уби. Искам повечко материали. Баси, нищо не знам за старите ибери. А те до идването на картагенците и римляните явно не са пасли трева.

Някой тук правил ли е такова нещо? Ако е за въпрос, идеи мога да измисля много бързо, но нека някой друг прави изчисленията, брои ходовете и екселските таблици, че нищо не разбирам от тия работи.

Горо, общо взето си прав. Все пак смятам, че за някаква остатъчна българска аристокрация през ХV в. може да се говори. За ХVІ не смея да твърдя такова нещо. Андреев наистина е невероятен глупак и много лош автор, ако имаш предвид Йордан Андреев. Той си е баш митотворец. Но за Гюзелев и Божилов, особено Божилов, не мога да се съглася.

Тук си абсолютно права. Между другото, на мен оризът с пиле и доматената салата биха ми били по-вкусни от супичка и фалшиво пюре, но салатата става бързо, а пилето с ориз си иска време... през това време майката е уморена, съпругът и дечурлигата са гладни, абе кофти. И, разбира се, нищо не ти гарантира какво има или няма в пилето, ориза и доматите. Трудна работа. Но с това за равновесието и за децата си напълно точна. Аз още нямам деца, но племенникът ми ме шашва всеки път, когато каже, че предпочита вафла пред череши, примерно. Аз и като малък, и сега умирам за грозде и череши (и, разбира се, бих предпочел да са от двора ми, а не купени, но често купувам). И пак и като малък, и сега бих предпочел банан с мед или чист черен шоколад пред вафла. Децата са много шантави понякога.

Нямам нищо против да си сготвя и относително често го правя. Но не непрекъснато. Разбира се, че ям и полуфабрикати, и колбаси, храня се и навън и прочие. Няма как винаги да мога да отделя нужното време за гозбицата. Пък и нищо не ми гарантира, че свинското или яйцата не са на свой ред обогатени с някаква генна модификация (или пък че прасето или кокошката не са хранени с генно модифицирани продукти). Казваш, че засега това не е така в България. Успокояваща мисъл. И все пак не е докрай сигурно винаги ли попадаме на произведени у нас продукти в магазините, а и наистина няма как изцяло да се избегнат полуфабрикатите или вносните сладкиши.

Реално нямам избор. Работя в София, живея в София... вече и пазарчетата не са това, което бяха преди няколко години. Да ходя на село и да си пазарувам оттам или пък да си купувам биопродукти просто не е реалистична възможност за мен. Доста по-лесно ми е да си напазарувам, примерно, в Кауфланд. Струва ми се, че това важи за повечето ми познати. Стоки от село мога да си купя през лятото, когато съм свободен и това пак става рядко. А призивите за екологично съзнание просто не са ми по джоба и свободното време. Каква е реалната възможност, изгодна за повече хора сега, така че България да се превърне в чиста от ГМО зона, да произвежда достатъчно количество чисти продукти, за да захранва собствения си пазар (а защо не и чуждия)? Дотук единственото едва ли не вечно нещо, което човек е създал, са пирамидите.

Имам тъп въпрос. Ядем разни Сникърсчета и такива неща, внасяме доста хранителни продукти, при това не само от Европа. Всъщност е доста голяма вероятността вече от години доволно да набиваме ГМО, нали? И биопродуктите, както и обикновените селски продукти всъщност струват по-скъпо и са по-малко като количество от ГМО-манджичките, нали?

Аман от тая "Библия Гетика". Рицарю, кривиш си душата. Едно, че си измисляш латински заглавия, второ, че бая нашироко ти беше обяснено, че готите не са гети и сам го прие (хем и преди се е случвало, както си спомняме). Трето, че пак доста барут отиде, за да схванеш, че кодексът не е фалшив.

Последователността за писане на римските цифри, даващи десет или сто при деление на 4 и 9 съществува в два варианта: вариант а) (4, 9, 40, 90, 400, 900...): ІV, ІХ, ХL, XC, CD, CM... вариант б): ІІІІ, VІІІІ, XXXX, LXXXX, CCCC, DCCCC... Така че можем да напишеш 995 както Тироглив го дава (DCCCCLXXXXV) или както аз го бях написал (CMXCV), но в никакъв случай като VМ, както предлагаше Йончев.

Качо пита нещо доста разумно - къде са надписите на старото балканско население от VІІ в. Ще трябва да се поровя пак по библиотеки, може би и да питам един-двама души. Предполагам, че все нещо ще изкочи и съм убеден, че хем няма да е много (вероятно няма да няколкостотин надписа като в V-VІ в.), хем ще е главно на гръцки и по-малко на латински, както си е нормално. Което хем да покаже, че някакви от старото местно население са доживели до идването поне на славяните, хем са били малобройни и романизирани/елинизирани, а не културно самостоятелни. Иначе сред кадърните историци имах предвид Александър Николов. Не ми се вярва много в западането на историографията в световен мащаб. Сещам се двама-трима живи чужди автори, които не отстъпват на големи имена от миналото. Натали Дейвис с "Белетристика в архивите", Питър Браун с каквото се сетите и Робер Фосие с "Обикновеният човек през Средновековието", за да спомена само отпревежданите у нас. Струва ми се, че става дума за временно явление на местна почва точно заради моралната криза у нас и в Македония. Иначе шарлатанизми винаги си е имало, но в днешно време е по-лесно и те да получат публичност.

Горо, през ХV в. тук-там със сигурност все още има някои оцелели частни владения на християнски властели в османската система. Виж "От Галиполи до Лепанто" на Матанов, да речем. Разбира се, не става дума за държави (като изключим остатъка от Византия в първата половина на века), а и съдбата им е ясна. Все пак може би не е лошо да се потърсят данни за подобни запазени частни владения и в ХVІ в., особено в западните Балкани. Иначе тия работи за "българска държавност" след 1396, някакви Дуловци през ВБЦ и след това, български съвладетели на Баязид и "изчезването" на името България от картитеслед ХVІІ в. са пълна фантастика. Темата изобщо е безумна. Между другото, не би било лошо да си направим тема за грешките, неяснотите, пропуските и противоречията в нашата историография, но не по тоя начин.

Аз съм лакома свиня. Бих си взимал от магазина от ония с двойните хем заради крем-карамела, хем защото и у простите варени яйца по-вкусната част ми е жълтъкът. Па после ако ще да светя на тъмно Ако има вариант да се направи яйце с повече жълтък отколкото белтък, ще ям яйца докато почна да кудкудякам. Веднъж си направих омлет от шестнайсет яйца... само от жълтъците. Мил спомен. Но тук вече отиваме от науката към психологията на консуматорското общество Чудя се по Великден дали да не си взема от двойно жълтъчната партида едно трийсет пачета... Зависи от цената, де. нашият бакалин няма такива. Продава едни с кафяви черупчета, недостатъчно оранжев и мизерен по размер жълтък. А отдавна чакам и ГМ-кръстоската между прасе и стоножка, за да видя стобутов шопар.