glishev

Пардон, Маготин. Галахад казваше, че до ХІ в. изобщо няма каменна архитектура. Дори не направи ограничението само за църковна или пък само за южна Европа. Впрочем, ирландските манастирски кули са със съвсем не религиозно предназначение - нормални крепостни кули са си, а не църкви. Издигнати по подобие на Хрельовата за защита, при това не само на самите монаси, а и на манастирската прислуга. И... не са в южна Европа. А в Хиберния (Ирландия) и Каледония (Шотландия) каменни брохове и крагове (не ги бъркай с краноги) се строят в невероятно дълъг период. Включително и в VІІ-ХІ в. Набери broch в картинките на Гугъл и виж. Ето ти картинка на запазената до днес стена на замъка Дънсеврик в Ирландия. Споменат е в пети и в девети век.

Аз нали преподавах малко на уж божем надеждата на царщината - демек класичетата - и останах шашнат, че трябва да им обяснявам елементарни неща. При това далеч не само по предметите, които пряко преподавах. Вината не беше на хлапетата. От седми клас с безумните учебници те бяха попаднали в осми при безумните преподаватели със стил на изложение, подобен на Кантовия. Разбира се, хлапетата трябва да бъдат потиквани да учат трудни неща, но все пак не с цената на моцъчни клизми. Преди да се говори за папоцезаризъм или за Pax Nomadica, трябва да се знае какво е папа, какво е цезар и какво е номад. И то да сепредлага с ясна, лесна за запомняне и смислена дефиниция. Друг е въпросът, че кандидат-студентите трудно схващат що е то Христо Смирненски и има ли почва у нас. Според мен тежкият материал, колкото го има, трябва да е струпан в гимназията, но тези извращения, които съществуват в началното и основното училище, са си чиста безмислица. Пък и самият тежък материал си е за актуализиране. И за поднасяне в достъпна форма. Между другото, мой ученик веднъж обясни много точно какво е ерес: тва пак си е версия на официалната пропаганда, ама в ъндърграунд форма

Чудесна книга. Навремето ми беше попаднало старо френско издание и трябва да кажа, че я започнах скептично, а после забравих скепсиса и я изгълтах с удоволствие.

Чак сега поглеждам темата. Галахад, казваш, че Галия е имала по-голяма нужда от окултуряващата дейност на римляните в сравнение с Тракия. Не споря, но говорехме не за траки и гали, а за българи и франки - новите народи. Ако Тракия е била по-цивилизована зона от Галия, тогава странно е, че българите попиват по-малко от римската култура (монети, книги, както казваш) в сравнение с франките, които трябва да са попаднали на много по-лоша "почва". Виждам, после сам казваш, че Тракия е по-пострадала от Галия при варварските нашествия. И с тованяма да споря - не отричам, че всеки исторически факт си има обективни причини. Обяснението на причините не премахва факта - в VІІІ в. франките просто имат монети и книги, а българите - не. Аргументът, че щом се е пишело на камък, значи сигурно сее пишело и на пергамент, сам по себе си е слаб. В много райони на света писането на камък предхожда със стотици години това на пергамент, хартия или папирус. Но в случая бих могъл да се съглася, че е възможно да е имало и някакви български кодекси отпреди Покръстването - например "Именникът". Но такива кодекси очевидно не са били нито многобройни, нито на езика на прабългарите. Вероятно става дума за малка и изгубена колекция изключително от официални документи на гръцки език. Не е вярно, че западноевропейските култури в ранното Средновековие се основават само на трохи оцеляла информация от римско време. За това вече говорих дълго и с примери. Касиодор и Енодий може да са под влиянието на римски образци, но авторите на "Беоулф", "Англосаксонската хроника" и "Песен за Хилдебранд" (тя е от VІІІ в.) не са. Не знам какво й е "юртовидното" на Аахенската капела, но със сигурност е от камък и е от преди ХІ в., а ти твърдеше, че до ХІ в. каменни градежи в Западна Европа изобщо няма. Това твое твърдение се оказа напълно невярно, така че читанките ти явно са те подвели. Не знам манастирските кули в Ирландия и Англия от ІХ-Х в. да могат да минат за "юртовидни", каквото и да значи това. Впрочем, виж пак илюстрациите от предишните страници. "Уникалността" на българската средновековна култура си остава под въпрос. А наричането й "цивилизация" на фона на останалите варварски култури, с които може да бъде сравнена (както и при съседството на Византия) просто остава незащитимо.

Ник, тук съм на твоя акъл. Между другото, интересно ми е дали и още някой ще поиска да коментира евентуалната келтска или готска принадлежност на имената Есперих и Телериг. На имената, казвам, не на самите исторически личности.

Всъщност няма "Малка" България в противовес на "Велика". Много ранносредновековни народи, заселили райони в или около бившия лимес на империята, пренасят етнонима си върху територията, която завладяват. Англите превръщат Британия в Англия, франките създават Франкия в някогашна Галия, българите правят България на мястото на Мизия. "Голяма", "Велика" или"Стара" е името, което по принцип хронистите дават на старата родина на такъв преместил се народ. "Голяма Швеция" е Скития, защото според скандинавските автори шведите идват от Скития. "Велика Скотия" е Ирландия, откъдето се появяват скотите. Българите не са някакво изключение. В този смисъл могат да се появят едновременно няколко "малки" Българии - зависи кой, кога и къде пише хроника.

+1 на това.

RF, прекаляваш. Личните квалификации не означават нищо, когато става дума за наука. Така и не разбрах каква е твоята научна квалификация, но аз заставам зад убежденията си с аргументи, информация и взети изпити, а не с предпоставени убеждения. Не знам какви извори четеш ти, нито каква историография, но докато пиша във форума, в стаята около мен е библиотеката ми. Че Латинската империя, Никея, Византия към края си и пр. също не са империи де факто, а по традиция го казах и аз. Научи се да четеш цели постинги, а не само по едно изречение. България, по-точно ВБЦ към края си, е същият вид "империя" - по титлата на владетеля (който може и да си бъде "император на Загора/България, а същевременно съвсем не поимперски да се свира в Никопол като неуспешен и често наказван османски васал), а не по силата на фактите. Макар че западните извори говорят за Никея като за "сеньория" (а не като за кралство), а за България като за "империя", докато османските източници наричат и Византия, и България "владения", а не "държави". Това не е пропаганда. Това е реалност. Горе КГ добре уточнява, че обособяването на Влашко и на други области е процес. По времето на Шишман според мен този процес е завършил. А дотук общо взето нито един патриотарски тезис не е било "доказан" покрай "пропагандата" ми. Иначе и Шарл дьо Валоа е бил женен за наследница на Куртене и е носел на одеждите си гербовете на Франция и Константинопол, както и императорската номинална титла, но това не прави от Валоа империя. И не, целта ми не е да отричам всичко българско по принцип. Целта ми е да покажа, че средновековна България е просто една от европейските държави, ни повече, ни по-малко. Страна със свое място в историята на континента, без да е нито уникална, нито пък последна. Това, че не съм разпален патриотар, не ме прави нихилист.

Мерси, Горо. Ами значи резултатът е този - първоначалното ми предположение пада. Гербовникът дава изображениена неизвестно какво, а гербът на Рение дьо Три съвпада с този на град Три и това е червеният, отворен нагоре полумесец на бял или сребрист фон. Един познат, Калин Йорданов, писа статия за фактическата достоверност на изображенията в Боянската църква и мисля, че даваше пример с костюм от стенописите -с гамаши и пр.

Смятам, че вече при Шишман, дори в началото на царуването му, не може да се говори за някакви сериозни български владения северно от Дунав. Също и че българска държава след 1396 няма. Разбира се, това не значи, ч отделни български аристократи не са запазили владенията си поне до ХV в., че и до по-късно. А че България по традиция се смята за "империя" и е споменавана като такава в западни извори без да е фактически такава, не е нещо ново.

Честито Разбира се, въпреки всички редакции съм допуснал поне една грешка. Новините са страхотен раздел!

В герба от гербовника не виждам croissant de gueule dans un champ d'argent, каквито има в описанието на френски и в герба на град Три. Откъде е това описание и има ли изображение към него? Изключително показателен текст. Така че очевидно грешката от вчера е моя. Гербът на Рение дьо Три според дадения от тебе текст (искам да знам откъде е) съвпада с герба на града Три-Сен Леже, а не с този от немския гербовник. Както често става, прибързали сме с идентификацията, по-точно - аз сам прибързал, а Иванко Тертер се е подвел по мен. Все пак ме интересува откъде е френският текст, който даваш.

Щом българите са траки и извън Тракия вино нЕма, сигурно извън днешна България нЕма коли. Пежото е българска марка, щото има лъвче отпред. Древно тракийско лъвче. Всяка тема, оспамена от автохтонци да се праща в алтернативките.

Това е вече откровено фентъзи.

Г-н Гербов, тя и Византия на Мануил ІІ вече не е империя, ама така я наричат по традиция. България (тукашната Дунавска) е "империя" в западните извори, защото си има "император на Загора", а не защото непременно е мощна, голяма или велика. Германската ("Свещената Римска") империя също не е баш империя, но така си върви употребата на думата. А съществуването на Волжка България след татарското нашествие през ХІІІ в. дълбоко ме съмнява. В ХV в. има Казанско ханство под татарска власт, да речем. Но за него не знам някога да е наричано "империя".

Всъщност няма извори, това е. Да се цитира нещо съществуващо нито е трудно, нито е рядкост.

Това е то стратегически запас :D

Изображение и текст, моля. Засега знам само, че гербът на града Три Сен-Леже е полумесец, но този факт спокойно може и да не е свързан със семейството на Рение, а с по-късни сеньори.

Имаме Агенция, която нищо не прави, културни институти, управлявани безобразно (като този в Рим) и министър без портфейл, който уж е министър за българите зад граница... Ама за кои българи? За емигрантите ли, за пътуващите по работа и за удоволствие ли, за малцинствата ли... системата е Халифакс, вижда се.

Точно това засега не е сигурно Между Филипопол и "Финионал" има голяма разлика. 50/50, казвам ти. Трябва още информация. В едно съм убеден - дори това наистина да се окаже гербът на филипополски дук (друг такъв дук освен Рение няма), което тепърва трябва да се докаже, то този герб е негов личен, основан на семейния, носен още преди Рение да стане дук, а не е на града. Причините са много. Тоест това евентуално е гербът на дука, но не и на "дукството".

Честно казано, не съм сигурен, че е така. Гербът на самото градче Три-Сен Леже е съвсем различен (червен полумесец на бял фон), а гербове на Рение не са качени в нета. Дали Рение е имал деца не знаем и изобщо нещо повече за него след 1208 не намерих. Нямам книгата на Лоньон ("Спътниците на Вилардуен"), а извън ровенето в нета намерих само тези данни в индекса на Иван Божилов за рицарите, споменати от Вилардуен: Рение дьо Три е син на Рение, сеньор на Три (на една лийо южно-югозападно от Валансиен) и кастелан на Валансиен в 1141. От 1194 Рение дьо Три (синът и бъдещ Филипополски дук) фигурира в документи на младия граф Бодуен. В Корфу е един от малкото привърженици на похода към Констинтинопол. През лятото на 1204 е изпратен от (вече император) Бодуен заедно с други рицари при Бонифаций Монфератски в Димотика. През есента получава Пловдив като дукство и заминава за там със 120 рицари. През пролетта на 1205 повечето му хора го напускат и заминават към Константинопол поради наближаването на Калоян. След 1208 г. няма известия за него. Възможно е гербът наистина да е на Рение или на негови потомци, но съвсем не е сигурно. А и наистина надписът в гербовника е Phinional или Phimional, а не Philippopolis, както е правилно или дори Finepople или Finepoble, както пишат името на града Вилардуен, Клари и Валансиен. Трябва допълнително потвърждение от чужд източник, че съставителят на Милтенбергския гербовник наистина има предвид Пловдив. Разликата между дадения тук герб и този на градчето Три е голяма, но би могла да се отдаде на отдаване на сеньорията на друг благороднически род, така че не бих й обръщал особено внимание, стига да се потвърди, че зад този странен правопис се крие Филибето. Прилагам доста забавен източник на информация: Статията "Българска хералдика" в унгарската Уикипедия твърди, че това може и да е (но може и да не е) вярно - че този герб от Милтбергския гербовник се отнася към Пловдив. Името над герба е разчетено като Phinnional и със сигурност се намира в частта от гербовника, посветена на български гербове. Знам, че Уикипедията е източник на митове и заблуди, но това намерих - това предлагам. Лошото в случая е, че и Българското хералдическо общество (или каквото е там), и маджарският автор на статията вероятно черпят информация от един и същи източник. Тук трябва мастит немски историк или филолог, който да каже: да, в ХV в. името Филипопол е било изписвано като Phinnional в тия и тия немски ръкописи. Трябва, ама... няма. За мен вероятността това да е гербът на Рение дьо Три е 50/50. Нужни са още факти, но пък хипотезата е примамлива

"Един образован човек все ще разбере нещо на испански", казал си Ийон Тихи и смело си купил костарикански вестник

Дионис далеч не е само бог на виното. Освен това самото име Dionysos е гръцко, а не тракийско (но, разбира се, божествата често имат по няколко имена). Иначе гърците взимат и култовете към Аполон и Адонис от Мала Азия, но това не значи, че добиват представа що е музика или що е лов едва след като заемат култовете.

Намерих нещо любопитно тук тук: http://heraldika-bg.org/BG-gerbovnici.htm Този "херцог на Филипопол", за когото на сайта слагат въпросителни, би могъл да бъде Рение дьо Три, когото Бодуен Фландърски праща да поеме управлението на "Филипополското дукство" (duche' de Finepople при Вилардуен) в края на 1204. Рение не се задържа дълго, разбира се. След средата на април 1205 (когато Бодуен е разбит и пленен от българите) Филипопол е на практика откъснат от Константинопол. Павликяните се опитват да предадат града на цар Калоян. Със своите рицари и с помощта на гръцките православни жители дукът се опитва да отбранява града, но губи (Филипопол пострадва жестоко в сражението) и на бившия вече дук се налага около година да се крие в Асеновата крепост заедно с оцелелите си десетина рицари. През юни 1206 венециански отряд и самият маршал Вилардуен го измъкват и го отвеждат в Константинопол. Когато през август 1208 император Анри, братът на Бодуен, отново завладява Филипопол, Рение още е жив и участва в битките срещу Борил, но вече не му поверяват владението. Рение дьо Три (Re'nier de Trit) е рицар от Trit-St. Le'ger в графство Ено (Hainault), днес във Франция.

То беше част от друг подобен разговор. Всъщност вече не мога да го едитна, ноако някой от модовете иска, направо може да го резне от "Светът не е от вчера" до края.