-
Брой отговори
10135 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
137
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ glishev
-
Частното ми мнение е, че глобално затопляне и парников ефект... няма. Става дума или за интелектуална мода, или за съвременен мит, или за фалшифицирани данни. Скоро теглих една тирада по тоя повод в друг форум. Мисля да я пейстна тука. Разхвърляна е и засяга и други неща, но все пак е що-годе ясна.
-
На различни места различно, Перкунас. TEЛЕРVГ - така е на печата на Телериг-Теофилакт. Няма дориокончание за падеж (явно падежната функция се поема от второто име). Не е "Телеруг", разбира се, само "Телериг" си се чете е с този ипсилон. "Телеруг" щеше да бъде с дифтонга OV. Но това го знаеш, извинявай. Хехе, изображението на печата е от УикиМедиа В "Именника" името на Аспарух е дадено: НСПЕРНХЪ - в Московския препис; ЕСПЕРЕРНХЪ - в Погодиновия; ЕСПЕРНХЪ - в Уваровия. Това е според "Именник на българските ханове. Критично издание с коментар и обяснителни бележки" от Иван Богданов. София, 1981, с. 12-13. Богданов предпочита формата от Московския препис.
-
Освен "Сиропустна" има и "Месопустна" неделя И тя ли не е първично свързана с "отпускане на месо"? Тия две думи очевидно са славянски. Или пък на Сиропустна неделя се пускат сирийци? Хайде стига народни етимологии. Това не пречи нестинарството наистина да е ако ще римски, ако ще ирански, ако ще - тракийски обичай. Само да добавя като простак и тюрковъд, че при монголците се е практикувало прекарването на чужденци между огньове с цел ритуално пречистване. А ордалии с хващане на въглен или нагорещено желязо или пък минаването по въглени след докосване до реликвата на светец е практикувано в Западна Европа. Дали в историята с пророк Даниил в огнената яма не се крие спомен за изпитание с огън - не знаем. Или пък в житието на свети Амоний с неговото ходене по въглени. Всичко това няма как да са факти, свързани със зороастризма. Пък и в България зороастризъм няма. А дали има нестинарство в Персия ще каже който разбира. Само пак да припомня, че иранец не значи конкретно персиец. Будизмът не е занесен в Китай от парти, перси или бактри, а от индуси. И не всички иранци са перси (оп, повтарям се). По темата с винцето по-горе. Нищо не пречи и гръцките, и тракийските вина да си ги е бивало. И сега си ги бива Колкото до нашия сорт мавруд - той е близък по име и еднакъв на вкус с гръцкото ксиномавро. Пък като говорим за Омир, при него "и свинарите са божествени", както казваше един мой уважаван преподавател. Поетът изобщо не споменава за лошо вино - дали ще е тракийско, троянско, спартанско (в "Одисея"), итакско, феакско (от Коркира) и друго - то винаги е прекрасно. Част от епическия стил. Впрочем, струва ми се, че Хезиод говори за лозарство в Беотия.
-
Ха така, нова хипотеза. Тя и моята представа е еклектична - за някакъв полиетнизъм на ранните българи съм склонен да се съглася. Между тюркски и ирански елементи най-вече. Както и да е, етногенезата няма да я разчепкаме, ами я да си останем при тези две имена засега - Есперих и Телериг. Имат ли келтски паралели? И не е ли възможно двете имена да имат смесен състав - готски (или келтски) втори елемент и тюркски (или ирански) начален? Иначе в готски съществува думата aspa, означаваща трепетликово дърво.
-
Почвам и аз да предпочитам "Бойна слава". Тука стана бг-шашма. Трябва да има някакъв вариант за реакция на такива автохтонщини.
-
Тоест ти като привърженик на иранската теория смяташ, че между някои ирански и келтски народи и езици има близост? Скептичен съм. От коя епоха, кой регион и между прадедите на кои конкретни етнически групи смяташ, че трябва да има такава близост? Според мен тезата за употреба на готски, тюркски и ирански имена у българите е много по-лесно защитима от тази за евентуална стара иранска близост с келти, проявена у българите. Всъщност има ли в някой от иранските езици дума, подобна на гаелското "ri(gh)" и обозначаваща властник? У българите, струва ми се - няма. Има "kana" или "kanas", но не и дума с корен "rag-" или "reg-", да речем. Самите имена Есперих и Телериг, изглежда, са донякъде екзотични в българска употреба. Че са вариант на келтски имена или че идват от времената, когато между ИЕ народи (вкл. ирански и келтски) е имало по-тесни връзки е много трудно да се докаже. По-логично ми изглежда да се търси сходство с готски имена. Готи е имало и на териториите на "Велика България", и в Дакия, и на Балканите. Оставили са следата си по тези земи, при това много по-скоро от келтите и то при възможността за пряк досег на българите с тази следа. Интересно, че в "Пространно житие на св. Константин-Кирил Философ" готите са споменати в речта на светеца пред събора във Венеция наред с добре познати на българите народи като ивири, хазари и прочие. Факт е, че гаелската дума за крал и готската дума за власт/богатство са доста подобни. По-смислено е да се предположи известна езикова близост между някои германски (в случая готски) и келтски говори. Иначе явно от един и същ ИЕ произход са санскритската и латинската дума за владетел.
-
Глътка въздух Мисля, че има и филм по събитията.
-
Българските вина си струват, това го знаем. Когато са хубави, де, щото всякакви има. Има и хубави гръцки, разбира се, а това, че не си ги кусвал, е отделен въпрос. Но това нямаше общо с Античността. Имало е прочути антични видове вино и сортове грозде от Гърция. Конкретно за хиоското се говори много в изворите. А археологията сочи, че е имало мащабно производство в почти цяла Елада и износ към Италия и други средиземноморски пазари, особено от районите с бедни почви, които са най-подходящи за лозарство. Да не говорим за културата на консумация - няколко различни вида чаши, всякак със свое име и особен външен вид, правила при пиенето... В поезията на гърците се говори за "меденосладкото вино", та дори морето по залез се сравнява с цвета на вино: "море винобагро". Хайде де, елините са били французите на Античността в това отношение.
-
Точно така - ти не си чувал. Останалите, изглежда, сме не само чували, но и чели Айде, за иранските привърженици ще кажем - български извор, та да няма дрязга. Виж, за тракийските колобри (които колят бобри в чест на Загрей) само ти си чувал. А за винцето, струва ми се, отговорът е в горния ми постинг. Аман от тая азбука. Така и не ни я показа. Колкото до гръцкото "Б", явно за Еразъм Ротердамски и неговия Ксенофонтов аргумент в полза на разликата между античния и средновековния гръцки хич не си и чувал.
-
Скитите - пак българи... Ще остане ли народ по Земята, незамесен в нашата етногенеза, както я схващат автохтонците? Може би само тия от алгонкинската група, но и за тях не е сигурно...
-
И в Ирландия е засвидетелствано като Ard-Ri, върховен крал. Не ми се вярва обаче да има келтски влияния между българите. Е, някаква прастара ИЕ езикова близост между готски и келтските езици може и да съществува. Все пак подобно окончание е засвидетелствано в готски имена. Ерманарих, Аларих и Теодорих са най-популярни. В испански е оцеляло Родриго, вероятно от Родрик или Родерих. Италианското Америго също има готски произход, идвайки от Емерих. Тук финалният суфикс би трябвало да означава най-общо "власт" или "богатство". Нямах предвид произходът на владетелите да е готски, а евентуално само имената им. Ако допуснем някаква степен на полиетнизъм при българите, както и смесване у тях на имена и понятия от няколко езика, разпространени в степите отпреди създаването на Дунавска България, не е напълно изключено да се срещат и готски имена. У варварски народи често се усвояват имена, принадлежащи към чужда именна система - например ирландското Кормак, латинското Магнус, бургундското Гунар (от Гундахари), хунското Атли (от Атила), франкското Сигурд (от Сигеберт) и славянското Валдемар (от Владимир) у скандинавците. Има и други такива случаи (латинското Дезидерий у лангобардите например или Кустенин от Константин и Падраиг/Патрик от Патриций при брити, пикти и скоти).
-
Пише се "да попрочете". И преди "да" в случая няма запетая. Но пък има преди "за да". Не знам защо автохтонците се карат с правописа. Може би от вълнение пред историческата правда. Всъщност вероятно спазват тракийския правопис. Що се отнася до историческата геоография и до "лозя по скалистите чукари на Елада", има една популярна книжица, нарича се "Гръцката цивилизация", писана е от някой си Франсоа Шаму и там черно на бяло си пише, че Атика - една доста скалисто-чукареста област на Елада - се ориентира към интензивни култури като лозата и маслината тъкмо заради бедната си почва. Пък и ако някой има път към Гърция, нека си купи срещу 8 евро бутилка ксиномавро Науса. Мястото, където виното се произвежда, изглежда голо и безрадостно, но пък самото вино...
-
Счита се... от кого? Приписвани... от кого? Някои... кои? Тези безлични конструкции са неинформативни. А т. нар. "академично издание" на някаква си "хроника", дето сега пък се оказа "свод" от произведения не само на Константин VІІ, ами и от други автори, е мистификация. Без картинка на корицата, ISBN или линк към изданието в Amazon това си е просто труд на известния автор Партенк Партенкян.
-
И фахр-и падшаханът да управлява имотите на кана сюбегито...
-
Е, то това му се вика монологизъм...
-
Милост! Не мога! Само не и още един автохтонец! Ако ще е така, да прекръстим форума на бг-фентъзи...