glishev

Ти добре си си го написал, просто снощи на пияна глава съм се поупражнил в полза на тия, дето нищо не отбират, ама имат мнение.

Е, човекът е повече от сериозен, не кара само на един гол талант (макар че и той е налице в случая). По-скоро съм оптимист за романа, но засега можем само да чакаме. Трябва да видя в кое списание беше излязла написаната глава от изоставения роман за романтизма. Много приятно четиво. Ти прочете ли "Възвишение"?

Малко обновяване на информацията. Русков е изоставил идеята си за роман за английския романтизъм (жалко) и вместо него е захванал книга за българските бунтове и нещастия от двайсетте години (ето това обаче никак не е жалко, даже напротив). Отделно: на 10 септември Пловдивският театър играе премиерата на спектакъла "Възвишение" по третия роман на Русков. Постановка: Иван Добчев. Който е в Пловдив и има тази възможност, би направил добре да гледа представлението и да каже дали си струва.

Историк, ако пуснеш такава тема, ще ни налази клуб "лична драма". Знаеш, че ненавиждам това

Не съм Бо'зна какъв специалист по Втората световна, но ми направи впечатление наскоро появилото се у нас издание на дневниците на Берия. Ако изданието е добро (което лично аз не мога да преценя), то нещо в него е много интересно. В първата половина на 1941 Берия пише, че е провел серия сериозни разговори със Сталин, в които двамата обсъждат все по-мрачните изгледи за бъдещите отношения с Германия. Тоест, ако това издание е коректно, излиза, че в навечерието на Отечествената (за СССР) война, Берия, Сталин, а вероятно и други висши съветски функционери са се бояли съвсем основателно от немско нападение. Сиреч Резун/Суворов издиша. Не се съмнявам, че в по-дългосрочен план СССР би искал да нападне Райха (между тези две сили положението винаги би било "който - когато"); но конкретно в 1939-1941 руснаците са си давали сметка, че не са готови, тоест не са искали война веднага. Данните от един друг, по-сигурен дневник го потвърждават - този на Хрушчов. Имам предвид крайно неласкателното му за мощта на СССР мнение за значението на ленд-лийза. Имам и други причини да смятам така - например съпоставката на данните от дневника на граф Чано за 1939 (където той споменава, че между 1 и 17 септември полският посланик в Рим е умерен оптимист за бъдещето) и тези за "чудото край Висла" от 1920. Накъсо - не смятам, че СССР дори в 1939 би си опитал късмета дори само срещу Полша, ако не беше немската кампания. Да не говорим за финландската война Мисля, че от руска страна пактът Рибентроп-Молотов е щял да бъде спазван още доста време. Но няма как да отрека, че харесвам антисталинисткия патос на Резун Неговите книжки са като "Властелинът на пръстените": знаеш, че са фентъзи, но така ти се иска да бяха истина!

Днес (вече вчера) по-рано приятелката ми ми го показа. Не е много за приказване, но ми се дорева като го четох.

КГ, разбира се, говори от позицията си на юрист и го разбирам. Да, за традиционното правно схващане права може да има или да няма само човек. Всичко друго е вещ. Правото, естествено, е само част от човешкия опит и то със съвсем конкретно приложение. Извън съда реалността е много разнообразна и човек ще направи най-добре просто да разширява личния си опит. Имат ли животните права? Много традиционни култури гледат на животните като на тотеми, тоест като на духове, богове, покровители и изобщо - свещени същества, свръхестествени. Изобщо там, където има примитивно, магическо съзнание (отчасти дори в западната цивилизация в нейните по-ранни периоди), животните и хората не са ясно разделени. Тоест - да, в определен културен контекст животните имат права. Конкретни права. Та даже и задължения.Съвсем като съграждани и членове на общността. Ето примери: ритуалният съд за убийство на жертвения бик в Атина и ритуалният съд срещу червеите-дървояди в една от френските епархии от шестнайсети век, когато червеите прояли трона на епископа. Щом някой може да бъде защитаван в съд или пък съден, той има права и задължения. Но я да помислим по-детайлно За какви култури говорим? Човешки. За какъв съд говорим? За човешки съд. Кой изобщо е измислил концепциите за права и задължения? Човеци. Хора. Ясно е - хората са тези, които създават права и задължения. хората ги дават и отнемат по силата на механизмите на собственото си, човешко мислене. В литературата това отдавна е известно, то произлиза отново от митологичното, примитивното, магическото мислене - нарича се антропоморфикация. По същество това е процесът на приписване на чисто човешки черти на нечовешки явления. Приписването на права на животните е именно част от антропоморфикацията. Ние, хората, сме създали концепцията за това, което е право, и я приписваме първо на себе си, а постепенно (с магическото чувство) я пренасяме и върху животните. Та дори и върху неодушевени предмети. Следователно, ако сме последователно светски настроени, би трябвало да не приписваме на животно никакви права. Светското право изхожда от хората и има само тях за свой субект. Животните при един светски режим са вещи. Което именно твърдеше и КГ. Разбира се, в свой собствен етически и практически интерес бихме могли да забраним определени форми на експлоатация и насилие спрямо животни. Родителят с възпитателна цел би бдял, щото детето му да не проявява жестокост спрямо домашното куче. Това е естествена част от нашия обществен и семеен живот. Но от всичко това не следва отказ от употребата на природния ресурс, какъвто се явяват животните. Въпросът е тази употреба да бъде едновременно ефективна, но и човечна. Да се отнасяме милостиво към онези животни, които не ни вредят; да действаме бързо и без нарочни мъчения към онези, които ни вредят или пък които сме предназначили за клане и консумация; за неизбежно мъчителни, но нужни изследвания да употребяваме минималния възможен брой екземпляри; да отглеждаме животни в поносими за самите тях условия, без самите ние да се превръщаме в изроди - това е естествената и разумна граница на нашите задължения. И това са по същество задължения между човеци, а не между човек и животно. Помежду си ние дължим умереност в отношенията с животинския свят. Животните, така да се каже, нямат думата.

Конкретният случай не е верен и е част от руската антизападна пропаганда днес. Но, след като това беше казано, трябва да уточня, че тази пропаганда - особено с норвежки примери - се основава далеч не само на лъжи. В Норвегия законодателството е вече почти истерично, що се отнася до децата. Тамошната държавна институция за закрила на детето от време на време върши откровени безобразия, противни на всяко естествено родителско чувство. За това има безброй статии в нета. Крайностите на пост-пост-постморт... пардон, постмодерността

Щом може да се направи подобно правдоподобно предположение въз основа на дадена хипотеза и някакви данни, то човек трябва да е умствено ощетен, за да отхвърля хипотезата. Ако не бъркам, това се нарича проверимост на тезата и е почти безпогрешен принцип на добросъвестността в точните науки.

Който си иска, може да бъде примитив в собствената си държава, някъде там, на края на света. Ние обаче носим бремето на белия човек, цивилизаторското бреме. Странно звучи, нали? И това бреме се състои в християнство, напредничавост и по-висок морален стандарт. Грубо казано, да, ние сме истински хора, истински бели, истински християни, истински европейци (и дори истински българи в нашия случай) само тогава, когато не се държим със своите мюсюлмани така, както някои мюсюлмани се държат със своите християни. Двоен стандарт ли е това? Не, това е морал. Ние в Европа сме флагът на света. Длъжни сме да бъдем на ниво, дори когато други не са. Защото (това е моят расизъм) трябва да бъдем по-добри от тях. Всичко друго за нас трябва да бъде низост. На това, впрочем, учи и самото Евангелие. Това не значи да сме безкритични или прекалено търпими към всичко чуждо и най-вече към враждебните учения. Но сме длъжни да бъдем справедливи. Това е отвъд изгодата и победата. Това е, ако щеш, моралното оправдание да цивилизоваме света. Това е трудният дълг на християнина пред Бога. Това е сърцето на вярата ни. "Прочее, бъдете кротки като гълъби и хитри като змии..."

Фружине, не искам да се заяждам, но си вдигни малко нивото на мисленето.

Сложно, трудно за вярване и по своему очарователно.

Няма и да чуеш, а можеш и да се замислиш защо няма да чуеш. Ако примерите ти за добро управление са тъкмо Иран и Египет, то... е, нямам какво да добавя. Във всеки случай гледам в подписа ти: "Слава на Иисуса Христа..." и така нататък, Ако позицията ти е принципно верска, не би трябвало точно ти да се радваш особено на кораничното законодателство. На мен ми е по-лесно - аз съм си за откровено светско управление. Изобщо, опитай се да разсъждаваш докрай последователно. По-високо билото, майсторе

Айдеее, пак се появи КГ с неговите: "Така, така!" и "Брава, брава!"

Е, точно пък цар Борис ако е спорна личност...

Спандю, някой път ще ти задръстя пощенската кутия с британска пропаганда против Райха от 80-те години на ХІХ в.

Доброволното си е доброволно. Който е поискал да го направи, е имал своите причини и получава моите уважения. Но ако нещо е доброволно, то никой не е длъжен да го прави, нали така? Аз не бих си сменил името за никого на тоя свят. Не го и очаквам от никого. Един ден като се оженя, жена ми сама ще реши дали иска да си смени фамилията. Няма да решавам аз вместо нея, нито ще я притискам. Същото важи и за моите съграждани мюсюлмани, евреи и прочие. Етическото златно правило е ясно: не правиш на другите, каквото не искаш да правят на теб. Ако днес аз накарам някого да си смени името, а утре замина за някъде, някой друг ще има правото да иска и аз да си сменя името. А вече казах че не бих го направил за никого. България трябва еднакво да принадлежи на всичките си граждани. Да искаме някой да си сменя името е абсурд, унижение, престъпление. И то такова, което вече е правено веднъж. Трябва директно да забравим подобно мислене. Иначе никога няма да имаме справедливост. Ето още една причина да държим на светския си режим (все пак, с гражданската традиционна религия, да). Впрочем, Коранът е съчиняван сред номади и полуномади. Ако някои държави в света смятат, че днес подобна книга може да бъде източник на законодателството им, това си е тяхна работа. Суверенни нации са, нали така? Тяхна си работа. Лично аз обаче се радвам, че ние тук, възпитани все пак по-скоро с Новия завет, който е съчиняван за и от градско население, сме успели да достигнем до Просвещението и до концепцията за светска държава. И Новият завет, и светските конституции са за предпочитане пред законодателен източник, създаден сред чергари (такова е моето мнение с цялото дължимо уважение към съгражданите ми мюсюлмани). Впрочем, донякъде дължим концепцията за светска власт именно на Новия завет. Сиреч - непряко и той е източник за светските конституции. Коранът никога не би могъл да вдъхнови подобно мислене, защото в него има съвсем други идеи. Кой знае, може би различните типове управление са подходящи за различни народи и краища на света. За нас тук светската власт, разделена от религиозния авторитет, е достатъчна. Гражданската религия, разбира се, е налице. Това не е проблем или противоречие. Между другото, ако Новият завет беше официален източник на правото в България, българските мюсюлмани щяха да имат правото да питат защо и Коранът да не бъде такъв източник. Понеже не искам това, смятам за по-разумно да имаме изцяло светски режим с все пак православна гражданска традиционна религия за публичните церемонии. Така е по-разумно; поне това противоречие да ни е спестено.

Уви, Ник, на място казано.

Така си е, кой както ще, така да се казва. Няма да седнем да взимаме пример точно от Иран, я. В България е съвсем естествено да се казваш и Димитър Петров, и Усин Керим. Едно от най-страшните престъпления в историята ни е свързано с промяна на хорските имена. И то - с раздаване на християнски имена от една по същество антихристиянска власт. Името на човека не може да се пипа. По времето, когато Търновската конституция е била в сила (та дори и при пълномощията или при режима на цар Борис), всеки е носел каквото име е получил от родителите си - и толкова. Източник на правото не е била Библията, а Конституцията. Всичко това никак не е пречело браковете да се осъществяват равнопоставено от свещеници, равини и мюфтии според случая и човек да носи каквото там си има име, получено с раждането. Нито пък е пречело православието да бъде официално вероизповедание на страната (а първите двама държавни глави изобщо не са били православни, но и това не е било проблем). Има още хляб да изядем, докато се научим на свободното мислене, което са имали прадядовците ни.

Зависи от личното мнение. Има силно религиозни хора, които смятат, че собствената им религиозна общност трябва да управлява страната (която и да е страна). Аз също съм религиозен, но за себе си съм приел, че вярващите могат и трябва да участват в управлението като личности, а не като група; не като общност. Защото светското управление гарантира на всички подобни общности еднакво отношение, а не някаква конспиративна колегиалност и намигания по коридорите на Парламента. Разбира се, като казвам "светско управление" и "еднакво отношение", нямам предвид атеистична, тоест антирелигиозна власт. Според мен всяка разумно управлявана страна трябва да има своя традиционна гражданска религия и съответните публични церемонии, за да са запазени религиозните общности от нетърпимост и преследване (а и за известен здравословен консерватизъм на обществените ценности). В България, да речем, традиционното изповедание на мнозинството от гражданите е православното християнство, така че православният молебен за армията на Гергьовден, военният девиз: "С нами Бог", почивните дни по Великден и кръстовете на герба са си съвсем на място. Това гарантира една обща търпимост към религиозността изобщо и демонстрира известна историческа приемственост на държавата с миналото и обичаите на българския народ. Същевременно всеки друговерец или атеист е добре дошъл в управлението, стига да има българско гражданство и да покрива условията за избираемост. Разбира се, в друга страна гражданската религия може да е съвсем друга, това е въпрос на исторически обстоятелства. Но съм еднакво против двете крайности: силно религиозна държава от една страна и антирелигиозна държава - от друга. Умереност във всичко.

Интересни кадри и нелош повод да си припомним Първата световна, с която май всъщност започва краткият и нещастен ХХ в. Имам се за малко нещо англофил, но за мен основна отговорност за избухването на Първата световна война има Великобритания с нейната нарастваща паника от мощта на Райха. Британските правителства искат голяма европейска коалиция срещу Германия още доста преди август 1914. Всъщност - от почти веднага след обединението на немските земи. За тях това е нормално, връзва се с концепцията им за баланс на силите на континента и за противопоставяне на най-голямата от тези сили, която и да е тя. Политически разбираемо, морално безпринципно и исторически безотговорно.

Мисля, че ти сам намери отговор на своя въпрос. Боя се, че неразмишляващите винаги ще бъдат такива. Каквито и права или условия да бъдат създадени, те винаги ще бъдат създадени именно от размишляващите. И винаги ще остават неясни за неразмишляващите. А част от неразмишляващите (да я наречем "мрънкащите") винаги ще иска още и още нови промени, но никога няма да си направи труда да се запознае с вече извършеното. Не ме разбирай погрешно, не защитавам статуквото (определено не). Но си давам сметка, че е пълно с хора, които не само не знаят какво става, но и никога няма да се опитат да разберат. Колкото до това дали да говорим за България или по-общо - е, аз вярвам, че човек трябва първо да гледа в собствената си паница. България е нашата обща съдба и тъкмо за нея трябва да ни е грижа на първо място. Що се отнася специално до политиката и икономиката, светът би трябвало да ни интересува най-вече толкова, колкото можем да научим от него нещо, което да ни е в полза тук и сега. Не подценявам чисто теоретичния интерес (защото и той може да се окаже много полезен), но и не обичам празните приказки.

Чудесно казано Разбира се, държавата не може да няма никакви социални ангажименти и не бива да се управлява като корпорация. Но и не бива да се превръща в патерица. Частната инициатива, свободното коопериране на дребни и средни собственици - ето такъв може и трябва да бъде гръбнакът на нашата страна.

Вечна му памет. Разбира се, лесно е да идеализираме Царя Обединител, а по-трудно - да погледнем на него безпристрастно. Във всички случаи - една от наистина трагичните и по-скоро безкористни фигури в най-новата ни история.

Всъщност си прав. Заключвам.