glishev

Не може свестен човек да застане зад т. нар. Възродителен процес и да го подкрепя. Да си българин трябва да бъде нещо повече от това да си див шовинист.

Натане, ти изобщо някаква представа от история на изкуството имаш ли? Не си ли чувал, че старинните изображения съдържат обикновено детайли от бита на рисувалия ги, а не задължително отбита на нарисуваните? Ако беше чувал, нямаше да се чудиш, че Кирил и Методий са нарисувани като латински, а не като гръцки монаси. Едно е сигурно - това са действително старинни изображения. Не са от ХІV, ХVІІ или ХІХ в. Свидетелстват, че със сигурност в Х-ХІ в. е имало култ към братята. Е, нали това искаше? Доказано е. Хайде сега, крайно време е след единайсет страници глупости най-сетне да видим един цитат от старинно произведение, което да говори, че император Константин изобщо е създал азбука и че е писал книги... хем на български. Стига бяга по тъча.

Хайде, може би не чак да ги изгони, но поне да удържи Дарданелите и Босфора. А може би и хората на Бонифаций, Бодуен и Дандоло щяха да свършат нещо по-полезно в Сирия отколкото голямата и безмислена авантюра в Тракия. Днес турците имат големи основания да праснат една статуя на Дандоло насред Истанбул. Вилардуен споменава това с половин уста, но е ясно, че честните хора са почнали да напускат армията още при стените на Задар, за да стигнат както могат до Светите земи и да се поставят в услуга на Триполи, Кипър, Антиохия или каквото там е оставало от Йерусалимското кралство.

Никъде не казвам тая глупост, че арменците не били християни, аман от недоразбрали. Абе назад по темата четох едно изказване за изчезването на прабългарските титли след Покръстването, но ако не е било твое - извинявай. А, пардон - твое си е. Първи постинг на втора страница на настоящата тема. Що се меташ като риба? Казал си веднъж, че титлите изчезнали с християнизирането, не си излязъл прав, щото изскача надписът на чъргубиля Мостич - е, голяма работа. Дали Тодор или Теодор в случая е все тая. Нека да е Теодор. Дометиан и Теодор са кавхани последователно при Гаврил-Радомир. Дори не знам кой е Пламен Павлов (прочетох, че имал предавания по "Скат", само дето телевизия не гледам), но лично аз тъкмо напоследък чета PDF на Migne-изданието (разночетенията за кавхана са само във вариантите "kauchanos" или "kaukanos", щото буквите капа и хи доста си приличат, та писарите ги омотват - това според Скофилд) и английски превод. http://www.veritatis-societas.org/103_Mign...7_0476),_GM.pdf Ето, почерпи се. А като има и един кьорав препис (бе повече са, щото иначе няма да има разночетения, ама айде), това вече е позитивен факт. Нали това искаше? Заповядай. Отговорът на темата е: да, има кавхани и боили не само в Самуиловото царство, ами вероятно и чак при въстанията на Делян и Константин Бодин. За Кракра като арменец така и не сочиш извор. Виждам само твърденията ти, но не и аргументи в тяхна защита.

Никога не съм вярвал, че може да се пишат такива откровени глупости от пълнолетен човек! Натане, от палеография явно не отбираш, та не знаеш, че имената на светите братя се срещат в доста на брой кодекси от Х-ХІ в. Нито, че има доста старинни кодекси без миниатюри. Нещо гледам, че не коментираш повъпроса за тропара "Отъ пеленъ", посветен на св. Константин-Кирил. Да не би и той да е от ХІХ в.? Ето ти изображение на пристигането на братята в Рим. Фреска от Сан Клементе, Рим. ХІ в., та белки научиш урока по история от ІХ клас. От история също нищичко не разбираш. Никой и никога не е казвал, че Кирил и Методий са съставяли българска азбука. Съставили са глаголическата азбука за моравските славяни (за прадедите на чехите и словаците, ако не знаеш). Кирилицата е съставена в България от учениците на Кирил и Методий и на нея са преписвани глаголическите текстове - тоест славянските преводи на Евангелията. И си я ползваме и до днес. Ако смяташ, че това, с което пишем във форума, е линеар - значи е време за консултации със сериозни специалисти. И то не по история или славянска филология. Езикът на Сребърния кодекс и на това, което си дал като илюстрация, не е един и същ. Явно и руни не четеш. Това, че два текста са написани с руни, не значи, че непременно са на готски. Ако не знаеш, ще те светна, че на остров Готланд и в областта Гьоталанд в Швеция някога се е говорел староскандинавски, наричан още староисландски. А готският е пак германски език като староисландския, ама не баш същият. Като и той, и староисландският не трябва да се бъркат със съвременния немски. Но да си се върнем на темата. Доказва се позитивно, а не негативно твърдение. Следователно тъкмо ти, Натане, трябва да докажеш с текст, извор и то с пряк цитат и картинка къде пише, че император Константин е съставял книги, хем конкретно на български. За книгите разбрах, че има едно сведение, друг е въпросът дали не става дума за черновите на неговите едикти или за частни писма. Колкото до Кирил и Методий, че те са съставили славянската азбука и първия славянски превод на Писанието - пише го в много извори, черно на бяло. Пише си го в "О писменехъ", пише го в литургиите и похвалните слова на братята, а това са текстове от Х-ХІ в. Не може всичко, което не ти уйдисва, да е фалшификат. Сребърният кодекс бил фалшив, житията фалшиви, "О писменехъ" фалшиво, литургиите фалшиви, тропарите фалшиви, Глишев също е фалшив... е, не става така. Смешно е. Кажи сега, че и фреската в "Сан Клементе"е фалшива и директно да те обявяваме за разкривател номер едно на фалшификати в историята. Картинки на глаголицата трябва ли да ти вадя? Или на ранни кирилски кодекси, очевидно преписвани от глаголически изводи? Щото има. Отдолу си пише, че е Асеманиевото Евангелие от ХІ в., да не се объркаш нещо. А това е доста познат кирилски надпис от Битоля, нач. на ХІ в. Рицарю, ти трябва да доказваш, че траките имат своя, негръцка писменост, а не ние - че нямат. Пак по логиката, че се доказва позитивно, а не негативно твърдение. И дори ако успееш, в което се съмнявам - ще трябвада докажеш, че Константин е писал на въпросната тракийска писменост. Отделно ще трябва да намериш начин да докажеш, че надписът на линеар е на тракийски. Освен това бъркаш линеарите "А" и "Б". Надписите на "Б" са на ахейски ранен гръцки, намирани са в Микена. Тези на "А" не са на гръцки. Но пък траките са индоевропейци (като гърците) и би трябвало да имат някаква езикова близост с тях. Лошото е, че надписите на линеар "А" (пък и на "Б"), откривани досега, са само в райони, отдалечени от Тракия и остават неразчетени - точно защото не са на никакъв индоевропейски език. Първо, искам картинка от находка на линеар, открита в Тракия. Второ, текст на линеар върху камък, папирус или пергамент от времето на Константин Велики или скоро след него. Значи от ІV в. и нататък. Трето, картинка на линеар от Скития. Четвърто, средновековна страница от кодекс, изписана на линеар. Ето ти картинка на линеар, та да не го сбъркаш с руни или глаголица. Линеар "А" от Крит: Линеар "Б" от Пилос: Та като намериш горните четири изискуеми, очевидно подобни на дадените две картинки с линеар, тогава ще имаме материал за разговор. Дотогава си оставаш с предположения и "така е било", което е неубедително. Ти поне имаш достатъчно здрав разум, за да признаеш кога фактите (фактите, а не предположенията!) говорят в полза на дадена теория.

Според мен латинското завоевание има дълготрайни последици, довели ни повече, ни по-малко до създаването на Османската империя. Българите така или инак вече са се справили с Византия към 1204 г. Явно нейното съществуване не им пречи особено. Дали в 1218 южната граница на Йоан ІІ Асен ще бъде със слаба Латинска империя и две амбициозни гръцки държавици или с пак не особено силна Византия, разтърсвана от граждански войни, е практически все тая. Е, да, България може би не би се превърнала в краткотраен хегемон на Балканите (при все че кой знае), но ключовата дума тук е "краткотраен", а не "хегемон". Татарите пак щяха да се появят и да съсипят наследството на Асеневци, дори Византия да си беше на мястото. Явно обаче България не е спряла османците, така че неминуемите български нещастия в 1241-1300 не са факторът, довел до османската експанзия. Напротив, една слаба България по-скоро би позволила на нестабилна Византия да се концентрира върху Проливите, така че в 1354 Галиполи да не става османска база. Да не говорим, че една разкъсвана от вътрешни борби византийска Македония може би нямаше да доведе и до гибелта на Михаил Шишман при Велбъжд. Не съм съгласен, че културният възход на Второто българско царство е през ХІІІ в., тоест докато има Латинска империя. Да, Синодикът е от 1211, Боянската църква е от 1259, а възобновяването на патриаршията - от 1235 и вероятно ромеите не биха го приветствали, ако нямаха нужда от българите в конфликта си с латините. Всичко това е вярно, но все пак на практика цялата литература на Второто царство е от ХІV в., когато византийският исихазъм силно повлиява търновските монаси. А и биографията на българина св. Йоан Кукузел не би била възможна в латински Константинопол. Нито пък на св. Калист Мелиникиот. (Впрочем, ако Венцислав Каравълчев е прав, може би св. Калист е единственият българин, повлиял на цялостното развитие на православната теология. Това го споменавам заради темата за средновековната българска цивилизация. Разбира се, нито св. Йоан кукузел, нито св. Калист творят на български език или в България.) Латинската Константинополска империя сама по себе си се оказва безмислена авантюра. Дърво без корен. Не вярвам тя да би спряла османските сили. Тя дори с Никея не успява да се справи. За Солунското "кралство" и франкска Морея просто няма какво да се добави. Резултатът от съществуването на Латинската империя и на другите франкски владения на Балканите е "балканизацията", тоест пряко феодализирането на региона. Някой ще каже, че Добромир Хриз и Мануил Камица си ги има и отпреди латините. Така е, тогава хайде да уточня - завладяването на Константинопол доста ускорява този процес. А феодализацията се оказва с пагубни последици през ХІV в. Непряко резултатът е създаването на Никейската "империя" в изгнание и пренапрягането на и бездруго ограничените й сили за възвръщането на столицата. След като това става, балканските ангажименти и амбиции на Михаил VІІІ водят пряко до възможността да се образува бейликът на Ертогрул и Осман. Интересно е да се отбележи, че най-жизнената от гръцките поствизантийски държави се оказва именно тази в Никея. И че Никея е първата столица на малоазийските Селджукиди след битката при Манцикерт, градът на Първия Вселенски събор, върнат на ромеите от Първия кръстоносен поход. В този смисъл Четвъртият поход едновременно доказва ползата от Първия за източните християни, но и съдейства за унищожаването на част от последиците му. Което е историческа ирония. Пожарите и плячкосването в Константинопол, ужасното стопанисване на Града от страна на латинските императори (да си спомним разпродаването на реликвите, отнасянето на сума ти ценности във Венеция и свалянето на оловните покриви) са невероятна загуба за цялата православна цивилизация. Дори само като "склад за стари вещи" Градът е ценност. Вместо това богатство да бъде опазено, кръстоносците сякаш правят генерално разчистване на старите боклуци като за османците след два века и половина. Тъй де, ако Константинопол има няколкостотин хиляди жители при Ангелите, то при последните Палеолози те са около 50 000. Това е пак последица от латинското завоевание. А западането на такъв огромен град е оказало неминуемо ефект върху икономиката на голяма част от Балканите, страните по Черно море и Егейска Мала Азия. Да не говорим колко чисто градски институции са изчезнали. За плюсове от завоеванието за балканските народи не може да се говори. Дори за самите латини. В крайна сметка те не се задържат повече от две поколения в Града. Пък и целта им уж е да бъдат в подкрепа на остатъците от Йерусалимското кралство, а не да правят нова държава. Косвено Четвъртият поход всъщност подпомага Аюбидите в борбата им окончателно да изтласкат "франджите" в морето. Ако някоя християнска сила печели от похода, това е Венеция. Самият град се обогатява с плячка от Константинопол, а Сияйната република се сдобива с владения на изток, които запазва относително дълго. Освен това венецианците, както пише в ХV в. Леонтий Махера, имат голяма изгода да търгуват със сарацините, а не да воюват с тях. Така че всъщност La Serenissima става такава именно поради отклоняването на похода. (Естествено, ако съм прав и наистина последиците от византийския разгром от 1204 и допълнителното разпиляване на сили след славната реставрация от 1261 са османският възход, Италия и целият Запад печелят много. Печелят кардинал Висарион и всички гръцки интелектуалци, влели свежа кръв в Рененанса през ХІV и ХV в. Дори в агонията си Византия оказва сериозно влияние на Италия, от която пък се учи цяла Европа.) Разбира се, от похода в перспектива печелят и анадолските турци. За тях една слаба западна граница в крайна сметка означава началото на собствена империя. Сега някой може да каже, че благодарение на завоеванието от 1204 Крит попада във венециански ръце, което позволява Венеция да се превърне в бариера срещу османците по море. Вярно е, разбира се. Но може би без завоеванието изобщо не би имало османци... Една просъществувала Византия, запазила контрола над трапезундските сребърни рудници (основният източник на богатството на Великите Комнини), вероятно би могла по-добре да финансира отбраната на Проливите, а не да пратениците й да бъдат унизително псувани "на жена и майка" в сръбския и българския двор. А самите Комнини не правят нищо смислено с тези средства - среброто им отива в безмислени авантюри на Крим. Те сякаш се опитват да възобновят Понтийско-Боспорската монархия на Митридат, вместо да разчистят хинтерланда около Трапезунд от турци. Отделно от всичко друго, една силна и непрекъсвана византийска власт около Проливите може би би направила идването на каталонската "компания" на Роже де Флор ненужно. И тогава не би имало нито пожарища на Атон (с всички негативни последици за монасите и православната култура), нито онова безмислено дукство в Атика, което послужва само като улеснение за османската експанзия в Средна Гърция и Пелопонес. --- Гледай ти каква евлогия теглих на Византия... Уж не съм византофил, пък на. Сигурно е от http://www.youtube.com/watch?v=IomxvOTf-So, което слушам с упоение вече трети път

За автохтонците да отбележим, че разни имена като Котис, Севт и Реметалк (камо ли пък келтски) не се срещат в българска употреба Възможно ли е имена като Аспарух/Есперих и Телериг да са готски? В този смисъл възможно ли е сред българите, особено сред аристокрацията, да са се срещали и ирански, и тюркски, и готски имена? Иначе аз съм си виден тюрковъд, но все пак няма да седна да обяснявам, че в иранската теория няма хепетн баш хич никакъв хляб.

Почитаеми г-н А. С. Пандят, аз съм във възторг и смятам изцяло да преразгледам нАучните си възгледи въз основа на Вашия приносен труд Не, наистина, простотийката си я бива, евалла.

Ако е диктатор, то е за кратко - при безкняжието. И това е в полза на страната. Друг е въпросът, че методите му не са точно пример за либерализъм, но пък и либерализмът изобщо не е бил нужен в онези доста критични мигове. Но ми се струва, че той си позволява да се облагодетелства финансово като министър-председател при Фердинанд. Което е жалко.

Доколкото си спомням, Стамболов има такова полушеговито изявление, че ако Левски и Ботев бяха оцелели, той би ги обесил. Добре че е майтапът, та да си кажем истината... Впрочем, това е напълно понятно. Да правиш революция е едно, а да правиш държава - съвсем друго и Стамболов е напълно прав. Като казвам това, все пак оставам изцяло подвластен на идеализиращата Васил Левски представа. За мен той е летвата, по която нацията ни трябва да измерва морала си. Може би в този смисъл сме късметлии, че Левски е загинал като мъченик (не верски, а на националната кауза). Така е останал чист за нас. Както внушават Дайдоджи Юдзан и Цунетомо, няма по-силно доказателство за сила на убежденията от гибелта. По-точно: от съзнателно поетия риск. Левски - поне у мен - буди чувството, което Цунетомо нарича гири, емоционална обвързаност с миналото. Този вид емоционалност днес никак не е на мода, но това си е проблем на повлияните от модата. Много харесвам израза, че бесилото на Левски е българската Голгота.

Гениално Заслужава да бъде споменато редом с чобан боила и кехая багатура, засвидетелствани в тоже гениалния разказ "Икономически причини за Покръстването на България".

Класациите на БНТ наистина са голямо нагласителство. Помня го от "Голямото четене".

Аре бе, КГ, признай си, че си изтървал едно "Б" в края на ника си Това "125" е за заблуда на противника. Румънски автохтонец, не, ще се пукна от кикот... Натане, на форумна среща ще те черпя една бира, че отдавна не съм се забавлявал така искрено като с твоите постинги. Смятам да сложа лафчето с модераторския екип "Глишев" в подписа си тук. Това ми напомня предговора на Станислав Лем към "Звездни дневници" - дето проф. Тарантога отхвърля обвиненията, че смелият пътешественик Ийон Тихи не съществувал, а зад него стояла машината LEM (Lunar Excursion Module), която всъщност пишела "Дневниците". Навремето така бъзикахме една много свястна дама от Толкин-форума, че не съществува: понеже е пич мома и постингите й винаги са смислени и забавни, всички много искаме тя да идва на форумните ни срещи обаче мацката всеки път се измъква и не пристига. Накрая й заявихме, че не съществува, а е екип от четирима души - програмист, историк, кинокритик и модистка. Дамата обаче взе, че все пак се появи на една форумна среща и се оказа не само акълна, ами и много красива. За жалост, ех, обвързана... (дано мойта не чете тайно Бг-наука, че ще ме покесери след горното изявление). Ойде темата у рЯката, ама тя и бездруго си е такава една фантазна тема.

Тешекюр едерим ОК, за Василий, да речем, звучи що-годе убедително, приима ся. Колкото до Кракра, ОК, няма извор. Те това е. Писах пак и в другата тема, но достатъчно схванах оттук, благодаря. За Кракра няма историческо сведение, според което той да е друго освен местен пернишки гений. За арменска кръв у Сурсувул, Елемаг и пр. български аристократи пак ли основният исторически извор са твоите трудове?

А има ли изобщо някакви основания в приказките за т. нар. "сакрално цареубийство"?

Пардон, пардон Глишев е глупав, но не чак толкова, че да твърди, че щом лицето Х е християнин, то "нЕма как да бъде арменец". Чак такива странни твърдения кухата ми глава не може да роди. Все пак дори за Глишев арменците са си народ ристиенски (нищо, че са окаяни еретици). Не, това с Мостич, дето е християнин, го казах само заради бомбастичното твърдение на Арманд, че нямало употреба на прабългарски титли след Покръстването. Пък нали Мостич е хем ристиенин, хем чъргубиля според надгробието си (което, нали, няма как да бъде обявено за византийски фалшификат), та така... Ама ние те запознахме с доста случаи Вж. малце по-горе N-тото повторение за бай Мостич, който е ичиргу боил по времето на Симеон и Петър според собствения си надгробен камък. Колкото до Самуилово време, данни има за кавхан по времето на сина му Гаврил-Радомир, както също биде неколкократно изтъкнато. Скилица пише за кавханите Дометиан и Тодор (Тодор получава титлата след брат си, когато той е пленен от ромеите), както и за ичиргу боила Богдан. Това го повтаряме вече четири страници. Ха сега, Арманде, дай най-сетне извор за арменската жилка на Кракра и Елемаг. Не виждаш ли, че всички трепетно ожидаме? Ако няма извор - да приключваме разговора.

Тук съм напълно бос Има обаче опасност сведението да развълнува нашите автохтонисти, които и бездруго твърдят, че българите са навлезли в Европа преди първите представители на вида Homo Sapiens Sapiens

Ми то грък и турчин е едно и също - нали гърци са ония турци, дето се правят на италианци Пък аз като шопо-македонец съм си отвсякъде неосъзнат сърбин

Cyning и cincg са засвидетелствани в VІІ в. Нали първото постоянно презимуване на славяни е към 597 г. Ираклий се възцарява чак в 610 г. Преди 597 славяните пак имат все някакви контакти с ромеи. Особено от края на Юстиниановото царуване нататък. Та славяните имат кога да вземат "цар" от "кесар" като титла на императора.

А, не така. Това са верски убеждения, все пак. Няма нужда от квалификативни натъртвания.

Формите cyning, cingc, konung® и прочие са засвидетелствани. Така че съпоставката с "княз" е съвсем естествена. Дето обичам да се бъзичкам - славяните нямат собствена дума за официална, формализирана власт. Иначе "кесар" е употребявано за императора поне до времето на Ираклий - нали я има гръцката калка на титулатурата: 'O a'utokratwr kaisar Phlabios 'Hrakleios, 'ek Theou a'ugoustos 'Rwmaiwn.

Не бъди зъл, човекът направо ме е поласкал - то си е авторитетно някак да те вземат за екип от модератори-историци!

ОК, няма да споря за Василий. По-скоро ще седна да прочета нещо. Скандинавската клюка идеално обяснява упорития му и злобен нрав Просто Валдемар не е засвидетелствано като име преди започването на шведските пътувания по Austrweg, Източния път, тоест по руските реки към Итил или Цариград. И отначало се среща най-често у шведи, по-рядко у датчани, а почти никога - у норвежци, нормандци, англо-датски заселници, ирландски лохлани и исландци. Което сочи, че името е било взимано преди всичко в семействата на хора, познаващи добре Източния път. После, Владимире "значещо" име в славянска употреба, докато вариантът му "Валдемар" не означава нищо на староисландски (така се нарича по традиция езикът на стара Скандинавия). Името Валдемар се появявапо същия път, както и другото популярно скандинавско име с чужд произход - Магнус. Става дума за име, за което се предполага, че носи добър късмет. Магнус идва от латинското прозвище на Карл Велики. Валдемар - от славянското популярно име. Вж. Джаксон, Е. Исландские королевские саги о Восточной Европе. Москва, 1998.

И аз пиша дълги неща, но това е просто некомуникативно.

Панцергренадир, не за троичен Бог, а за мислене в понятия по тройки изобщо Заантичната езическа мисъл всяко понятие има собствена онтологическа завършеност (прощавай за тъпия израз). Тоест което е едно, си е едно, а което е три, си е три и толкоз. Християните обаче, нали сме си хора на осъзнатия абсурд, взимаме гръцкия навик да се мисли в понятия все по три (още от Аристотел е така с неговите тройни политически конструкции), добавяме му щипка юдейски фанатизъм и се получава невероятно странният Бог, Който е като тримата мускетари - един за всички, всички за един Друг е въпросът, че Св. Троица съществува във вечността. Просто откритието, че това е така, се дължи на изложените от мен обстоятелства.