glishev

Тези арменски пропаганди на кой извор се основават? Впрочем, Армения не е монофизитска, а монотелитска или, как беше, миафизитска страна, нали така?

Арманд, византийският род е Макремволитис, ако за него питаш. Иначе добилата гражданственост форма "комит" идва от основата на грецизираното в "комис" латинско "комес" по трето склонение и на двата класически езика. Та не знам къде е проблемът. На "Джагфар тарихъ" не вярвам. Предразсъдък. От Антон Дончев се отвращавам. От Божо ме напушва смях. Дали кьорава прабългарска титла не е оцеляла след покръстването - не знам. Може и да си прав, но надгробният надпис на чъргубиля Мостич ме кара да се съмнявам в това. Скилица - също. За мен е очевидно, че кавхани и ичиргу боили се запазват при царуването на Симеон, Петър, та дори и Гаврил-Радомир. А къде в бележките на Антоляк трябва да се коментират прабългарските титли? Разгледах, но явно съм пропуснал мястото. Каскадьоре, чешем си езиците по адрес на съседите

В 837 районът, заселен от Куберовите българи не е ли вече под властта на Аспаруховите? Тоест Македония не е ли част от владенията на Пресиян? Иначе два етнонима за българи (явно по някакъв начин отличавани едни от други) има в много арабски източници. Даже Ибн Халдун в ХІV в. говори за бурджан и бургар.

@Galahad: Да, ОК, примерите, които даваш, са точни за това, което казваш. Моите примери бяха други - за няколкото (и все франкски) кралства, както и за вероятните няколко ранни датски владения с едно и също име. С което исках да покажа, че не само българите създават по няколко държави. Всъщност като се замислим и Англия е една, а е имало няколко кралства на англите. Колкото до Бургундия - създавани са три държавни образувания с това име. Първата е кралството на бургундите, което франките завладяват. Второто е франкското кралство на същата територия, което възниква и изчезва вследствие на династичните разпределения при Меровингите. Третото е късносредновековното херцогство Бургундия, което през ХV в. става сериозна сила. Да, така е. Кирилицата е по-пригодна и за старобългарския, и за новобългарския отколкото е латиницата, да речем, за френския. Което не променя факта, че кирилицата е обогатен вариант на унциалното византийско писмо. Тук номадството няма общо. И аз това казвам - богомили без християнство няма. А християнство в България без сериозно византийско влияние също не би имало. Доколко старият дуализъм на павликяните е побългарен, не се наемам да говоря. Тъй или иначе нито него, нито православието с цялата произтичаща от тях литература не би ги имало тук без съседството и натиска на Византия. И това е така, разбира се. Но то само по себе си няма общо с догматиката. Дали българите ще спадат под авторитета на Рим или Константинопол или пък ще си останат със самостоятелна Църква - това е важен административен, а не догматичен въпрос. Въпросът беше дали има български автор, който да е обогатил православната догматика с формули или термини. За Теофилакт Охридски това не може да се отнася, а за Лъв още така и нищо не съм разбрал. @RF1: За цялото си известно ни досега съществуване, франките са основали Х (при Х>1) франкски държави, всички с името Франкско кралство. Една от тях съществува и днес. Наименованието франки е възприето от всички народи, които някога са имали отношения с този народ (тук формулата ти е малко неточна, щото и немци имат отношения с България, примерно. Но да речем, че става дума за народите на собствена територия. Glishev). Същото мога да повторя и за англите и даните като племе. Потретвам: Франките по времето на династията на Меровингите създават поне четири франкски кралства. Всяко от тях си има отделно име, но всички те заедно се наричат франкски кралства или франкски патримониум (буквално "бащиния", "наследство"). По времето на Каролингите франките пак създават поне две кралства, които носят вече конкретно названията Източно и Западно франкско кралство. Източното лека полека се превръща в мозайка от владения, наречена Германско кралство и е част от т. нар. Свещена Римска империя, а западното се превръща в днешна Франция. Същото се отнася за англите, които създават кралствата Мерсия, Нортумбрия и Източна Англия (с още няколко териториални подразделения), а след обединението им остава кралство Англия, което в 1702 (нека някой ме поправи, ако бъркам датата) с Акт на Парламента става част от Обединеното кралство Великобритания и Ирландия. Англия в политически смисъл съществува и днес, защото още съществуват чисто английски (а не британски) институции: Църквата на Англия и Английската банка. За датчаните вече обясних: че според източници от ранното Средновековие са съществували крале на "южните", "западните", "копийните" и "пръстенните" дани. Дания днес си съществува. Очевидно процесът на създаване на няколко държави от една и съща средновековна народност и с едно и също име, от които оцелява една, не е уникален за българите. За азбуката няма какво да се отрича - кирилицата е българско изобретение и се употребява извън България. Нека само да се има предвид, че близо половината от нейните знаци са пряка заемка от добре познатия в България византийски унциал и че очевидно е замислена, за да може с нея да се препишат вече съставени на глаголица и то на същия старославянски език текстове. Знаците за несъществуващи в гръцкия език славянски звуци вече са били създадени за глаголицата. Същият брой нови знаци са добавени към византийския унциал и така е съставена кирилицата. Което по никакъв начин не намалява значението на делото на св. Климент Охридски и на св. Наум, ако приемем, че те са авторите на кирилицата. То си има класически думи за това: "И ний сме дали нещо на светът - / на вси славяни книга да четат". Ако наистина има български принос към Европа и света - този е. Другото постижение, което беше изтъквано в началото на темата, беше Мадарският конник. Но той засяга само България. Тези две постижения обаче все още не означават самобитна българска цивилизация. Цивилизацията е съвкупност от културни факти, които влияят силно на самата страна и извън нея на много равнища едновременно - институционално, политическо, битово и комуникационно. Такива факти българската средновековна култура не може да предложи. Тя е самостоятелна варварска култура, която преминава през сериозни промени докато се превръща в част от византийската или ако щете - славяно-византийската православна цивилизация. Важна част, не ще и дума. По това не споря. Отделно от всичко това, да припомня, че темата си беше конкретно за прабългарската "цивилизация", тоест за тази отпреди Покръстването (и съответно отпреди появата на глаголица, кирилица и славянска (славянобългарска или старобългарска) литература. Е, конкретно за прабългарската култура най-голямо постижение си остават Мадарският конник, валовете и каменните надписи. Тя определено е по-самостоятелна от класическата старобългарска (християнска) култура, но и с по-малко значение извън България. А е и по-бедна на прояви. За прабългарското монетосечене и литература се разбра, че ги няма. За архитектурата засега никак не съм убеден,че е била нещо впечатляващо, макар че може би и в това отношение бъркам. За градския бит няма какво да се говори. Ще ми се да прочета нещо повече за торевтиката на прабългарите. За монетосеченето, градския бит, валовете, корабостроенето, литературата и торевтиката на други ранносредновековни европейски народи вече съм споменавал - за да стане сравнение с (пра)българите. Наличието на светска и църковна литература и на латински, и на староанглийски още в VІІ-VІІІ в., струва ми се, вече никой няма да седне да оспорва. В темата за Мерсия има достатъчно материал. На едно място бях дал погрешна снимка на ранен ръкопис, но поправих тази своя неточност. За литературата поне на латински от VІІ-VІІІ в. у франки, лангобарди и визиготи също се знае достатъчно. По отношение на различните си постижения варварските ранносредновековни народи в Европа се изравняват едни с други, но нито един от тях не може да бъде смятан за носител на цивилизация в точния смисъл на думата - включително и българите. Поне докъм ХІІ в., а в някои случаи - и до по-късно. Някой по-рано беше отбелязал, че има такъв термин като "протоцивилизация". Може би това понятие трябва да се разгледа по-подробно.

Бях чел някъде, че гербът на Самуиловото семейство бил с папагал (уж божем, защото Делян бил казал на Алусиан, че два папагала не можели да се хранят от един храст - у Йордан Андреев, разбира се, който по достоверност се равнява на косовската Уикипедия). За гербове у българите не мога нищо да кажа, но лъвът на Харалд има откъде да се вземе и без той да беше идвал до България. Нали вече споменах датския герб и тоя на нормандските дукове. Лъвът не е непознат като изображение в северните страни. Конунгът Ярицлейф, както го нарича Снори Стурлусон, е "крал на Гард", когато за първи път се среща с Харалд - тоест за момента само на Новгород. Разбира се, към момента на предаване на Елисавета Ярославна в ръцете на Харалд Ярослав вече е взел властта и над Киев, но така или иначе не знаем някога да се е титулувал "княз Галички", та да се носи с лъвски герб.

"Гепардът" на Лампедуза. Много яка книга.

Лично аз нямам нищо против идеализацията на Левски. Каквото е извършил - било е с причина, а не за собствена изгода, удоволствие или самоцелно. Но чак обявяване за светец - хайде, няма нужда от такива работи. Как бихте коментирали твърдението, че не поп Кръстьо, а друг свещеник, поп Лукан, е фактическият предател?

Тъй, разбира се, че съм сбъркал и не ми е виновен никой освен собственото ми тъпо недоглеждане. Никога не е късно човек да се изложи. Боя се, че не мога да намеря качествена снимка в нета на най-ранните религиозни текстове на староанглийски език. Но ето това е снимка на факсимиле от Химна на Кадмон, религиозно песнопение на староанглийски. Самият текст е от края на VІІ в., оцелелият екземпляр в староанглийския превод на Преподобния Беда трябва да е от средата на VІІІ. Знаете, Беда записва всичко (християнско), което научи на староанглийски и го превежда на латински. После учениците му превеждат обратно и Historia ecclesiastica gentis Anglorum, и цитираните в нея текстове на староанглийски. Сега се позачетох и както виждам, Кемп Малоун пише, че Беда е превел множество песни от староанглийски на латински, както и откъси от Откровение-то - от латински на староанглийски - за свое собствено ползване присъставянето на съчинението си De temporibus. Това пък е текстът на "Уидсит" в запазения екземпляр от ІХ в. Вече споменах, че според Малоун, Толкин и Блис героичните поеми на староанглийски са оцелели в екземпляри най-рано от ІХ в., но за първи път са записани още в VІІ (което е провокирало и гневната реакция на Беда срещу монасите, записващи "езически" текстове, а не християнски). Не намирам снимки на староанглийската адаптация на книга "Юдит" от Стария завет. Всъщност от старозаветната книга се е получило героично сказание - Юдит води младежите от града си (май беше Ветулия) в стена от щитове (!) срещу врага. Не виждам снимки и на преписите на староанглийските Евангелия от времето на Алфред Велики (кр. на ІХ в.). Иначе текстове от староанглийски Евангелия има в: Minkoff, M.. Old and Middle English Texts. Sofia, 1978.

RF, малко трудно ще отговоря на три постинга накуп. Това double posting-ът е много гадно нещо. 1. "Трите Българии", мисля, се отнася до един пътешественик, който съобщава,че минал през три страни и всяка от тях се казвала България. Някой по-помнещ от мен да направи уточнението. Периодът трябва да е краят на ХІV в. и съответно да става дума за Видинско, Търновско и Добруджа. Да ме поправи някой, ако греша. 2. Дали Дания е една, е малко шантав въпрос. Май в определен период не е една, защото в няколко източника експлицитно се говори за крале на Spear-Dеne, Suth-Dеne, West-Dеne. А като знаем че на същия принцип се разпределят и англосаксонските кралства (Suthseaxe, Westseaxe...), е съвсем нормално да се попитаме колко Дании е имало. Колкото до датската корона и нейните владения - ами има периоди, когато на всички северняци, включително норвежците, в чуждите страни им казват "дани", "северняци", "лохлани". В Англия пък определено е съществувала законодателната област (първоначално самостоятелна и със собствен крал, а впоследствие с тинг, отделен от уесекския witengamot), наречена Danelaw. Зоната на датския закон. В Дъблин също се говори за "краля на лохланите/даните". Тъй че очевидно не само българите създават по няколко държави, та това да се сметне за тяхна уникална черта. 3. Говорехме за азбуката, не за носителите й. Не се отклонявай. Кирилицата просто е обогатена адаптация на гръцкия унциал и по това няма какво да се говори повече. 4. За англосаксонските Евангелия нещата са безспорни сами по себе си. В нета не попадам на подходяща снимка, а Тироглиф май ме засече със снимка от не този текст, който всъщност търся (какво друго ще направя освен простотия), но е факт, че староанглийски Евангелия има, че далеч не всички са на латински и че започват да се появяват от VІІ в. нататък. CASA пише за тях, Огюстен Тиери пише за тях, а и в антологията на Марко Минков Old and Middle English Texts има фрагменти от тях - а вече дадох цитат от текста. Дадох и издание на староанглийските Евангелия в Амазон. Че английски мисионери участват в покръстването на Саксония при Карл Велики и че Верчелската книга си стои в Италия - това са неща, които всеки може да провери. Накратко, писането и четенето на религиозни текстове на родния език също не е уникално у българите, както очевидно не е уникално и разпространението на собствената религиозна литература извън страната им. Вече беше обяснено защо англите нямат проблем с езика на Евангелията си. 5. Питаш защо да делим българската култура на периоди. Ами просто защото такива има. Дотук нищо не доказва, че Второто царство е нещо различно от византийската цивилизация. Значи ако ще търсим българска такава, просто е по-естествено да я търсим до 1018 и дори може би до Покръстването. 6. Дали византийската цивилизация е мъртва е малко спорно. Поне една византийска институция съществува и днес - Цариградската патриаршия. За Атон и неговото знаме също има какво да се каже. За "Византия след Византия" като културноисторическо понятие също е писано доста. Католиците от източен обряд сами се наричат Catolici del rito bizantino. И това става днес. А дали днешна България по някакъв начин се родее със средновековна - това не аз ще кажа. Да, със сигурност българската нация е по-жизнена от византийската империя, по това спор няма, но то е друг въпрос. Но дали българската култура е по-жизнена от византийската... е, дано. 7. Казваш, че османците са ценяли римското, а не византийското наследство. Това за мен е вътрешно противоречиво. Византия официално е Римска империя и това е отразено в поне едно гръцко писмо към Мехмед ІІ - това на Георги Трапезундски от 1466. Там Фатихът е наречен василевс и автократор на Римската империя. В 1503 Баязид ІІ пък праща на венецианския дож писмо, в което се титулува василевс и автократор. Още Мурад І си прикача прозвището Худавендигяр (император). В 1395 пък Баязид І иска да получи титлата румски султан. Морея си е Морея, а ги има и областите Рум и Румели. Османците отлично са познавали римските претенции на византийците и след завоеванието са ги използвали от свое име. По втория постинг: 8. За франките и датчаните по-горе вече писах. А че е имало няколко, а не едно франкскикралства просто е факт. Първо са меровингските - Аквитания, Бургундия, Нойстрия и Австразия, които заедно образуват patrimonium Francorum, а после се появяват двете каролингски кралства - на западните франки и на източните франки. Пак няма откъде да се търси уникалността на българите заради многото им държави с еднакво име. 9. За Византия християнството не е "привнесено отвън" То създава Византия. Римската империя преди Константин Велики е едно, а след него (и особено след Теодосий Велики) - нещо доста по-различно. При българите промяната от Покръстването също е голяма, но тъкмо при българите се вижда, че става дума занещо "привнесено". По третия: 10. Добре, да, англите нямат проблем със Светия Престол, впрочем по отношение на богослужебния език - и българите. Проблем имат моравците и то по-скоро с баварското духовенство, а не толкова с папата. Съборът във Венеция отсъжда в полза на св. Кирил и на славянската литургия тъкмозащото вече има прецедент с богослужебни книги извън латински, гръцки и еврейски. И Кирил много умело дава примери - изрежда народите, за които сам знае, че имат своя литургия и Евангелие. По това време това е реалност за Англия от около двеста години. Културният факт тук не е кой е имал повече проблеми с папата, а кой и откога има книги на родния си език. 11. За архиепископ Лъв оставаме само с факта, че съчинението му днес е запазено само на славянски. Не знаем на какъв език е бил оригиналът - 50/50 за гръцки или славянски. Но по-интересното е дали Лъв е обогатил догматиката, което лично аз не вярвам. Ако все пак я е обогатил, ако е измислил и въвел нова религиозна формулировка или термин - добре, това би могло да се нарече славянски (дори български) принос в православната цивилизация. Но, както казах - не вярвам. 12. Тоест, искаш да кажеш, че съществува англосаксонска цивилизация? Ако това е така, то трябва да съществува и българска (което именно се опитвам да оспоря). Понеже ми се струва, че във всеки случай между българското и англосаксонското културно развитие има равнопоставеност. Е, българите, да речем, имат Мадарския конник, какъвто в Англия няма. Но пък англите имат сребърно и златно монетосечене, каквото няма в България. И двете култури познават големите фортификационни съоръжения - валовете. И двете обаче почти нямат градски бит. Струва ми се, че торевтиката на англосаксите е много по-сложна и технически съвършена от българската, но може да греша. И двете култури имат богати погребения на владетели. Остава и фактът, че просто англите са покръстени по-рано от българите и имат запазена литература от по-ранен период. И светска, и религиозна; и на латински, и на родния си език. Като за религиозната на староанглийски искате още факти. И пак говоря за периода до ХІ в. Първо - в ХІ в. България спира да съществува за известно време и второ - пак тогава Англия приключва рязко първия период от развитието си - именно англосаксонския.

Ся ше я видим таз работа. Може и да съм напраскал куп простотии по нощите, разбира се и грешката ще си е моя тогава.

Абе ако грешката е грешка, трябва да идва от авторитетен източник, та се съмнявам.

Мерси, я Всъщност тези неща тръгнахаот няколко постинга, които разменихме с RF1. Да, архаизацията си я има. Не споря по това. Ставаше дума за това дали има друг народ, който да е създалняколко държави и да е запазил общо име като българите. Да, казах аз, франките имат четири кралства в страната-дето-е-Галия-ама-ще-стане-Франция и си остават франки. Иначе дори Дания си има по-старо име - peninsula Cimbrica за римляните, Ютланд за самите северняци. Толкин и Блис предполагат, че най-късно в V в. Ютланд е завладян от идващите от Сконе дани. И оттогава започва смесването на названията дани и юти. Както при франките става смесването с "гали", а на българите им излизат какви ли не други архаизиращи имена. Да, това с азбуките до голяма степен е така. Тъй или иначе, кирилицата е колкото оригинален продукт на Климент, който е усвоил идеите за буква и звук на Кирил и Методий (ако нещата изобщо стоят така), толкова и адаптация на добре познати и отдавна употребявани в България гръцки графеми. За България основният износител на християнство е Византия. Факт, че преди Покръстването за никакви богомили не става дума. И че богомилите много приличат напавликяни, манихеи и всякакви други еретици, идващи от Византия. Християнската догматика се обогатява само след решение на събор. До съборни решения се стига обикновено след разпространението на нови богословски трудове, които се осъждат или приемат от събора след прения и гласуване. Теофилакт има тълкувания на Апостола, но те са изцяло традиционни, в тях няма богословска новост. За езика на съчинението на Лъв - чудесно, славянски. Сега остава да кажем дали при Лъв има и някакви разлики от дотогавашните обвинения на Цариград към Рим. Ако няма, е все тая на какъв език е писал - и у него няма богословски "открития". За да не се чудиш какво толкова може да се "открие"в богословието, давам прости примери - например нов термин: "Христородица/Богородица", "единосъщен/единоподобен". Или нова формулировка като например: "от Отца/от Отца и Сина/от Отца чрез Сина". Такива неща, срещани за първи път, у Теофилакт няма, а дали има у Лъв - ти ми кажи. Ако има, ще се окаже, че архиепископ Лъв е обогатил православното Предание с авторски принос. Ако не - значи и той се е опирал само на гръкозечните текстове на Писанието и Преданието, тоест на гръцките Отци. И пак ще се върнем при твърдението ми, че българската средновековна литература е изцяло зависима от византийската.

Значи, и аз се поошашавих. Но не само Линдисфарнската, а и Уорчестърската страница са си от VІІІ в. Впрочем, шрифтът на Уорчестърската действително изглежда по-нов, но това имам като инфо, това давам. CASA твърди, че Уорчестърското Евангелие е датирано към 780 г. Както и да е, думата беше за това има ли ранни текстове на Евангелия на староанглийски, а не на латински. И всичко тръгна от приказката в "Българската цивилизация" за това колко уникално било, дето българите не пишели на гръцки или латински, а на старобългарски (така де, старославянски). Ами - ето: Това са първите шест стиха от нортумбрийския превод на Матей, кр. на VІІ в. От антологията по староанглийски на Марко Минков. Махнал съм дифтонгите и аспированите дентали, защото форумът не ги чете.

Галахад, верно, ако можеш, би ли преместил постингите за картинкажа в темата ми за Мерсия? Аспандиат, имало е. Мога да постна и още картинки, примерно от целия период VІІІ-ХІ в. и навсякъде ще има минускул, силно повлиян от ирландски образци. Точно като тия буквички на Линдисфарнското, дето ги гледаш. Потърси си the Exeter Book и ще видиш. Галахад, аз поне за телефони и автохтонщини не съм приказвал, да му мислят авторите на такива премъдрости. А Галия си е име на територия, спокойно може да се употребява. Не че няма "Франкия", но звучи дървено. А идва и време, когато примерно Рихер Реймски говори за "крале на галите", "галски народ" и "галски първенци", а явно има предвид западните франки, които още не са станали хептен французи. Какво толкова има за разбиране? България и Дания някога са били еднакво варварски страни. И до днес имената им си стоят. А и не само имената, разбира се. Е, днес по-скоро България си седи на старото дередже и мяза на Нубия, но това е друг въпрос. Ставаше дума за азбуката, а тя се състои от знаци, не от звуци. Та знаците вече ги обговорихме, както викат постмодернистите. Иначе езикът и без азбука си е различен от гръцкия, това няма какво и да се говори. За нас ерес - за баварските попове и епископи, дето се събрали "яко и врани на сокола" си е догма. Цялата тема с картинкажа беше, защото показах, че в Англия още от VІІ в. започват да превеждат Евангелието на староанглийски без проблеми с Папството. Явно въпросът не е бил за езика, а заподчинението на диоцезите. Саксите доброволно се подчиняват на Светия престол и нямат проблеми с езика. При моравците и българите нещата са по-засукани и съответно това също се превръща в проблем. За мен и богомилството е следствие от византийско културно влияние. Богомилство не може да има там, където няма християнство. Това отново е религиозен въпрос, а ние религиозна литература си имаме бол. Теофилакт Охридски не е добавил нищо към догматиката. Това, че съчинението на Лъв е запазено само на славянски, означава ли, че е написано непосредствено на този език? Някои култури действително не са добре познати, но да говорим примерно за франкска цивилизация... вече съм коментирал това. Просто накрая Европа ще се окаже зарината в цивилизации и ще девалвираме понятието. За плячкосването си прав. Но хуните имат и завоевателна политика (което не ги прави цивилизовани). Примерно в договорите за изтегляне на римската граница до Хемус личи, че хуните разширяватсобствените си владения на юг от Дунава. Така или иначе, дори завоеванието само по себе си все още не прави цивилизацията. И саксите са завладели Британия, но англосаксонска цивилизация - йок. Тироглиф, по-горе споменах на каква база говоря за Уорчестърския ръкопис като за такъв от VІІІ в. Не казвам, че не изглежда малко изненадващо.

КГ, какво да правим, членуване си е Като при Искъра, Дунава. Явно Вардар е в мъжки род.

Последно как се пише "Самуил" на БЮРМ-овски?! Чета в нета "Самоил". А в изданието на Антоляк - "Самуил". На тия хора правописът им се изменя непрестанно. Да не говорим за "ноември" и "новембар" според селото, в което се намираш. При това става дума за име на улица, а не за разлика в диалектния изговор.

В околностите на града Молдън в Есекс в V в. се заселва комитатът Daeningas. Известието е от Англосаксонската хроника и идва в полза на твърдението, че отделни филоними са запазени и пренесени от Ютланд в Англия. Тези Daeningas, разбира се, могат с голяма сигурност да бъдат идентифицирани като Dene, тоест част от даните или датчаните. В староанглийския епос "Беоулф", съставян очевидно преди началото на викингските нашествия за датчаните се говори в тон на възхищение. В такъв случай нищо не пречи част от тях действително да са участвали в Adventus Saxonum. Пак в "Беоулф" за гаутите (Geatas), може би близки с ютите (Eotenas), се говори в елегичен тон. Възможно е гаутски преселници от Ютланд или Вестерйоталанд също да са участвали взавладяването на Британия и поемата да отразява в различните си части героично-историческата традиция на разнородните преселници от континента на Острова. Това още веднъж показва възможността за идентификация на Myrgingas от Ангелн с Myrcne от Англия, тоест на легендарните мюринги с династията на Мерсия.

Ще видим какво ще излезе за манастира край Варна, интересно е. Евангелието, дадено от мен е от манастира в Линдисфарн. "Келс" (Kells, а не Celts) е топоним, а не етноним. Евангелието от Келс все пак действително е ирландско, само че съм дал илюстрация не от него, а от Линдисфарнското, което е англосаксонско. Ето го началото на Матей от Келс: Както виждаш, не е същото като от Линдисфарн Убеден ли си, че това е от 8 в., защото ми изглежда доста по-късно?(Това е към старата напълно неуместна илюстрация, която разкарах.) Глишев, аз обаче продължавам да съм скептичен. Някъде бях чел, че средновековните ръкописи имат живот до 500 години, ако не бъдат преписани. Просто материалът, върху който са съставени, се скапва. Та ми се струва съмнително това евангелие да е от VІІІ век, а не препис от например ХІІІ. Пък и нещо много свежичък изглежда листът. Наистина да метнем разговора в темата за Мерсия. Тук правим боклук. Не, Линдисфарнското Евангелие си е съвсем оригиналдъ от VІІІ в. Всяко изследване на англосаксонското изкуство ще ти даде това като твърдение. А и виждаш, че орнаментиката определено не е като от ХІІІ в., а е сходна, да речем, с тази на англосаксонската и скандинавската торевтика.

Дай извор за това твърдение, моля, защото изтрещях вече с тая Самуилова държава. А македонщините край нямат. Няма ли достатъчно ясни снимки на Битолския надпис? Само това намирам и макар да личи важното, все пак друго си е нещо по-добро да се извади. Ето още един битолски надпис с издайническия етноним. В Уикипедията пише (не знам доколко евярно, но на надписа наистина има неяснота точно при етнонима), че е правен опит за заличаване в по-ново време. Бас ловя, че маке ако види тая снимка, ще каже, че бугарите са я фотошопвали некадърно, за да не личи, че на камъка всъщност пише "македонците". Намерих си снимка на надписа, но в реставриран вид, а не както изглежда. В английската Уикипедия доста подробно е описано какво всъщност пише на камъка, как се съхранява и какво е поведението на битолската община и македонската държава по въпроса. А в македонската Уикипедия поне засега си пише черно на бяло, че става дума за български цар и българи в надписа.

Пак оттам: Тия дни се включих в една група - "приятелство с Македония" в Суратлъ-дефтер. Много забавно. Написах в един момент: "Софиjа: поголемиот Македонски град" и настана от "Осанна" до "Разпни Го". Мани, бури в чаша боза... А па при изказването: "Jас сум Македонец од Бугариjа" вече настъпи разврат в полка.

Тие се Македонски Раjхови, кои ja барали хегемониjата на Балканот Знаете ли го тоя блог: http://bugarash.blog.bg/ ? Любимият ми, особено статиите на БJРМ-овски.

Мда, гербът на Дания също е с три лъва един над друг. Всъщност днешният герб на Англия идва или от герба на нормандските дукове, който също е с легнали лъвове (всъщност лъвове passant guardant gauche), но два - по един за Горна и Долна Нормандия, пак в царствените златно-червени цветове, или от датския герб. Династията на нормандците пък произхожда от Норвегия или Дания, където лъвове по изображения на щитове и знамена има в много случаи от Х в. нататък. Лъв има на едното от двете знамена на Харалд Хардрада. Другото е златно с бял кръст. Друго известно датско изображение на знаме е Гарванът на Свен Раздвоената брада (и на Гутрум преди него). Иначе докъм 1000 или най-късно докъм 1066 гербовите изображения, известни за Англия са две: уесекският (саксонският) кон и мерсийският (английският) дракон. За бял дракон, символизиращ англосаксите, вкопчен в борба с червения дракон на бритите, говори Галфрид Монмаутски, цитирайки стари уелски профетически текстове към 1135 г. Гербът на Норвегия: Гербът на Дания: Гербът на нормандските дукове 911-1066: Гербовете на Англия са достатъчно известни. Всъщност гербове с въоръжен лъв или лежащи лъвове един над друг и знамена с кръст (обикновен или "андреевски") имат повечето стари корони около Северно море: Дания, Швеция, Норвегия, Финландия, Англия, Фландрия, Нормандия и Шотландия. Това определено не са южни народи. Няма как следователно да се определи точно как изащо лъвовете се появяват на български гербове. В Средновековието са засвидетелствани достатъчно изображения на двуглави орли по изображения на царски одежди например, а и на няколко монети.

Прави са БJРМ-овските колеги, че византийците наричат българите... българи Лошото е, че Битолският надпис не е правен от византийци, а от самия Йоан Владислав, който е македонски цар, пък сам си се пише българин... Но и тоа постои, заштото Joван Владислав jе издаjник на Македонската кауза, коj се го купиле пробугарските Византиски врховисти! Явно и с кавханите така е станало - бугарите са подкупили Скилица да нарича македонските аристократи кавхани, боили, ичиргу боили...

Е, от VІ в. има само тук-там някой рунически надгробен надпис. Ръкописи в Англия започват да се създават през VІІ в., все пак Това е сведение по писмата на епископите Августин, Юлиан и Теодор от Тарс до Рим. Най-ранните запазени екземпляри обаче са от VІІІ в. и са най-много на латински. Саксонските отначало са много по-малко. In principio erat verbum - заглавна страница на нортумбрийско Евангелие от Йоан на латински език. VІІІ в. Тук бях сложил напълно погрешно изображение. Това е заглавната страница на Евангелието от Матей: Liber generationis Iesu Christi, от Линдисфарнския кодекс, на латински. За него съм чел, че може и да е от края на VІІ в., но по-скоро е от началото на VІІІ. Много добре е украсен като за VІІ в.: http://www.amazon.com/Old-English-Versions...n/dp/0197223060 - В Амазон се продава съвременно критично издание на староанглийските Евангелия. Всички оцелели екземпляри обаче са от VІІІ в. нататък. А най-голямата преводаческа работа е свършена чак при Алфред Велики, но сведенията за първите текстове на староанглийски са си за VІІ в. И не само за Евангелията - за езическите "саксонски песни", тоест за героичните елегии. В трийсетте години на VІІІ в. Беда Преподобни дори се възмущава: Quod Christus *** Ingeldo? Какво общо има Христос с Ингелд (легендарен герой), та преписваме приключенията му по манастирите? --------------------------- Каскадьоре, сега със сигурност се цитират византийски автори - и нямам предвид само от историци. Богословите и философите често имат нужда от справки с византийски текстове. За доста живата реакция на радикалните мюсюлмани срещу няколко израза на Мануил Палеолог всички си спомняме. Обаче, виж, българските автори нещо не се цитират... Иначе ромеите имат доста интересна поезия. Елегии, оди,дори любовна лирика. Мануил Фил и Йоан Геометър примерно са доста известни. Поемата "Дигенис Акрит" излезе и на български най-сетне и е много хубав героически епос, само дето преводът е малко дървен. Има и един готин автор на любовни повести, Евматий Макремволит, чел съм му фрагменти от "Исмен и Исмена" и са доста забавни. Иначе дали правилно оценяваме българската култура от ХІІІ-ХІV в. като продължение на византийската винаги си е стояло като въпрос. Аз не виждам разликата с Византия. Инак още в 1942 Никола Мавродинов се е опитал да покаже как едва ли не Ренесансът започва от България, но е неубедителен. После, по людмиложивкинско време, разни нови автори са взели да повтарят старата песен на нов глас, но те нямат ерудицията на Мавродинов.

Ми на първо място щом Кубратова България е била на териториите на днешна Украйна, значи е била украинска държава. Това не е логика, а турбащина, да ме прощават братовчедите от Скопие. Аха, била е коренно различна политиката - бой до смърт с Византия. Голяма разлика, няма що. А за титлите не знам, ама все ще се намери някой Самуилов кавхан или боил за цяр. Едно е сигурно - Никола, бащата на Комитопулите, е комит. А комитатната реформа я прави Омуртаг Впрочем, кавханът Дометиан, много близък на Гаврил-Радомир, е пленен в 1015 г. при Мъглен според Скилица. По-късно кавхан става братът на въпросния Дометиан - Тодор. Кекавмен,Скилица и Михаил Деволски споменават кавхани и ичиргу боили във връзка с Гаврил Радомир и Йоан Владислав. В 1040 Петър Делян си назначава кавхан. Тъй че македонските братовчеди нещо пак са се объркали, милите. Чий го дири Роман, синът на омразния бугарски цар Петър, при Самуил - не е ясно. Защо в Битолския надпис на Йоан Владислав пише нещо за някакви си българи - тоже неясна работа. Впрочем, интересно нещо. Скилица пише, че в края на живота на Петър, той праща хора в Константинопол, които да доведат обратно синовете му Борис и Роман, защото "Комитопулите, синове на един могъщ комит, бунели България". Това е любопитно. Излиза, че Самуил и Арон си имат амбиции отпреди да се стигне до падането на Преслав. Но тук по-интересното е какво бунят Комитопулите. Ами България бунят, не бунят Македония. Да не говорим за по-сетнешната титла на Охридския архиепископ - архиепископ на Ахридос и цяла България... No comment.