-
Брой отговори
10135 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
137
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ glishev
-
Това са верни неща. В капитулариите на Карл Велики също се вижда, че за римлянин (вероятно под "римлянин" се разбира и гал) се плаща по-малка кръвнина отколкото за франк. Иначе не само Мерсия има граници с келтски територии - Уесекс граничи с (и завладява) корнуолските дамнони, а Нортумбрия се разширява на север и запад за сметка на британските кралства Регед и Страдклайд. Самите брити явно имат сериозни причини да ненавиждат саксонските нашественици, защото според Англосаксонската хроника свещениците от Уелската Църква заявяват пред архиепископ Августин, че не биха покръствали сакси - да не би и една саксонска душа да попадне в Рая.
-
Това е някаква българска участ - най-талантливите държавници на континента имат проблем с нас: Василий ІІ, Бисмарк, Чърчил...
-
Интересно как синовете на най-богатия монарх в Европа се оказват толкова бедни, че една армия като хората не могат да си платят, та да опазят царството. Натан, ще бъда груб. Пишеш фантастика, при това дори не е забавна. Може би е хубаво да помислиш за съвет от специалист... и нямам предвид по история.
-
Самата област Mierce не обхваща цялото кралство и се намира извън първоначалните му предели. А и Myrcna cincg не е същото като Miercna cincg (което не е засвидетелствано). Но не мога да настоявам с пълна сигурност. Възможно е примерно клириците, писали хартата на Етелбалд да са били под влияние на епоса. В крайна сметка хората, които са записвали песните в абатските и епископските скриптории, са същите, които са работели и за краля. Иначе като гледам и в Англосаксонската хроника генеалогията точно на мерсийските крале идва от стария Офа от Ангелн. Между другото, гледам, че форумът е попрецакал изписването на името на краля. Името може да се изпише и така: Aethelbald. Записът в Англосаксонската хроника за битката при Брунанбург от 937 г. е също в стихове (явно за да се подчертае значението на английската победа - записите в стихове в Хрониката са общо десетина и са все по тържествени поводи). Ст. 24-28 гласят: ...................................Myrce ne wyrndon heardes hondplegan / haeletha nanum thaera the mid Anlafe / ofer aera geblond on lides bosme / land gesohtun, faege to gefeohte. "...............................Мерсийците не отказаха жестоката игра с ръце/ на нито един воин, дошъл с Анлаф (Олав)/ през морските талази върху корабна гръд/, потърсил земята (дошъл в страната), за да се сражава в битка." Както виждам, текстовете в проза говорят за мерсийците като за Mierce, а по същия начин и за кралството им (може би е някаква несклоняема форма). В стиховете обаче Myrce е устойчива форма. Нищо чудно това да е част от типичния поетичен език - у англосаксите той е изграден от архаични форми със стриктна употреба. Което означава че като нищо на някой мерсийски скриптор може да му е хрумнало, че името ще звучи по-престижно, ако се свърже с легендарния род. От друга страна Англосаксонската хроника е съставяна в Уесекс, а Уесекс и Мерсия често са в съперничество помежду си. Няма смисъл уесекските скриптори да спазват тази условност, ако тя е само да мътрешна употреба в Мерсия. А ето че и прозаичната генеалогия свързва Мерсия с Офа от Ангелн, владетеля на мюрингите, и записът в стихове за 937 г. спазва формата Myrce.
-
Евалла, тия забавления трябва да идат в темата с майтапите, където да бъдат развити със средствата на съвременната майтапистика, майтапология и майтапономика
-
Хе, Рашев откога се оказа смешен?
-
В англосаксонската Хептархия съществува кралство, наречено Мерсия/Меркия (Mercia, да не обяснявам как се чете на съвременен английски, че е доста весело ). Териториите му съответстват приблизително на съвременните Midlands. Кралството се покръства относително бързо след мисията на монаха Августин от 597 г. Мерсия съществува като самостоятелна част от Хептархията между началото на VІ и третата четвърт на ІХ в., когато е поделена между Уесекс и викингските нашественици. В монетите и хартите на владетелите на кралството, както и в Historia ecclesiastica gentis Anglorum на Преподобния Беда и в латинския превод на Англосаксонската хроника се говори за rex Merciorum и regnum Merciae. Мерсия, както е прието да се изписва названието у нас, е кралство на англите, по-точно на англите сутумбри - названието е географски маркер за англосаксонските владения между реките Темза и Хъмбър. В различни моменти от историческото развитие на Мерсия владетелите й са разделяли кралството на няколко по-малки области: Mierce, Hwiccе, Middel Aengel и пр. В други случаи крале на Мерсия са се домогвали до титлата bretwalda, тоест до положението на хегемон в Хептархията. Най-разпространената интерпретация на названието на кралството е, че то произхожда от староанглийската дума "mierce", означаваща "граница". В този смисъл Мерсия трябва да е възникнала като постепенно разширяваща се гранична зона между най-ранните англосаксонски поселения и уелските (коренно британските) владения в централната и западната част на Острова. В полза на това мнение говори и действително съществувалото название на част от кралството - именно Mierce. Същевременно обаче в староанглийската поема "Widsith", запазена в единствен екземпляр от ІХ в. е споменат комитатът (или кралският род) Myrgingas (мюргинги или мюринги). Мюрингите, според текста на "Уидсит", са вероятно част от племето на англите и мюрингски предводители се опитват да спечелят кралската титла в Ангелн, района, обитаван от англите в Шлезвиг-Холщайн до края на V в. Американският филолог Кемп Малоун извежда филонима Myrgingas от "mire", "езеро", основавайки се на изобилието от малки езера в околностите на р. Айдер и Мюрвик-Фленсбургския залив в Шлезвиг-Холщайн. Един от тримата споменати владетели на мюрингите (и изобщо на англите) от този легендарен период е Offa (Офа), който трябва да е имал определено значение в легендите и историческите спомени на англосаксите, защото името му се среща и в "Беоулф", и в Англосаксонската хроника. Езиковите особености на "Уидсит" говорят, че текстът е съставен първоначално вероятно в VІІ в. (напълно възможно, доколкото скоро след 597 г. англосаксонски монаси започват да се издигат до епископски сан и основават редица манастири, където освен копирането на латински и преводът на староанглийски на богослужебните текстове започва и записването на "саксонските песни", carmina Saxonum). В 745 г. кралят на Мерсия Етелбалд (716-757) издава харта в полза на абатство на св. Петър, в която се титулува: "ic Aethelbald Myrcna cincg" (буквално: "аз, Етелбалд, крал на мюркните"). Това е изобщо първият (или поне най-ранният запазен) официален документ, съставен изцяло на староанглийски. Правописът на титлата поставя под въпрос интерпретацията на Mercia чрез "mierce". А официалният произход на текста поставя вън от съмнение компетентността на скриптора. Самият оригинал на хартата е запазен в Уорчестърския градски архив, което изключва и възможността да става дума за късен препис на текста, повлиян от поемата. Любопитно е, че приемникът на Етелбалд носи името Офа (крал на Мерсия 757-796) като легендарния владетел на мюрингите в Ангелн. Офа от Мерсия царува дълго като предшественика си Етелбалд, води успешни войни, заповядва издигането на едно от най-големите землени укрепления в Британия - т. нар. Offa's Dyke между своето кралство и Уелс и сече дори златни монети, имитиращи типа на абасидските динари. В случая от интерес е съответствието между титлата на предходника му и названието на легендарния ангелнски род, както и това между името на легендарния владетел и историческия. Разбира се, за ранносредновековните общества свързването на собствения произход с прочути предци е въпрос на престиж и в конкретния случай може да става дума именно за това - стремеж на мерсийските крале да свържат произхода си с легендарни прадеди. Не е невъзможно и текстът на "Уидсит" да може да се припише на подобни стремежи. В такъв случай появата на "Myrcna cincg" в титулатурата на Етелбалд (както и името на Офа) трябва да мине за влияние на епическата традиция в политическата реалност. Това далеч не е невъзможно, разбира се. Но трябва да се има предвид и възможността приемствеността между Мерсия и мюрингите да е по-стара и като концепция, и (защо не?) като реалност. При такова положение мюрингите биха излезли от легендите, за да се превърнат в предшественици и основатели на едно от относително значимите ранносредновековни държавни образувания, а интерпретацията на името Mercia може би ще трябва да бъде преразгледана. Още повече, че формата *Miercingas не е засвидетелствана в нито един извор.
-
Боян Магесникът ще излезе порода италийско vitello според местните величия
-
Мда. Но няма красота там, където няма кой да я оцени. Без хората всичко би било... пусто.
-
Невежество, придружено и с огромна арогантност, е демонстрирано главно от тебе, Хърс (да прощават модерите, ама то пък бива, бива...). Я ходи пак рови по търсачки. Някой ден може да стигнеш и до книги. За гръцките заемки не мога да кажа нищо, Perkunas. Засега приемам на юнашко доверие
-
Не, момци славни, объркали сте се. Глишев, общо взето, даваше данни, а видя насреща си едно нищо. Скука на квадрат. Елхудур бегеин е човек на име Елхудур, носещ титлата "бегеин" и да, монголец е. От ХІІІ в. Оттам нататък за всичко си има чичко Гугъл. Колкото до свободата на израза, тя е едно, а слободията да дрънкаш ad hominem е друго. Perkunas, +1 Не съм сигурен доколко за "боила" може със сигурност да се търси близост с гръцките форми, все пак. За "богоин" и славянския произход също имам съмнения, но всетъки се радвам да прочета нещо аргументирано.
-
Отвори си "Първобългарски надписи" на стр. 59, погледни какво пише за "багаини" и виж подробно бележка 261, която представлява изброяване на историографски сведения и публикувани извори. За монголския Елхудур бегеин също можеш да си потърсиш нещо. Днес е Простена неделя, чадо... Върви си и недей да грешиш повече
-
Браво, makebulgar Запален си явно. Така или иначе, не можеш да сравниш туровете с капхана и ичиргу боила, примерно. Пък и дъската 8х8 не позволява идеално централна позиция на царя. Интересно впрочем, има изобщо някакви данни за игри на дъска в средновековна България? Качо, никой ли не те е учил как да се държиш като си бил малък? Между несъгласие и плюнки има разлика. Пишеш в абсолютно бригададжийски стил, който никак не защитава тезите ти.
-
Прабългарски разговор по мъжки Северна Добруджа, 682* г. Седят си Токту и Чака на брега на Дунава, запретнали са шалварите до коленете, топнали са си пръстите в реката и са хвърлили по една въдица. Не толкова да ловят риба, ами ей тъй, да минава времето. Мухи жужат в треволяка, наблизо конете пасат. Идилия. По едно време Токту се обажда**: - Абе... - А? - отвръща лениво Чака. - Ти с твойта славянка*** как се оправяш? - А, със Златенцето ли? Ами добре сме си, слушаме се... - Е, браво, браво - въздъхва Токту и се чеше по обръснатия врат. И пак мухи, слънце, конете пляскат лениво с опашки, реката проблясва приспивно... - А... - шуми Чака в тънките си мустачета. - Кво? - обажда се Токту. - Ми ти как си? - Тя Миленцето ми е много арна - измърморва Токту и скосените му очи стават съвсем тесни. - Аха - кима с разбиране Чака. Мухи, слънце... По едно време Чака пак се сепва: - Абе ние друга я мислехме като идвахме тука, а? - Е... - казва Токту. - Той Курт, братчед ми, добре се нареди, на него ханът му разпредели тракийка, от тия, дефицитните, червенокосите... В този момент един папур наблизо избълва скверен звук, изпод водата изскача снажна русокоса славянка, изплюва папура, слага ръцете на кръста и крясва: - Ш'ти дам аз на тебе една дефицитна тракийка! Я марш обратно към юртата****! Цял ден те гледам изпод водата, една рибка не си хванал, мераклийо ниеден! Лентяй! Азиатец нещастен! -------- *Според автохтонистите събитията се развиват в 10 000 г. пр. Хр. **Предаваме разговора на съвременен български, защото участниците в него са от различни български родове - тюрко- и ираноезичен и са се разбирали вероятно на старогръцки като международен език на епохата. *** Тук и надолу предаваме "славянка", но според автохтонистите става дума за атлантка. ****Разночетене в оригинала. Според иранистите славянката казва: "Марш обратно към шестстенното жилище със свещен огън на Зороастър по средата", а според автохтонистите думите на атлантката са: "Марш обратно към древния мраморен чертог, строен от дедите ми, че и с космодрум отпред". -------------------------------------------------------------- Пресичат българите Дунава, а отсреща им - славянки. Най-личната славянка отива при хана, дава му хляб и сол, държи му юздите на коня, хвърля белтъци и си тананика: "Татаром даром дам". - А, да ги нямаме такива! - виква ханът. - Ние сме чисти иранци! -------------------------------------------------------------- Защо българите днес не са конен народ? Хванали са ревматизъм в наколните жилища на славянките насред мочурите. Защо и маджарите не са? Изяли са си конете. -------------------------------------------------------------- Кога БЮРМ-овците ще признаят, че са българи? Когато обединим автохтонната теория с иранската. Ето така - потомците на войниците на Александър Велики тръгват от Иран към балканската си прародина хиляда години след първоначалните събития. Така че всъщност българите са македонци. -------------------------------------------------------------- Защо Влад Дракул е наречен Наколвача? Защото е живял в наколен замък. -------------------------------------------------------------- Какво представлява наколното жилище? Старославянско увеселително заведение, където славянки танцуват около кол. -------------------------------------------------------------- Последният хит на славянската архитектура? Наколна землянка.
-
Ако не точно войната в чист вид (въоръжен сблъсък с гибелни последици), то поне съревнованието, агонът със сигурност е наша обща черта. То може да става по правила, може да става и без такива (което само по себе си също е вид правило: че всичко е позволено в борбата). Знаете за игровата обосновка на културата изобщо - у Хьойзинха в Homo ludens. Любима книга.
-
@turanaga: Някой ти е отстранил хуморната жлеза с лъжица, както изглежда Иначе "Ал Мак" звучи яко. Подсеща ме, че Apple Macintosh, McDonald's, цяла Шотландия и половин Ирландия са македонски достояния. Разбира се, "ал-Муккадима" на Ибн Халдун също. @makebulgar: Това с шахмата е забавно. Изглежда не си запален играч, защото щеше да знаеш, че симетрията в шаха не е абсолютна ценност, така че идеята за военното обучение и армейските флангове е слаба. Да не говорим, че уставът на военна организация като тамплиерския орден забранява на рицарите да играят шах. Очевидно е колко голяма е практическата стойност на играта
-
Те това е истинска нАучна нагласа. Евалла, баце, далече ше стигнеш в изводите. Така е, иранци сме, щом така ни кефи. Аз викам да обединим автохтонната теория с иранската, хем ще запушим устите на БЮРМ-овците. Значи, Александър Велики завладява Иран и хиляда години по-късно потомците на войските му, смесени с местните иранци се връщат в прародината. Кой сега ще каже, че българите не са хем изконно автохтонни, хем иранци или па че македонците не са българи? Така де, всъщност българите са македонци.
-
На дребно действаш Всяка армия има флангове и център, но не всяка държава пренася пряко военните си институции в териториалната администрация. Ти само Орхонските надписи ли си чел? Не знаеш ли че тая думичка "багаин" се среща внай-различни източници? Или пък я мислиш за 'apax legomenon? Или може би смяташ, че една птичка пролет прави? Не бе, аз сигурно и за "кандидат" съм казал, че е тюркско. Ох, Качо, ох, мъко моя...
-
Чета, чета и не вярвам на ушите си Летите високо, приятели "иранисти", но отговори трудно давате. И не от нежелание, вярвам, а от невъзможност. Какво да се прави, може и да има нещо разумно в иранската хипотеза, но надали в крайностите й. А че френският байи, английският балиф и венецианският байло може да идват от византийския двор, още не значи, че думата е гръцка. Щото във Византия има сума ти негръцки термини като например кандидат, спатарий, че дори чауш по едно време.
-
Посочете ми един кан/хан, багатур, таркан, колобър, капхан, ичиргу боил, просто боил или багаин в Сасанидска Персия... Един-единствен Омуртаг в Иран. Добавете един Хозрой, Кобад или Сапор в България. Едничък шах, мобед, мирза или фар-и падшахан в надпис на Пресиан или Маламир. Покажете ми един пряк и недвусмислен паралел между известията на патриарх Никифор за храмовете на персите с техните изображения на "ангели" и каквото и да е, открито в България. Прокарайте паралел между нещата, които знаем за българите и данните от "Шах-наме" или "Зенд-Авеста". Кажете ми с чиста съвест, че има титла "канас" на дари или пехлеви. Зарадвайте ме с новината, че съчетанията "дилом твирем", "дохс твирем", шегор вечем", "вери ениалем", "теку читем", "дванш ехтем", "тох алтом" и прочие словосъчетания от "Именника" не намират обяснение в тюрко-алтайски, а в ирански, чисто индоевропейски образци... Не вярвам да успеете. Може и да греша, но засега не вярвам. Сега се огледайте за багатури и багаини. За институционалното разделение на център, ляво и дясно крило при командуването на войските. При персите ли ще го намерите или при тюрките? Нека аз да съм наивникът, но да пукна, ако вярвам и на йота от иранската хипотеза за произхода на българите. Институциите им, езикът им (по Бешевлиев, да, но нима това е лошо - та Бешевлиев е скрупульозен повече, отколкото някой тук някога ще бъде), данните на ромеите - всичко това говори само за тюркски характеристики. Степанов, този запален привърженик на иранската хипотеза, непрекъснато си противоречи, излеждайки особености, типични и за българите, и за народи като хазари и авари (например в: Omnia vincit amor, "Степната империя и...") и отричайки ги в полемичните си текстове. Та какво за Орхонските надписи? Нима там присъстват ирански мобеди, мирзи и спахбоди? Уви, ще намерите втях тарканите, багатурите и багаините от българските каменни надписи. И не само от там, а и от т. нар. "Тайна история на монголите". Ще намерите ли в извори българска клетва в името на свещения огън, почитан в Иран? Не, ще намерите само призоваване на небето, звездите и други природни феномени, почитани от толкова много степни народи (но не и от персите). Ще намерите ли в Иран формулата "да живее сто години"? Не, разбира се. А ще намерите ли нейни паралели сред тюрко-алтайски народи? Ами да. Ще намерите ли дори в далечна Япония от периода Нара разделение на командуването на център и две крила? Да, разбира се, стига да прочетете публикуваните на български "История на Япония" на Кенет Хеншал и "Японците: история на един народ" от Робер Калве и "Доброволната смърт в Япония" на Морис Пенге. Ако на това някой каже, че културата Ямато се е повлияла от ирански образци, този някой ще бъде глупак.