glishev

Казах ти - ако Дион Касий е починал в 235, не може да е писал за края на ІІІ в., но бързаш и не четеш. Чакай, че се обърках кой е писал дипломна работа, свързана с късните римски историци - ти също, така ли? Чудесно, радвам се. Все пак е хубаво да не бъркаш Евтропий с Требелий Полион. Коментирах и това - дори Константин Велики да има тракийски произход, това още не означава, че се е захванал с книжовна дейност. Изобщо, "меташ се као риба", както казват братовчедите ми в Скопие. Разбрахме се, че Cod. Arg. не е фалшификат, разбрахме се също, че Улфила и братята от Солун все пак нещо са съставяли. Какво остава тогава за Константин? Сам си противоречиш на прекалено много равнища. Дотук пряк аргумент, че Константин Велики се е занимавал със съставяне на някаква писменост, нямаш.

Не коментирам Божо, Дион Касий или диалектиката като принцип на водене на диалози В случая темата е кой състави глаголицата и кирилицата, а не дали Борис ІІІ е вдъхновил Йовков да пропише военни разкази :D Тъй или иначе, примерът ти е малко неудачен, защото не Константин Велики, а Михаил ІІІ е внушил идеята на светите братя, както знаем от простата хронология. Нали се сещаш, че ако Дион Касий е починал в 235 г., както сам казваш, няма как да пише за края на ІІІ в.? Евтропий не пише за дядото на Константин Велики, че е трак. Допускам, че това може да ти бъде неприятно, но преводът на втората половина от Евтропиевия "Бревиарий от основаването на Града" беше дипломната ми работа като кандидат-студент. В ІX:21 Евтропий споменава Констанций Хлор за първи път - избран е за цезар от Диоклециан и Максимиан Херкулий. Пише, че Констанций Хлор е внук на Клавдий ІІ от дъщеря му. В ІХ:11 и 12 се разглежда управлението на Клавдий ІІ Готски и брат му Квинтил, но не се говори изобщо за произхода им. В ІХ:34 на Бревиария просто се споменава, че Констанций Хлор се сражава успешно в Галия като цезар и това е първото споменаване на Флавиите у Евтропий. В X:1 Констанций І става август. В Х: 4 и 5 Константин е споменат за първи път - просто като енергичен и амбициозен мъж, който воюва смело из Италия и Балканите. В Х: 6-8 се говори за дейността му като император, споменава се законодателството му и закрилата му към християните, даването на голямо достойнство на град извън Рим, смъртта и обожествяването му, но за дядо му, тракиеца, нищо не пише... Не знам какви ексцерпти от Евтропий са ти попадали, но в текста липсва каквото и да е споменаване за тракийски произход на Константин Велики, Констанций Хлор или Клавдий ІІ. Прегледах си стария превод и латинския текст за някакво подобно сведение у Евтропий в параграфите относно Констанций ІІ и Юлиан Апостат, но нищо такова няма и там. Ако не вярваш на мен, ето ти латинския текст: Евтропий, "Бревиарий от основаването на Града" на thelatinlibrary.com. Чети си го със здраве. После, дори Клавдий ІІ наистина да беше трак (което така и не се потвърждава у Евтропий), това пак нямаше автоматично да значи, че непременно внук му Константин е съставил българската азбука. Освен това по-горе няколко пъти те питахме и ти май отговори накрая, че за Codex Argenteus не може със сигурност да се твърди, че е фалшификат. Е, този кодекс не е изписан с глаголически букви, да ти кажа, така че бедният Улфила явно е измислил нещо друго, а не глаголицата. После, ако Улфила беше измислил глаголицата, а Кирил и Методий - кирилицата (което също не е вярно, но нейсе - засега го твърдиш), тогава защо изобщо намесваш Константин Велики? Той какво е измислил - готската азбука ли? Цялата работа започва да ми прилича на хипотезата, според която Елизабет І е написала пиесите на Шекспир, докато той е бил зает да съчинява трудовете на Франсис Бейкън, а пък самият Бейкън движел политиката на Англия вместо кралицата... Прекалено сложно, за да е вярно.

Рицарю, това че нещо е станало по времето на Константин Велики, още не значи, че го е направил самият Константин. То по времето на Борис ІІІ са написани разказите на Йовков, но не ги приписваме на царя, нали? Това не е аргумент и не е отговор. Опитай друго. Ти не отхвърляш съществуването на Кирил и Методий, пък и на Климент Охридски, а фактът, че делото им е тяхно. Не може кирилицата и/или глаголицата да са създадени хем от братята, хем от императора няколко века преди тях. Това, че съпоставяш лично няколко извора и смяташ, че откриваш общото помежду им в досега неизвестно предположение, все още не е доказателство. Бесите са си беси, а не гети. Гетите пък, дори да са готи (в което изобщо не вярвам), не са беси. Тогава какво общо има м/у беската и гетската/готска писменост? Константин Велики е роден в Ниш, започва военната си кариера в Галия и Британия, воюва в Италия, установява се на Босфора и прескача до Никея. Баща му е военен от далматинската армия, майка му е сирийка, името му е латинско. Що за бес/гет може да е той? Да не говорим, че бритите отдавна са го обявили за брит. А това, че: "нещо са скрили гърците, а друго унищожили" нищо не означава. Така се пишат щуротии като "Светата кръв и Свещения Граал", "Знакът и Печатът" и други весели безмислици. Всяка хипотеза, особено нова, трябва да се провери няколко пъти. Твоята не подлежи на проверка (тоест на потвърждение по източници), ерго е невярна.

Не си кривя душата, Рицарю, цивилизацията е малко по на юг. Българската култура отпреди покръстването е едно. Българската християнска култура в рамките на православно-византийската цивилизация е вече нещо друго. Хърс, недей така, гойделите в Британия не можеш ги сравни с Египет. Стоунхендж, сравнен с Карнак, е все едно Плиска, сравнена с Константинопол.

Благодаря, точно това питах. Явно имаме огромно терминологично различие. Разбира се, че Стоунхендж е културно постижение и разбира се, че не е на съвременните британци или дори не на древните брити, а по-скоро на най-старото, предкелтско население на Британските острови, така наречените "гойдели". Смятам, че не всяка култура е цивилизация. Затова и смятам, че е некоректно да се говори за българска средновековна цивилизация, а само за българска средновековна култура. Мисля, че условията, при които може да се говори за цивилизация, бяха вече изброени: богатство и разнообразие на материалната култура, богатство и разнообразие на духовната култура, самобитност, устойчивост, влияние извън собствените граници, наличие на относително сложни институции, вероятно на градски бит, както и на реална държавност. Разбира се, наличието на литературни традиции също е важно. В този смисъл определено не смятам и Стоунхендж за цивилизационен, а само за културен маркер, колкото и впечатляващ да е на вид. Иначе рискуваме понятието цивилизация да се девалвира и да се приравни с това за култура, и да започнем да говорим за лангобардска, каледонска, ирландска, скандинавска цивилизации - а това просто няма да е правилно. Колкото до британските могили, това са големи обекти - понякога с диаметър от почти километър при основата и двестатина метра в най-високата си част, отчасти естествени, отчасти получени от натрупване на камъни и пръст, терасирани. Служели са като селища, като укрепления, като светилища, понякога върху терасите им е имало обработваеми парцели. Принадлежат на Бронзовата епоха. Някои от тях са доста по-стари от Стоунхендж (от ок. 2600 г пр. Хр.), други са от по-ново време - докъм 2000 г. пр. Хр. Келтите при нашествията си от ок. VІІ-VІ в. ги заварват в най-голямата им част изоставени и създават за тях легенди. Смятам обаче, че и в този случай не може да се говори за древна британска цивилизация.

Е, аз поне смятам, че когато започвах образованието си, бях лишен от предразсъдъци. Трупането на фактология и частният интерес, съпроводен с четене на няколко езика надали са ми навредили в това отношение. Смятам се за задоволително логично мислещ и приемливо честен. Не всяка теория трябва непременно да бъде подлагана на съмнение, защото в противен случай ще бъдем обречени да решаваме непрекъснато проблемите, решени от бощите ни. А научната работа трябва да се движи към нови въпроси - не към безкрайно повторение. Ако готски епископ състави превод на Библията на своя език, това само по себе си не значи нищо лошо или добро. А за да бъде употребено дадено сведение като политически аргумент, изобщо не е важно дали самото сведение ще е истинско или лъжливо. Все му е тая на Гьобелс примерно дали Улфила е съществувал. Всички тези неща нямат отношение към самия исторически факт или липсата на такъв. Предлагам да зарежем панславянската, германската или дори новата българска пропаганда и просто да изследваме фактологията. А липсата на нещо не е аргумент сама по себе си. Както сам имплицираш, Лутер спокойно може да да не е знаел и нищо за Улфила. Това незнание само по себе си не отменя съществуването на готската Библия. Та на германски езици има съставяни Евангелия не само у готите, а Лутер не споменава нищо и за това - искаш ли да ти дам сайт с евангелски текстове на староисландски? Виж Netutgafan в Гугъл. И така, кои исторически факти свидетелстват, че император Константин Велики е съставил кирилицата или глаголицата? Кои автори, кои свидетелства? И кои исторически факти и свидетелства сочат, че сътавянето на кирилицата и глаголицата в ІХ в. е невярно твърдение? Отговори, моля, на тези два въпроса и да забравим за епископ Улфила.

+1. Рицарю, не искам да се заяждам с теб. От опит знам, че по форуми хората са по-груби отколкото на живо, така че прощавай - пък и ненавиждам аргументите ad hominem. Просто смятам тезите, че: готите са гети, че кирилицата или пък глаголицата е съставена от Константин Велики, че Codex Argenteus е фалшификат, че в албигойската Chanson има готски, български или славянски думи, че съществува самобитна българска средновековна цивилизация, че култът към Константин-Кирил и Методий датира от ХV или дори ХVІІІ в., както и че българите са автохтонно население на Балканите за слаби и незащитими. Това не е лично чувство, а рационално убеждение. Разбира се, иронията е неизбежна понякога при такива кардинални несъгласия. Чувствай се свободен също да ме иронизираш. Оставам, прочие, с най-отлични почитания: Глишев А текстът на тропара наистина не е нито от ХV, нито от ХVІІІ в. Действително си струва да се види антологията на Петър Динеков. Мисля, че и екземплярът от албигойската "Песен" в библиотеката ми е достатъчен, за да преценя, че вътре няма други лексеми освен романски. Интересно, че там дори за "bougres" не се говори, а само за "erejes".

Преди страница попитах са ли валовете и Конникът сигурен цивилизационен маркер. Попитах и ако е така, то пак ли са цивилизационен маркер Стоунхендж и големите британски могили. Ожидам отговора с трепет. Темата беше за товаима ли, аджеба, българска цивилизация.

В един момент и Китайската стена се е оказала навътре от границата. Не е ли нормално да се предположи, че валовете са издигани по границата в момента, когато тя е била наблизо?

Пффф, Елизабет Костова, Недялко Цанев, Стефан Йорданов, както го е казал поетът... Какво да ти обяснявам като то има цели служби, жития и тропари на светите братя. Тропара "Отъ пеленъ" на св. Константин-Кирил съм го пял безброй пъти и текстът е част от службата още от ХІ в., ако не и от по-рано. За някой си Петър Динеков и антологията му "Старобългарски страници" чувал ли си? Ето го текстът (нормализиран, развързан, няма как иначе да бъде във форум), някои от вас може и да го познават: "Отъ пеленъ прилhжно Прhм&дрость сестр& себе сътворивъ, Богогласе, i&же привhдъ iaко прhсветлoуi& дhвиц& чистoуi&, съ еi& oукрасилъ еси своei& дoуш&, iaкоже мънисты златимы. И обре'лся еси Цръквы, iaко дрoугий Кyриллъ, имhнемъ и раздумомъ Прhм&дре." Ползвам "&", за да отбележа голямата носовка, "я" за малката, "ia" за йотуваното "а" и "h" за ятовата гласна.

Господа, боя се, че Натан и Рицарят не знаеха за другите древни кодекси, изписвани със сребро или злато, а и че всъщност не са отваряли албигойската "Песен". Разбрахме, че според тях славянските окончания на Момчил и Борил са идентични с готските на Улфила и Тотила, както и че вероятно името на Йорданес и Йормунганд са свързани като Йормунганд не е световният змей, а световното прасе. След тези смазващи доказателства за ерудиция, които навремето предизвикаха немалко веселие у пишещите в "Бойна слава", аз съм сразен, признавам, че кирилицата е съставена от император Константин, а китайската стена - строена от траки и отивам да размишлявам над преходността на всичко небългарско...

Рицарство ти, ти съвсем ме взе за аджамия Тези имена са от кой текст, от кои стихове (ако изобщо са от албигойската "Песен", за която говорехме)... От частта на Гилелм де Тудела или от втората част на "Песента" и прочие. Иначе и аз знам двама български царе с маджарски имена, но от от това българите не стават маджари. После, много бързаш с етимологията. Първото, което даваш - Berzi - вероятно всъщност е Beziers (І, ст. 8, Безие, "r" не се чете, в провансалския текст Bezers), ако говориш с имена от "Песента". Е, нищо не пречи Безие да е оцеляло в някаква форма келтско име, например. Все пак голямото графство Тулуза спада горе-долу към старата Provincia Transalpina, където антични реалии се запазват доста по-дълго отколкото в остатъка от Галия/Франция. Името Милон е засвидетелствано много пъти във френската история, ей сега се сещам за един Милон льо Бребан (може да е бил от Брабант, човекът), участник в Четвъртия поход, дето кацнал в Тракия вместо в Палестина. Подобно име има и у римляните - Цицерон примерно е писал реч Pro Milone в защита на някой си друг Милон. Е, какво, оня Милон от Рим и френските Милоновци все ли са хем траки, хем готи, хем българи? Аман вече, то това на нищо не прилича. Но дори французите да са българи (което те и не подозират до такава степен, че в езика им bougre днес означава "педал"), чудно защо не пишат на своята си българска глаголица, съставена от император Константин (чудно кога ли е имал време за кабинетна работа с толкова много граждански войни) а ползват латиницата. Да не говорим, че "Милан" като име е чисто славянско, колкото и неприятно да ти звучи това - щото глаголи като "милуем" има в полски, руски и други не баш тракийско-скитски езици. Моля те, не ми казвай, че Милано е стара тракийска крепост, защото ще падна от стола. Може би знаеш, че това идва от Медиоланум, "град сред равнината". Изиобщо препоръчвам да зарежеш народните етимологии и да се хванеш със сериозно писане на приказна фантастика - имаш дарба. Но ето къде е връзката! Понеже българинът Константин е роден в Ниш, а всички Милоновци по света са българи, затова наследникът на Обреновичите е наречен Милан и напада България в лето Господне 1885-то... Пита се в задачата, какъв е цветът на клавиатурата на Глишев, ако глаголицата е съставена от Констанций Хлор? Nagor не е Nagor, а най ми е, мамо, Navarra (Прол., ст. 3) в провансалския текст. Да прощаваш, ама трябва ли сега да ти обяснявам какво е туй кралство Навара и какъв точно шантав език приказват там. Не знам в Навара някой да пише на глаголица... За името на Улфила. Разбира се, знаеш как се пише името: Wulfilas. Финалният s/z може да се дължи на индоевропейско окончание като в гръцки и латински. W в началото вероятно не се чете, така че няма защо да се тревожиш, че някой си бил произнесъл "Вулфила". Улфила си е човекът, а завършекът на името страшно напомня Тотила, Суинтила и Атила, та дори, ако щеш, Гаунило(н) от Бек, нормандския монах. Имаме очевиден германски корен, ама просто очеваден. Имаме вероятно германски завършек с една засвидетелствана (предполагаемо) хунска употреба. Какви ти тук траки, гети и прочие? Това -ila(s/z) в края може да значи много неща - от умалителна форма на името до изгубило значението си междуметие, изразяващо удивление. Името Swintila например определено е свързано с глиган. Хоп, какво получихме? Засечка в име на две животни, споменавани често в именната система на германските народи - серий волк при Улфила и тлъст вепър при Суинтила. Разбира се, винаги можеш да се утешиш с мисълта, че човекът е бил трак с гетско самосъзнание, но с готско име. Естествено, бил е православен, но е пиел "Ариана" и затова злите езици го обвиняват в ерес.

За габровци не знам, но ухажването си е половината кеф.

Натан, много фантастика на гладно не е полезна за душата.

За носовките в скитския не мога нищо да кажа. Но знам, че носовки днес определено има в полски, френски и китайски. Няма как заради едните носовки половината Стар свят да се окаже заселен със скити. Апропо, скитите не са готи. Скитите не са итраки, все пак, както и готите не са гети. А ако ще скитите, готите и гетите да са рода, все пак всички те не са българи. Да не говорим, че тук и сега в българския носовки няма. Култът към св. св. Кирил и Методий определено е със стотици години по-ранен от ХVІІІ в., да прощаваш. Отвори един учебник по литература за осми клас от по-старите и ще се увериш.

Добре, валовете на българите са адски впечатляващи и са неоспоримо доказателство за тяхната несъмнена цивилизованост. ОК, съгласих се. Само наивничко да попитам - също бая големите терасовидни могили от Бронзовата епоха в Британия или па дори Стоунхендж означават ли, че там по онези времена също е процъфтявала цивилизация?

Не, това наистина са фентъзита My dear Knightson, боя се, че ще си останем на различни мнения. Не знам какво общо има Константин Велики с кирилицата, но вече хептен не мога да разбера какво общо има кирилицата с албигойския поход. Случайно над главата ми има екземпляр на Chanson de la croisade albigeoise на Вилелм де Тудела (или Гийом дьо Тюдел, както предпочиташ), на провансалски и френски, но както и да съм я чел - бирдаа, не съм видял и една готска думичка вътре. Всичко си е на чист и ясен романски: El nom del Payre e del Filh e del Sant Esperit Comensa la cansos que maestre Guilhelms fit, Us clercs qui fo en Navarra, a Tudela, noirit; Pois vint a Montalba, si *** l'estoria dit. Това, както и да го гледаме, няма общо с Walthari kuningaz... А Кирилиметоди и брат му Философий Константинович Солунски са споменати в разни жития и литургии от Х в.... В празнични минеи са споменавани съответно за 14 февруари и 6 юни или юли.

Елементарно, драги ми Рицарсън - вандалите и лангобардите просто си нямат собствена азбука, докато готите си имат

Рицарю и Натане, виждали ли сте изобщо как изглеждат буквите на Улфила? Нямат много общо с глаголицата, да ви кажа.

БГ-фентъзи е това.

Абе да са живи и здрави братчедите, ама КГ може и да е прав - че трябва и ние малко да им свием сърмите. Честно, ако пред мен някой изтърси, че е македонец, ще го спукам от бъзик. С един куршум два заека - Божо се обажда за българско вето и спрямо Македония, а ББ най-сетне го гони от кабинета Като казвам братчеди, аз наистина имам братовчеди в Скопие. И ми беше адски смешно, когато веднъж те седнаха да ми обясняват, че аз и майка ми сме си македонци, ама сме се побългарили... Хубаво нещо е роднинството, ама някои работи са им страшна простотия.

Това е яко Навремето и в Бойна слава имаше алтернативка за Черномен, спечелен от Вълкашин и Углеша.

Ох, Бъки не е точно източник

Това като ученическо лексиконче 1. Животът е чудо, защото е безкрайно разнообразен. 2. Светът е удивителен, защото също е безкрайно разнообразен. 3. Природата е достойна и за изучаване, и за възхищение, защото ни прави това, което сме. 4. Бог е щедър, защото е създал всичко това. 5. Човекът е всякакъв, защото всякакви ги има. 6. За мен най-висшата ценност е любопитството, защото чрез него човек може да се осъществи. 7. Моята цел в живота е да оставя име след себе си, защото един ден няма да ме има, а името може и да остане. 8. Любовта е огромно щастие, защото дори нещастните любови с времето стават хубав спомен. 9. Надеждата е необходимост, защото без нея се зарязваме. От описаните от теб философии бих си чопнал по нещо, но никоя не бих приел напълно. Само от първата, нихилистичната, нищо не си харесах, както и от мистичната. Първата ме отвращава, от втората нямам никакъв опит, пък и по-скоро се опирам на рационалната дейност. От другите остава това: 2. Скептична - съзнава несигурността на познанието; нито отрича, нито одобрява нещата от живота (някои отричам, други одобрявам); не е догматична (понякога съм догматичен); постоянно търсеща (невинаги - има и леност на ума); 3. Цинична - полемична нагласа; разобличава привидността и лицемерието; стреми се към разкриване на "голата истина" за нещата (това е доста смело, но ми харесва; не съм релативист). 4. Хуманистична - човекът е поставен в центъра на света и на познанието; Човекът не може да надхвърли своите граници; вяра (по-скоро само надежда) в по-доброто бъдеще, толерантност (бих я заменил с "търпимост"); 5. Догматична - знае истината; доврие в авторитети; идентифицира се като привърженик на определена позиция; несъгласните с тази позоция се считат за "заблудени" и дори - за врагове (в никакъв случай за врагове, ако не са агресивни).

Абе трябва да им разменят имената просто. Добри ще станат тия, дето са пичове, лоши - тия, дето не са. И те така...