glishev

Има два глупави начина да се реагира на Доукинс: 1) ами те мюсюлманите са си смотани, така ги възпитава религията им и 2) ужас, колко дискриминативно се раздава Нобеловата награда. За щастие, има и един умен начин да се реагира: със свиване на рамене. Ами - така се е случило. Бас държа, че и голямата литературна награда "Фирдоуси" в Иран не е получавана от много християни

Мед ми капе на душата да чета бай Захарий

Това се вика отговор

Партите и Сасанидите еднакво ли се отнасят към старото ахеменидско наследство? Защото гледам, че споменаваш един сасанидски цар, наречен Ардашир, което май би трябвало да е същото име като "Артаксеркс", тоест старо ахеменидско име. А като че при Аршакидите няма царе с ахеменидски имена. Или бъркам? (Никейският събор, впрочем, не се намесва в текстовете на Евангелията, но това е друга тема.) По ОТ: Южняк, трипартизмът дори не е само индоевропейски. Има го например и в няколкото различни египетски митологии, тоест по-скоро на семитска почва, хем бая стара. Среща се дори във вътрешното почти кастово разделение на Япония от епохата на Токугавите, при все че там може да е непряка заемка от Индия. А инак освен Дюмезил особено фасциниран от този патерн е и Грейвз. Но Грейвз, да речем, е по-скоро симпатичен луд ерудит, а не точно изследовател

Това беше и идеята, извинявайте за спама

Във всеки случай примерът с кооперираните земеделци е добър. Наистина не трябва да се мрънка, а да се действа.

Ъъъ, Историк...

Човек може да бъде религиозен и без да е суеверен. Както и да бъде атеист, без да хули чуждата религиозност. Тази тема е поредно безобразие във форума, редно е да бъде заключена, защото в нея НЯМА научен интерес.

Чак ми хрумна някаква глупост по тоя повод.

Има

За първи път гледах "Бурята" седемгодишен. Нямам основания да се оплаквам.

Фружине, Беда е Venerabilis на латински, у нас го превеждат и като "Достопочтени", и като "Преподобни". Иначе никой не е по-умен от другия, всеки е специалист в своята си област. Историкът донякъде ти е отговорил. "Каролингското възраждане" или "Каролингският ренесанс" е относително по-високото развитие на писмената култура в империята на Карл Велики и при наследниците му - специално в сравнение с предишния период, от който са останали по-малко книги на по-ограничени теми, по-малко имена на автори и така нататък. Този "каролингски ренесанс" се дължи най-вече на добрите условия за работа при епископите и в манастирите. Когато империята запада, тези условия също се губят и следва известно време на спад в културната продукция. Византия по времето на Карл е относително по-богата от франкското кралство, защото в по-голяма степен разчита на парично обращение, а не на размяна на стоки. Цените са относително по-високи, от ръка на ръка се движи повече ценен метал. Докато при франките цените са ниски, покупателната стойност на парите е огромна, но пък самите пари липсват, защото хората по-скоро ги трупат, а не ги харчат. Показателно е, че Византия си служи много повече със злато, а франките - предимно с много по-евтиното сребро. Разбира се, точно около 800 г. съвсем не е най-богатият период на Византия и далеч не е най-бедният на франките, но причините са си тези. Причината за самото наличие на повече ценен метал в обращение пък е по-голямото в проценти градско население на Византия. Градските занаяти и търговия създават повече движение на пари. При франките също има реални градове, но са по-малко на брой, по-малки и по-примитивни в сравнение с византийските. Освен това ромеите имат флот и морски трафик, който създава богатства, а франките почти не разчитат на морето за доходите си - с изключение на областта Фризия или градове като Ница и Марсилия. Но пък веднага след смъртта на Карл Фризия жестоко пострадва от започващите викингски набези. Дендро, точно това пише и Гансхоф - че голяма част от църковните имоти при Каролингите стават бенефиции, за които кралските васали дължат на краля само служба, а на църковните институции - рента. Впрочем, това не пречи на самите абати и епископи също да стават феодали, когато успеят да организират добре имотите си, макар и в орязан вид. Защото за разлика от графовете, епископите имат по-голяма свобода спрямо краля по отношение на разпореждането с поземления фонд на епархиите си. В десети век вече възникват безброй случаи, когато бенефициентите отказват да плащат рента на църковния собственик и епископите или абатите постоянно са принудени да се обръщат за помощ към графове, херцози или (около Париж) направо към краля. Между другото, плащането на църковна рента също спомага за развитието на института на двойната васална обвързаност. Лорде, то си е така. Колкото по-специализиран вид служба е нужен, толкова по-важен става служителят. В крайна сметка васалите се превръщат в истинско рицарство. Тъй че, да, някакъв преход към феодализъм. Интересно, че във Франция все пак не се появява този тотален разпад като в Германия - тоест да, кралството в един момент почти сдава багажа, но ги няма тези "рицари-разбойници", които не са васали никому и държат укрепление на някоя скала и петдесетина слуги в ущърб и на краля, и на графа, и на епископа Рицарят по френските земи винаги или поне почти винаги е нечий васал дори в десети-единайсети век. Макар че пък по Франция се появява дифидацията - когато васалите се събират и отиват при сеньора със заплахата, че ако не направи нещо, което искат, ще се отделят от него.

Тъп може да бъде и въпрос, зададен от човек, който няма никакво понятие от темата, за която пита - най-вече когато целта на въпроса е да демонстрира уж божем задълбочен интерес. Не е тъпо да попиташ физик: "Какво е термодинамика?", но определено е тъпо да го попиташ какво мисли за термодинамиката в контекста на постмодерния дискурс. Такива въпроси са вбесяващи и е нормално да водят до груба подигравка.

Бел. мод. Колеги, ние луди ли сме? Позволяваме червена пропаганда във форума. И то точно сега. Не й е тук мястото, затварям и тази тема на Батбаянов. И сериозно моля администраторите да го предупредят, че такива неща тук нямат място. После - добре знаем, че с комунистите нормален разговор не може да се води. Те са неспособни на това и не бива да си правим никакви илюзии по въпроса. На всички ни е ясна необходимостта от частна инициатива, частна собственост и представително управление. Който иска да не притежава нищо свое и да не бъде представляван в управлението - да върви да пише във форумите на комунистите. В България, слава Богу, има свобода на словото (но не благодарение на комунистите), така че човек може да си намери другарчета по свой вкус и да се жалва от несправедливостите на живота заедно с тях. Обаче червена пропаганда в този форум - не, мерси.

Скуби, "Римските" имоти са били успешно "заграбени" от франките още двеста-триста години преди Каролингите Всъщност ако са оцелели някакви "римски" имоти, то те са тъкмо в ръцете на Църквата, защото повечето епископи при Меровингите отначало са римляни. При Каролингите започва обаче един процес на частично отчуждаване на църковни имоти, за да бъдат те раздадени като бенефиции на кралските васали. Васалите в резултат дължат служба на краля и нещо като обезщетение на епископите. При Робертингите и Капетингите епископите и абатите вече са от всякакъв произход, започват да се сдобиват с нови имоти, а и сами да придобиват васали срещу бенефиции. Документите от онова време са си съвсем реални, както и Карл Велики Дедо Либене, по времето на Каролингите вече е имало над двестагодишна франкска аристокрация, тоест завладяването е от по-стар период. Удивително е колко много се е записвало от правото и колко сериозно са работели графските и кралските съдилища по времето на Каролингите. Преди и след Каролингите писмената и правната култура имат много по-тъмни периоди. А ако питаш кой управлява кралството, когато кралят е на поход, отговорът е: никой. Няма наместник на Карл Велики. Бащата на Карл (Пипин Къси) отначало сам е бил "вожд и първенец" на франките, управител на двореца от името на последния Меровингски монарх, така че Карл осъзнава опасността от влиянието на подобна фигура. Когато Карл е на поход, управлението на държавата се мести с него - той продължава да разпраща пълномощни арбитри и да приема пратеничества от всички области дори в лагерите си. Чуждите посланици го търсят из империята или го чакат в Аахен. Монархът издава най-важните присъди и законите си, когато се завърне от поход. Освен всичко друго, няма и постоянна столица на франките. Самият град Аахен, където Карл най-често зимува, не е точно столица, а по-скоро предпочитана кралска резиденция, така че управлението му е разделено между вещи, но не особено могъщи лица за времето, когато владетелят не е там. Това са трима сановници (най-често духовници - поради предпазливост на Карл), които отговорят за ежедневното управление на резиденцията в Аахен и движат някои неотложни работи, които не изискват личното внимание на краля: камерарий, който управлява финансите на двореца, дворцов граф, който реално управлява прислугата и се грижи за доставките (но функциите му са ограничени дотук) и най-сетне глава на канцеларията, който има правомощията да разрешава по-незначителни съдебни спорове. Останалите резиденции, имения и съдилища на владетеля са в ръцете на отделни управители по провинции, най-често графове, а по-рядко - и епископи. Това - по "Charlemagne et l'empire carolingien" на Луи Алфен. Не съм сигурен дали Жан Фавие отделя място на отсъствията на Карл (а те не са малко). Във всеки случай, запазва се един примитивен модел на мобилно управление. Властта е там, където е кралят. Ето защо Карл винаги заменя племенните херцози с по повече от един лоялен граф, но е принуден да прави синовете си крале на отделни части от все по-голямата си империя още докато държи управлението под контрол.

Мисля, че снощи имах сблъсък с някаква тегенария Сивкаво-белезникав паяк, май с две по-тъмни ленти на гърба. Тялото вероятно имаше сантиметър, краката - към десетина сантиметра. Не много бърз, но ми се видя чудовищно голям. Беше се намъкнал в банята ми, изхвърлих го на двора. Корубана, направо Унголиант Класически случай - бъркам си аз в носа в кухнята, чувам писък откъм банята и гаджето сочи звяра с пръст. С такъв размер бедър паякът май също е бил женски

Да, наистина е много приятно да се следят научни новини.

"Off News", електронното издание на "Дневник", "I F...cking Love Science", "Musei italiani" и още един-два сайта.

С DendroaspisP веднъж си писахме за това дали е подходящо да се говори за "феодализъм" в епохата на Каролингите. Аз бях на мнение, че това е твърде ранен период, в който феодалните институции още не съществуват в ясен вид; а Дендро поддържаше, че - напротив - тези институции вече са налице, макар и в зародиш. Разбира се, той беше по-скоро прав. В подкрепа на тезите му беше изследването "Карл Велики" на Жан Фавие, което просто съм чел преди повече време (а и сега не ми е под ръка). В момента си преравям из учебника "Feudalism" на Гансхоф и намирам няколко интересни момента, на които ми се ще да се спра. Първо, нека уточня, че за мен "феодализъм" в чистия си вид е понятие, отнасящо се до двойното отношение между васал и сеньор и до собствеността и отстъпването на поземлената собственост в класическото западно Средновековие. Преди бях допуснал неточност относно проявите на феодализма при Каролингите заради един-два детайла, на които ми се ще да обърна внимание сега. Хубавото на форума лично за мен е, че начетен приятел може да смаже ръждясалите спици на уж специалиста с по-прясно усвоена информация (затова примерно обичам да се заяждам с Дендро за средновековна правна теория или с Романа - за римските войски по рейнския лимес). И така, избирането на сеньор Карл Плешиви пише в капитулариите си, че всеки свободен човек в кралството му трябва да избере един от кралските fideles за свой сеньор (или господар - латинските термини са и dominus, и senior). Fideles или "верните" са магнатите на кралството, едри земевладелци, които в този период все още са сменяеми графове на провинции по волята на краля или епископи на Църквата; и които от този период нататък също започват да стават васали - все още само на краля, разбира се. Vassi, vassales или gwassi при по-ранните Меровинги все още са един вид домашни роби, но при Каролингите васалът вече е свободен човек, сключил формулна спогодба за взаимна обвързаност с някой знатен сеньор. Кралят в този смисъл има два вида васали - самите магнати и обикновени свободни лица. Васал със или без поземлен бенефиций Интересно в случая е, че васалът (ако е обикновено лице) не е задължително бенефициент на доживотно отстъпен поземлен парцел от собствеността на сеньора. Същевременно, постепенната еволюция на поземленото владение води до това, че все повече васали получават и поземлен бенефиций от господарската собственост; нещо повече, те започват успешно да предават бенефициите си по наследство с едно просто препотвърждаване на формулата за вярност към сеньора; все още теоретично оставайки поданици на краля, се обвързват със задължение за взаимна закрила пряко към непосредствения си сеньор и същевременно задържат парцела сеньорска собственост в свое семейно владение. Тук все още не е завършен преходът към схващането, че васалът на графа не е задължен към краля - но тенденцията е налице. Има може би нещо парадоксално в това, че зависимостта към прекия сеньор се засилва с едновременно отслабващите възможности на сеньора да си върне бенефиция. Всеки свободен е длъжен да си избере господар Друг любопитен момент е почти пълният паралел между англосаксонското и франкското право: всеки свободен е длъжен да си избере господар. При англосаксите от същия период обаче личната зависимост в много по-малка степен е свързана с поземлен бенефиций и господарят много по-лесно може да бъде сменен. Франкският васал е обвързан в много по-голяма степен както със земята, така и със сеньора си, докато англосаксонският тегн по-скоро разчита на пряка издръжка и по-често сменя свитата, в която служи. Васал на двама сеньори При Каролингите още не се среща чистият вид на феодалната система, при която един свободен може да бъде васал на двама сеньори за различни бенефиции: Каролингите и техните "верни" се стремят вски васал да има само един сеньор, каквото именно е и положението в старогерманското обичайно право (запазено по-дълго време в англосаксонската Хептархия). Но при франките действа двоен стремеж към разпадане на монолитната вярност към един сеньор: първо, съществува група богати васали, които притежават в пълна собственост алодиални владения, за които не дължат вярност на никакъв сеньор (и с това си остават в по-голяма степени поданици на краля). Второ, полезността на отделни васали и желанието им да разширяват бенефициите си ги кара да поемат първоначално различни ангажименти към двама сеньори: например поземлен бенефиций срещу охрана към епископ Х и паричен бенефиций срещу съвети към граф Y. Това вече позволява и бъдещото развитие на феодалната институция, при която феодалът може и сам да избере на кой от сеньорите си да служи в случай на конфликт между двамата. Веднага след края на каролингската епоха в Западна Франкия (Франция) има случаи, при които сеньор отказва правосъдие на свой васал под предлог, че васалът има по-голям бенефиций от друг сеньор и следователно е по-уместно да търси правосъдие от този втори сеньор. Отново - ако не практиката, то тенденцията е към развитие на феодалните отношения. Глоба или отнемане на бенефиция При Каролингите съществуват два на пръв поглед противоречащи си начина за наказание на неявилите се на военен сбор кралски васали: глоба или херибан в много сериозен размер (от 40 до 60 солида) едновременно с отнемане на поземления бенефиций. Глобата би трябвало да изключва друг ангажимент освен подразбиращия се статут на поданика на кралството; докато отнемането на бенефиция се свързва с неизпълнение не на поданическите, а на васалните задължения (при първите Капетинги абстрактното схващане за поданичество напълно изчезва). Изглежда обаче, че паралелното съществуване на двете наказания не е противоречие в практиката, нито дори различие в териториалното обичайно право, а отразява различен статут на наказвания. Неявилият се воин, който губи бенефиция, е кралски васал; а неявилият се воин, който плаща херибан (с времето тези случаи намаляват и при Робертингите изчезват), е собственик на алод - или ако е васал някому, то не е на краля. Това е мое предположение, но нямам представа кое наказание се налага на лица, които са васали и на краля, и на друг магнат в периода на Робертингите. Разбира се, още е рано да говорим за дифидация или за безнаказано неявяване на васалите-магнати при Каролингите. Изводът вероятно трябва да бъде, че в периода от ок. 750 докъм 900 г. феодалните институции при западните франки са в период на постепенно изграждане. Не е особено новаторско, просто детайлите ми се сториха любопитни и се надявам и на останалите да им е приятно да поумуват над тези дреболии в юридическата теория и практика от периода. Хубаво е, че разполагаме с изобилен текстов материал: капитуларии на всички каролингски монарси, писма с ходатайства на Айнхард и англосаксонски закони.

Така е, да, прозата е по-лесна за четене Но няма как, човек трябва да се учи и на по-трудното. Успех!

Бел. мод. Логос, не с грубости.

Бел. мод. Така. Кой на кого е неприятен е тема само за лични съобщения, а не за публичната секция на форума. Отнася се и за Батбаянов, и за Невски. Невски, кога ходя или не ходя знам по-добре от теб и не допускам подобен личен тон. Не казвам, че протестирам за тези в чужди страни, а и заради такива. В коя страна - ще се досетиш сам. Не влагай в клавиатурата ми неща, които не съм писал. Дали е грозна политизация - ще си остане въпрос на лично мнение. И двамата споделихме своите мнения по темата, така че не се повтаряй. Изобщо, научи се да пишеш във форума. По-горе хубаво е казано, че капитализмът сам по себе си не бил водел до много физически жертви. Това, по моему, изчерпва темата Ето - капитализмът не убива. А това за вътрешния свят е много забавно - Невски е прав поне в едно: има хора, които при всички случаи биха се чувствали нещастни. А има и хора, за които пък именно социализмът е пагубен. Какво да се прави, свят широк. Без да се допитвам, заключвам темата, мисля, че колегите ще ме разберат. Невски продължава да пише адски грубо и конфликтно и настоявам да бъде баннат. Сириус все така си пише емоционални нещица, които са повече за форум "Откровения". Батбаянов и дори колегата Фружин нямат никакво отношение към безпристрастността и научния поглед към политически и икономически теми. Нивото тук продължава да е ниско и не виждам друг начин да го вдигнем освен с нетърпимост към глупости и насърчаване на повече смислени постинги като например такива от Йончев, Южняка, Перкунас и пр. Който иска, може да се оплаче от произвола ми. Малко интелектуален екстремизъм е съвсем на място. Форумната демокрация подхожда само на интелигентна и учтива компания.

Много християни участват Инак - държавата все пак е светска, пък и стои въпросът кои точно християни да участват (и защо например да не се включат юдаистите и мюсюлманите). Не, аз съм православен християнин, но мисля, че светската държава си е съвсем на място. Имаме си достатъчно кривици за оправяне, не ни трябва тепърва и религиозно управление. "Моето Царство не е от мира сего."

Темата е за "капитализма", който бил "убивал". Та тук й е мястото пък на моята гледна точка, която си служи с един паралел, за да бъде ясна. Вече харесал ти или не - твоя си работа.

Бедната Италия, робиня, дом на мъки Има и български адаптации на "Енеида" в проза, ужасни са. Инак, ако не бъркам, Величковият превод на Данте включва само "Ад". Но не се обзалагам.