glishev

Не е лошо понякога да се чете внимателно какво пише nik1. Просто защото човекът не е никак прост и знае какво говори. Примерно по-горе колегата Frujin Assen критикува, но не много на място, защото си измисля някакви "висши класи", за каквито просто не става дума. Айде ако все пак ще е БГ-наука, а не БГ-седянка да свикнем и с малко по-високо ниво на темите, особено на актуалните. Не че и на мен ми харесва всичко, писано от nik1, но просто не е в това въпросът.

Както във всичко друго, в грешките също си има мода. В последните десетина години най-разпространените грешки са следните: "Не е важно да се пише правилно" или "nEe VaJn0 dAsE pI6E pRaЖiLn0" Важно е. Ако пишете неправилно, няма да си намерите добра работа. Точно така, ще си останете в квартала, ще се хванете с дребни далаверки и след десет години ще сте дебели, грозни и тъпи. Всеки работодател, който види зле написана биография, ще ви отсвири. Така че тая простотия я забравете. Срамота е човек да е тъп. И не, дори не е достатъчно да знаете само английски. Научете и българския, все някъде ще ви свърши работа. Например - за да научите по-добре английски. Тези, които изкарват двойки по български, после се провалят и на TOEFL, защото им липсва каквото и да е схващане за език. А ако пишете на шльокавица или просто по идиотски начин във форум, най-вероятно просто ще ви отсвирят. И, да, точно така - колкото и важно да е посланието ви, правописът е неговата опаковка. Продавайте важните си послания в чиста опаковка. Това изразява уважение към читателя. Писане на латиница "Шльокавицата" отдавна не е техническа необходимост, когато пишем на български. Кирилица има на всеки компютър. Ако ползвате операционна система Windows 7, идете на: Start -> Control Panel -> Change keyboards or other input methods -> Change keyboards -> Add; тук ще намерите списък с огромен брой езици. Изберете Bulgarian по свой вкус, сетне OK. Честито! Имате кирилица. Ако не ползвате БДС, "фонетичният" вариант също ще ви свърши работа. Просто си направете труда да научите къде са: "ъ", "в", "ж", "ь", "ю" и "я". Не е толкова трудно. Работа за пет минути е човек да схване кое къде се намира. Няма да ви тормозя чак с "ѝ" - едно обикновено "й" е достатъчно, даже когато съчинявате поп-фолк сонет в чест на гаджето с големите очи от 11-и клас. Проверявайте думите, подчертани в червено! Текстовият редактор и браузърът ви имат магическото свойство да надушват част от вашите грешки. Преглеждайте си текста преди да го пуснете. Част от грешките ви ще бъдат засечени и подчертани с червена вълнообразна чертичка. Пуснете ги за преглед в браузъра, в речник или нещо такова. Може да ви спестят неудобства. Може и да се окаже, че знаете повече български от компютъра. Все пак, длъжни сте да проверите. Смесване на букви Когато пишат на "фонетична" кирилица, много хора слагат точно определени букви на мястото на други. Така например: - "жайно", вместо "важно", защото не са научили кое къде е на клавиатурата, а гледат само латинските обозначения; - "благодарйа", по същата причина, но все пак с идеята да не звучи съвсем зле. Това, както казах и по-горе, се оправя с петминутно разучаване на клавиатурата. Не оставайте идиоти и не чакайте на готово. Всяка клавиатура има свои малки различийца. Научете се да пишете правилно поне на собствения си компютър. Така ще ви стане по-лесно да пишете и от този на другарчето. Ненужно "т": "словесТност", "опасТност", "гласТност" Проверявайте дали има такова "т". Да, в "чесТен" има "т", затова го има и в "чесТност". Но няма дума като "опасТен". Значи няма и "опасТност". Има "опасен", "словесен", "гласен". Следователно се пише: "опасност", "словесност", "гласност". Повтарям: проверявайте със сродни думи, когато се колебаете. Тук има една малка уловка: "расТеж" и "расТа", но се пише "порасна", а не "порастна". Така че това с "порасна" просто го запомнете. В граматиката и в живота се срещат неприятни изключения. "Отивам при майка ми", "Вземете вашите пари", "Иди в даскалото ти" Това ми е "любимата" грешка. Много е подла. При чия майка отиваш? При твоята? Не... всъщност отиваш при своята майка. В чие училище учиш? В собственото ти? Не, в собственото си. Когато майка ти и или училището ти вършат действието в изречението, тогава те са твои. Но когато майка ти не идва при теб, значи ти отиваш при майка си. Вгледайте се в последния пример: не е важно, че майка ти не идва. Важното е, че тя върши действието "неидване" в изречението. Такива са си майките - идват да видят как си с българския, дори когато не идват. Тъй че вашите пари са хубаво нещо, но вие взимате своите пари. Пълният член върши действието! Биологията и граматиката имат нещо общо. И тук правилото е, че: само пълният член може да свърши работа. Пълният върши, а на непълния някой друг му я върши. Важният е пълният. А, обърнете внимание на предишното изречение. Повтарям го: важният е пълният. Кой тук върши действието? Отговорът е: и двамата. Внимавайте за ей такива неща. Това се нарича "сказуемно определение" и е мръсна работа. Два пълни члена един до друг. Те, така да се каже, се определят един друг. Рядко се случва, но го има. Объркваща ситуация и в житейски, и в граматически смисъл. (Ако сте руснак и учите български, тогава сам Господ не може да ви обясни кога изобщо ползваме какъвто и да е член. Примирете се, членуването е въпрос на интуиция. Само българите знаят кога да членуват. И само образованите българи членуват правилно в мъжки род, единствено число. В Македония е по-лесно - там като харамии имат само пълен член. Но пък имат два-три вида от него. Изобщо, пълният член е едно от нещата, които ни сближават с братовчедите от Скопие. Ако сте рускиня, в Македония ще ви хареса.) "Децко" и "ацко" Не ставайте като Вецку Маринов. Пише се "детско" и "адско". Никой не казва "деце" или "ац" - казва се "дете" и "Ад", следователно правилното е "детско" и "адско". Тоест - не се излагайте. Проверявайте пак с познати думи. Между другото, "ат" с "т" е турска дума и означава "кон". Мястото, където ще се пържат злите Grammar Nazis като мен, е Адът, написан с главна буква и с "д". "Шеомра" и други неправилни сливания А аз шевиразкатая. Не сливайте думи. Просто не го правете. Ясно е коя дума къде почва и къде свършва. Пише се: "Ще умра" и ако не се съобразявате с това, наистина ще умрете, когато даскалът по български накрая метне стол по вас. Няма такова нещо като "несе разбирам снаще". Има: "не се разбирам с наште" или дори "не се разбирам с нашите". Няма "неразбирам" или "незнам", или "несъм". Има "не разбирам", "не знам" и "не съм". Да, вярно е, има дума "неразбиране", но тя не е глагол, така че се пише малко по-другояче. И, както казах, няма да пишете не само "несъм", но и "не сам". Това означава, че не си сам. Пише се "не съм". Научи къде е "ъ" на клавиатурата! А за "несам" или "nesam" направо трябва да ви разстрелват. "Омра" Ами да, пише се "умирам". "украсявам", но "отмирам" и "окраска". Съжалявам, някои неща се запаметяват. "Ше", "6е", "she" Не, приятели и съседи, пише се "ще". На кирилица, самостоятелно, с "щ", а не с "ш". Чак когато станете велики писатели, ще можете да си позволите да пишете "ше". Запетаи около обръщенията Знам, че е трудно. Няма да ви тормозя с всички запетаи в граматиката, така и така никога няма да разберете правилата. Но когато се обръщате към някого, гледайте навсякъде около обръщението да има запетаи. Естествено, че няма да ги има преди главната буква или след точката, но инак колкото повече запетаи, толкова по-добре: Г-н Петров, благодаря ви. Г-н Петров, благодаря ви. Благодаря ви, г-н Петров. Обърнете внимание, че не е: "Уважаеми, господин Петров". Трябва целият израз да е отделен. Не настоявам за главната буква на учтивите обръщения ("Ви"). Тя е малко изкуствена. Събрали се сто гений и счупили хиляда чиний Щом в множествено число се струпват букви "и", там няма място за "й". Запомнете го, адски е лесно. Един гений, два гения, двама гении. Ако напишете "чиний", значи заслужавате да ядете не от чинии, а само от пода. Спатий? Ами не - правилното е "спатии". Главни букви и препинателни знаци Ей, много ги "ядете". Пропускате ги. В началото на изречението - главна буква. В началото на всяко име - също. Не е трудно. Докато пишете, слагайте левия си безименен пръст върху бутона Shift и вашата буквичка по вълшебен начин ще стане главна. Между другото, прилагателните, образувани от имена на места не се пишат с главни букви. Тоест на български не се пише "Български". Да знам, че не е така in English, но у нас се пише "английски", а не "Английски". Освен ако не става дума за титла: "крал Хенри II Английски" си носи главната буква. По същия начин имаме "цариградски кюфтенца" с малка буква и "Цариградска патриаршия" - с голяма. Замисляйте се дали пишете за кюфтенца или за патриаршията. Има и още вариации на правилото, но запомнете поне това. Същото е и с точките - пропускате ги. "Ядете" ги. Ами не го правете. Между другото, препинателният знак се слага непосредствено след думата, а веднага след това идва интервал. Стига толкова правопис и граматика. Има още сума ти неща, но и толкова е достатъчно на първо време. Дано съм бил полезен на някого. Че ми писна да чета безобразни постинги от иначе образовани хора.

Християните затова казват, че дори в най-забутаните езически заблуди има по някакъв остатък от светостта на истинското божествено откровение... но въпросното се разкрива все по-пълноценно само в пълнотата на християнското предание Но това е за вътрешна употреба на арменци, православни и католици, при все че е доста ловко казано. Тук темата беше за сектите. В България наричаме "секти" не толкова различните течения на дадена религия, колкото нетрадиционните и най-вече опасните вероизповедания. У нас потенциално рискова е появата на нови, радикализирани форми на исляма. Не говоря за традиционния ислям на нашите помаци и турци, а за докарвани от Саудитска Арабия учения, от които недоволстват самите български мюсюлмани. Вредни са и разни тоталитарни култове на псевдохристиянска основа: мунизъм, "Свидетелите на Йехова", мормоните, сциентолозите и някои по-малки такива като "църквата" на братя Гайд (същите измамници Гайдарски, дето представиха един етиопски текст уж за Библията на бесите). Смятам за определено вредни и харизматичните учения, най-вече сред част от протестантите в България. Рисковете тук са за самата личност: загуба на имущество, вмешателство в личния живот, загуба на семейството и работата. В чисто религиозен план е изключително показателно, че новите псевдохристиянски организации се опитват да проповядват само сред хора, които вече са заявени християни. Защо сектантите не "спасяват души" сред мюсюлмани и юдаисти? Или сред китайските емигранти, повечето от които носят вярата си от Китай? Защото целите им не са духовни, а съвсем материални, ето защо. В по-далечна перспектива - разпространението на нетипични за страната култове и секти в голям мащаб води до морален релативизъм и до обезценяване и запускане на националното културно наследство. Дотук за България най-вреден се е оказал атеизмът. Имаме прекрасна национална традиция на търпимост към новите вероизповедания, както и на определено приятелски връзки между традиционните религии... но всичко трябва да е в рамките на полезното. Например сред циганите определено полезна работа вършат по-консервативни евангелистки пастори. Трайно евангелизираните цигани най-често са чисти, работят, не крадат и не просят.

"Зависи от авторА на речникА". Не искам да бъда груб, но научете най-сетне български. Мерси за справката, Гербов, Перкунас. То и още от речника на Геров ставаше ясно, ама кой да погледне. Латинският произход на "пахар" е ясен. А явно и тур. "шиник" наистина произлиза от гр. "хиникс"/"хойникс".

Ресавски, това вече е нахално. Казах ти, погледни задните постинги: "1. Никой никога не е наричал Шекспир от Стратфорд драматург." А ето това вече дори е давано в темата. Ти дори се позоваваше уж на Франсис Миърс, 1598: As Plautus and Seneca are accounted the best for Comedy and Tragedy among the Latines: so Shakespeare among ye English is the most excellent in both kinds for the stage; for Comedy, witnes his Ge[n]tleme[n] of Verona, his Errors, his Love Labours Lost, his Love Labour Wonne, his Midsummers Night Dreame, & his Merchant of Venice: for Tragedy his Richard the 2, Richard the 3, Henry the 4, King Iohn, Titus Andronicus and his Romeo and Iuliet. "Както Плавт и Сенека са смятани за най-добри в комедията и трагедията сред латините, така Шекспир сред англичаните е най-изключителен и в двата сценични вида. За трагедията, вижте неговите "Джентълмени от Верона", неговите "Грешки", неговите "Напразни усилия на любовта", неговите "Успешни усилия на любовта", неговия "Сън в лятна нощ" и неговия "Венециански търговец". За трагедия - неговия "Ричард Втори", "Ричард Трети", Хенри Четвърти", "Крал Джон" и неговите "Ромео и Жулиета". Още трябва ли ти? Щото има... Потърси си казаното от Томас Хейуд за mellifluous Shakespeare, "меденосладкия Шекспир". Има Гугъл, научи се да го ползваш, за да не твърдиш повече непроверени работи. Бен Джонсън е написал даже: To the Memory of my Beloved, the Author, Mr. William Shakespeare, "В памет на моя обичан автор, мистър Уилям Шекспир". Което определено не е писано петдесет години след смъртта на автора, а много по-скоро. 2. За Шекспир като автор има достатъчно данни, които вече многократно са давани в темата (знам, че се правиш на луд и няма да се върнеш да прочетеш назад, но виж по-горе дори само в този постинг). 3. Голяма работа, че жена му била неграмотна. Жената на Петко Славейков също е била неграмотна, но човекът си е поет и никой не е сметнал, че стиховете му са писани от княз Богориди Изобщо, Ресавски, недей така глупаво. По-скоро кажи ти: - Шекспир бил наречен "драматург" чак 50 г. след смъртта си. Това се оказа невярно (виж по-горе)... А кой някога е нарекъл граф Оксфорд "драматург"? Май никой преди 1920 г. Или? - от Шекспир било нямало оцелели ръкописи. Всъщност има шест оцелели подписа, завещание и вероятно няколко страници от пиеса... А има ли оцелели ръкописи от граф Оксфорд? Май няма. Или? - Изобщо, за Шекспир предпочитам да вярвам на Енциклопедия британика отколкото на разни хорица, недочели по някоя руска конспирология Ресавски, кои са ти източниците за кандидатурата на граф Оксфорд, че дотук не видях името ни на един. Да не е Иля Гилилов

Възможно ли е турската "шиник" да произлиза от гръцката мярка за обем "хиникс"/"хойникс"? Има я още в Библията, а в Средновековието се среща и като единица за количество зърно.

Хи-хи, твоето е като предложение френските учебници по история да се откажат от Луи XIV, защото Франция днес е република. Ми да, република е, но и няма да се откаже от Луи. Същото е със Стария завет за християните.

Ресавски, аре стига с тия глупости вече. Прегледай темата назад, защото се излагаш. Постинги 13 и 16 на първа страница, постинг 23 на втора. Аман вече. С едните безсмислени повторения само разваляш темата.

Я пак погледни постинги 13 и 16 на първа страница от темата, постинг 23 от втора страница. Спри да ме караш да повтарям едно и също. И, за да спреш наистина с нелепите твърдения, защото вече взе да ми писва - ето името на Шекспир в позовавания от седемнайсети век като автор: http://www.aucklandcity.govt.nz/dbtw-wpd/virt-exhib/shakespeare/images/1640shakespeare.jpg http://hankwhittemore.files.wordpress.com/2012/08/loves_labours_lost_title_page.jpg http://static.guim.co.uk/sys-images/Arts/Arts_/Pictures/2011/10/27/1319715654702/Bard-likeness---the-title-001.jpg http://hankwhittemore.files.wordpress.com/2012/08/loves_labours_lost_title_page.jpg http://internetshakespeare.uvic.ca/media/facsimile/covers/F3t.jpg Това са линкове към заглавки на издания на Шекспир от седемнайсети век. С все името. Да продължаваш да "спориш" в случая е просто губене на време. Спестявам ти вече дадените илюстрации по-назад в темата. Просто няма какво да се говори по темата. Невероятно дебелоочие е да защитаваш по толкова лош начин толкова глупава хипотеза.

Това за правописните варианти също не е сериозно - един куп лица от епохата са изписвали имената си по няколко начина. Просто правописът не е бил уеднаквен. Освен това отново се повтаряш: това за правописа вече сме го говорили и ти бях обяснил същото. Няма какво точно аз да доказвам тепърва Достатъчно е, че има Уилям Шекспир, подписал пиеси, поеми и сонети, че тъкмо за него знаем по документи, че е от Стратфорд, както и че негови съвременници го сочат като автор. Много от тези материали може да се проследи по постингите ми назад в темата. Напротив, трябва тепърва ти да доказваш обратното - че тези текстове са на Де Виър. Което няма да стане без извори. Освен това е много досадно, че не отговаряш на въпроси и пренебрегваш преки възражения. Дотук в хипотезата за Де Виър няма нито един аргумент. Да оставим другото, но се боя, че просто си упорит, а иначе разчиташ само на прочетеното у доста съмнителния Гилилов и на художествения филм на Дерек Джейкъби (самият филм, впрочем, е приятен). Определено ти е нужна по-системна информация по темата - без да се засягаш, надявам се. А новият участник, този prostachko с удачния никнейм, е типичен форумен трол.

Отдолу черно на бяло пише "Уилям Шекспир". Браковете на благородниците нямат нищо общо с този простичък факт Наистина си губиш времето. Дотук на пет страници тема съм ти показал няколко снимки на текстове от края на шестнайсети и първата половина на седемнайсети век, в които просто се вижда името на Шекспир. Всичко друго е празни приказки.

Абе не знам кой е, ама на, посвещението съществува с все подписа В края на краищата фактът е по-важен от предположенията кое как трябва да е било.

Не е вярно Всеки лорд е "my lord", дори когато не е прекият патрон - това си е нормално обръщение. А трупата съвсем определено е прикрепена към Chamberlain of the Household. Просто трябва да четеш повече по темата. И то сериозни неща. Казах ти, че трупата се нарича Lord Hundson's Men в 1596-97. Досадно е да ме караш да повтарям - по-добре дочитай, преди да трупаш нови неточности. Иначе разговорът става излишен. Би ли ми дал английския правопис на "Хакни", за да проверим за какво става дума? Не че е особено чудно, ако са играли и пред граф Оксфорд... Но все пак - дай да го видим това Хакни.

Простачко, пишеш скучни неща. Чети повече Шекспир и по-малко Гилилов. И най-вече не продавай на краставичар краставици, особено пък с нахалния си тон. Това е ясно. Обаче покровителят на The Chamberlain's Men е тъкмо Хъндсън, а не Оксфорд, както се вижда и от Compt Rolls, и от съвременните специализирани публикации (вж. пак Shakespeare на Куенел). Трупата просто не е към Великия камерхер, а към Камерхера на домакинството. В противен случай би се казвала "The Lord Great Chamberlain's Men", което очевидно не е случаят; и не би преминала толкова лесно към статута на "King's Men". Има и един междинен период в 1596-97, когато трупата на Шекспир и Бърбидж се казва Lord Hundson's Men... но никога не се е казвала, например, "Lord De Vere's Men". Което просто приключва въпроса за влиянието на Де Виър над репертоара. Между другото, "Chamberlain" у нас се предава като "камерхер", а не като "шамбелан". Въпрос на гражданственост. Това за личната библиотека на Шекспир е много лош опит за аргумент. Започва с грешната предпоставка, че Шекспир на всяка цена трябва да е притежавал собствени томове, при това - хиляди. Зер ако не е притежавал - не може да пише. Шекспир е под патронажа на достатъчно едри аристократи, за да може да ползва техните библиотеки, което е и съвсем нормално за епохата. Никой от простолюдието, дори да е поет, не е притежавал голяма собствена библиотека, но това не е попречило нито на Марлоу, нито на Бен Джонсън, нито на Уебстър, нито на Флетчър, нито на Дън, нито на Чосър по-рано да пишат. Барем за Чосър се знае, че е притежавал двайсетина книги - огромно богатство. Марлоу например е имал възможностите да ползва университетската библиотека на колежа си. Джон Дън - също. А Шекспир просто работи и за кралицата, и за Джеймс след нея, и за барон Хъндсън, и за граф Саутхемптън. Това са добре известни факти. Ясно е откъде е имал достъп до новели, преводи и хроники. На това отгоре Шекспир черно на бяло подписва посвещението на поемата "Венера и Адонис" в изданието от 1593. И то е за Саутхемптън, а не за Оксфорд --------- Пандора, аристократите наистина не са се занимавали с платена дейност (ако не броим военното дело), но на Оксфорд просто не би му се налагало да му плащат за пиеси - стига само да му беше хрумнало да пише такива. Той всъщност има свои стихове, които са излизали под собственото му име, без изобщо да бъдат крити. Никой не е пречел на аристократ да се забавлява с писане. Тъй че няма логична причина Оксфорд да крие авторството си, ако наистина е автор на сонетите, да речем. Ерго - не е техен автор.

This happy breed of men, this little world, This land of dear, dear souls, This precious stone set in the silver sea, Which serves it in the office of a wall, Or as a moat defensive to a house, Against the envy of less happier lands; This blessed plot, this earth, this realm, this England... (Монолог на Джон Гонт, "Ричард II", II, 1 - всъщност написан ласкателно за английския народ като цяло) A foot of honour better than I was; [...] And fits the mounting spirit like myself. (Монолог на Бастарда, "Крал Джон", I, 1 - доста ироничен към висшите съсловия) Мисля, че няма нужда от всички диалози от двете части на "Хенри IV", в които простосмъртните Фалстаф, Бардолф, Пистол и Мистрис Скокли (Quickly) си общуват шегаджийски, приятелски и на съвсем равна нога с принц Хал, бъдещия героичен Хенри V. Но ето нещо друго: This day is call’d the feast of Crispian. [...] Old men forget; yet all shall be forgot, But he’ll remember, with advantages, What feats he did that day. Then shall our names, Familiar in his mouth as household words - Harry the King, Bedford and Exeter, Warwick and Talbot, Salisbury and Gloucester- Be in their flowing cups freshly rememb’red. This story shall the good man teach his son; And Crispin Crispian shall ne’er go by, From this day to the ending of the world, But we in it shall be remembered - We few, we happy few, we band of brothers; For he to-day that sheds his blood with me Shall be my brother; be he ne’er so vile, This day shall gentle his condition; And gentlemen in England now-a-bed Shall think themselves accurs’d they were not here, And hold their manhoods cheap whiles any speaks That fought with us upon Saint Crispin’s day. (Прочутият монолог на Хенри V преди битката при Аженкур, "Хенри V", IV, 3 - тук може би най-популярният Шекспиров крал казва неща, които са останали изключително любими на обикновените англичани вече няколко века: и най-невзрачният човек може да стане брат на монарха, може да надмине по чест всеки джентълмен. Има още поне един такъв монолог в същата пиеса: в проза, IV, 1; всъщност там има и много любопитна среща между Хенри Пети и двама негови войници с откровена размяна на реплики помежду им - за дълга на всички, от самия монарх до последния войник. И не звучи никак пренебрежително за обикновените войници. Накрая самият крал решава, че простият орач е по-щастлив от него. Пак в "Хенри V" има и монолог, в който кралят казва, че и той, заедно с всички, е войник на първа линия. Пак той говори и за страданията на обикновения народ във война. И пак той ухажва принцеса Катрин по грубовато-весел начин, представяйки се за прост войник в пето действие.) Примерите могат да се умножат многократно. Който иска, може да прочете "Веселите уиндзорки", за да види как Шекспир забавлява лондонската тълпа с просторечив хумор. --------- Тоест като теглим чертата - в Шекспировите пиеси няма "пренебрежение към ниските съсловия". Напротив, Шекспир е един от многото английски автори (със сигурност най-влиятелният), които наблягат чрез репликите на позитивните си персонажи тъкмо на близостта между краля и войника, между принца и просяка. --------- --------- 1) Театралните трупи обикновено са се наричали по името или титлата на мецената си. Трупата на лорд-камерхера не е изключение - и това още не прави лорда автор на пиесите Има още няколко трупи, носещи имената на патрона си, но това не значи, че пиесите за трупата на лорд Стрейндж са писани от самия патрон Освен това трупата на камерхера е сменяла името си три пъти. Накрая неин патрон е бил крал Джеймс - което, разбира се, още не прави краля автор на пиеси. 2) Лорд-камерхер и меценат на трупата в 1585-1596 е Хенри Кери, барон Хъндсън. Докато граф Оксфорд изобщо не е бил камерхер (ето списък с лорд-камерхерите). Надявам се, че сега няма да обявиш и барона за автор на пиесите 3) В документите за трупата на лорд-камерхера за 1594 името на Шекспир присъства осезаемо: като текстописец, притежател на дялово участие в трупата и изпълнител на няколко роли. Чеймбърс и Куенел са писали за това по документи, мога само да ги препоръчам.

Не съм забелязал такъв проблем Обратните заръки май не са християнски. Сега ще се окаже, че пак бъркаш Стария с Новия завет. Понеже не ти се случва за първи път, вече знам и какво ще кажеш: "Ама то няма разлика, всички сте чифути за мене". Което, сещаш се, не е много умно. А и това със светците иска повече от голи приказки.

Бих могъл, но ще се получи като при Радой Ралин: "Човек за човека е брат. Разбра ли бе, гад?" Имам предвид, че уникалното в християнството е идеалът. Той не е просто морал или просто почит към Бога, както в повечето други вери. А включва и нещо, което е наистина невероятно: "обичайте враговете си". Това, разбира се, почти никой християнин не го може (аз не го мога със сигурност). Но да, то е уникален идеал. Не просто "търпете" или "игнорирайте", а направо "обичайте". При това не кого да е, а именно "враговете си". Разбира се, проблемът е, че веднага, щом кажа: "обичайте враговете си", ще добавя: "разбра ли бе, гад", защото съм си такъв. Има ирония в това, но тя е за моя сметка, а не за сметка на вярата ми. Но, дето вика и Честъртън, проблемът при критиците на християнството е, че нямат угодия. Ако попитат за уникална черта на християнството и получат отговор а): че такава няма, те злорадстват. Ако пък получат отговор б): че такава има и тя е еди-каква си, я обявяват за невъзможна, нереална и не знам си още каква. Но това си е проблем на самите критици. За щастие, намират се светци, които нагледно показват, че такова невероятно нещо като любовта към врага е възможно. Не казвам, че е лесно или че е ежедневие, а че е възможно. Не знам как го правят, това е Божа работа, но го правят. За мен това е достатъчно. Без да съм католик и дори без да съм особено добър човек, за мен животът на Франциск от Асизи, живян по думите на Христа е една от основите на християнската вяра. "Молете се за онези, които ви мразят" и "Прости им, Отче, те не знаят какво вършат" са самата сърцевина на тази вяра. Което надминава всичко друго, измислено по света.

Дрейк, едно мерси и от мен

Това е невярно. Стратфорд не e владение на граф Окcфорд. Това е град, а градовете в Англия са владения на Короната. Дук Йорк не притежава града Йорк, граф Уорик не притежава града Уорик и така нататък. Също невярно, защото: "Shakespeare was ardently attracted to Elizabeth and her Court, and proved a faithful servant to his royal mistress. The first evidence of this is in his fine eulogy of the virgin queen in that most sweetly poetical early drama, " A Midsummer Night's Dream", as “a fair vestal throned by the west” (Act II, sc. 1); the play was probably produced for a special Court performance." (Shakespeare's Patrons and Other Essays, by Henry Brown) "...we find from the State papers, etc., that Shakespeare, Burbage, and others played in two comedies before the Queen in December, 1594, at the Royal Palace at Greenwich..." (Compt-rolls of Court Funds 1485-1645) Не "местнос", а местност, пък и не е просто местност, защото Кале всъщност е град. По-надолу постингът става все по-забавен, а ето това направо ми е любимо: "... на един семеен човек, вероятно в щастлив брак с жена и деца, не му е нужна поезия... " Това дори не се нуждае от коментар, то само говори за себе си. Смях се с глас като го прочетох. Киплинг, и Милтън също биха се засмели. Или семейство Браунинг (те пък са хем семейство, хем и двамата са поети...). Или Тенисън. Или Уърдсуърт. Виж ти, колко женени поети било имало. --------- П. П. За феновете: Ye Tragedie of Lord Vader, by Master Shake-speare, Darth Marlowe and Count Oxford of Dooku...

Дрейк, като порасна, искам да стана като тебе

В нета е пълно с информация на английски и турски (явно превеждана, браво на британците), има и за венецианците, но там корабите са с по-скучни имена. За срам, няма много на италиански. Няма го тоя разкошен ориенталски абсурдизъм А и това е доста малка извадка от целия блясък на османския флот. За мен най-забавното е, че "Чифте джейлан" ("Двете сърнета") може и да е наречен по една бая закачлива алюзия от "Песен на песните" (4:5 и 7:3), тоест капитанът може да е бил и грък или какъвто и да е потурнак.

Впрочем, да, "марксист" е много мръсна дума.

На първо време, за майтап и зарибявка: Османският военноморско-поетичен гений Имената на част от османските бойни кораби, участвали в битката срещу венецианците при о-в Имброс, 12-16 юни 1717: Шадърван къчлъ ("Бликащият фонтан" или "Фонтанът", "Шадраванът", "Изворът"), 66 оръдия, 750 души екипаж; Сиях ат башлъ ("Враният жребец"), ? ор., 750 д.; Чифте джейлан къчлъ ("Двете кошути", "Двете сърнета" или "Двете газели"), 70 ор., 900 д.; Бейаз ат башлъ ("Белият жребец"), ? ор., 700 д., Кула ат башлъ ("Кулестият жребец"), 70 ор., 900 д. Йълдъзлъ хурма ("Щастливият ден" или "Звездна среща"), 70 ор., 750 д.; Бююк гюл башлъ ("Голямата роза"), 70 ор., 750 д.; Йълан башлъ ("Змията"), 34 ор., 750 д., уникален кораб, снабден с две огромни оръдия тип "юч кантар", изстрелващи мраморни гюллета); Ифрит башлъ ("Демонът" или "Ифритът"), 62 ор., 650 д.; Кючюк гюл башлъ ("Малката роза" или "Розичката", но така звучи много, хм... османски), 60 ор., 600 д.; Ал ат башлъ ("Аленият жребец"), ? ор., 450 д.; Серви баачели ("Кипарисова градина"), ? ор., 450 д.; Сиях а(р)слан башлъ ("Черният лъв"), ? ор., ? д.; Ай баачели ("Лунна градина"), 54 ор., 450 д.; Йълдъз баачели ("Звездна градина"), 58 ор., 450 д.; Йълдъзлъ нар къчлъ ("Прелестният нар" или може би "Звездният нар", "Небесният нар"), 52 ор., 450 д.; Йешил кушаклъ ("Зеленият пояс"), ? ор., 400 д.; Мави а(р)слан башлъ ("Синият лъв"), 44 ор., 400 д. (спомняте ли си, това е името на седесарския ресторант до Народния театър); Тач башлъ ("Короната") ? ор., ? д.; Йълдъз къчлъ ("Звездата"), 40 ор., 300 д.; Гюнеш къчлъ ("Слънцето"), 44 ор., 300 д.; и две по-малки каравели: Мави къчлъ каравеле ("Синята каравела"), 38 ор., 250 д.; Куш баачели каравеле (каравела "Градина с птици"), 44 ор., 300 д. Е, не е ли поетичен османският военноморски гений? Направо лалове капят от устата на храбрите капитани, когато докладват подвизите си пред Великия капудан! Топовете се разтварят в шафран и нард...

Какъв беше смисълът от тази неграмотщина?

Лудичък, вероятно. Ако беше сектант, щеше да ти каже веднага каква му е вярата и да ти я запробутва. Наистина, внимавай с "последването". Разбира се, да се надяваме, че е кротък луд. Господ обича такива. Да се надяваме... но да не се предоверяваме. Може да е имал мания на тема францисканство