glishev

http://www.librev.com/index.php/--/1342-2011-09-06-19-19-58 Леле, момци, с тоя цитиран в темата Живко Войников голяма осиравка е станала, сега има да ни ебават интелектуалките, че у бегенаука се творят бисери... Не че не е истина, де.

Да, това е тема и половина.

А, благодаря, графе, това е повече от прекрасно! У мен има една нелоша, популярна Histoire de Sicile, но това ще ми дойде дюшеш. Дрейк, темите ти за ал-Маджус и за сицилийските нормани наистина са чудесни. Заради такива си струва да почете човек тук.

Поздравления тогава! Дано справката да е била полезна.

Дрейк, това е най-интересната тема от не знам колко време насам, поздравления от мен Прелитам, колкото да кажа, че я прочетох с удоволствие. Братята няма да сбъркат, ако я поискат за списанието. В Gesta Northmannorum in Francia се споменава за еврейски жители на Бордо, които помагат на скандинавци да превземат града. Част от тях се присъединяват към пиратите, защото нямат бъдеще в Галия. Възможно е точно такива евреи от Бордо да са лоцмани на викингските кораби - или поне информацията за устията на Тежу и Гуадалкивир да е от такива източници. Тук и там в скандинавски източници се споменава и за Ньорва Сунд, тоест Гибралтар - проток, който води към Ромаборг (Рим). Иначе в самото Средиземно море няма много скандинавско присъствие: най-известни са плаванията на бъдещия крал Харалд Хардрада между Константинопол, Сицилия, Египет и Палестина някъде ок. 1040 и пътуването на крал Сигурд Кръстоносеца в 1110 - от Гибралтар през Сицилия към Палестина. Сигурд също се сблъсква с испанските маври и ги разбива в няколко морски сражения. Най-интересното е, че източникът за експедицията (вездесъщият Снори) нарича маврите "викинги"

Може да е бил за спомен. Монетните дворове на монархиите понякога произвеждат такива знаци (пръстени, медали) като подарък и за спомен, раздавани при подходящ случай като личен жест. Ако пръстенът наистина е отдавна в семейството, вероятно става дума точно за нещо такова. При аудиенция с папата например всеки приет получава нещо като монета или медал за спомен. Това е много стар жест в Западна Европа, а раздаването конкретно на пръстени от монарси е засвидетелствано в доста източници. Доколкото нашата династия е с немски произход и си носи немските обичаи, в този пръстен няма нищо странно.

Отговорил съм с лично съобщение.

Практически неоткриваем.

Клуб "Военна история" представя: В сянката на Стогодишната война. Кастилско-португалският конфликт (1383-1385 г.) Лектор: Манол Глишев (glishev, gregorianus, Menedhel) Вторник, 13 ноември, 18:00 ч. Ректорат на СУ, ет. 4, 83 аудитория http://historyofwars.net/2012/11/11/castileportugal/

Това съществува. Или сменяй работата, или сменяй страната. Бягай където можеш, не робувай на гадните условия. Ще се намери начин. Ако знаеш език - пробвай през jobs.bg в колцентър. Може да не стане веднага, но пробвай.

Браво, продължавай да си горд, че не си научил още нещо.

Извинявай, но ми омръзна от това бодряшко нищонеказване.

Абе Ник ви го обясни, но форумните гербаджийско-национал-позитивни гурута едно си баете. Пълна посредственост в тая бегенаука, писна ми.

Тъй като всичко това е вярно, не спирам приятелката си да учи. Всъщност родителите й и аз всякак я насърчаваме в академичното поприще. Защото всяка една млада жена заслужава да остане по-дълго зад студентската банка, да бъде по-дълго красива, да ползва няколко езика, да бъде личност и да се реализира по начин, който ще я кара да се чувства пълноценна. Ако един ден имам дъщеря (било от сегашната си приятелка или от друга жена), ще правя същото за дъщеря си. Да, за Бога! Ще искам детето ми да има минимум два чужди езика, минимум бакалавърска степен по нещо смислено, приличен стандарт и високи изисквания към себе си - та и към живота изобщо. А ако някой ми каже, че гаджето или дъщеря ми на първо място било трябвало не да са личности, а просто да служат за разплод на българската порода, бих го напсувал. Може би бих го и ударил. Българската порода ще заслужава да бъде разплождана едва тогава, когато българските жени бъдат осъзнати от самите нас като човешки същества. Като дами. Не, с главна буква: като Дами. Това е нещо, което някои народи са осъзнали още ехе, в дванайсети век. Като ценни сами по себе си същества. Нашите гаджета и дъщери имат правото и дори дълга да бъдат умни, учени, красиви и щастливи. Всичко останало е невероятно дива азиатщина, която никак не ни прави чест. Гордея се с буржоазните си баби, които са учили дълго и са били самостоятелни. Браво и на тях, и на бащите им, и на съпрузите им. Това е безусловно постижение. Днес в по-нещастни краища на света някои момичета се борят за възможността си да учат. В Пакистан и на други места млади активистки биват заплашвани и по тях стрелят, заливат ги с киселина или им прерязват гърлата - защо? Защото искат да учат. Боже! В кой век живеем... Всеки да работи според съвестта си. За себе си знам: не обичам прости жени, а още по-малко - прости мъже. Мразя талибанщината и простофилството. Нямам капка съчувствие към балканщината в нейния уродливо дебелашки вид. Моите баби са учили. Майка ми, светата моя майка е жена с възхитителен интелект и самочувствие. Моите приятелки учат. Моята жена ще бъде учена. И ако имам дъщери, те няма да са просто боси, бременни, зарязани до печката. Ще бъдат красиви, нахакани и образовани.

В самия форум съм посочвал наистина добра нова българска литература. Пускал съм теми за романите на Милен Русков, от които последният "Възвишение", е за Арабаконашкия обир и е написан на невероятно красив възрожденски език, със страхотно чувство за хумор и на места много вълнуващ. Докато това тук, съдейки по предложения откъс, е наивно и графоманско; твърдя го по силата на недотам зле култивирания си вкус. А нескопосната крадена корица е отделна глупост на художника и издателя. Колкото до това, че издаването е по-трудно от писането - е, не мога да се съглася. Издаването е въпрос на пари. Писането - на много други неща.

КГ, лошото в този ведър тип мислене е само едно: ирационално е и днес на този романтизъм вече не можем да разчитаме. А той дори тогава е довел не само до победи, а и до грешки. Че е бил без алтернатива - може и да се съглася. Колкото до теорията ти - по-добре я дай. Нали темата е за това: другата Балканска война... Винаги и всичко има две страни. Лорде, тука си прав: да, крайно глупавите изкривявания на миналото са глупост, но нито Николов, нито пък аз (нито пък Ник1, както виждам) сме за такива неща. Просто всичко си има две страни и фактите никога не свършват с подема, патриотизма, славата и блясъка. Както при картинката, дето уместно си я постнал по-горе. Кръв, пот, гадости и грешки. А понякога - дори не просто грешки, а направо недотам чисти намерения у политици и командуващи. Това също са реалности, които не бива да се омаловажават (точно както и по-светлата страна на нещата). Трябва трезвост.

Това за Фердинад трябва да се докаже, но не е изключено - предвид че е взел пари от Германия в 1915. Съвсем по хесенски... Допускам, че при Тони Николов може да има неточности в цифрите, но това подлежи на обсъждане, а не на етикетосване. Колкото до Македония - не е лошо да се отвори отделна тема за това. България иска своето национално обединение, но дори тогава е било ясно, че то не е възможно по чисто политически причини. Международните политически доктрини за териториалните компенсации и конгресният дух са пречели на това. България наистина е имала шанса за лъвски пай. Не Константинопол и не Македония (не и след като изборът "Тракия ИЛИ Македония" вече успешно е направен в 1885), но поне излаз на Мраморно и Бяло море. При това - с по-малко жертви и без загуба на Силистра. Това действително е недооценената и до днес политическа перспектива на Балканските войни, която плаче за самостоятелно изследване. Отделно от това командуването ни е в един безумно храбър, но обезкървяващ стил: огромен процент от офицерите загиват, водейки атаките и това има за резултат един наистина възхитителен боен дух... но и бърз спад в качеството на командуването при бързо повишаване на недобре подготвени нови кадри. Всичко си има две страни.

По-добре е да се зададе въпросът какъв е източникът на Николов. Познавам човека и не бих го нарекъл манипулатор. Иначе картинката е много добра.

"Сага за Балканската война". Дневник на свещеник Иван Дочев, изд. Изток-запад, поредица "Забравените българи", София, 2012, 304 с. Заглавието е подвеждащо, това не е сага. Става дума за военните дневници на отец Иван (или Радко) Дочев (1879-1972), който служи като военен свещеник в Тракия и си води почти ежедневни записки от 18 септември 1912 до 23 май 1913 (по стар стил). Пълнокръвно свидетелство за подготовката за война, ентусиазма, успехите, силния дух... но и за голямото разочарование след всички усилия, жертви и лишения. Свидетелствата са за ежедневието на войската, до най-дребни детайли. Същевременно вътре има не само описания на факти, а и мисли на войници, офицери и местно население, както и на самия автор. Дневниците винаги са ценен извор. Отец Иван е подготвял публикация на дневника си, но до това не се е стигнало. Книгата се появи едва четиридесет години след смъртта на автора и цели сто години след войната като едно от малкото наистина адекватни събития около юбилея. Откъс от книгата: линк. Да припомня: в същата поредица "Забравените българи" са преиздадени военновременните спомени и дипломатическата преценка на Симеон Радев.