glishev

Пише се "може ли" Добре дошли във форумите на сп. "Българска наука". Справка при търсене на "Гробница на Хонорий"в Google. Заповядайте. При прочит на материалите ще разберете кога е открита гробницата, къде се намира и какви въстановителни работи се вършат по нея.

Не "викай". Знаем това. По-горе вече обясних защо с КГ говорим за "неокомунизъм". Причините са политически.

Това важи за всички романи на Грейвз, а донякъде и за упражненията му по теория на поезията.

Отличен материал. Разбира се, социалната държава винаги е разчитала на това, че тези, които имат нужда от нея, са малцинство сред мнозинството, генериращо приходи.

С благодарности към г-н Михаил Матеев. Темата е за един очарователен куриоз от Средните векове. Ще се опитам да я поставя в културния й контекст, но си признавам, че преди всичко съм възхитен от личността, свързана с този епизод. За мен това е изключително вълнуващ момент. Около 1125 г. ученият бенедиктинец Уилям от Малмсбъри завършва произведението си "Gesta regum Anglorum" или "Деяния на английските крале". Той пише приблизително по едно и също време и донякъде съгласувано с Галфрид от Монмът, за когото е ставало дума във форума, с Ордерик Виталис от Нормандия и с други значими автори по англо-нормандска история от плодоносния XII в., но е много по-добър стилист от тях. Пък и фактологията му далеч ги изпреварва. Той изобщо е високо ценен от английските историци и писатели от по-късни времена. В първата книга на съчинението си Уилям покрай други неща разказва и една удивителна история, свързана със стар монах от същото Малмсбърийско абатство, където живее и пише самият той. Разказът вероятно е изложен пред Уилям от възрастни бенедиктинци, които си спомнят също стар човек от времето на собствените си младини. Тоест описваните събития трябва да са се случили между 984 и 1066 г. През късната есен или зимата на 1066-1067 над Англия за пореден път се вижда Халеевата комета. Знаменателно, би казал всеки, който знае, че в Средновековието на кометите са приписвали злокобно влияние над човешките съдби. И наистина, същата есен Англия е завладяна от нормандския дук Гийом или Уилям, което носи много промени и много скърби на Острова. Възрастният куц монах Ейлмер или Елмър от Малмсбъри възкликва пред събратята си монаси: Явно Ейлмер е смятал Халеевата комета за поличба, свързана с нормандското завоевание и страховитите му последици. За да я е виждал и да я е запомнил при предишната й поява седемдесет и шест години по-рано (защото тя се появява на такъв интервал), Ейлмер трябва да е бил роден най-късно в средата на 80-те години на Х в., тоест към 1066 да е бил може би осемдесетгодишен. Но е възможно да не е бил толкова възрастен, а да е объркал Халеевата комета с някоя друга, появила се пак преди фаталната 1066, но след 990 г. Човек може да си припомни ужасяващата поличба, вещаеща началото на викингските грабежи: "страшния дракон", увиснал в небето през 793 г. Отново комета. Същият Ейлмер бил написал трактат по астрология (днес изгубен), който се е радвал на известна популярност сред събратята му и се е четял с интерес. Изглежда, че старият бенедиктинец е имал траен интерес към небесните явления. Много по-рано, още като млад монах, Ейлмер извършва невероятна постъпка. Всъщност извършва първия исторически засвидетелстван авиационен опит в Европа. Уилям пише, че според монасите в Малмсбъри престарелият Ейлмер си припомнял своя експеримент и дори предполагал причината за неуспеха и възможности за подобрението му: Ако сведението на Уилям е вярно и почива на реални спомени за разказа на Ейлмер, събитието трябва да се е случило някъде в началото на XI в., може би в края на царуването на Едмънд Желязното ребро или началото на управлението на Кнут Велики. Фурлонгът се равнява на около 220 ярда или малко над 200 метра. Църковната кула или камбанария на абатството в Малмсбъри по онова време се е намирала на същото място, където е и сегашната кула и според дълбочината на основите на археологическия пласт от донормандския период трябва да е била висока около 15 метра. Забележителното в случая е, че тази история показва много интересни детайли от монашеската култура в Англия още в късния англосаксонски период, преди нормандското завоевание. На първо място, Ейлмер и събратята му вероятно познават някаква латинска версия на гръцкия мит за Дедал и Икар. Тоест, тяхната бенедиктинска култура по нищо не отстъпва от тази на континента, където тече или дори вече приключва конфликтът между "стари" и "нови" бенедиктинци, в който се утвърждава ролята на Ордена на св. Бенедикт (или изобщо на западното монашество) като братство на учени книжовници, хора на книгата. Повече за това може да се намери в "Историите на манастира Санкт Гален" от Екехард. Дали разказът тук е чисто литературен (тоест подсеща за други монашески източници от по-ранен период) или е исторически факт - оставям на други да преценят. Факт е, че историята за крилатия монах и мотивът за крилатия беглец се появяват къде ли не в литературата. Особено интересно е, че Ейлмер от разказа на Уилям проявява желание да експериментира и търси провала си не в Божия проява, а в техническа грешка. Все пак разказът на Уилям и самият полет на Ейлмер изпреварват рационалистичните и механични предположения на Роджър Бейкън с поне век. Ако полетът на Ейлмер е факт, тогава в провинциалната, все още относително изолирана англосаксонска Британия, предполагемо неповлияна от монашеската интелектуалност на Франция, е осъществен не просто скок или опит за летене, а истинска мисловна революция. В XII в. шартърската школа започва да проповядва, че между Божия акт на сътворение и всички ежедневни прояви на материята има огромна поредица напълно естествени причинно-следствени връзки, които могат да бъдат изследвани. Истинска интелектуална дързост. И нищо чудно - това е само част от недооценената роля на християнската Църква в интелектуалното развитие на Европа. Това е предпоставката, от която зависят откриването на вятърната мелница, по-късните монашески експерименти с барут, както и прочутите изявления на Бейкън за развитието на машините (включително летящи). Но Уилям от Малмсбъри завършва произведението си преди пълния разцвет на Шартър, а Ейлмер трябва да е извършил скока си още век по-рано. Малка крачка за Ейлмер, огромен скок за човечеството.

Глостър, аз само обясних защо съществува такъв страх. Оттам нататък всеки решава сам за себе си дали го намира за основателен. Историята никога не се повтаря чак съвсем дословно, но често разни процеси си приличат. С което смятам да приключа участието си в темата.

Що ли храня трола...

Това за Китай е така, Невски, но то не отменя факта, а само го обяснява. Неокомунизмът и частната собственост не се изключват взаимно. Както националсоциализмът и частната собственост, китайският марксизъм и частната собственост, руският болшевизъм в НЭП-а и частната собственост... а защо говорим за "неокомунизъм", вече беше обяснено. Че паралелът не е безкрайно точен, но си има основанията - също. Глостър, то е ясно откъде идва страхът. Ние в Източна Европа вече сме преживели един опит за комунизъм и сега, когато от уж капиталистическия Запад идват нови левичарски моди, тук има недоверие към тях. Граф Шварценберг много добре формулира страха от неокомунизъм, идващ - неочаквано - от запад.

Невски, в Китай нямат нищо против Маркс и марксизма, а имат милионери. Ник, КГ - няма смисъл да се карате. Темата, ако не друго, поне е интересна. Лично аз съм много доволен от данните, давани от Ник. Не че те ми харесват, просто са подробни. Но от груби реплики няма смисъл.

Глупости, невежество. Всички се учим, докато сме живи.

Мерси, Ник. Вече извън чисто научния интерес, от етическа гледна точка за мен е странно противоречието между състраданието и конкуренцията. Не виждам защо човек да не може да бъде едновременно състезателно настроен и състрадателен. Но тук вече споря с целия шведски народ

Те просто се приближават едно до друго. Както и да е, темата беше за това: дали днешните левичарско-либерални крайности могат да минат за неокомунизъм? Типологически не, но като ефект - да. Поне това е моето мнение.

КГ, тука Ник пак е прав. Значи, детайлите са важни, доколкото е хубаво да се цакат левичарчетата именно с неприятните им прилики с крайната десница. В това отношение простите скинари никога не са били чак толкова наивни: те знаят, че националсоциализмът също е социализъм. Иначе Невски също е прав в детайлното си отношение, както казах по-горе. Ти пък си прав само от наша, тукашна гледна точка на хора, наследили неприятните резултати от успелия соц.

А крайната левица и крайната десница много се доближават по средствата, та понякога и по целите си, макар и от различни начални позиции. Нарича се "подковообразна теория". Това го твърдят множество сериозни автори. Можеш да започнеш с Жан-Пиер Фе (или Фей). Всъщност Dendroaspis P вече ти е отговорил.

Паралелът е очевиден за нас тук, в България. Невски, прав си от педантична, ако щеш - от научна гледна точка. Но паралелът в темата не е лишен от основания. За нас тук всяко по-силно левичарство си сочи пряко към комунистите. Защо? Ами защото Столетницата с радост прегръща нови форми на лявото говорене и ги пробутва на младежката си организация, та да се покаже като реформирана лява партия. Имам контакт с такива хора, знам какво говоря. Само дето зад тази фасада на загриженост се крият едни стари, познати муцуни. Оттам и недоверието на дясномислещите в България към лявото мислене в Западна Европа. Оттам и лесният, ясно разпознаваем етикет: неокомунизъм. Да не говорим, че при контакт със западни левичари и социални активисти (та дори и с уж центристи) се долавя, че тези неопитни хорица имат склонност да подценяват едновремешните "народни демокрации" и даже казват по някоя добра дума за планова икономика и прочие. Впрочем, тези с крайните екологични идеи понякога открито са за планово стопанство и против частната собственост. Така че паралелът между днешните западни левичари и неокомунизма не е типологичен, а политически. И в този смисъл е съвсем оправдан. Между другото, Хитлер, който сам се смята за социалист и нашироко говори против международния капитал, както и за значението на работниците, пък и оглавява "работническа" партия, не отменя частната собственост и идва на власт не с революция, а с избори. Неокомунистите, за които говорим тук (без претенции, че терминът е повече от сигнал, от илюстрация), са с подобен тласък в политическото си развитие. Да, разликата между тях и Хитлер е в отношението им към малцинствата, но отношението им към индивидуализма е същото. Това в младежките организации не го схващат, разбира се. Разбира се, тези заблудени момчета и момичета (било в България, било, примерно, във Франция) не си дават сметка, че повтарят поне част от политическите убеждения не само на КПСС, но и на NSDAP.

Всъщност не оспорвам това. Имах предвид, че за вътрешна консумация е конкретно човешкото лице на неоосманизма - особено за пред интелигенцията. Навън той има практични и понякога много твърди политически прояви, които ти добре си посочил.

Римлянинът вече е отговорил, Фружине. А и аз щях да кажа същото. След завладяването на Изтока от Александър започва така наречената епоха на елинизма, която не прекъсва и с идването на римляните, нито дори с християнството. Това е постепенна елинизация на много местни култове из Близкия и Среден изток и разпространение на гръцкия език и градски живот. Същевременно и в Гърция навлизат ориенталски традиции. За Иран елинизмът свършва с възкачването на Сасанидите, а за Египет и Сирия - едва с ислямското завоевание. Бих казал, че за Византия елинизмът, вече християнизиран, продължава до края на империята. От похода на Александър до възхода на християнството култовете на Източното Средиземноморие се смесват. Елинистическата Изида вече далеч не е познатото ти, чисто египетско божество, а фигура, много подобна на Селена, Хера и други гръцки богини. Св. Богородица също заприличва на знатна гръцка дама. Така че тук имаме много стар - може би общочовешки, а в случая частно египетски - култ към богиня-майка в иконграфска поза с божествено дете на ръце, преминал през елинистически тип изобразяване и накрая заменен от нова, но с донякъде подобни функции фигура. Вече не богиня, а светица, все още в нещо като античен пеплос и държаща Младенеца на ръце по начина, по който е изобразявана и египетската, и елинистичната Изида.

Там неоосманизмът е много силен, но поне засега е "с човешко лице", даже с едва ли не романтичен облик. За вътрешна консумация.

И Южняка това казва, Романе Добре, Южняк, тука си много прав

Богинята-майка с дете на ръце може да си я има навсякъде по света, ако ще. Думата ми беше конкретно за иконографията. У юдаистите определено няма богиня-майка, но у египтяните си я има от хиляди години и типът изображение е станал много популярен из цялото Средиземноморие още преди Христа: Майката на Спасителя, която Го държи на ръце. Е, дето се вика, на християните просто не им се е наложило да измислят нов тип религиозно изображение, защото то вече е било достъпно за тях. Кой знае колко много хора са преминали от култа на Изида към християнството. Дори името "Исидор" произлиза от този култ, а и в Египет много рано се образува голяма християнска общност.

Е, крайничко си е, но така сме всички, докато сме на студентска възраст. Интересно какво ще говориш след десетина години

На нас валутата ни е "лев", а ти искаш десна политика. Е, нема да стане

КГ, Невски, успокойте се И двамата сте десни, но различно ги виждате нещата. Единият може би по-песимистично и по-общо, а другият - с присъщия си оптимизъм и склонност да гледа отделните детайли. Не е повод за караница, а само за спор. Както и да е. Глостъре, екологичните каузи и толерантността са типични прояви на ляво мислене: екологичната загриженост неминуемо се изправя против интересите на едрия бизнес, защото проблемът е какво да се прави с природните ресурси; а толерантността по принцип е чисто социален въпрос, който лесно може да се превърне в основа на сиромахомилия: "Аууу, как така ще допускаме по-тъмнокожите масово да са по-бедни от нас?". Затова и двете минават за леви. Да, леви са. На мен като на центрист не ми пука от това. Човек трябва в някои работи да е ляв, а в други - десен, ако иска да е справедлив.

По това никой не спори. Така си е.

Е, като се намеси Ник, темата става по-рационална. Все пак, не бих казал, че КГ чак демагогства - по-скоро опростява като за българска публика. Всяко опростяване води и до риск от неточност. Невски, боравиш с много фактология и то от опит, но или аз невинаги те разбирам (възможно е), или се изразяваш зле. angelmr, работата не е до "лявото" по принцип, а до лявото в днешна Европа и - в частност - в днешна България. Тук и сега нямаме особена нужда от ляво мислене. То в най-добрия случай води до харчене, а в най-лошия - до разпад на обществото. Във всеки случай темата си струва. Стига да няма спам, всичко е ОК.