glishev

https://www.facebook.com/events/1167713126576972/?action_history=[{"surface"%3A"permalink"%2C"mechanism"%3A"surface"%2C"extra_data"%3A[]}] A Prof. David Carpenter Lecture on Magna Carta / Лекция на проф. Дейвид Карпентър за Магна Харта По случай навършването на 800 години от подпечатването на Магна Харта – първият документ, установяващ принципа, че никой не е над закона – британското посолство, Институт „Отворено общество – София” и Фондация „Америка за България” имат удоволствието да ви поканят на лекция на проф. Дейвид Карпентър относно завета на Магна Харта. Събитието ще се проведе на 23 октомври 2015 г., петък, от 15:00 до 17:30 ч., в зала 272 на Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Проф. Дейвид Карпентър е експерт по средновековна история в Кингс Колидж Лондон и изследовател на историята на Англия от XIII-ти век. Като водещ експерт по историята на Магна Харта, тази година той публикува и обстоен коментар върху документа. Лекцията ще бъде последвана от дискусия на тема „Историческото значение на Магна Харта", а в рамките на събитието ще бъдат обявени и победителите от състезанието за студентски реферати и научни статии на същата тема, организирано от Институт „Отворено общество – София“. По време на събитието ще е осигурен превод от английски език. Ще се радваме да ви видим!

Спор няма, опитах се да си направя майтап, но проф. Добрев излезе с чест от ситуацията Езикът е измислен от британския професор-германист Толкин въз основа на староанглийски, готски, уелски и фински, тоест наистина има германски елементи.

Никак не е изключено да го коментирам, но след като вие го преведете и при условие, че има отношение към Тюркологията изобщо и Прабългаристиката в частност. Дали има отношение към тюркологията (и в частност към прабългаристиката) би трябвало да сте способен да прецените Вие. Иначе текстът е този на добре познатата Господня молитва или "Отче наш", както може да се прецени още от началното: "Átaremma".

Професоре, как бихте коментирали следния текст: Átaremma i ëa han ëa · na aire esselya · aranielya na tuluva · na care indómelya cemende tambe Erumande : ámen anta síra ilaurëa massamma · ar ámen apsene úcaremmar sív' emme apsenet tien i úcarer emmen. Álame tulya úsahtienna mal áme etelehta ulcullo : násie :

Положението не е много розово. Да, възможно е бутафорните арки на Фърков да отпаднат. Но в работната група, неохотно събрана от Министерството на културата по повод Ларгото, има твърдо ядро стари кадри, които видимо прикриват липса на критерии за работа, мотаят документация и изобщо нередностите около обекта са невероятни.

Проказата или лепрата си я има и днес не само в Румъния, а в много по-сериозен вид - в Индия. Има добри статии за нея из нета и допускам, че вездесъщат англоезична Уикипедия също има какво да предложи за leprosy. Инак опитът за интеграция на отритнатите, КГ, днес е по-успешен от всякога (доведен дори до крайности, знаеш), пък и средновековните мотиви за него са по-други, чисто религиозни. И обхващат много малка част от населението, просветения елит от монаси и философи. Иберийските ордени са си чисто военни още по предназначение, както и тамплиерският и тевтонският. Докато хоспиталиерите и техният филиал, лазаритите, са интересен хибрид - не просто монаси-воини, а монаси-воини-лечители и монаси-воини-пациенти Много любопитно.

Че аз нито искам, нито мога да споря с Ги по тия въпроси, човекът е специалист. Просто казвам, че това с грижата е една от легитимните интерпретации на мотивите за съществуването на лазаритите. Те остават истински медицински орден, докато хоспиталиерите в един дълъг период от историята си (примерно от 1308 до 1797) са предимно военна организация. Впрочем, много полезна за католическа Европа.

Имах предвид, че понеже медицината тогава не е особено ефективна, основната цел на болниците, приютите... и на Ордена не е толкова самата здравна помощ, колкото жестът на човечност към болните: да им се покаже, че не са изпаднали от обществото. Че с болестта не са станали Другият, а към тях продължава да има човешка загриженост. Че все още запазват социалното си положение, а с това - и личното си достойнство. Че дори осакатеният, обезобразеният или умиращият в страдания продължава да бъде един от християнската общност. Не лечението, а утехата е водещият принцип на средновековната медицинска и социална грижа, както и на братствата на страдащи от един или друг недъг.

Не е изключено рицарите на св. Лазар да са мислели за себе си като за християнски федаини, доколкото появата им на бойното поле може и да е имала страховит ефект. Но за това трябва да се прегледат изворите, а не да си измисляме, макар че идеята звучи примамливо Такива екзотични бойци обикновено не са чак толкова ефективни, колкото би ги представила една историческа легенда, търсеща ефектното. Общо взето, целта на Ордена е по-скоро помощ или поне облекчение за болните. При състоянието на западноевропейската средновековна медицина, тази организация има за цел по-скоро да покаже на болните, че не са изпаднали от социума; че въпреки болестта си продължават да бъдат рицари. Същевременно позволява те да не се смесват със здравите.

Чудесна тема. Лазаритите освен всичко друго са и отличен пример за инкорпориране на Другия в инак доста затвореното средновековно общество. Позволявайки на жените, болните, хората с "екзотичен" произход и понякога дори на друговерците да се организират в легални публични тела, средновековните власти демонстрират, че всеки има място в големия Божи замисъл, в подредбата на света. Ето защо има девически манастири, орден на лазаритите, отряди туркопули, еврейски общности и отряди ислямски стрелци под католическо командуване. В романа за Тристан прокажените са абсолютният Друг, врагът, нечовекът. Тоталното унижение, на което ще бъде подложена невярната Изолда, е да бъде предадена не на смърт, а за обща жена на група прокажени. Това е дъното, от което няма надигане, защото прокажените символизират собственото й прелюбодеяние (разядената плът е била схващана като свързана с лъст, може би в Средновековието погрешно са свързвали сифилиса с проказата). И все пак орденът на лазаритите съществува. Не бива да забравяме двойственото лице на средновековната цивилизация. Тя едновременно отхвърля Другия, но и съхранява интуиция за това, че той по неведом начин също може да е носител на Божия план. Ето защо екземплумите и житията са пълни не само с разкази за унижения и отхвърляне, но и с умиление пред болния, чуждия, чудовищния. Средновековното съзнание е раздвоено, то е в психологически план дуалистично, дори когато го отрича. Самото отричане на този дуализъм е фина интелектуална операция, по силите само на малцина учени автори, най-често монаси - мистици или схоластици. У мистиците едновременното отхвърляне и приемане на Другия е ярък парадокс; у схоластиците то е изтънчено разграничение между "добрия" и "злия" Друг, между външната грозота и скритата красота. Ето защо един средновековен рицар (или дори владетел - като Бодуен ІV и Робърт Брус) може да бъде прокажен и като белег за непростими грехове, но и като изпитание на чистотата на вярата. Крайното вдъхновение на такива сложни интуиции, разбира се, е книга "Йов" от Стария завет.

Ми грозно е, това е положението. И хората си реагираха още отдавна, ама кой да следи дебата.

@Perkūnas: съгласен, това с "княз" и "кана" е фалшива следа и достатъчно е бистрено. . @Atom: славяноезичните поне от девети и докъм дванайсети век изобщо наричат "княз" всеки суверенен владетел, който не е уточнен с друга, по-специфична титла. Поне така излиза по запазените текстове. Колкото до вече по-специфичната титла - ρήγας ('ρεξ или 'ρηξ) е малко трудна за превод на старобългарски, защото в Средновековието старобългарското съответствие "краль" е обозначавало по-нисък ранг, по-скоро нещо, което днес бихме превели като "принц". Пък и чисто исторически Калоян има лесен рефлекс и пълно основание да посочи назад към Петър, който определено е цар. Въпросът опира не толкова до сложни идеи, колкото до естествени езикови рефлекси, струва ми се. Например ρήγας ('ρεξ или 'ρηξ) просто няма почва в българските традиции. Дори ромеите никога не са го ползвали за български владетели, сигурно защото в България просто не се е ползвал латинският, от който произлиза тази византийска дума. Самуил е "цар" за българите, доколкото е много прочут и е владетел. Така че за Калоян няма нищо по-естествено от това да говори за себе си като за "василевс" на гръцки език. А и както отбеляза Йончев, Калоян всъщност е наричан ту rex, ту imperator в латинския превод на кореспонденцията си, без разлика. . @T.Jonchev: не знаех това за смесената употреба на двете титли от Калоян. Изглежда, че и този детайл сочи към отхвърляне на историографското клише за "дипломатическата игра". Изобщо, историците често хиперинтерпретират изворите и си измислят сложни теми, свързани с титли там, където е царял... средновековен хаос. Любимите ми примери са със смесването на титлите "консул", "граф" и "херцог" в латински текстове до тринайсети век и на титлите "херцог" и "крал" в староанглийска употреба от девети век (това е особено куриозно и много показателно). Йончев, сигурно ли е това, че в девети век поне източните монаси не си сменят задължително имената? Ако това е така, излиза, че човек може да запази обикновеното си християнско име, дадено му при кръщението, дори след като се замонаши и това би било достатъчно обяснение защо Борис-Михаил има само две, а не три имена. Но ми се ще да има още примери за това от близък период и то пак от източната Църква. А за неглижирането на паметта на Михаил ІІІ във Византия към 889, разбира се, си прав. . @monte christo: наложи се малко да оправя текста за името "България", защото бях пропуснал някои средновековни факти. Покрай многото спам ми ги напомниха и ги включих в материала. Оказа се, че има едно (едно!) средновековно споменаване на името "България" на старобългарски език и то е от старобългарския превод на Амартол, тоест пак с гръцки източник.

Съображенията, че това е кич, определено имат естетическо основание. Ето няколко чисто естетически основания, които ще чуеш от всеки непредубеден живописец, скулптор и архитект (и които биха направили впечатление на точно такива специалисти): - а) пропорциите са неправилни, главата се нанася само пет пъти в тялото, а трябва да са минимум седем, за да е величествена и изискано източена фигурата; - б) хрумването с очите е чист кич, това не е художествен ефект, а идолски спецефект. И, впрочем, е импровизация в последния момент, а не планиран елемент; - в) дланите и бедрата също са непропорционални към фигурата, прекалено големи са; - г) статуята в детайлите, цвета и внушението си е точно като малка бронзирана пластика за слагане на камината, битово-исторически кич. Мога да ти покажа десетки такива на витрината на всеки магазин за сувенирчета. Оловно войниче с увеличени размери; - д) има няколко други снимки, показващи макети от други скулптори с много по-пропорционални, художествено смело решени и изискани проекти за същия Самуил на същото място. Няма смисъл да продължавам с историческите. Унгарската корона сама говори за себе си, та дори се и разбра как точно се е получила грешката у автора. Тая корона е просто черешката на тортата, а да не говорим, че дори не е единственият исторически и хералдически абсурд по статуята. Изобщо - да, статуя на цар Самуил е хубаво да има в София (и всъщност никой не спори с това). Ама не грозна и абсурдна като тая.

Позволявам си да насоча вниманието ви към два свои постинга: "Проблемът за името на България". В крайна сметка, откога българите наричат страната и държавата си с думата "България" и каква по произход е точно тази дума? и "Дипломатическият ход около титлата на Калоян: реалност или историографски мит". Тук разглеждам възможността изобщо да няма "дипломатическа игра" в терминологичните разлики между титлите, употребявани в преписката между Калоян и Инокентий ІІІ. . Това са логически продължения на един мой стар текст: "България след Покръстването. Проблемът за "смяната" на владетелската титла". Тук подлагам на съмнение тезата, че князът-покръстител изобщо реално сменя титлата си. Към него добавих и един съвсем спекулативен въпрос за евентуалните преименувания на св. княз Борис-Михаил. . Помня, че когато повдигнах въпроса за т. нар. "царуване" на скопения Роман-Симеон, страстите бяха бурни. Знам, че тук има хора, които много сериозно четат българска средновековна история и ще се радвам на смислени забележки, препоръки и критики. Дано да ви е интересно.

Рашидов отново е наговорил куп неверни неща.

Въпросът "какъв език са говорили българите преди най-ранния си известен езиков пласт" е глупав въпрос. Очевидно защо. Нещо повече - няма абсолютно никакъв повод в текстовите или археологическите извори да смятаме, че е имало група, наричаща себе си "българи" преди най-ранния й известен езиков пласт. Пък и в случая говорим за име и език, така че явно трябва да се задържим при езиковите, тоест текстовите данни. Евентуалният кръгов опит за аргументация, че няма повод и да не смятаме така, също е глупав и пак е очевидно защо. Общо взето, ясно е, че най-ранните българи са били тюркоезични и това няма какво да се мисли повече. Но едно интересно генетично изследване, даващо възможност да се проследи биологичния произход на мнозинството от тях до средиземномомрмски по тип, може би ираноезични прадеди - това е много интересна възможност, която би осветлила много неща из начина на създаване на нови етноси в евразийската степ.

Добрият стар Еразъм Ротердамски отдавна е свършил тази работа

Разбира се, че става дума за едно и също турбокичозно поведение на исторически неграмотни и технически неубедителни художници, взимащи поръчки от перящи съвестите си стари кадри. Това става и от двете страни на българско-македонската граница и се дължи на много фактори. Не на последно място - и на неубеденост в собствената идентичност. Не само в Скопие не знаят кои са; в София вече е почти същото. Има типологическо сходство между антикоманията в Македония, тракоавтохтонщината у нас и купищата зле направени паметници и в двете държави. Добрите намерения още не правят една статуя нито красива, нито исторически достоверна.