glishev

Боя се, че Кръводер не може да ви отговори поради баннатост. Но продължавайте, хубаво е, когато ученици и студенти говорят за такива неща. Преди няколко години и аз още бях студент. Сега се чувствам много чичковски като ви чета

Е, явно не всички историци сме за смях. Но старите муцуни са винаги за катран и пера. Има нещо като инстинкт. Отиваш, да речем, в Бургас. Летуваш. Виждаш на будка литературно списание, чете ти се нещо повече от кримка, взимаш да разгледаш. В редакторското каре виждаш име на стара муцуна, да кажем, Любомир Левчев. Или - прощавайте за мръсната приказка - интервю с Кеворк. Зарязваш списанието моментално. Ти вече знаеш съдържанието му. Висока духовност, здрав патриотизъм, малко православие, малко врачки, малко ориент, много Русия... мирише на национал-комунизъм с бегли интелектуални забежки а ла елита на 1985 г. Просто няма смисъл да се купува. Я по-добре "Литературен вестник" или "Лик". Там барем може да попадна на реклама за нов роман от Мишел Фейбър, а не на интервю с Нешка Робева. Връщаш се в София. Канят те тук, виждаш събитие там, влизаш в книжарница. Гледаш кой присъства и кой отсъства - било на афиша, било на рафта. Наличието или отсъствието на дадени имена ти диктува какво да правиш. Със сигурност не чета книги на автори от "Съюза на българските писатели" (някой от тях пише ли нещо изобщо?). Я ми дайте на мене Кирил Мерджански и ми се махайте от главата. С историята и филологиите е същото. Отдавна съм спрял да чета Гюзелев и покойния Бакалов. Е, вярно, още не съм се отучил от Божилов, Матанов и Ангелов-син, но това или е отшумяване на болест, или те просто надминават равнището си. По последната причина чета Хаджикосев и Шурбанов, които ме учудват приятно. Вярвам ли в чудеса? Не. Чета нащрек. Но виж, Богданов избягвам старателно. Нямам нужда от още "безреден ред" и други цинизми. Даже с религията е така. Има православие за нормални и православие за национал-комунисти. Може да се черкувам там, където влиза Каприев, а там, където Гоцето целува ръце, само бих се изплюл, дори без извинение. Това опасно тресавище с дебнещи старомуцунски локви е най-трайното наследство на Людмила Живкова. Не е учудващо, че те се стремят да изпускат шумни мехури. В природата им е. Но пък наша работа е да ги отбягваме. Или да ги маркираме с колчета, та никой наивник да не нагазва в тях.

Впрочем, край Горна Диканя и Дрен се готви експлоатацията на златни жили (с американски пари). Магистрала "Струма" вероятно има значение за проекта. Какво тук значи някакъв некропол?

Черна хроника. А на този фон се харчат пари за бутафорно изпълнени "реставрации" а ла Търново и Несебър - с бетон и арматура. Псевдоархеологията процъфтява.

Бел. мод. Човекът уточни кое къде и как става. Хайде стига заяждане, Невски.

Да, 11 и 12 клас спокойно могат да бъдат само лицейна и/или професионална степен. И аз бях по такава програма, беше страхотно. Това ти дава хляба в ръцете (е, донякъде), а ако искаш да учиш по-нататък, ти дава добра база за висшето училище.

Митко, моите уважения, позицията ти е, както винаги, безупречна. Тази "конференция" беше просто една литания. Триумф на соцносталгията. Никакъв историзъм няма у Любо Левчев, у Жени Живкова и у Светлин Русев. У тях има само жал по ведрата им социалистическа младост. Моите почитания към някогашната ми директорка (и временно работодателка), г-жа Гергина Тончева, но за съжаление (и неизбежно) и у нея го има същият нездрав червен пламък. За проф. Гюзелев, понякога шеговито наричан "Червения Гюзел" (отскоро името май се оказа и в един не много приятен списък) няма нужда да влизам в детайли. Мой приятел, докторант по история на НРБ, ми сподели, че после е имало неприятни въпроси като как така си е позволил да каже и една-две критични приказки за Людмила. Просто невероятна научност, няма що. Историзъм. Диалектически материализъм, ах, не, пардон, вечна спирала на развитието... Тия дни един отличен филолог, г-н Димитър Илиев, нарече това типична проява на стокхолмски синдром: четиридесет години те държат в затвора, а после още десет години ти позволяват да си държиш книги в килията. И заради това трябва да заобичаме покойната Людмила Живкова (пък и, кой знае, може би да спрем да мразим баща й... абе то сигурно и Лев Главинчев е бил душа човек, а?). За щастие, целият Философски факултет просто се присмя на тази така наречена конференция, а всъщност - червена литургия (наш вариант на черната меса). Нека припомним Закона. Действащия Закон на Република България: http://www.lex.bg/bg...ldoc/2134920192

Драги колега, да знаеш аз и моите приятели на какви глупости сме се наслушали в лекции. Лично аз навремето изброих двайсет и девет (цифром: 29) груби фактологични грешки за Византия във въвеждащата лекция на вече покойния проф. Георги Бакалов. Също - груба фактологична грешка по история на скандинавската култура в публична лекция на проф. Вера Ганчева. Новите студенти разказват подобни неща непрекъснато. Мой приятел беше застрелян от въпроса на защитната комисия защо си позволява да парадира със знания, цитирайки по памет османотурски текстове. Просто не е за говорене. Не че няма свестни преподаватели - има и си ги бива; повечето са млади. Но повечето динозаври с професорски титли изкуфяват на катедрите си... ако изобщо някога са знаели нещо друго освен да доносничат едни за други. Слава Богу, сред по-възрастните също има добри изключения, но са малко. Човек трябва да се самообучава старателно. --------- А задължителното образование поне до осми (най-добре до дванайсети) клас е нещо безценно, но трябват здрави и безжалостни реформи.

Невероятна безотговорност. Магистралата е трябвало да заобиколи комплекса, за да бъде той изучен, а може би и направен достъпен за публика. Не се намират всеки ден култови места, натъпкани със скъпоценни предмети - а и стойността не се изчерпва със златото; то е само знак за значението на самото място. Не мога да си представя Гърция да бетонира Микена или Китай да построи магистрала върху Гробницата на Десетте хиляди теракотени воини. Но у нас вече безхаберието е не просто типично - то е самодоволна мода. Няма да се учудя, ако след време някой простак, близък до така наречения "елит" безнаказано си отвори, да кажем, частен клуб насред Казанлъшката гробница. И тогава всички стотици хиляди футболни патриоти, които уж изгарят от любов към България, ще си трайкат, та дори може и да идат да чуят някоя чалгица сред прясно замазаните стенописи. Нация от мишоци и проститутки, управлявана от нагли престъпници. Място, където нищо читаво не вирее. По-горният пример за Казанлъшката гробница никак не е случаен, нещо подобно вече се случи в София. Собственикът на някакъв хотел край Равадиново (на Черно море) преди няколко години безсрамно разруши и разграби приказния дървен замък в гората до руското посолство, отнасяйки оцелелите резби, за да украси хотела си. А някога този прелестен дворец е бил построен и подарен на софийското гражданство от своя автор, художника Рачо Ангелов. Безнаказана кражба и дори под протекцията на институциите. Ето малко снимки на замъка тук.

Прав си за четенето, обмислянето и запомнянето. Затова е добре наистина да се четат книгите, препоръчвани от лекторите (не говоря за порочната практика да се препоръчват само иединствено собствените трудове). Примерно е малоумна ситуация лекторът в началото на семестъра да е препоръчал класиката на Вебер за протастантската етика и няколко лекции поред да я коментира, а студентите изобщо да не са я отворили. Идиоти! Нали затова е висшето - да придобиете специфични знания! Четене му е майката. Но не е лъжа, че на оня мотивиран студент, който си е направил труда да прочете книгата, ще му е и по-интересно по време на лекции, така че ще помни повече. Пък и до голяма степен зависи от лектора как ще поддържа контакт с публиката. Лекторът трябва да бъде оратор, а два часа са много време. Много от университетските преподаватели у нас са отчайващо лоши в публичното говорене, което е възмутително. Срамно е да се мрънка и каканиже ден след ден пред аудитория, пълна с млади хора. Лекцията е и диалог. По време на урок е по-добре да се загуби малко време и да се остави част от информацията за следващия път, но да е сигурно, че няколко души в залата са били подбудени към размяна на реплики по темата. Отделно от това, добрият преподавател знае, че естествената способност за съсредоточаване не е безкрайна. Затова се прави петминутка за разтъпкване, пуска се понякога и по някоя шега. Всичко с мяра, разбира се. Но университетската аудитория не е казармен плац. --------- Но това са общи неща, а тук темата е за евентуалните вреди от образованието. И как да се чудим на такава абсурдна тема, за Бога! Преподавателите често са досадни до смърт, студентите често са плиткоумни да вбесяване; като резултат самото висше е девалвирано. А междувременно в страната, която някога е имала науките за идеал, днес изключително нагли в простотията си хорица стават държавни министри и си позволяват да казват, че археологията "саботира" пътното строителство. Мога да цитирам "Ъпсурт" тука. Положението е нетърпимо за всеки нормален човек.

Ааа, ти Агата и Чандлър не ги подценявай Чети, чети, все нещо ще ти грабне вниманието.

Бел. мод. Криминалец, не пускай постинги в такива цветове - четат се трудно и затова сме го забранили в правилата. Някои цветове са запазени за екипа. Оправих ти постинга. Инак по-горе в темата вече съм писал за българската класика. Тя не е лоша, трябва да се учи, защото това е основата на литературния ни език. Всъщност миналата година излезе един страхотен роман, написан все едно с езика и стила на Захари Стоянов. Трябва да се прочете, много е добра. Така че не прибързвай, а учи здраво Писател без четене не се става. Още по-малко - без познаването на собствената класика.

Не, снимката е от Уикипедия. Ами върви, прочети "Хобитът" и "Властелина", а после - и "Силмарилион". Това е основата на цялото фентъзи изобщо. А такива разочароващи срещи с мъртвите ги има, ехеее, от гръцката легенда за Орфей и Евридика насам. И поуката винаги е една и съща - че не може и не бива да се връща умрял човек. Нищо ново под слънцето

За т. нар. "хоркрукси" виж картинката назад Философският камък е много старо суеверие, един от фантастичните двигатели на алхимията в XV-XVII в.

Абе отборът по магьоснически футбол, който включваше Левски и Зограф, просто ме утрепа А на център-нападателя фамилното му име беше без окончание. Впрочем, в българския превод се бяха попрестарали. Вместо "вийли" трябваше да има просто "вили". Вилата е славянско вълшебно същество. Между другото, Пратчет пусна един роман за футбола като пародия на Роулинг. "Unseen Academicals", преведен в нашия нет от De Cyrvool като "Академик (Невидим)". Там Невидимият университет си съставя отбор по футбол и се почват простотии, залози и агитки. Яка книжка е. --------- Т. нар. "Horcruxes" трябваше да са вълшебни предмети, в които е вложена част от душата или от самото същество на собственика им, нали? Могат да действат по собствена воля и като правило са доста зловещи, а унищожаването им е както трудно, така и вероятно фатално за техния създател; Най-популярният такъв предмет във фентъзи жанра е ето този:

Ето кой не е гледал българския филм "Кит" Там имаше българско Министерство на черноморската китоловна флотилия, доста мистерии и невероятни български магьосници, дето от една цаца направиха кит. Не! Стадо китове!

http://mglishev.blog.../10/25/.1013309 Всъщност изключителна новина - и поради научното си значение, и заради поредния нагледен пример за официалното отношение към археологията като приоритет у нас. Интервю с ръководителя на археологическия екип: г-н Филип Михайлов; Интервю с Филип Михайлов в новинарския сайт Фокус; Новината в радомирски новинарски сайт: "Злато под основите на магистрала Струма"; Новината в сайта на "Новинар"; Новината в пернишки информационен сайт: "Находките, саботирали строежа"; В линковете по-горе има снимки на обекта, на поне един от екипа археолози и на част от самите открити предмети. Не са отлично качество, но все е по-добре от нищо. Около 18 октомври, в последните дни преди новото законодателно безобразие да отмени съвсем естественото задължение на археологически екипи да правят проучвания преди големи обществени строежи, край Дрен, на около 60 км. югозападно от София, беше открит античен некропол, ползван вероятно между VIII и IV в. пр. Хр., тоест през дълъг период от желязната епоха - може би до походите на Филип и Александър. Археологическият екип, ръководен от Филип Михайлов преценява, че размерите и мястото на некропола го правят изключително важен от научна гледна точка. Не става дума само за златото, при все че находките, изглежда, наистина са впечатляващи. Става дума за голям брой погребани предмети от сребро и злато - нагръдници, фибули, обеци и пр. За момента предметите са изложени в Пернишкия РИМ. Съвсем скоро преди находките благоустройственият министър Лиляна Павлова си позволи да каже, че неприключилата работа на археолозите "саботира" строежа на магистралата. Е, "саботажите" вече няма да се осъществяват. Можем спокойно да строим пътища (което само по себе си не е лошо, разбира се) и да погребваме под бетона безценни антични обекти. Некрополът от Дрен, както разбрахме, вече е погребан под тонове бетон. Ако трябва да дам примери с други страни, в момента във Великобритания текат дебати на специалисти и заинтересувани любители как по-добре да се съхранят костите на случайно открит рицар от XIII в., както и къде да бъдат погребани предполагаемите кости на Ричард III, които все още не са задоволително идентифицирани. В Исландия станаха пословични случаите с магистрала, чийто първоначален строителен план бе изменен (!), за да бъде заобиколено интересно скално образувание, сред което, по местно предание били живеели духове, както и с члена на Алтинга (исландския Парламент), който прие на съхранение в двора си голям брой скали, които нямаше как да бъдат запазени на оригиналното си място. Да припомня: - у нас Западната порта и центърът на антична Сердика практически бяха съсипани от новопостроената метростанция; - късноантичната базилика край Южния парк тъне в храсталаци, а бездомници са натъпкали дюшек в един от каменните саркофази; - реакцията на (тогава столичния кмет) Борисов при откриването на сердикийския амфитеатър беше: "от тия археолози човек един хотел не може да построи" (в момента видимото от амфитеатъра е част от хотел Arena di Serdica); - оловен печат на св. цар Петър I (927-969) беше продаден на аукцион в Щатите за скромната сума от около 1000 долара, но нито една наша културна институция не прояви интерес; - вече поредна година няма данни за половината от няколко хиляди монети, откраднати от Търновския РИМ; - разкопките на Карановската селищна могила на практика са закрити. При това - въпреки изключително впечатляващата изложба на находки от древните солници, некропол и селище в Софийския НАИМ; - продължава престъпната безстопанственост над антична Рациария, град, който някога е можел да предложи находки, що-годе равностойни на тези в Помпей. Местното население свободно продава антични монети за древни суми, а металотърсачът е насъщен инструмент, даже повече от лопатата. Да продължавам ли? Списъкът с издевателства над археологическата наука и историческата култура е безкраен, при това в последните три години е по-безобразен от всякога. Археологията пречи на стоителството, тя саботира издигането на хотели и магистрали (да се надяваме, че поне магистралите ще се окачат качествено построени, защото вече се опарихме от некачествено строителство). Междувременно щатният или по-скоро придворен "историк" Божо Димитрофф "открива" уж мощи от светци и съвсем, ама съвсем истински погребения на вампири. А министърът на културата, незабравимият наш Вежди Рашидов, се снима с Де Ниро и Траволта. Да не говоря за пълната липса на обществен интерес към други обекти на работа като например продължаващите и безкрайно интересни резултати от външния град на Плиска.

Робинхудовска история. Наистина не става дума за стокхолмски синдром, защото момчетата просто са се държали добре с мис Стоун и мисис Цилка. Факт, че този случай е точно обратният на прочутото клише "Америка не преговаря с терористи". Може би защото нашите революционери просто не са терористи. Над което си струва да се помисли. По този повод е хубаво пак да се гледа "Мѣра споредъ мѣра"

Истината е, че първообразът на училището за магьосници и на злата сянка, която се бори с най-талантливия ученик, е в новелата "Магьосникът от Землемория" ("A Wizard of Earthsea", 1968) от прочутата Урсула Ле Гуин. Всъщност училище за магьосници с необикновен ученик се появява още в разказа "Стената около света" ("The Wall Around the World", 1953) от Теодор Когсуел. Не знам дали Ле Гуин е чела Когсуел, както и дали има по-ранни произведения за магьоснически училища. Възможно е Когсуел да е пионер в тази област, но не е много популярен. Да не говорим за училището за магьосници у Тери Пратчет - Невидимия университет в света на Диска, който се споменава в много от книгите на автора, най-вече в "Еманципирана магия" ("Equal Rites", 1987) и "Магизточник" ("Sourcery", 1988). Там пародията е пълна, защото вместо необикновено талантлив има необичайно бездарен студент - магьосника Ринсуинд, който е изгонен без диплома и жезъл, защото не го бива да запомни и една магия. Всъщност той помнеше една-единствена, много мощна, но през повечето време безполезна. Пратчет със сигурност е чел поне Ле Гуин. Нарочно съм изброил само англоезични автори, писали преди Роулинг - тоест такива, които тя вероятно е чела. Особено Ле Гуин и Пратчет са достатъчно популярни. Роулинг започва да пише в 1990. Разбира се, лесно можем да се сетим и за "Понеделник започва в събота" ("Понедельник начинается в субботу", 1965) от братята Аркадий и Борис Стругацки. Там пък имаше цял Научноизследователски институт по чародейство и вълшебство към Академията на науките на СССР

Е, вълшебната пръчица е бая стар магьоснически атрибут, не е някакво нововъведение на г-жа Роулинг. Пък и надали е най-голямото достойнство на поредичката. Както и да е, чак настървение не е нужно.

Абе и купоните са си реалност. За мен студентлъкът си беше щастливо време.

Бива си я, така е. На по-напредналите фенове им е ясно, че това е Толкиновата преработка на финландската легенда за Кулерво. За мен това е и нов поглед към гръцкия мит за Едип.

Успех с романа. Главата е малко скована стилово, но един добър редактор ще ти обясни точно за какво става дума. Във всеки случай - продължавай с писането. Колкото повече пише човек, толкова повече си освобождава стила от ненужни неща. Е, разбира се, трябва и да се сравнява с най-добрите, за да види какво от тях харесва и какво - не. Чел ли си Чандлър?

Особено в японския фолклор страшничкото си изобилства. А киното умело го ползва. Ще си потърся Onibaba, мерси. Ти пък можеш да си потърсиш Kaidan-no Joro. Също интересен и ужасен филм.