glishev

Абе, накратко, идиоти. Реторът Изократ някога е обобщил много правилно: благочестието е в това да спазваш обичаите на дедите. Като е била баба ти атеистка - вероятно ще си атеист. Като е била православна или еврейка - ще си православен или евреин. И така нататък. Всичко друго е от Лукаваго. Всяка промяна на изповеданието може да има само някакви много сериозни основания (да речем, политически или, хайде, лични, но и това не е особено добре). Конфуций би казал същото. Ако бях китаец, сто на сто щях да бъда добър конфуцианец, това е отлично учение. Ако щете и в кози вярвайте, но си плащайте десятъка, спазвайте закона и чукайте червени яйца от кумова срама. Какво толкова има да се мисли тука? Иначе дори и аз, дето нямам никакви чисто духовни стремежи и откровено не разбирам мистицизма (макар всъщност да го разбирам по-добре от много фалшиви мистици), съм си задавал прочутите въпроси дали има Бог и прочие, но това са си лични неща. Като не ми харесва попът, просто не го посещавам повече. Намирам си по-свестен, на когото не ме е срам да целуна ръка, както си му е редът. Може (за съжаление) да не ме бива много в любовта към абстрактния "ближен", но свети Никола си ми е на сърце. Защо - ами защото така са ме научили от малък. Това са естествени неща. Един познат, и той такъв вярващ, но не особено "духовен", разправяше, че всичко му се струва излишно - освен света Богородица. Това е напълно разбираемо. Докато повечето "духовни търсения" са една достойна за пренебрежение глезотия. За суеверията да не говорим.

От Марлоу е преведена само "Малтийският евреин". Което пак е все едно "Венецианският търговец" Иначе запазените пиеси на Марлоу лесно се намират в книжарница на английски - еднотомно издание, меки корици, към десет-петнайсет лева. Трудничко се четат, но си е интересно. Най-малкото, за да се види разликата между театъра от епохата по принцип и този на бай Шекспир в частност. При Марлоу, общо взето, има много гръмка реторика (леле, какви монолози има в "Тамерлан Велики"!), почти никакви обрати и направо никаква втора сюжетна линия. Да не говорим, че у Шекспир даже в трагедиите има разни остроумици. При Марлоу тонът е от начало до край патетичен. А, той наш КГ има винаги готово мнение в полза на статуквото Впрочем, в случая е прав. По неправилни причини, но е прав. И на мен не ми се вярва Шекспир да е съучаствал в "Удсток". Просто пиесата си е тромавка. Е, не е чак Secunda Pastorum, но не е и Шекспирова

Те там имат един интересен култ - полукатолически, малко африкански и малко индиански. Почитат la santa Muerte, света Смърт. Доста любопитна и малко морбидно.

Добра е, разбира се. В смисъл, че е на хубав език, с интересен сюжет и що-годе професионално скалъпена. Просто Шекспир е класи над съвременниците си. Включително и над автора на тази пиеса. Марлоу също е добър, но драмите му са много примитивни на фона на Шекспировите. Общо взето, от тогавашния театър е оцеляло най-доброто.

Всъщност "езичество" не е обидно понятие по произхода си, защото "език" е стара славянска славянска дума, обозначаваща народ (над което си струва да се помисли и в исторически, и във филологически контекст) и се ползва като калка на гръцкото "ethnos". Евреите, гърците и славяните при покръстването си наричат "народните" вярвания с подобна дума. В този смисъл езичеството (или езичествата) по целия свят е местната "народна вяра". На латински думата е "gentilis", което пак идва от "genus" за народ. И, естествено, националните митологии навсякъде по света се различават - колкото по-далечни, толкова по-разнообразни. Така че няма никакъв проблем феновете на Асатру в Исландия или на шинто в Япония да бъдат окачествявани като езичници. Виж, вече "поганци" би било обидно, защото "поганец" означава горе-долу "селяндур" Докато например уиканите нямат почти нищо общо с реални езически вярвания - тяхната система си е едно литературно упражнение на тема езичество.

А не е изключено "Томас Удсток" да е писана и след "Ричард II", под нейно влияние. Шекспировата пиеса е доста успешна и не е изключено театърът да е наел по-евтин драмописец за написването на прелюдия.

Правилно. А този, който отказва да знае нещо по въпроса, не е атеист, а агностик.

Не мога да кажа кое в пиесата е добавено и кое е първоначално Само отбелязвам какво ми е направило впечатление.

Днешният глостърски дук Ричард не изглежда като жертва на проклятие. А дори носи името на прочутия сакат злодей Във всеки случай поздравления за темата! КГ, английските пиеси от елизабетинско време са много повече от тези на Шекспир и Марлоу. Те си имат жанрови специфики - тоест все по нещо си приличат. В случая "Томас Удсток" е анонимна елизабетинска историческа драма, засягаща ранното царуване на Ричард II. Може да мине за един вид прелюдия към известната пиеса "Ричард II" на Шекспир и може поне да се предполага, че е писана от някого в съавторство с Барда. Такива неща не са рядкост - елизабетинските драматурзи често са били конкуренти, но понякога са си и сътрудничели. За част от пиесите на Шекспир дори знаем имената на съавтори. "Томас Удсток" е историческа драма, по-скоро трагедия за смъртта на Томас, първия дук Глостър, роднина и съперник на крал Ричард II. Възможно е да има най-малкото някакво влияние от нея към Шекспировата "Ричард II", но и няма как да знаем със сигурност. Далеч не е била толкова популярна като Шекспировите пиеси, а е написана и по-тромаво (оцелял е само един ръкописен екземпляр от текста - което съвсем не е така с Шекспировите драми). На това отгоре вътре загива герой, който се появява жив и здрав в Шекспировата пиеса за Ричард II, а такива пропуски не са никак типични за Мастър Уил. Ето го текста: http://www.american-...-ASR-Script.pdf Лично аз смятам, че пиесата най-вероятно е съвсем слабо свързана с Шекспир - само заради относителната близост на сюжета с "Ричард II". Възможно е Шекспировата и анонимната пиеса да са писани почти по едно и също време и за една и съща трупа - но не вярвам да са от един и същи поет. В "Томас Удсток" има прекалено много монолози със съседни рими (нетипично за Шекспир) и почти липсват типичните за Шекспир ритмувани, но инак бели монолози, в които само последните два стиха имат съседна рима за драматичен ефект. Да не говорим, че има места, които Шекспир трудно би допуснал: II действие, 1 сцена: Грийн (пред краля!) Thanks, dearest lord; let me have Richard's love And like a rock unmoved my state shall stand Scorning the proudest peer that rules the land. Доста грубо. От друга страна - в пиесата го има същият проблем като в "Ричард II": властта на краля, мнимо или реално застрашена от перовете, от king-makers, от "чичовците" на суверена. Съответно - страховете на краля, прерастващи в престъпления.

Бел. мод. vorfax, въздържай се от чатърство.

Или по-скоро разни практики ту се появявт, ту изчезват, ту, ако трябва, някой си ги доизмисля Японското шинто може и никога да не е изчезвало, но европейският неопаганизъм си е една романтична мечта.

Информацията в съседната тема съвсем не е за пренебрегване. Иначе нещата, които изтъкваш, също са верни. Дето се вика - причини бол. От собствения си ученически, студентски и преподавателски опит знам, че един мотивиран учител може да има голям успех в час - дори тогава, когато учениците отначало сами не са особено запалени. Просто повечето ученици обичат да им се обръща лично внимание. Тоест един от основните проблеми в образователната сфера за мен започва именно с това - как да се намерят и задържат на работа повече мотивирани преподаватели.

Не мисля, че точно nik1 настоява за мързеливи ученици.

Да, за съжаление нещата са много тревожни.

На практика няма особени разлики между старозаветните еврейски обичаи и езическите обичаи на индоевропейските населения. Това да се вари курбан, да се ходи до гробищата, да се остави умиването на мъртвия и изобщо организацията на погребването и жалбите не на друг, а на старите жени в рода - това са традиции, които не са нито само християнски, нито само еврейски, нито само езически. И не са само те. Те просто са стари като човешкия род, принадлежат на една обща религиозна форма и могат да бъдат изпълнени с всякакво религиозно съдържание. Даже бих казал, че са чисто неутрални към всяка една религия, която си ги присвои. Реално може и да спорим за това кой е Бог, но каквото и да смятаме по въпроса, пак имаме погребения, които по нещо си приличат. Е, mutatis mutandis.

Мда, по-скоро Тукидид върви, защото Ксенофонт определено е от спартофилската група около Сократ, която никак не е популярна в Атина. Докато Тукидид е воювал срещу спартанците и ги познава откъм опакото. Всичко друго е малко или повече упражнение по тема съчиненията на Тукидид. Като ме отмързи, ще обясня защо не съм фен на спартанците

По Плутархово време героизмът на спартанците вече е в далечното минало. Все едно ние с тебе да пишем за Карпош.

Е, дано да ти е свършило работа.

Мързи ме да го пиша. Всичко е антична литература.

В доктрината такива неща не присъстват, защото тя се състои от текстове, които са еднакво валидни в най-различни православни страни - и тези текстове обикновено не се отнасят до разни бабешки обичаи, свързани с хапване и пийване. Същевременно православното духовенство навсякъде се отнася много търпимо към националните обичаи, които често са си с предхристиянски произход. Раздаването на храна на приятели и роднини по помени си е напълно приемливо и от най-догматична, и от най-недогматична позиция. Е, сега, няма нужда от някакви ексцеси и от тумби хора, които се тъпчат, но да се хапне залък обредно жито "за Бог да прости" си е направо православна класика, особено у нас. Преливането с вода и вино е силно повлияно конкретно от Евангелието - там на няколко пъти е описано обредно умиване с вода и вино, така че от това по-православна практика, здраве му кажи. Разбира се, това не значи, че няма и подобни дохристиянски обичаи. Въпросът е кой какъв смисъл влага. Така или иначе, то си е донякъде изкуствена работа да се отделя битовото християнство от предхристиянските практики. В действителност всичко, което е достатъчно старо и се прави от почтени възрастни жени без възражението на попа, отдавна си е станало част от местния колорит на православието. Ходенето на определени дни и конкретните молитви на определени дни (особено на 40-ия) също са си православна практика. Разбира се - всичко с мяра. За некролозите си съвсем права Има и православни "пуритани", които биха искали да лишат битовото православие от всички тези негови добавки - от житото и така нататък, но това са напразни усилия на фанатизма. Има го и обратният полюс - на разни суеверни стари дами, които непрекъснато се кръстят, плюят, скачат, мажат някакви масълца и връзват някакви кончета и камъчета... това пък е излишно и театрално суеверие, което просто кара нормалния човек да се смее. Някъде по средата е разумното равновесие между суеверието и пуританщината. Капка вино, глътка вода, залък жито, заупокой от приличен на вид свещеник... да си спомни човек за близкия, а ако иска - и да се помоли. Така хем нищо не е пропуснато, хем няма излишни неща.

Той обясняваше за военните качества на спартанците. А те са си един мит.

С Даниц от Бойна слава още не можем да се разберем за неговото криво спартофилство

Това беше наистина интересно, благодаря за материалите

Браво, хубаво филмче си намерил. Не ползвам немски, но го изгледах и за свое учудване разбрах тук-там нещо. Обичам този тип популярни, полудокументални-полуигрални филмчета. Когато са направени добре като това тук, са много полезни за ученици, студенти и заинтересувани любители. А виждам, че поредицата е доста дългичка. Хубаво ми казваха да уча немски навремето... Но каквото разбера - разбера, това е

Жълтите букви наистина са си сръбски герв, четат се като "ч". Можеш да ползваш обикновеното "и", което, както виждам, се среща другаде в надписа. А може да бъде и "i", защо не Както си го написала, си е на обикновен български, просто със старобългарски шрифт. Текстът май е цитат от Новия завет?