glishev

А, Фружине, аз за Патън не се съмнявам, той е перко и половина

Никакъв шанс за примирие, наистина. Съюзниците са се разбрали за пълна капитулация на Райха. Американският план "Немислимо" просто е стратегическо упражнение в Пентагона.

Има една бая забавна силова игра, нарича се със звучното име блъдбол. Сещайте се защо. Това е спорт за реенактори и ларпаджии. Събират се двата отбора, приблизително еднакви на брой, в две редици една срещу друга, в пълно игрово въоръжение. Това ще рече - метални доспехи, реплика на истински, както и обезопасени хладни оръжия - най-често гума и дунапрен. Между двата отбора се мята ръчно изработената парцалена "топка". Сбиват се за нея при пълна забрана за удари по главата, както и изобщо за удари с невъоръжена ръка или пък за ритници. Сблъсъкът тяло в тяло е позволен. Най-бързите играчи се стремят да се измъкнат от мелето с топката, да избягнат противниковите защитници (които могат съвсем реално да ги препънат с пръта на инак безопасната алебарда) и да отбележат тъчдаун в края на противниковата половина от терена. Играе се на уговорени полувремена. След всеки тъчдаун съдията мята топката в центъра между отново строените отбори. Все едно въоръжено ръгби. Прилича малко и на пехотното меле от средновековните турнири, само топката е "футболен" елемент. Играта на пръв поглед е страшна, а всъщност е адски забавна. Обикновено няма пострадали, всички викат и вдигат прах, а най-трудното е да се разплете мелето при отбелязване на тъчдауна. Наскоро ларпърите се разбрахме да забраним стената от щитове пред собствената врата, защото това водеше до сериозни синини, настъпвания и сръдни

Е, обикновено този, който открие другия, е по-напреднал от този, който е бил открит. Близко е до ума. А техническото превъзходство не е дребна работа. Друг е въпросът, че испанците може и да са открили индианците, но никой засега не е откривал Земята. А и за напред няма големи вероятности в тая област. Досегашните размисли за извънземни са в най-добрия случай игра на интелекта, а в най-лошия - зле прикрито суеверие. Първото допускане, първото споменаване на извънземни - е от Лукиан. И е пародийно.

Една любима фантастика Пол Андерсън, "Кръстоносци в Космоса"

Това е вече теория на литературата. Който тръгне да търси фактология в митовете, а няма здрав метод, е обречен да затъне в блатото на измислиците. Примерно един филолог може съвсем разумно да се запита дали в легендите за крал Артур има някаква историческа истина (късноримски военачалник с известни успехи срещу варварите); или безкрайно начетеният любител Шлиман може да се опита да открие Троя. Дори неуспехът не е срамен. Но когато някой застане пред възрожденски стенопис с Възнесение Господне и почне да си въобразява, че яйцевидният ореол около Христа е зарево от ракетен двигател (и то защото на другия край на света го било имало платото Наска)... е, това вече е безобразие.

Тя е именно съвременен мит. Проява на суеверие.

Благодаря!

Шейдс, имали са нещо като дипломатическа "школа" или "кариера" - поне там, където има силна политическа традиция като във Византия или Китай.

Или по-скоро за средновековните хора всяка предполагаема поява на непознато същество е винаги свръхестествена. Ако нещо хвърчи, то може да бъде пиле, демон или ангел, но няма как да е "извънземно". Те дори не биха схванали идеята. Смъртно, разумно същество някъде на други светове? Това е някакъв абсурд от гледна точка на средновековния разсъдък. Единствените други светове са Адът и Раят с техните населения от праведни/неправедни души, ангели и дяволи. Друго просто няма. Самата Вселена на Средновековието не е много голяма. Всички небесни тела се въртят близо около една Земя, коато си има край, а някъде наоколо са и невидимите Божии и демонски селения. И толкоз. Няма галактики, звездни купове и не знам си още какво. Няма други земи. "Планети" са само тези от нашата система, включая Слънцето и Луната. Няма къде да се сместят извънземни. Една спретната Вселена, удобна за човека Даже като казвам "Вселена", изменям на средновековното понятие. Тогава с тази дума са обозначавали не по принцип цялото Мироздание, а само населената от хора част от земната суша - или дори само бившите владения на Римската империя. Дето се вика - дори съседите араби са "извън Вселената". Какви ти извънземни тука? Виж, друг е въпросът, че земята, морето и въздухът, буквално всеки квадратен сантиметър от пространството е бил пълен с невидими духове, добри и зли. Така са смятали тогава. Концепцията за множество възможни, населени физически светове по-скоро може да се срещне в Индия и Китай. Лукиан, който е сириец, може да е чувал нещо подобно от ориенталци и затова да го е включил в своята шеговита "Истинска история". Понеже поне досегашните "контакти" с "извънземни" са си чиста проба суеверие, тоест са единствено културно - а не опитно - обусловени (или пък са продукт на разсъждение над смятаното за нелепо), не е чудно, че в дадени култури се говори за такива "контакти", а в други - не.

Ами зависи. За богове, слезли от небето се говори откак има писменост, а вероятно и от по-рано. За "обикновени" извънземни (тоест за разумни смъртни същества от други светове) вероятно говори пръв Лукиан от Самосата (II в. сл. Хр.), който разказва всякакви небивалици в своята "Истинска история" - може би първата съзнателно съчинена фантастика в литературата изобщо. Героите на повестта попадат на Луната и на Слънцето, където се запознават с местните жители. Инак през XVII и XVIII в. има вече много истории за жители на други светове, философски разсъждения за държавното и физическото им устройство, такива ми ти работи. Истинският Сирано дьо Бержерак е писал за жителите на Юпитер, а Готфрид Бюргер - пак за тези от Луната. Скоро си купих и един нелош шведски фантастичен роман от XVIII в., в който "извънземен" е един обикновен човек от Земята, който попада във вътрешността на планетата ни и открива там още един, по-малък свят.

Да, а пък и не са включени песнопения на гръцки език.

Това е наистина поразителна история. Един може би далеч не непорочен човек е уж законно "съден", "осъден", вкаран в затвор, тормозен и задържан дори след изтичане на така наречената си "присъда" не за друго, а само защото се смята за българин. Македония насила превърна един човек в мъченик на българската национална кауза. Още по-срамно е, че това се случва не в 1930, а в 2012 и то не от страна на югославски, а на сърбоманските власти. Югоносталгията на елита в Скопие е все по-срамна. Сп. "Факел" публикува част от книгата за Здравко Здравески (която се състои в голямата си част от негови спомени) още преди месеци.

Още не съм разглеждал книгата, но ми е интересно дали вътре е големият нотопис на Неофит Рилски.

То е и това. Но тук говорим за петнайсети век, а не за осми. Все пак времето тече, Средновековието не е статично. В Италия вече дори не е било Средновековие

Вярно, така е

Аз си харесвам и двата химна, но определено предпочитам новия.

Братята Лимбург (или ван Лимбург) са трима - Йохан, Паул и Херман, фламандци. Книгата, от която са повечето миниатюри тук, е така нареченият "Разкошен Часослов на дук дьо Бери". Рисуват в началото на XV в. Миниатюрите отразяват типични сезонни дейности месец по месец и реални места във Франция. По принцип братята са не само миниатюристи, а и бижутери. Работят за Жан дьо Бери и Филип Смели, дук на Бургундия. Техният чичо и възпитател Йохан Маелуел е художник на бургундския двор. В случая става дума за късна или международна готика в стила на миниатюрите. Най-доброто от късносредновековното изобразително изкуство, една трансалпийска алтернатива на Ренесанса.

Честит на всички! Това е хубав празник, пък и, исторически погледнато, е следствие от Съединението и негов завършек. Знаем, че Османската империя държи румелийските железници до 1908 и спокойно можем да се запитаме тогава какво представлява българската власт в Южна България в 1885-1908. Впрочем, по нов стил годишнината от Независимоста се пада на 5 октомври.

Да

Да приемем Цанев в най-добрия случай за белетрист и да оставим човека на мира. Глостъре, ако ти трябват добри книги за соцпериода, потърси си изданията на Института за изследване на близкото минало. Все ще мернеш две-три неща от вече богатата им поредица, които ще ти се видят интересни.

Мрачна фигура за нас, но един вид византийски гений. Булдогът на Константинопол

Е, царят е мек диктатор и хитра лисица, това си е така. Пък и обича да се възползва от патриотизма на по-наивни (или по-селски хитровати) чиновници. Но не става дума за някакви чудовищни неща в 1925-1940.

Точно наричането на нещата с истинските им имена е политически гаф: това са все пак половината ти избиратели, за Бога! Можеш да прокараш някакви политики СЛЕД като те изберат, но не и за държиш такъв език на нацията, дори и тя да е идиократска. Вече друг въпрос е, че републиканците често прекаляват с "наричането" и опростяват картинката до степен на карикатурност - лошите, мързеливи бедни, моля ви се. Стайнбек ги е описал тия неща. Не че го няма и злонамерено бедното население, но процентите не са чак толкова грамадни (а и да бяха, това щеше да е отговорност на правителството и останалите, неправителствени елити). Вярно е, че износът на производства е полезен за компаниите, но е вредно както за хазната, така и за гражданите. Разбира се, радвам се на аутсорсинга, но все пак логиката на кампаниите е различна от интересите на нацията. А републиканците се правят, че всичко е наред и който не се е вписал успешно в картинката, просто е в тежест. Да не говорим, че лично за мен бизнеслогиката, съчетана с клетви за вярност към Бога е чудовищно извращение спрямо християнската религия.

Италианският превод не е лош.