glishev

С Даниц от Бойна слава още не можем да се разберем за неговото криво спартофилство

Това беше наистина интересно, благодаря за материалите

Браво, хубаво филмче си намерил. Не ползвам немски, но го изгледах и за свое учудване разбрах тук-там нещо. Обичам този тип популярни, полудокументални-полуигрални филмчета. Когато са направени добре като това тук, са много полезни за ученици, студенти и заинтересувани любители. А виждам, че поредицата е доста дългичка. Хубаво ми казваха да уча немски навремето... Но каквото разбера - разбера, това е

Жълтите букви наистина са си сръбски герв, четат се като "ч". Можеш да ползваш обикновеното "и", което, както виждам, се среща другаде в надписа. А може да бъде и "i", защо не Както си го написала, си е на обикновен български, просто със старобългарски шрифт. Текстът май е цитат от Новия завет?

А, Фружине, аз за Патън не се съмнявам, той е перко и половина

Никакъв шанс за примирие, наистина. Съюзниците са се разбрали за пълна капитулация на Райха. Американският план "Немислимо" просто е стратегическо упражнение в Пентагона.

Има една бая забавна силова игра, нарича се със звучното име блъдбол. Сещайте се защо. Това е спорт за реенактори и ларпаджии. Събират се двата отбора, приблизително еднакви на брой, в две редици една срещу друга, в пълно игрово въоръжение. Това ще рече - метални доспехи, реплика на истински, както и обезопасени хладни оръжия - най-често гума и дунапрен. Между двата отбора се мята ръчно изработената парцалена "топка". Сбиват се за нея при пълна забрана за удари по главата, както и изобщо за удари с невъоръжена ръка или пък за ритници. Сблъсъкът тяло в тяло е позволен. Най-бързите играчи се стремят да се измъкнат от мелето с топката, да избягнат противниковите защитници (които могат съвсем реално да ги препънат с пръта на инак безопасната алебарда) и да отбележат тъчдаун в края на противниковата половина от терена. Играе се на уговорени полувремена. След всеки тъчдаун съдията мята топката в центъра между отново строените отбори. Все едно въоръжено ръгби. Прилича малко и на пехотното меле от средновековните турнири, само топката е "футболен" елемент. Играта на пръв поглед е страшна, а всъщност е адски забавна. Обикновено няма пострадали, всички викат и вдигат прах, а най-трудното е да се разплете мелето при отбелязване на тъчдауна. Наскоро ларпърите се разбрахме да забраним стената от щитове пред собствената врата, защото това водеше до сериозни синини, настъпвания и сръдни

Е, обикновено този, който открие другия, е по-напреднал от този, който е бил открит. Близко е до ума. А техническото превъзходство не е дребна работа. Друг е въпросът, че испанците може и да са открили индианците, но никой засега не е откривал Земята. А и за напред няма големи вероятности в тая област. Досегашните размисли за извънземни са в най-добрия случай игра на интелекта, а в най-лошия - зле прикрито суеверие. Първото допускане, първото споменаване на извънземни - е от Лукиан. И е пародийно.

Една любима фантастика Пол Андерсън, "Кръстоносци в Космоса"

Това е вече теория на литературата. Който тръгне да търси фактология в митовете, а няма здрав метод, е обречен да затъне в блатото на измислиците. Примерно един филолог може съвсем разумно да се запита дали в легендите за крал Артур има някаква историческа истина (късноримски военачалник с известни успехи срещу варварите); или безкрайно начетеният любител Шлиман може да се опита да открие Троя. Дори неуспехът не е срамен. Но когато някой застане пред възрожденски стенопис с Възнесение Господне и почне да си въобразява, че яйцевидният ореол около Христа е зарево от ракетен двигател (и то защото на другия край на света го било имало платото Наска)... е, това вече е безобразие.

Тя е именно съвременен мит. Проява на суеверие.

Благодаря!

Шейдс, имали са нещо като дипломатическа "школа" или "кариера" - поне там, където има силна политическа традиция като във Византия или Китай.

Или по-скоро за средновековните хора всяка предполагаема поява на непознато същество е винаги свръхестествена. Ако нещо хвърчи, то може да бъде пиле, демон или ангел, но няма как да е "извънземно". Те дори не биха схванали идеята. Смъртно, разумно същество някъде на други светове? Това е някакъв абсурд от гледна точка на средновековния разсъдък. Единствените други светове са Адът и Раят с техните населения от праведни/неправедни души, ангели и дяволи. Друго просто няма. Самата Вселена на Средновековието не е много голяма. Всички небесни тела се въртят близо около една Земя, коато си има край, а някъде наоколо са и невидимите Божии и демонски селения. И толкоз. Няма галактики, звездни купове и не знам си още какво. Няма други земи. "Планети" са само тези от нашата система, включая Слънцето и Луната. Няма къде да се сместят извънземни. Една спретната Вселена, удобна за човека Даже като казвам "Вселена", изменям на средновековното понятие. Тогава с тази дума са обозначавали не по принцип цялото Мироздание, а само населената от хора част от земната суша - или дори само бившите владения на Римската империя. Дето се вика - дори съседите араби са "извън Вселената". Какви ти извънземни тука? Виж, друг е въпросът, че земята, морето и въздухът, буквално всеки квадратен сантиметър от пространството е бил пълен с невидими духове, добри и зли. Така са смятали тогава. Концепцията за множество възможни, населени физически светове по-скоро може да се срещне в Индия и Китай. Лукиан, който е сириец, може да е чувал нещо подобно от ориенталци и затова да го е включил в своята шеговита "Истинска история". Понеже поне досегашните "контакти" с "извънземни" са си чиста проба суеверие, тоест са единствено културно - а не опитно - обусловени (или пък са продукт на разсъждение над смятаното за нелепо), не е чудно, че в дадени култури се говори за такива "контакти", а в други - не.

Ами зависи. За богове, слезли от небето се говори откак има писменост, а вероятно и от по-рано. За "обикновени" извънземни (тоест за разумни смъртни същества от други светове) вероятно говори пръв Лукиан от Самосата (II в. сл. Хр.), който разказва всякакви небивалици в своята "Истинска история" - може би първата съзнателно съчинена фантастика в литературата изобщо. Героите на повестта попадат на Луната и на Слънцето, където се запознават с местните жители. Инак през XVII и XVIII в. има вече много истории за жители на други светове, философски разсъждения за държавното и физическото им устройство, такива ми ти работи. Истинският Сирано дьо Бержерак е писал за жителите на Юпитер, а Готфрид Бюргер - пак за тези от Луната. Скоро си купих и един нелош шведски фантастичен роман от XVIII в., в който "извънземен" е един обикновен човек от Земята, който попада във вътрешността на планетата ни и открива там още един, по-малък свят.

Да, а пък и не са включени песнопения на гръцки език.

Това е наистина поразителна история. Един може би далеч не непорочен човек е уж законно "съден", "осъден", вкаран в затвор, тормозен и задържан дори след изтичане на така наречената си "присъда" не за друго, а само защото се смята за българин. Македония насила превърна един човек в мъченик на българската национална кауза. Още по-срамно е, че това се случва не в 1930, а в 2012 и то не от страна на югославски, а на сърбоманските власти. Югоносталгията на елита в Скопие е все по-срамна. Сп. "Факел" публикува част от книгата за Здравко Здравески (която се състои в голямата си част от негови спомени) още преди месеци.

Още не съм разглеждал книгата, но ми е интересно дали вътре е големият нотопис на Неофит Рилски.

То е и това. Но тук говорим за петнайсети век, а не за осми. Все пак времето тече, Средновековието не е статично. В Италия вече дори не е било Средновековие

Вярно, така е

Аз си харесвам и двата химна, но определено предпочитам новия.

Братята Лимбург (или ван Лимбург) са трима - Йохан, Паул и Херман, фламандци. Книгата, от която са повечето миниатюри тук, е така нареченият "Разкошен Часослов на дук дьо Бери". Рисуват в началото на XV в. Миниатюрите отразяват типични сезонни дейности месец по месец и реални места във Франция. По принцип братята са не само миниатюристи, а и бижутери. Работят за Жан дьо Бери и Филип Смели, дук на Бургундия. Техният чичо и възпитател Йохан Маелуел е художник на бургундския двор. В случая става дума за късна или международна готика в стила на миниатюрите. Най-доброто от късносредновековното изобразително изкуство, една трансалпийска алтернатива на Ренесанса.

Честит на всички! Това е хубав празник, пък и, исторически погледнато, е следствие от Съединението и негов завършек. Знаем, че Османската империя държи румелийските железници до 1908 и спокойно можем да се запитаме тогава какво представлява българската власт в Южна България в 1885-1908. Впрочем, по нов стил годишнината от Независимоста се пада на 5 октомври.

Да

Да приемем Цанев в най-добрия случай за белетрист и да оставим човека на мира. Глостъре, ако ти трябват добри книги за соцпериода, потърси си изданията на Института за изследване на близкото минало. Все ще мернеш две-три неща от вече богатата им поредица, които ще ти се видят интересни.