glishev

Да, може би в поезията нашата литература (направо нашият език) се е разгърнала най-успешно. Като стана дума за българската класика, от нея може би най-хубаво за мен си остават Дебеляновите: и това, което също е пълно с пътя на Воина, макар и в него да няма нищо жестоко: Интересно нещо. Изглежда, че най-хубавите стихотворения на нашите класици - тези, които помним лесно и със силно чувство - са все за война. Ние ли сме войнолюбци или просто националното ни чувство, изразено от поетите е най-искрено, когато става дума за тази разрушителна стихия, войната? По дяволите, дали наистина сме деструктивни типове или просто това е някакъв стар дух на прадедите у нас? Страшно е и да се мисли. Единствените неща, които лесно ми идват на ум от Ботев, Вазов, Дебелянов, Яворов, Милев, Христов - са все за война и бунтове. Дива българска кръв... А много от тези поети, особено Дебелянов и Яворов, имат и много нежни неща. Но тях помня по-трудно. И дори не съм служил в армията (която вече нямаме). Както темата е за поезия, може би си струва да помислим над това - не е ли именно войната това, което ни вдъхновява да пишем и четем стихове? Страшно е и да се мисли. Или?

Цанев принципно не е достоверен. Първо, самият той е лош писател, а не историк и не умее да пресява данни. Второ, пристрастен е, при това е двойно пристрастен, защото е от тези, дето билетчето им печели и от двете страни. Това е човекът, който случайно е извадил най-голям късмет от гибелта на Марков.

Пък и в може би най-хубавия от българските преводи, Романе --- Имам много хубав спомен с ето това стихотворение. Веднъж училищният ни хор пътуваше към Цариброд за 24 май. За мен тези места, макар бедни и диви, са мили, защото произходът ми е оттам. Времето беше влажно и мъгливо, едва ли не ноемврийско, а в рейса един възрастен човек неочаквано и без излишен патос започна да рецитира: И ми идеше да ревна с глас. Не съм по тия работи, но и сега като го пиша, малко ме стяга гърлото. Но това е хубаво чувство.

Мдааа, вече са изказани какви ли не точни забележки и забележчици. Аз пък, да кажем, не обичам грешки в самите заглавия на темите. Тези "местоимАния" ей сега ги оправям. При по-строг поглед възвратно местоимение е "се". Докато "си" е по-скоро притежателно.

За мен това, което Цанев е написал, е слабо. И то не само в четвърти том. Първо, "Хрониките" му не са нищо. Не са роман, защото не се движат около няколко лични съдби. Не са и история, защото в тях има белетристика на куп, даже бих казал, че има литературни клишета, тоест литературщина. Не са и есета, защото са прекалено обемисти. В тях лъха на безжанрова баналност. Някакъв безкраен кухненски монолог. За периода 1925-1945 има едни любопитни и прилично написани (но слаби като фактология) есета на Владимир Свинтила: "Многоликият столичанин". Не е върхът, но е по-добре от нищо. Разбира се, според мен нищо не може да се сравни с емоционалната, документалната и стиловата стойност на Марковите "Задочни репортажи".Те са еталон за това как трябва да се пише.

Той им е добро лице - особено след като Ромни така жестоко се самозакла

Добре се е получило. Този от Дъга трябва да е на Сотир Гелев и Кънчо Кожухаров

Аз съм единственият, гласувал за т. нар. Свещена (?) Римска (?) империя (?) на германския народ (Всъщност съм гласувал за такива едни цивилизовани институции като Reinheitsgebot, биреното причастие на баварската и саксонската архиепископии, пък и за разни достижения на цивилизацията като киселото зеле, катедралата в Улм и древната бира Вайнщефан )

Октоберфесткото направо ме просълзи, това е трагедията на нашето поколение! Евалла, лорде, продължавай в тоя дух.

Елемаг, това чий превод е?

Във всеки случай ще е по-евтино от възстановяването на невъзстановимата грозотия. Да не говорим, че войнишките паметници като такива са безусловна ценност.

Хубава тема, а и Киплинг ми е на сърце.

Статията ти е информативна и никой нищо лошо не може да каже за нея, а в случая названието не е хрумване на някого тук, а чисто народно творчество. Един вид историческа присъда. Това, че паметникът е посветен на 1300-годишнината, още не прави самия паметник красив, здрав, разбираем или добре изпълнен. По добри поводи, за съжаление, могат да се извършат и глупости. А това, че паметникът е построен на мястото на друг, стар и тачен, си е живо безобразие. Не се учудвай, че по такава тема и под такава статия се разгарят страсти. Това е съвършено естествено, а обратното би било учудващо.

Велика книга. Втората част, "Божественият Клавдий", е още по-хубава. Изобщо, Грейвз си го бива. някой чел ли е "Златното руно" от него? Много луда книга, една от любимите ми.

И все пак, господа, когато Кралят се завърне, за горкичкия Т34 винаги ще има място в кралската готварница... като шут, който припечелва корички и плесници с безсмислиците си

Sync, ти нещо от антично изкуство разбираш ли?

За Тесла не знам кой знае какво, така че няма да коментирам него. Но имам коментар относно допълването на вяра и разум. Това е изцяло погрешна постановка, която почива на недостатък в научната информираност, а и на известен недостатък на духовна, верска зрялост (двата недостатъка често вървят заедно). Обикновено на това "допълване" наблягат хора, които нямат никакво понятие от научна дейност и им липсва дисциплина на духа. При тях всъщност става дума за псевдонаука с известен уклон към мистицизъм, при това към лековат мистицизъм. Всъщност истината е, че един нормален, интелигентен човек, занимаващ се с научна дейност и при все това религиозен, обекновено не смесва научните с религиозните си интереси. Вярата и разума през повечето време нито се допълват, нито си пречат. Те съществуват самостоятелно и се изявяват в различни моменти. Сферите на рационалното и духовното са разделени. В крайна сметка човек нито медитира над микроскопа, нито пък прави изчисления пред олтара. Ако изобщо има контакт между духа и разума, той е само в полето на строгата и последователна теология. Всичко друга е псевдонаука и - смея да кажа - псевдодуховност. И за да се върнем към темата си тук - в този смисъл е абсурд да се "доказват" свръхестествени явления. те или съществуват, или не. В това може само да се вярва или да не се вярва, но не и да се разбира изцяло. Демек - "умом Россию не понять; [...] в Россию можно только верить". Русия е първото свръхестествено явление, наблюдавано по целия свят Майтапа настрана, смятам (или по-скоро вярвам), че има - малобройни - и реални свръхестествени явления, при това широко наблюдаеми и рационално необясними. Те не подлежат на научно изследване, а само на регистриране като факт. Изобщо не бива да бъдат намесвани в ежедневната, рационална работа на никой учен. Могат само да бъдат съзерцавани или обмисляни в подходящо почтително настроение. А ако човек иска сериозно да се задълбае в мистицизма, в духовния опит, във верското съзерцание - това изисква не по-малка задълбоченост, сериозност и трезвост от обикновената научна дейност. но човек не може да е и двете. Или си физик, или си метафизик. Или си историк, или си истински богослов. Ако смяташ, че си и двете - тогава си нищо. Разбира се, нищо не пречи на физика и историка да са вярващи, нито на монаха - да знае, че Земята е кръгла или че Крум е пердашил аварите. Но схващате, че не това имам предвид.

Войнишкият паметник си е имал свое място и няма нищо, което да си струва повече да бъде на това място. Ако това е реваншизъм - нека. Но по-скоро е вярно, че безкрайно некадърното издигане на Седмокрилия върху мястото на стария, хубав войнишки паметник е... кретенизъм.

Ами не, нещата не стоят толкова простичко "Етруско" не означава "орфическо", защото етруските си имат своя религия. Пък и книгата известно време беше изложена за гледане. Просто в един момент италианските власти (които коректно ни връщат доста антики) писнаха, че българите продължават да държат книгата и Божо я поприбра. При всички случаи книгата е изработена на Апенините, а не на Балканите.

"Орфическа", моля ви се. Етруска е - или ренесансова реплика на етруски оригинал. И италианските власти са бесни, че още е у нас.

А бедният Архимед е смятал само да я мести

А, не. Проблемът не е в отбелязването на 1300-годишнитата. А в това, че е направено зле. Паметникът се руши сам, грозен е и е опасен. На това отгоре тази грозотия не може да бъде разпозната от никой нормален българин. Народът й се подиграва. И е построена на мястото на красив, траен, обичан и разпознаваем паметник на нашите войници от последните сто години. Е, всичко това, за щастие, е поправимо. А ако има нужда от паметник на 1300-годишнината, той явно не трябва да бъде поръчван на Валентин Старчев, нито пък да бъде изпълняван в колкото грандоманско-грозния, толкова и нетраен соцмодерн.

Чувствам, че това ще ми стане подпис

Мисля, че нещата са очевидни, но явно в днешна България се налага да повтаряме очевидното. Обикновените войнишки паметници по принцип са светиня. Особено когато става дума за паметници на собствената армия. Не говорим за това дали нашата политика, нашата войска и прочие са били прави в миналото (макар да са били). Говорим за имената на войниците и за почитта ни към собствените мъртви, загинали за страната. Паметникът на Незнайния воин, войнишките паметничета със самотния Пижо (с каска или с фуражка) и кръстчето "За храброст" и стените с имената на загиналите в злощастните войни на ХХ в. могат да бъдат само и единствено почитани и поддържани. Тук няма място за други мнения. Войнишките паметници на българската войска са същото като гробищата - цивилни и военни - и като православните манастири и храмове, като музеите, старинните гробници и крепостите. Става дума за един вид светилища на паметта. Впрочем, това е друга тема, но във форума имаше една тема и за паметника на съветската армия (а покрай него - и за пловдивския "Альоша"). Трябва да се прави едно разграничение: това не е войнишки паметник, а паметник на цялата армия като институция. Един вид трофейна колона с чисто политически смисъл. Тъй че просто не попада в същата графа. Но това е наистина за отделна тема. Инак, разбира се, дори паметниците и военните гробища на вражеските войници по принцип трябва да се пазят и почитат. Точно както инославните храмове, джамии, текета, синагоги и така нататък. Нашата цивилизованост се измерва включително и по отношението ни към своите и чуждите мъртви. В този смисъл добри примери са паметникът на воините от всички воюващи страни при Лайпциг, стихотворението "Един убит" на Дебелянов или британското военно гробище в Орландовци. У нас има също немски, руски и румънски военни паметници и гробища. Това е естествено. Мъртвият не ни е враг. Не е вярно, че паметници не могат да се рушат: това зависи само от това какъв е паметникът (но обикновените войнишки паметници определено не са такива). Съществува такова нещо като "проклятие над паметта". Има паметници на позора, които могат и дори трябва да се премахват - освен евентуално да се запазват като някакъв предупреждение какво не бива да се повтаря. Още повече, че точно паметниците от комунистическо време са строени след като тогавашните власти са премахнали безценни национални паметници. Става малко смешно крадецът да вика: "Дръжте крадеца". Паметникът "1300 години България" никога не е бил популярен сред софиянци (за разлика от старите плочи, за които слушаме от стари хора, откак се помним). За трийсетината си години той бързо потъва в разруха, защото е зле построен. Мястото просто е опасно. С типичното местно сатирично чувство, хората масово го наричат, с извинение, "Седмокрил петохуйник", защото е и грозен. Авторът, г-н Валентин Старчев, за съжаление далеч не е гений и неговите фигури са с груба повърхност и линия, които може би са подходящи за чийто и да било личен вкус, но не и за обществен паметник. Освен това абстрактните "1300 години", така мили на национал-комунистите от късните, гузни години на тошовизма, та този паметник, чиято поддръжка е неефективна и скъпа, не могат по никакъв начин да компенсират съвсем материалното присъствие на имената на железните шопи, наши прадядовци, загивали за Третата българска държава само преди някакви си сто години. Сега идват сто години от Балканската война. Много подходящ момент да се възстанови старият Пантеон на Първи и Шести софийски полк. Честно казано, който иска да разбере какво представлява подобно място, може да иде в градината срещу храма "Св. Никола", при улиците Пиротска и Одрин. Там има скромен войнишки паметник със статуя на точно такъв Елин-пелиновски Пижо, прост шоп, български войник. И имена, имена, имена... на паднали при Одрин. Човек може да се доближи до пометника, да прочете имената. За себе си мога да кажа, че като бях хлапе, баща ми ме заведе там и ми показа името на един от пра-прадядовците ми. Чувството е неописуемо, препоръчвам на всекиго да иде там, за да го изпита. И със сигурност е много по-различно от недоумението, което повечето софиянци усещат, когато погледнат анонимните, мрачни форми срещу НДК. Разликата между скромните стени с имена, съобразени с чувството за пропорциите на тялото на зрителя от една страна и страховитите очертания на Старчевото недоразумение - от друга - определено не е в полза на Седмокрилия. Във форума вече няколко пъти е ставало дума за ирационалните, почти мистични емоции, които изпитваме на дадено място. Каквито и да са причините, тези емоции определено са по-задълбочени и по-красиви (може би малко елегични) в хубаво построените храмове от първата половина на ХХ в. и около войнишките паметници от 1912-1918, а не около рушащите се, неуютно надвисващи грамади на провалилилия се социализъм, които са разплакали не едно дете... и не една майка. --------- Христо, видял си стената с имената на жертвите на комунистическия режим.

Ето. Снимки на Пантеона на Първи и Шести пехотни софийски полкове (1934-1980) на мястото, където сега е паметникът от Старчев: Снимка от 30-те години За ето тази снимка КГ125 отбеляза, че е символична: като окопала се българска част. От 1980, непосредствено преди премахването на плочите. Снимка от 40-те години.