glishev

Във форума имахме една карта на субсахарските предколониални държави. Правеше впечатление, че имаше огромни празни пространства - не непременно необитаеми, а най-вероятно без никаква политическа организация, без градове и прочие. Все едно гледаме Европа... от десети век преди Христа. Точно затова подобни острови на цивилизацията са безкрайно интересни - и ценни за местните населения. И точно затова вандалщината на съвременните крайни ислямисти е още по-престъпна. Но, както се казва в първобългарските каменни надписи - Бог вижда.

Да, ако трябва да избирам между истинския комунизъм и късния тошовизъм, предпочитам последния, така си е. Той е почти цивилизован, само дето е икономически неефективен. Все пак, по-добре човек да живее в обикновена тъпня, а не директно в преддверието на Ада.

Добавих още четири въпроса в анкетата. Моля който иска - да прегласува.

Нищо не е можел да е измисли сам. Добре че е бил образован, та да прочете Платон.

Впрочем, комунистите СА гадни и това дори няма нужда да се обсъжда. Но то е за друга тема. Колкото до въпроса тук - ами ето. Имаме един паметник с несъмнена стойност, който е стоял на място от 1934 до 1980 (петдесетина години), бил е в нормално състояние и е съборен напълно нередно, но пък е добре съхранен. Имаме и втори паметник с яростно оспорвана стойност, който стои от 1980 до 2012 (трийсетина години), в ужасно състояние е и се руши самичък. Какво има да се обсъжда? Да върви на боклука и да се връщат старите плочи на българската войска. Ако Веждьо ер-Рашид толкова го иска, да го взима и да го влачи в "музея на соца", някъде там по-далече от очите ни. Да даде Господ скоро да го последва и ПСА. И като стана дума за музеи - истинско безобразие е, че Националният исторически музей е на майната си. Може би трябва в анкетата да добавя не само въпроса за правото да се махнат плочите, а и още един: "Харесва ли ви паметникът на Старчев"? На някого изобщо харесва ли му? Красив ли е? Бил ли е някога красив?

Чак книга не съм Обаче имам един куп стари хайку и един приятел ги препоръчал на Литернет.

Е, да се поизфукаме: Електронно списание ЛитерНет. Манол Глишев, поезия. Хайку 4 (2008-2012). Хайку 1, 2 и 3 (2008).

Абе като гледам, че горе някой е ударил глас срещу бутането на каквито и да е паметници, не мога да не попитам - че тогава откъде накъде някой изобщо е имал правото да бара стария войнишки паметник?

angelmr, това твоето е демагогия. Паметникът на софийските полкове просто е по-ценен от саморазрушаващото се струпилище на Старчев. И няма какво повече да се говори.

Ама аз не "твардя", а твърдя. Кой, аз? Смачкан? От железния юмрук? Че и на труда? Напротив, драги. По-вероятно е да си наема някого, за да ми окоси двора. И да му платя там нещичко. Я едно бодро кралско маршче за поздрав на джентълмените от форума

Пускам малка анкета в темата. Това винаги е интересно. Не че ние тук нещо ще решим, но всеки си има мнение, пък и винаги е любопитно да се видят нагласите - дори да са само тези на читателите на един форум. --------- За онези, които не знаят - от 1934 до 1980 г. на мястото, където сега се издига нестабилната грамада на "Седмокрилия", е бил т. нар. Пантеон - група паметни плочи с имената на войниците от софийските полкове, загинали от 1912 до 1918. В 2000 г. съществуваше общински план за въстановяването на този старинен паметник. --------- Между другото, има куп старинни паметници в София, които се нуждаят от спешна реставрация. Дворецът (НХГ), "Св. Александър Невски", Цар Освободител... да не говорим, че поне още един красив паметник, дело на Арналдо Цоки, е унищожен от вандали в София.

Не вервам. Вервах на царя в 2001 и понекога вервам на попа. На друго не вервам. Все пак аз съм шоп. За мене "такова животно нема". Може да я има Богородицата и светиите, ама друго нема. И те това е - до пет минути след доказване на противното.

Точно така. Имало го е старият паметник и той засяга всички ни. Има го новият паметник, срещу който доста хора възразяват (и то не глупаво), пък и той сам се разпада. Какво повече има да се говори? Връща се старият и край на историята. Всяка грешка следва да се поправи.

Във всеки случай, ако дадено явление, което смятаме за свръхестествено, бъде "доказано", тоест изяснено, то ще се окаже просто естествено. Свръхестествено е онова съществуващо, което принципно не може да бъде обяснено, явно нарушение на всякакви природни закони, лишеното от причинно-следствена логика - и то дори ако допуснем, че естествените закони са ни напълно познати (а те все още може би не са). Тоест пак не бива да си служим под път и над път с понятието за свръхестественото, нито пък - опазил Бог и не го казвам с ирония - да прибягваме до God of the Gaps. Разбира се, в такъв случай е напълно обяснимо, ако човек предпочете да смята, че няма подобни неща и че нищо не е свръхестествено. Аз обаче съм религиозен и - няма как - приемам, че съществуват действително свръхестествени явления, но почти не се наемам да говоря за такива. Придържам се към неверието на св. Тома, към мълчанието на Конфуций и към причинно-следствените необходимости на шартърските философи. И съм твърдо убеден, че в действителност огромен процент от обявяваните за чудеса или свръхестествени явления всъщност са или самозаблуда, или недобре описани и разбрани, но съвсем естествени неща. Склонността към чудеса смятам за инфантилно състояние на ума, присъща на примитивното, "магическо" съзнание. Аз чудото и да го видя, пак няма да повярвам, че е чудо. В случая чудото е как така не съм атеист. Има го, разбира се, моралното чудо на България до 1916. Това е напълно достатъчно.

Защото, сър, ние сме спортсмени

От една страна, наистина трябва да се внимава с намесата в семейството. Има случаи в западни страни, където авторитетът на родителя е под постоянен въпрос, защото всяка конфронтация с детето може прекалено лесно да се окачестви като някакъв вид насилие. Това е крайност, до която не трябва да се стига. От друга страна - да, като бивш даскал мога да твърдя, че голяма част от българите наистина са прости и не знаят как да гледат деца. Тъй че доброто равновесие е някъде между двете крайности - еднакво далеч и от липсата на възможност за намеса на органите, и и от прекалената им намеса.

За мен има едно явно чудо, потвърдено от поколения очевидци (при това често враждебно настроени и/или скептични очевидци, а именно техните свидетелства си струват). Става дума за слизането на т. нар. Благодатен огън в Йерусалим по Великден. Всичко друго е малко или повече под въпрос. Колкото до почтителното и тревожно чувство край гробове - намирам го за естествено. Инак аз, да речем, се чувствам тревожно вечер покрай брега на морето, ако има силен вятър. Сещате се - тъмно, шумно и на няколко метра започва доста опасно място. Лесно може да мине за страхопочитание към Хтулу, ако човек е суеверен.

Макиавели няма нищо общо, той е просто практик на управлението на малките италиански синьории. Неговият идеален монарх в никакъв случай не е против частната собственост. Дори Платоновата Атлантида няма много общо - докато "Държавата" и "Закони" са си направо програми за управление. Това са проекти на конституции на идеален полис, който има за модел Спарта; но чак такава Спарта никога не е съществувала (и слава Богу). Платон се опитал да прирожи идеите си в управлението на град Сиракуза, но на местния тиран му писнало от безумни реформи, продал Платон в робство и възстановил нормалния ред. Между другото, Георги Марков споделя, че Боян Българанов директно твърдял, щото на комунистите идеалът им е да създадат нова Спарта. "Закони" са издадени у нас преди няколко години, но книгата е рядка и скъпа. "Държавата" заема том трети от едно по-старо четиритиомно издание на Платонови диалози и се намира относително лесно. Тези две дебели томчета са смразяващи. по времето, когато Платон ги е писал, те са изглеждали просто интересни. Днес, след болшевизма и назицма, изглеждат като черновите на "1984". Има нещо зловещо в това, че бащата на философията е написал такива книги. По много причини предпочитам Аристотел - политическото учение е една от тях.

По-горе КГ е повече от прав.

Най-ужасното е, че тръгва от Платон. Ако прочетеш неговите "Закони" (и, разбира се, "Държавата"), ще ти се изправи косата. Все едно четеш някакъв сталинистки идеал. Вътрешна полиция, обща собственост, постоянно взаимно наблюдение, големи и малки порциони...

Ми да, ако това може да мине за спорт - отивам с колело на бачкане. Иначе тия дни поплувах добре, пък и доста ходя пеш. От дъжд на вятър - фехтовка и ходене на планина. Всичко това може и да ме поддържа да се чувствам добре, но явно не пречи на шкембенцето ми лека-полека да наедрява

Е, евроцентризмът си е мое лично кредо, от което не се отказвам, ако ще да ме колят

Мухахаха, да си пролетарий било да си творец... "Пролетарий" всъщност означава човек дето не може да сътвори друго освен деца Тъй. Пише се "скъперник", а не "скаперник". "Експлоатира", а не "експлатира". Колкото до мисленето ми - нищо чудно. Аз съм това, което болшевиките наричат "кулак", защото притежавам частно парче земя на село и реколтата от него. И тази реколта - о, ужас! - я деля само със семейството и приятелите си, а не с куцо, кьораво и сакато. Частната собственост е свята и неприкосновена, а който мисли друго, е крадец. Ако всеки имаше свое парче земя и си го ползваше, както може, никой нямаше да умира от глад. На това отгоре си позволявам да притежавам не само парчето земя на село, ами и имот в града. И имам градска професия. Хем не в производството на материални блага, а в сферата на услугите. Аууу, ужас! Не само кулак, а и буржоа! Как не ме е срам! А пък миналата година даже наех един човек да ми ремонтира покрива - значи съм истински експлотататор. Тъкмо се връщам от кратка екскурзия в чужбина. Виното, което пия вечер, е вносно. Жалко само, дето нямам и благородническа титла (при все че си броя прадядовците до близо двеста години назад). Даже съм гласувал веднъж за царя. Че и на църква ходя. Можеш да си ме представяш като циничен, дебел, мазен и зъл враг на народа. Като дойде контрареволюцията и царството на великобългарския шовинизъм, смятам да бъда в челните редици на феодализЪма

Това, че не знаем нищо, е в най-добрия случай причина за научен скептицизъм, а не за оптимизъм

Да, трябва да сме свръхскептици. Много се говори за вероятността животът - и то разумният живот - да е разпространен из Вселената. Това добре, но парадоксът на Ферми е именно тук - въпреки всички вероятности, този живот (камо ли пък разумен) така и не е открит. "Къде са всички?", питат се Ферми и Дрейк. Отговорът е някъде тук: - прекалено далеч са; - прекалено далеч са не само в пространството, но и във времето (тоест много цивилизации може вече да са изчезнали); - неоткриваеми са за нашите практически възможности (пак разстояние, изоставане на светлинната информация, относителна слабост на излъчваните сигнали, наблюдение на необитаеми райони...); - всъщност звездните системи с планети са относително малко (наистина нямаме сигурни данни за планети извън нашата система); - изолираност на нашата система (може пък точно около нашето Слънце да има огромно незаселено пространство, тоест Земята да се явява "остров" в пуст "океан"). Да не говорим, че някоя евентуално обитаема планета в система на няколкостотин светлинни години от нас просто ще бъде невидима. Ние не можем да засечем дали около съответната звезда изобщо има планети. После не можем да засечем дали съответната планета е обитавана. После, виждаме самата звезда такава, каквато е била преди стотици години, защото до нас достига стара светлина оттам. Същото би важало и за тамошните евентуални астрономи. А ако онези са в Средните векове днес, ние няма да засечем никакво излъчване оттам още доста, доста векове... и те също няма да засекат нищо от нас, разбира се. Отделно вече има и смущения на всяко излъчване, и пречещи звездни излъчвания, и какво ли не. Пък и Галактиката (да не говорим изобщо за Вселената) съдържа милиарди звезди, около повечето от които просто може да няма никакъв живот. Според мен човечеството не може да напусне системата. Най-много да се опита да колонизира Луната и Марс, евентуално и някакви опити за луните на Юпитер. И то за стотици години напред; като при това подобни опити ще са само с научна стойност, а не с демографска или икономическа (напротив, разходите ще са огромни, а възвращаемостта - никаква). Същите проблеми най-вероятно биха стояли пред всеки технологично развиващ се разумен вид. И така нататък. Да, скептицизмът е напълно оправдан.