glishev

А, не. Проблемът не е в отбелязването на 1300-годишнитата. А в това, че е направено зле. Паметникът се руши сам, грозен е и е опасен. На това отгоре тази грозотия не може да бъде разпозната от никой нормален българин. Народът й се подиграва. И е построена на мястото на красив, траен, обичан и разпознаваем паметник на нашите войници от последните сто години. Е, всичко това, за щастие, е поправимо. А ако има нужда от паметник на 1300-годишнината, той явно не трябва да бъде поръчван на Валентин Старчев, нито пък да бъде изпълняван в колкото грандоманско-грозния, толкова и нетраен соцмодерн.

Чувствам, че това ще ми стане подпис

Мисля, че нещата са очевидни, но явно в днешна България се налага да повтаряме очевидното. Обикновените войнишки паметници по принцип са светиня. Особено когато става дума за паметници на собствената армия. Не говорим за това дали нашата политика, нашата войска и прочие са били прави в миналото (макар да са били). Говорим за имената на войниците и за почитта ни към собствените мъртви, загинали за страната. Паметникът на Незнайния воин, войнишките паметничета със самотния Пижо (с каска или с фуражка) и кръстчето "За храброст" и стените с имената на загиналите в злощастните войни на ХХ в. могат да бъдат само и единствено почитани и поддържани. Тук няма място за други мнения. Войнишките паметници на българската войска са същото като гробищата - цивилни и военни - и като православните манастири и храмове, като музеите, старинните гробници и крепостите. Става дума за един вид светилища на паметта. Впрочем, това е друга тема, но във форума имаше една тема и за паметника на съветската армия (а покрай него - и за пловдивския "Альоша"). Трябва да се прави едно разграничение: това не е войнишки паметник, а паметник на цялата армия като институция. Един вид трофейна колона с чисто политически смисъл. Тъй че просто не попада в същата графа. Но това е наистина за отделна тема. Инак, разбира се, дори паметниците и военните гробища на вражеските войници по принцип трябва да се пазят и почитат. Точно както инославните храмове, джамии, текета, синагоги и така нататък. Нашата цивилизованост се измерва включително и по отношението ни към своите и чуждите мъртви. В този смисъл добри примери са паметникът на воините от всички воюващи страни при Лайпциг, стихотворението "Един убит" на Дебелянов или британското военно гробище в Орландовци. У нас има също немски, руски и румънски военни паметници и гробища. Това е естествено. Мъртвият не ни е враг. Не е вярно, че паметници не могат да се рушат: това зависи само от това какъв е паметникът (но обикновените войнишки паметници определено не са такива). Съществува такова нещо като "проклятие над паметта". Има паметници на позора, които могат и дори трябва да се премахват - освен евентуално да се запазват като някакъв предупреждение какво не бива да се повтаря. Още повече, че точно паметниците от комунистическо време са строени след като тогавашните власти са премахнали безценни национални паметници. Става малко смешно крадецът да вика: "Дръжте крадеца". Паметникът "1300 години България" никога не е бил популярен сред софиянци (за разлика от старите плочи, за които слушаме от стари хора, откак се помним). За трийсетината си години той бързо потъва в разруха, защото е зле построен. Мястото просто е опасно. С типичното местно сатирично чувство, хората масово го наричат, с извинение, "Седмокрил петохуйник", защото е и грозен. Авторът, г-н Валентин Старчев, за съжаление далеч не е гений и неговите фигури са с груба повърхност и линия, които може би са подходящи за чийто и да било личен вкус, но не и за обществен паметник. Освен това абстрактните "1300 години", така мили на национал-комунистите от късните, гузни години на тошовизма, та този паметник, чиято поддръжка е неефективна и скъпа, не могат по никакъв начин да компенсират съвсем материалното присъствие на имената на железните шопи, наши прадядовци, загивали за Третата българска държава само преди някакви си сто години. Сега идват сто години от Балканската война. Много подходящ момент да се възстанови старият Пантеон на Първи и Шести софийски полк. Честно казано, който иска да разбере какво представлява подобно място, може да иде в градината срещу храма "Св. Никола", при улиците Пиротска и Одрин. Там има скромен войнишки паметник със статуя на точно такъв Елин-пелиновски Пижо, прост шоп, български войник. И имена, имена, имена... на паднали при Одрин. Човек може да се доближи до пометника, да прочете имената. За себе си мога да кажа, че като бях хлапе, баща ми ме заведе там и ми показа името на един от пра-прадядовците ми. Чувството е неописуемо, препоръчвам на всекиго да иде там, за да го изпита. И със сигурност е много по-различно от недоумението, което повечето софиянци усещат, когато погледнат анонимните, мрачни форми срещу НДК. Разликата между скромните стени с имена, съобразени с чувството за пропорциите на тялото на зрителя от една страна и страховитите очертания на Старчевото недоразумение - от друга - определено не е в полза на Седмокрилия. Във форума вече няколко пъти е ставало дума за ирационалните, почти мистични емоции, които изпитваме на дадено място. Каквито и да са причините, тези емоции определено са по-задълбочени и по-красиви (може би малко елегични) в хубаво построените храмове от първата половина на ХХ в. и около войнишките паметници от 1912-1918, а не около рушащите се, неуютно надвисващи грамади на провалилилия се социализъм, които са разплакали не едно дете... и не една майка. --------- Христо, видял си стената с имената на жертвите на комунистическия режим.

Ето. Снимки на Пантеона на Първи и Шести пехотни софийски полкове (1934-1980) на мястото, където сега е паметникът от Старчев: Снимка от 30-те години За ето тази снимка КГ125 отбеляза, че е символична: като окопала се българска част. От 1980, непосредствено преди премахването на плочите. Снимка от 40-те години.

Във форума имахме една карта на субсахарските предколониални държави. Правеше впечатление, че имаше огромни празни пространства - не непременно необитаеми, а най-вероятно без никаква политическа организация, без градове и прочие. Все едно гледаме Европа... от десети век преди Христа. Точно затова подобни острови на цивилизацията са безкрайно интересни - и ценни за местните населения. И точно затова вандалщината на съвременните крайни ислямисти е още по-престъпна. Но, както се казва в първобългарските каменни надписи - Бог вижда.

Да, ако трябва да избирам между истинския комунизъм и късния тошовизъм, предпочитам последния, така си е. Той е почти цивилизован, само дето е икономически неефективен. Все пак, по-добре човек да живее в обикновена тъпня, а не директно в преддверието на Ада.

Добавих още четири въпроса в анкетата. Моля който иска - да прегласува.

Нищо не е можел да е измисли сам. Добре че е бил образован, та да прочете Платон.

Впрочем, комунистите СА гадни и това дори няма нужда да се обсъжда. Но то е за друга тема. Колкото до въпроса тук - ами ето. Имаме един паметник с несъмнена стойност, който е стоял на място от 1934 до 1980 (петдесетина години), бил е в нормално състояние и е съборен напълно нередно, но пък е добре съхранен. Имаме и втори паметник с яростно оспорвана стойност, който стои от 1980 до 2012 (трийсетина години), в ужасно състояние е и се руши самичък. Какво има да се обсъжда? Да върви на боклука и да се връщат старите плочи на българската войска. Ако Веждьо ер-Рашид толкова го иска, да го взима и да го влачи в "музея на соца", някъде там по-далече от очите ни. Да даде Господ скоро да го последва и ПСА. И като стана дума за музеи - истинско безобразие е, че Националният исторически музей е на майната си. Може би трябва в анкетата да добавя не само въпроса за правото да се махнат плочите, а и още един: "Харесва ли ви паметникът на Старчев"? На някого изобщо харесва ли му? Красив ли е? Бил ли е някога красив?

Чак книга не съм Обаче имам един куп стари хайку и един приятел ги препоръчал на Литернет.

Е, да се поизфукаме: Електронно списание ЛитерНет. Манол Глишев, поезия. Хайку 4 (2008-2012). Хайку 1, 2 и 3 (2008).

Абе като гледам, че горе някой е ударил глас срещу бутането на каквито и да е паметници, не мога да не попитам - че тогава откъде накъде някой изобщо е имал правото да бара стария войнишки паметник?

angelmr, това твоето е демагогия. Паметникът на софийските полкове просто е по-ценен от саморазрушаващото се струпилище на Старчев. И няма какво повече да се говори.

Ама аз не "твардя", а твърдя. Кой, аз? Смачкан? От железния юмрук? Че и на труда? Напротив, драги. По-вероятно е да си наема някого, за да ми окоси двора. И да му платя там нещичко. Я едно бодро кралско маршче за поздрав на джентълмените от форума

Пускам малка анкета в темата. Това винаги е интересно. Не че ние тук нещо ще решим, но всеки си има мнение, пък и винаги е любопитно да се видят нагласите - дори да са само тези на читателите на един форум. --------- За онези, които не знаят - от 1934 до 1980 г. на мястото, където сега се издига нестабилната грамада на "Седмокрилия", е бил т. нар. Пантеон - група паметни плочи с имената на войниците от софийските полкове, загинали от 1912 до 1918. В 2000 г. съществуваше общински план за въстановяването на този старинен паметник. --------- Между другото, има куп старинни паметници в София, които се нуждаят от спешна реставрация. Дворецът (НХГ), "Св. Александър Невски", Цар Освободител... да не говорим, че поне още един красив паметник, дело на Арналдо Цоки, е унищожен от вандали в София.

Не вервам. Вервах на царя в 2001 и понекога вервам на попа. На друго не вервам. Все пак аз съм шоп. За мене "такова животно нема". Може да я има Богородицата и светиите, ама друго нема. И те това е - до пет минути след доказване на противното.

Точно така. Имало го е старият паметник и той засяга всички ни. Има го новият паметник, срещу който доста хора възразяват (и то не глупаво), пък и той сам се разпада. Какво повече има да се говори? Връща се старият и край на историята. Всяка грешка следва да се поправи.

Във всеки случай, ако дадено явление, което смятаме за свръхестествено, бъде "доказано", тоест изяснено, то ще се окаже просто естествено. Свръхестествено е онова съществуващо, което принципно не може да бъде обяснено, явно нарушение на всякакви природни закони, лишеното от причинно-следствена логика - и то дори ако допуснем, че естествените закони са ни напълно познати (а те все още може би не са). Тоест пак не бива да си служим под път и над път с понятието за свръхестественото, нито пък - опазил Бог и не го казвам с ирония - да прибягваме до God of the Gaps. Разбира се, в такъв случай е напълно обяснимо, ако човек предпочете да смята, че няма подобни неща и че нищо не е свръхестествено. Аз обаче съм религиозен и - няма как - приемам, че съществуват действително свръхестествени явления, но почти не се наемам да говоря за такива. Придържам се към неверието на св. Тома, към мълчанието на Конфуций и към причинно-следствените необходимости на шартърските философи. И съм твърдо убеден, че в действителност огромен процент от обявяваните за чудеса или свръхестествени явления всъщност са или самозаблуда, или недобре описани и разбрани, но съвсем естествени неща. Склонността към чудеса смятам за инфантилно състояние на ума, присъща на примитивното, "магическо" съзнание. Аз чудото и да го видя, пак няма да повярвам, че е чудо. В случая чудото е как така не съм атеист. Има го, разбира се, моралното чудо на България до 1916. Това е напълно достатъчно.

Защото, сър, ние сме спортсмени

От една страна, наистина трябва да се внимава с намесата в семейството. Има случаи в западни страни, където авторитетът на родителя е под постоянен въпрос, защото всяка конфронтация с детето може прекалено лесно да се окачестви като някакъв вид насилие. Това е крайност, до която не трябва да се стига. От друга страна - да, като бивш даскал мога да твърдя, че голяма част от българите наистина са прости и не знаят как да гледат деца. Тъй че доброто равновесие е някъде между двете крайности - еднакво далеч и от липсата на възможност за намеса на органите, и и от прекалената им намеса.

За мен има едно явно чудо, потвърдено от поколения очевидци (при това често враждебно настроени и/или скептични очевидци, а именно техните свидетелства си струват). Става дума за слизането на т. нар. Благодатен огън в Йерусалим по Великден. Всичко друго е малко или повече под въпрос. Колкото до почтителното и тревожно чувство край гробове - намирам го за естествено. Инак аз, да речем, се чувствам тревожно вечер покрай брега на морето, ако има силен вятър. Сещате се - тъмно, шумно и на няколко метра започва доста опасно място. Лесно може да мине за страхопочитание към Хтулу, ако човек е суеверен.

Макиавели няма нищо общо, той е просто практик на управлението на малките италиански синьории. Неговият идеален монарх в никакъв случай не е против частната собственост. Дори Платоновата Атлантида няма много общо - докато "Държавата" и "Закони" са си направо програми за управление. Това са проекти на конституции на идеален полис, който има за модел Спарта; но чак такава Спарта никога не е съществувала (и слава Богу). Платон се опитал да прирожи идеите си в управлението на град Сиракуза, но на местния тиран му писнало от безумни реформи, продал Платон в робство и възстановил нормалния ред. Между другото, Георги Марков споделя, че Боян Българанов директно твърдял, щото на комунистите идеалът им е да създадат нова Спарта. "Закони" са издадени у нас преди няколко години, но книгата е рядка и скъпа. "Държавата" заема том трети от едно по-старо четиритиомно издание на Платонови диалози и се намира относително лесно. Тези две дебели томчета са смразяващи. по времето, когато Платон ги е писал, те са изглеждали просто интересни. Днес, след болшевизма и назицма, изглеждат като черновите на "1984". Има нещо зловещо в това, че бащата на философията е написал такива книги. По много причини предпочитам Аристотел - политическото учение е една от тях.

По-горе КГ е повече от прав.

Най-ужасното е, че тръгва от Платон. Ако прочетеш неговите "Закони" (и, разбира се, "Държавата"), ще ти се изправи косата. Все едно четеш някакъв сталинистки идеал. Вътрешна полиция, обща собственост, постоянно взаимно наблюдение, големи и малки порциони...

Ми да, ако това може да мине за спорт - отивам с колело на бачкане. Иначе тия дни поплувах добре, пък и доста ходя пеш. От дъжд на вятър - фехтовка и ходене на планина. Всичко това може и да ме поддържа да се чувствам добре, но явно не пречи на шкембенцето ми лека-полека да наедрява