glishev

Това казвам и аз. Разрушен е от тези, дето се топят в рушенето като залчета в яхния. Само за Прага през Средновековието не съм съгласен - в XIV в. Прага вече е невероятен град. но това е за друга тема, да не се отклоняваме. Глостър, дай нещо снимки на Тимбукту. Сигурно в нета има, пък и темата тръгна от теб, та моля, порови за снимки от преди и сега.

Именно, Глостъре. над това си струва да се мисли, когато човек започне да се срамува от жестокостите на консервативния Запад. Има неща, които най-консервативните западни режими никога не са си позволили. В много отношения ХХ в. създаде чудовища - болшевишки, нацистки, а в края на краищата и ислямистки. Някой ден дори наследниците на бившите колонии ще си припомнят с носталгия за бившите си метрополии и техния ограничен, но цивилизован режим. КГ, Тимбукту не е Прага, но разрушенията или убийствата и на двете места са еднакво недопустими. За населението на Тимбукту някоя местна гробница е не по-малко ценна от "Св. Вацлав" за чехите. Уважение - всекиму, бих казал аз. Ако в една слаборазвита страна все пак има някакви местни ценности, те си заслужават съхранението. А човешкият живот си е човешки живот.

Естествено, че кръвта ни е синя - всеки българин трябва да е поне малко чорбаджия, най-малко в имота и мисленето си. Който сам се има за пролетарий, заслужава да бъде истински такъв: тоест да бачка тъпа работа и да не се обажда много-много по научни въпроси. Природно бедствие - дрън-дрън. Всеки знае, че дори при няколкогодишни слаби реколти има и хранителен запас, и алтернативни култури, и пазар, които позволяват на по-голямата част от населението все пак да оцелее. Докато Гладоморът си е системно изземване на храните от селското население от страна на Сталиновите съветски власти. От една страна - за да налее ресурс в калпавата индустрия, а от друга - за да прекърши съпротивата на селяните срещу колективизацията. Царят-Освободител е освободил селяните и следващите царувания лека-полека се опитват да ги оземляват... а съветските власти отнемат земята от селяните и фактически отново ги закрепостяват. Най-нормалното нещо на света е всеки селянин да притежава поне някакво парче собствена земя (или поне стабилен процент от добива), малко добитък и къща, за да може да отглежда семейството си. А болшевиките правят чудовищен експеримент, какъвто не е имало дори при най-безпросветното крепостничество. Чудно как при очастняването на селската собственост няма подобни гладомори нито в царска Русия, нито, да речем, във Франция. --- Бел. мод. Т34, не пускай по два-три постинга един под друг. Не за първи път оправям такива неща след теб.

Крайният ислямизъм днес е враждебно настроен не само към личности и идеи, а включително към всяко културно-историческо наследство, което не е чисто ислямско. Това означава, че талибани взривяват странни статуи на Буда, че фанатици-джихадисти унищожават манастири в Косово и старини в Тимбукту, че крайно настроени молли призовават за унищожение на "Св. Петър" в Рим и на египетските пирамиди. Отделно от това крайните ислямисти осакатяват и собствената си ислямска култура, забранявайки например четенето на старинни арабски и персийски автори, когато тези автори не са с изцяло правоверен характер. Ислямизмът е най-мракобесната, най-антихуманна форма на исляма. Всеки фанатизъм е вреден, а съвременният ислямски фанатизъм е повече от вреден. Той е кръвожаден, безчовечен и разрушителен. Напомня - и надминава! - фанатичния бяс на новопокръстените тълпи от пети век, пуританското мракобесие от седемнайсети и революционните безумия на френския Терор, на нацизма и комунизма. Става дума за безкрайно жесток примитивизъм. Една от позорните страници в историята на човечеството. Всяка културно-историческа ценност си струва да бъде изследвана и запазена. Човешкият живот и достойнство са безусловна ценност. Дали става дума за нашите старини и нашия живот или за тези в Тимбукту - нормалният човек е длъжен да изпитва еднакъв интерес и дори пиетет. А който смята другояче, не е консерватор или патриот, а най-обикновен глупак. Бел. мод. На Sturmmann е наложен постоянен преглед на мненията и вдигане на warn-level за спам в темата и системно нарушаване на добрия тон във форумите на сп. "Българска наука".

По-скоро джуджета

Благородни сърове, сеньори и панове, добре че е нашият придворен шут Т34, та да има с какво да запълваме дългите, скучни офисни следобеди.

Не е случайно, че сме му ограничили достъпа. Препоръчвам игнориране. Да не обслужваме пустото

Ама, почитаемий господине Миховъ, Вий сѫщо сте стожеръ на почтенитѣ градски професии, Династията и Трона, сирѣчь - на милото наше Отечество

Сериозният учен винаги е скептик и рядко (но качествено) прекалява с упойващите субстанции. Също така вярва само в две редовно повтарящи се чудеса: слизането на Благодатния огън в Йерусалим и превръщането на хляба и вино в Плът и Кръв по време на причастие. Повечето останали чудеса са си глупости.

Бел . мод. Армандо, стегни се, да не си ходиш и от тоя акаунт.

Уважаеми господа, да оставим пролетария в коптора му. Както е казал почитаемият г-н Булгаков: - Как? Вие не обичате пролетариата? - Да, не обичам пролетариата. Г-н Юго също има проникновени забележки относно диващината на републиканското устройство и революциите в "Деветдесет и трета година". Пък и нашият славен колега Фружин Асен (с хубав царствен псевдоним) има отличен подпис - че езикът на селяндура му е даден не за да плещи с него, а за да лише ботуша на господаря. И тъй, прочие, Бог да пази Царя и всички помазани крале и прочие законни принцове. Единствените достойни Републики, за които си струва да се говори, са тези на античните римляни, венецианската и полско-литовската.

Значи, другари, да преговорим: 1. никакви упойващи субстанции - те приспиват революционната ни бдителност; 2. никакви орнаменти - те са буржоазни излишъци; 3. никакви вили - те са за лигльовци; 4. монархизмът е равен на хитлеризъм и монархистите убиват невинни от хиляди години. А аз, глупакът, сърбам винце, украсявам си живота с орнаменти, ходя на виличката на село и турям по едно кръстче за Бог да прости и вечна му памет на Царя Бориса... Т34, поздрави от мене:

Като почна да слушам за правата на пролетариата, ми иде да облека някаква пурпурна златошита тъкан и да си подавам чехъла, за да го целуват простаците

Камината в клипа е старорежимна, имам същата у дома и даже знам името на фирмата, която ги е изработвала Подобни камини има само в къщи, строени между 1925 и 1943. Останалото е или смехотворното и прахоберно "Хей, славяни", доволно добре осмяно от Илф и Петров, или недостъпно на нормалния пазар (не и без връзки или пък с дълго чакане), или най-обикновен нетраен талашит. Най-добрите мебели, които съм виждал, са фалшивото браманте от края на трийсетте. На горното клипче може да му вярва само човек, който не е виждал жалката гибел на соцмебелите в панелните жилища от зората на деветдесетте.

Е, ако стане, ще видим. Дотогава - здрав скептицизъм.

Събуди революционната ни бдителност!

Книгата на Танев е малоумна.

Литургията и досега тече или на нормален български, или на църковнославянски. Проповедта винаги си е на български. А преводът на Неофит Рилски наистина е на съвременен български - но съвременен като за средата на XIX в. Днес вече и той е остарял.

Лично за мен Русия е страна на тирания и нещастие, Путин е ново малко сталинче с по-моден костюм, патриарх Кирил е казионен владика-полковник, а мацките от Пуси Райът са прости и нагли. Нито жестът им струва нещо, нито пък тези, срещу които е насочен, заслужават друго. Но все пак стига глупости. Храмовете са си храмове и в тях не може да се прави всичко. Не знам дали присъдата е прекалено голяма. Всъщност може би присъдите за подобни неща трябва да се намалят в Русия... а да се увеличат в Западна Европа. А също и у нас.

Е, за държавния герб вече се каза достатъчно. Инак, ако питаш за сегашните градски гербове - всички освен софийския са пълен кич. Създавани са през куп за грош в наше време. Ако изобщо някъде са имали представа какво правят, може би са се опитвали да подчертаят древността на някой град. Но и в това се съмнявам. Хералдиката не е много добре позната у нас. Няма и как да е - от няколкостотин години не съществува българска аристокрация, пък и хералдиката в своя завършен, чист вид съществува само в няколко западноевропейски страни.

Етимологически "islam", الإسلام, се отнася до всяко "отдаване". Обаче (ако не бъркам) "mysselem",مسلمة , означава не "отдаден", а "преселник" и се отнася конкретно до ролята на преселението от Мека към Медина в първите години на новата религия. Пък и "islam" в религиозен контекст не се използва за верите на езичниците, християните, евреите, огнепоклонниците и прочие. "Отдадени" според ислямската терминология са само истински отдадените на Аллах. Това са старозаветните патриарси и Иисус, както и всички, които вярват, че Мохамед (или Мухаммад) е последният пророк. Обаче трябва да се има предвид, че ислямът просто приема старозаветните персонажи и Иисус като предвестници на Мохамед - което прави ислямската представа за тях неприемлива за юдаистите и християните. Арабските думи за "пророк" са две - "nabi", النبي (която се среща и в арамейските текстове на Стария завет, защото си е общосемитска), и "rasul", رسول. Последната означава по-скоро "пратеник". Мюсюлманите я използват само за Мохамед, а арабите-християни - за Христовите апостоли.

Шекспир има пиеса и за Хенри VIII (в съавторство с някакъв друг драмописец). Не е много добра.

Възникването и разпадането на праславянския в бивщите територии на ирано- и балтоезични не е непознат процес. Човек трябва да чете, а не да пише глепасти. Колегата Аспандиат е напълно прав.

Нищо не е рискувал. Всъщност Шекспир и Марлоу (пък и не само те) пишат за антични богове под път и над път. Античната митология си е част от ренесансовата култура, пък и "Макбет" е предназначена за двора, където античната култура е била на почит. Католическата и умерената англиканска Църква, пък и монархията нямат проблем с употребата на антични богове за литературни цели. Само крайните пуритани са били против тези неща, както и против театъра, против светската литература, а и против монархията изобщо. Но по времето на Шекспир крайните пуритани още не са били на власт (и слава Богу). Кралица Елизабет безпроблемно е плащала на поети, които редовно говорят за антични богове и герои, самата тя е била сравнявана с Артемида, а това не й е пречело да бъде "Защитник на вярата и Върховен глава на Църквата в Англия". Крал Джеймс е бил малко по-стриктен протестант от нея, но все пак е продължил да плаща за пиесите на мастър Уил. Грубо казано, проблемът на Църквата изобщо не е бил в литературните упражнения с имената на античните божества, колкото с ересите в самото християнско стадо. Артемида и Хеката не биха стреснали нито папата, нито англиканския архиепископ на Кентърбъри, защото двамата са твърде заети едновременно да меценатстват в полза на поетите и да се обвиняват един друг в ерес и отстъпничество --------- П. П. Разбира се, това не пречи на лондонските сукнари да се увличат както по театъра, така и по съмнителните проповеди на пуританските варвари. Резултатът е, че достопочтените бизнесмени от Ситито обичат Елизабет и приемат Джеймс, сутрин отиват да видят новите приключения на добрия крал Хенри Пети в "Розата", слушат как поетът сравнява Хари с римския Марс и се опиват от патриотизъм (или от омраза към Франция, което е същото), а следобед ходят да трошат витражите и статуите на някоя нещастна стара готическа църквица. Синовете им директно ще спрат да ходят на театър, ще резнат главата на горкия Чарлс I, а ще почнат да гледат дори и на англиканската Църква като на прекалено слабо реформирана. Какво щастие, че Шекспир не е доживял тези времена. И цяло чудо, че не са резнали главата и на Милтън (който също е отличен поет, но неговите защити на кралеубийството, на Кромуеловата "република" и на пуританските крайности са си живо безобразие и изцяло противоречат на личната му ренесансова закваска). Били са объркани времена в Англия. Лично аз съм донякъде на страната на умерените реформатори а ла Хенри VIII и архиепископ Кранмър, защото те избягват крайностите както на пуританщината, така и на Контрареформацията, а запазват по нещо от духа и на Ренесанса, и на Лутер. Шекспир е възможен само в такава умерена среда, която не изхвърля нищо старо, но и не се отказва от нищо ново. Нито гниенето на католицизма от XV в., нито лудостите и мракобесието на пуританите от XVII в. могат да родят Барда.

В Уикипедия има нелоши статии на български, английски и френски за парадокса на Ферми. Поинтересувах се и попрочетох. Пък и всъщност ставаше дума за Парадокса още в "Космос" на Сейгън (прекрасна книга и отлично научно-популярно сериалче). Общо взето, парадоксът на Ферми и т. нар. уравнение на Дрейк установяват причините за извънземен скептицизъм. И двете излагат простата липса на доказателства пред всички предположения относно вероятен живот извън Земята (още повече - за разумен живот, при това за откриваем разумен живот). И изреждат многото необходими условия за откриваемостта на такъв живот. Чудесно упражнение на ума, но и малко обезсърчаващо. Парадоксът и уравнението в никакъв случай не внушават, че със сигурност няма живот - и то разумен живот - извън Земята. Но подчертават, че няма практическа вероятност да се засечем с такъв живот. Което е все едно да го нямаше. В такъв случай се връщаме към въпроса на КГ - може и да ги няма или пък никога да не ги срещнем. И тогава какво правим? Ами гледаме си ежедневието, какво. Бачкаме за себе си, за България и, ако можем, и за човечеството. За най-обикновени неща като втори апартамент, свобода, прогрес и политическо представителство... Най-грубо казано, въпросът за извънземния живот е като религиозните и философските въпроси или този за авторството на Илиадата. Може и да е разрешим, но само теоретично; практически отговорът му няма и вероятно няма да има ефект върху обществото (ако изключим зоната на градските митове).