glishev

Колко хубаво

Това си имат, това размахват. Не знам да смея ли да се надявам - някой хубав ден сащианците и китайците да изтъргуват помежду си Тайван и Корея. Китай да влезе най-културно във владение на Формоза, както в Хонг-конг, запазвайки местните условия за изгоден бизнес, а Северна Корея да бъде принудена да клекне и да се предаде на южняците, та да им сипят паничка ориз след тия десетки години глад и истерии. Но вероятно този оптимистичен сценарий няма да се сбъдне.

Тия, дето се самоубиват, са адски странни. Масово, имам предвид. Мога да си представя отделен човек, който го прави, но накуп? Не знам, мирише ми на болезнено отслабване на инстинкта за самосъхранение. Но тия от фондацията "Кеше" са си обикновени шарлатани. Не са тръгнали нито да убиват, нито да се самоубиват - само вдигат гюрултия за някакви технологични чудеса, които уж ей сега ще ни разкрият. Ха дано... ама надали. Това пък малко ми напомня за истериите на Хитлер за нови свръхоръжия - кога? В началото на 1945, тоест в дванайсет без пет за Райха. Същото е и сега. Според мен Кеше е свързан пряко с основателния страх на иранското правителство от предстояща американско-израелска агресия. Дано да бъркам.

Графе, ти направо закри темата.

Френската Академия ли беше, дето спряла да приема проекти за перпетуум мобиле още преди сто години

Не. Техният сталинизъм никога не е бил интернационалистически. И в двете Кореи местният национализъм винаги е бил силен. Напротив, това учение силно прилича на демонстративно упорство по поетия път. Прави ми впечатление колко много от ръководните кадри носят фамилното име "Ким". Знам, че е страшно разпространено - като "Иванов" у нас, ама чак пък толкова? Знаем, че няма кой знае колко информация за фамилните връзки на вождовете, но дали поне част от Кимовците по горните етажи не принадлежат към династията на Ким Ир Сен?

По-скоро сегашният щит на герба ни имитира формата на Сакс-кобургския щит, тоест подчертава приемственост с Третото българско царство. Дизайнът на Гогов и Чапкънов е частична имитация на герба от 1925-1947. Гербов, изпреварил си ме

1. Чували ли сте досега нещо за парадокса на Ферми? - Не. 2. Интересува ли Ви проблемът за съществуването на извънземен разум? - Да. 3. Проявяват ли интерес хората около Вас към този проблем? - Някои - да, други - не. 4. Вие лично как смятате – има ли разумен живот някъде, където и да било извън планетата Земя? - Вероятно има изобщо някакъв живот, и то на много места. Дали някъде този живот е разумен - може би да. 5. Кога, според Вас, ще се установи връзка с някаква извънземна цивилизация? - Може би никога. 6. А трябва ли, според Вас, ние - хората - изобщо да търсим връзка с извънземни цивилизации? - Да, но след по-важни неща. 7. Да допуснем, че точно на Вас се е случило да установите контакт с представител на извънземна цивилизация. Каква би била Вашата реакция? - Смесица от страх и любопитство. 8. Според вас, на какво разстояние (горе-долу) се намира най-близката до нас извънземна цивилизация? - Никаква идея, но вероятно е практически недостижима. 9. Как си представяте извънземните разумни същества? - Всъщност доста подобни на нас. 10. Според вас трябва ли извънземните да приличат на нас? - По-скоро да. 11. Според вас, има ли някъде във Вселената цивилизации от изкуствени разумни същества? - Не. 12. Как мислите, ограничен ли е срокът на живот на космическите цивилизации или, веднъж възникнали, те съществуват „вечно"? - По-скоро ограничен. 13. Как мислите – нашата земна цивилизация заслужила ли е да бъде наречена от евентуалните други цивилизации „космическа"? - Ако някъде другаде животът още е в океаните, тогава ние имаме не космическа, а направо божествена цивилизация. Ако пък някъде другаде са заселили трайно повече от една планета, можем спокойно да минем за едва изпълзели от пещерите в сравнение с тях. 14. Според вас, какви биха били евентуалните ползи за нас, хората, от един евентуален контакт с извънземна цивилизация? А евентуалните вреди? - Ползите? Да знаем, че ги има. Да можем да ги наблюдаваме. Евентуално някаква обмяна на идеи. Ренесанс на космическите изследвания. - Вредите? Нови градски митове, параноя. 15. А какви биха били ползите (или вредите) от един евентуален контакт с нашата цивилизация за ТЯХ? - Същите като за нас. 16. Какви други въпроси бихте включили Вие в тази анкета? - Възможно ли е евентуално наблюдаема цивилизация на огромно разстояние вече да се е изменила или направо да е изчезнала? - Ако евентуално наблюдаваме (остатъците от) дейността на цивилизация в дадена отдалечена точка в небето, възможно ли е ние също да сме наблюдавани и дали изобщо ще е от същата точка? ---------- Всъщност смятам, че е възможно на практически невидими едно от друго места в Космоса да е възниквал, да съществува, да е изчезвал и тепърва да има да възниква живот. Не навсякъде той оцелява и не навсякъде стига до разумен вид. Може би не навсякъде разумният вид се запазва. Някъде може би стагнира. На трети места пък може би процъфтява. Във всеки случай не вярвам в разумни видове без общество, без свободно контриращи се палци и без машини. И не вярвам, че някога ще се срещнем с нечовешки разум. Дори да го има, той ще е едновременно подобен на нас и недостъпен за нас. Вероятно нещо подобно мислят и скептиците някъде отвъд звездите. Приятно ми е да си представям, че с някого, отдалечен на невъобразими разстояния, може би имаме сходни идеи.

Наивна работа. По-лошото е, че това е почти сигурен симптом на задаваща се война.

Всъщност не мога да реша дали това наистина е някакво съжаление да извършеното или просто страх пред поражението. Ричард за първи път знае, че ще загуби. Докато знае, че печели, той е нагъл.

Пак пускаш кьорфишеци, Фружине

Значи - браво на Шекспир

Една от приликите е, че и двете трагедии имат политическа цел. "Ричард III" обговаря правата на Елизабет, а "Макбет" - тези на Джеймс. И в двете пиеси няма "отдих" от злодеянията на тирана, а ако има някакъв катарзис (а ла Аристотел), той идва не от някакво пречистване на героя, а от външна намеса, която премахва изверга от трона. В "Макбет" трагедията наистина е по-"чиста", защото зрителят може и да изпита някаква съпричастност към тана Макбет. Е, днес вече не сме в Шекспирово време и можем да си играем с търсенето на причините за злото у Ричард; та дори и да ги намерим в неговата физическа уродливост. Но за публиката от Шекспирово време това уродство не оправдава Ричард, а напротив - то доказва, че от такъв човек не може и да се очаква друго освен зло.

В Замунда си намерих Kwaidan или "Призрачни истории" (цък) на Масаки Кобаяши. Филмът е от най-добрите години на японското историческо кино (правен в 1964 или 1965). Кобаяши е достоен конкурент на Куросава и режисьорът на великата трагедия "Харакири/Сеппуку" (1962), а форматът с няколко истории в един филм е много успешно приложен и в "Ugetsu monogatari" ("Разказ за дъждовната луна", 1957). Самураите са любими герои на поне половината форумен екип, а японските призраци винаги са особено страшни (особено ако си спомним "Рашомон" от 1950 или "Тронът в кръв" от 1957). Тъй че филмът сто на сто си струва. Японците правят разкошни исторически филми и в последните двайсет години ("След дъжда" по Куросава след смъртта му, "Вътрешен дворец" от 2006 или "Замъкът под огнените небеса", който е още по-нов и стана любим на поне трима души от екипа). Но точно старите им ленти са истинска класика. Очаквам поредната доза мрачни филмови радости и размисъл за краткостта на човешкия живот. Тегля с дълбока признателност към групата за азиатско кино Eastern Spirit и почтително препоръчвам на форумното население

Спандю, това е чудесно, стига наистина да е вярно. Например смъртта на Аспарух може да се е случила по кое да е време между 680 и 705.

Да не се отклоняваме в тази посока. Славяните са индоевропейска езикова група от няколко народа и определено съществуват и преди десети век. Това е за отделна тема. Южняк, както Ресавски вече отбеляза - Юстиниан тайно бяга от хазарите, за да се озове при българите. Впрочем, не е задължително една вражда да бъде вечна. Всъщност ние не знаем почти нищо за връзката между Аспарух и Тервел.

Моето възражение е в обратна посока. България е класическа национална държава и тук изтъкването на определена принадлежност е съвсем естествено. Разбира се, всеки гражданин трябва да има правото на своята лична свобода и частно пространство, но когато става дума за общност, тя е предимно тази на българите. На местните WASP-ове. И това никога не бива да се променя. По косвен начин това засяга дори сексуалната ориентация.

Обама е прекалено противоречива личност за мен, а за американците, изглежда, вече не е и особено популярен. Ромни по моему въплъщава цялото скудоумие на крайните републиканци, но вероятно има по-големи шансове. Останалите кандидати са за пълнеж и отклоняване на гласове - нямат никакви изгледи за успех. Евентуално Гари Джонсън може да мине за по-симпатичен, но само от неамериканска гледна точка (от каквато и гледам). При това всъщност дори по-скоро симпатизирам на умерените среди сред демократите и републиканците.

Всеки от нас, когато прочете Анри дьо Валансиен

http://medievalhistories.com/imperial-designs/ Голяма изложба за Ото Велики в Магдебург

Сталин също е маниак, да. Колкото до американците - планът Маршъл не е точно опит да се унищожи немският народ Пък и който избира своите водачи, носи отговорност за делата им. Днес българите си избират ББ. Значи ли това, че българите проявяват простащина? До голяма степен, уви, да. Точно както немците са проявили истерия, избирайки Хитлер.

За търговията може да сте прави двамата - Спандю и Исав. Но пък отношенията между българите и аварите не са много цветущи, както и тези между аварите и франките на запад. Но хайде, франките стават фактор в Германия чак в осми век, а тук говорим за сто години по-рано. Някой може да се сети и че Само е търговец преди да стане крал, тоест да има наистина някаква редовна континентална търговия с византийски стоки в седми век. Спандю спомена и договора на Тервел с търговските клаузи. За мен обаче е интересно това, че на практика нямаме монетни съкровища от седми-осми век в модерна България, в Сърбия, а май и в Унгария. Тогава за каква търговия говорим? Както казах, движението е главно по море, защото зависи не толкова от интересите на българите и аварите, колкото от възможностите на ромеите. Както и да е, това е извън темата (то направо си плаче за нова тема - търговия у българи и авари в осми век). Иначе тук говорехме за Белград и Аспарух.

Тогава, Михов, да се спрем на второто обяснение - просто Хитлер си е маниак.

Разликата между либерализма и либерастията е като тази между патриотизма и патриотарщината

Ако изобщо е имало търговски трафик по Диагоналния път в тази епоха. Той е дълъг, неподдържан (особено след разреждането на пътните станции при Юстиниан) и изложен на рискове дори с договори, пък и дори Сингидунум да е български, следващата спирка не са франките, а аварите, които далеч не са мечтнаният търговски патртньор. Според мен основният търговски трафик от Византия на северозапад минава далеч от България и аварите - по море към Равена (и Венеция). Това е по-евтино, по-бързо, а поне докъм 642, когато арабите превземат Александрия - и по-сигурно. Диагоналният път е преди всичко военен. След 630 не е и това. Това обаче не изключва възможността Аспарух да е превзел Сингидунум от аварите. Само че според мен тази възможност трябва да се отнесе след 680 г., когато Мизия вече е в български ръце. Смятам, че до тази дата трябва да ограничим представата си за действията на Аспарух до Влашката низина.